Решение по дело №235/2023 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 169
Дата: 4 октомври 2023 г. (в сила от 4 октомври 2023 г.)
Съдия: Пламен Пенов
Дело: 20234300500235
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Ловеч, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20234300500235 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 108/30.03.2023 г., по гр.д. № 1151/2022 г. на РС – Ловеч,
състав на същия съд е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на М.
Т. К. сумата 7 573,04 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на настъпил застрахователен риск –
поразяване от мълния на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Румстър, с
рег. № ОВ **** ВС по покрит риск по имуществена застраховка „Каско“,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.07.2022 год. до окончателното изплащане на
обезщетението, и отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер
от 8 582,04 лв. Със същото решение съдът се произнесъл и по отговорността
за разноските, присъждайки такива в полза на ищеца в размер на 1 245,34 лв.
Решението се обжалва от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, като въззивната
жалба е подадена в частта, с която е присъдено застрахователно обезщетение
за горницата над сумата 4220 лв., и в частта за разноските. Във въззивната
жалба са направени оплаквания за неправилност на решението, с поддържане
на съображения за нарушения на материалния закон, съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и необоснованост, свеждащи се до:
неустановяване действителната стойност на вредите към 28.08.2021 г.,
действителната стойност на процесния автомобил към същата дата,
неизясняване евентуалното наличие на тотална щета и неустановяване
стойността на запазените части; при наличие на няколко противоположни по
смисъл заключения по едни и същи въпроси липса на изложени от съда
мотиви защо не възприема изводите на останалите заключения, а кредитира
само едно от тях; определяне на обезщетението по цени на официалния
1
сервиз на Шкода, какъвто способ не е установен със застрахователния
договор между страните; липса на изложени мотиви относно действителната
стойност на автомобила към датата на ПТП, наличието на тотална щета по
смисъла на КЗ и стойността на запазените части; недопускане назначаване на
повторна Комплексна автотехническа и електротехническа експертиза, при
своевременно направено доказателствено искане по въпроси, поставени от
въззивника, изрично формулирани след оспорване на заключението. Във
въззивната жалба е направено искане за отмяна на решението в обжалваната
му част, за постановяване на ново такова, с което искът да се отхвърли за
сумата над 4220 лв. и за присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата е постъпил писмен
отговор, в който се дава становище за неоснователност на въззивната жалба,
като се поставя акцент върху обосноваността на съдебния акт и заключенията
на вещите лица, както и върху липсата на допуснато от съда процесуално
нарушение, релевирано от въззивника.
Въззивнникът не взема участие в съдебното заседание – чрез
представляващия го по регистрация орган или чрез пълномощник, но в
представена по делото писмена молба/становище моли за разглеждане на
делото в негово отсъствие, за отмяна на обжалваното съдебно решение, за
присъждане на претендираната сума, вкл. разноските за двете инстанции.
Въззиваемата взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. И. К., която оспорва жалбата, в хода на
устните състезания навежда съображения за нейната неоснователност и моли
за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по
делото.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правна
квалификация чл. 405 КЗ, предявен от М. Т. К. против ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, с който е поискано присъждане на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в размер на 8582,04 лв., като в исковата
молба се поддържа, че същите са резултат от настъпил застрахователен риск –
поразяване от мълния на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Румстър, с
рег. № ОВ **** ВС по покрит риск по имуществена застраховка „Каско“,
сключен между ищцата и ответника.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника са направени правоизключващи и
правонамалаващи възражения, основани на твърдения и оспорвания, относно
липса на вреди в претендирания размер.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори, а и това се установява от приетата застрахователна полица
№ 002550202000040, че за периода 24.09.2020 г. до 23.09.2021 г. лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Румстър, с рег. № ОВ **** ВС е имал
сключена при ответника застраховка „Каско“, а от регистрационен талон от
2
18.07.2016 г. – че ищцата е собственик на същия автомобил.
От показанията на свидетеля Н. И. се установява, че в края на месец
август ищцата управлявала процесния лек автомобил, пътувайки за гр. София,
че в близост до с. Я. се разразила силна гръмотевична буря, завалял проливен
с градушка, че паднала мълния върху лекия автомобил и същият изгаснал, че
автомобилът не успал да запали и да продължи на собствен ход, поради което
бил прибран с репатриращ автомобил. Показанията на свидетеля се подкрепят
от отговора на Националния институт по метеорология и хидрология по
заявката за метеорологична информация, от който се установява, че на
28.08.2021 г., между 17:30 часа 18:00 часа, в района на гара Я. – К., е имало
гръмотевична буря с валеж от дъжд и че по време на бурята е имало условия
за мълния от типа „облак-земя“.
На 07.09.2021 г. М. Т. К. подала до ответника уведомление за щета на
МПС за настъпило застрахователно събитие, в което посочила автомобила и
неговата застраховка, естеството на застрахователното събитие и мястото на
неговото настъпване, произшествието и щетите по превозното средство.
С писмо изх. № 15-6/06.01.2022 г., ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД уведомява ищцата, че по подаденото от нея уведомление е образувана
ликвидационна преписка по щета № 0020-550- 0023/2021, за нанесени
увреждания на автомобил марка „SKODA“, модел „ROOMSTER“, с рег.
№ОВ****ВК, че от приложените в преписката документи не се установява по
категоричен начин, че заявеното увреждане по електронните блокове е
вследствие на събитие, което е покрит риск от застрахователния договор, че
по автомобила няма никакви следи от попадение на мълния.
От заключението на съдебно техническата експертиза, изготвено от
инж. В. по гр.д. № 245/2022 г. на РС Ловеч, се установява, че по лекия
автомобил са налице увреждания до степен на пълна неработоспособност
върху следните електронни блокове: двигателен компютър (CONTROL UN) с
каталожен номер 03F906070H N5XXP44829; „боди компютър“ (CONTROL
UN) с каталожен номер 6R7937087M BCMPQ25; инструментално табло с
номер XVS3-NV015.151300010167; еърбек база с номер 6R095655K; ABS
модул на спирачките (ABS UNIT W) 6R0614517K; електронен модул на
скоростната кутия и „DSG“. Предвид естеството на повредите, наличието на
електро отметка на джантата и справката на Националния институт по
метеорология и хидрология, експертът изгражда извод, че уврежданията са
настъпили от мълния. Същевременно, при извършения от експерта оглед на
автомобила не са констатирани следи от топлинно въздействие, от изгаряне
и/или повреда на пластмасовите части на електронните модули, от механични
повреди и/или опити за ремонт на електронните блокове на автомобила, от
която констатация се потвърждава извода за естеството на причината за
настъпилата повреда – високо електрическо напрежение, постъпило на
захранващите входове на модулите, или на техните информационни входове и
изходи.
От заключението на съдебно техническата експертиза, изготвено от
инж. Б. по гр.д. № 245/2022 г. на РС Ловеч, се потвърждава причината за
увреждане на същите електронни блокове, а именно удар от мълния,
преминала през корпуса на лекия автомобил. Преминалата през купето
волтова дъга не е засегнала електрическата инсталация и предпазителите за
електрическата уредба на автомобила, който са останали изправни. От
заключението на същата експертиза се установява, че средната пазарна цена
3
на модулите по каталожни номера е 9599,56 лв., като за възстановяване на
автомобила и пускането му в движение следва да бъдат подменени
единствено дефектиралите електронни модули, не и електрическата
инсталация.
От заключенията на съдебно техническите експертизи, приети от
първата и настоящата инстанция се установява, че пазарната стойност на лек
автомобил Шкода Румстер, с рег. № ОВ**** ВС, чрез прилагане на два
метода за оценка (на възстановителната стойност и метода на пазарните
аналози) е в размер на сумата 10 256,50 лв., а стойността на подлежащите на
подмяна нови части към датата на увреждането е 9 028,80 лв., респ. 7223,04
лв. с начислено овехтяване. От същото заключение се установява, че
стойността на запазените части от автомобила е 7 728,44 лв. по алтернативни
цени.
От заключението на приетата от настоящия състав съдебно-техническа
експертиза се установява, че цената на лек автомобил Шкода Румстер, с рег.
№ ОВ**** ВС на вторичния пазар към датата на събитието (август 2021 г.) е
12846 лв., към датата на застраховането му (септември 2020 г.) е 16271 лв. и
към месец август на 2023 г. – 10 277 лв. От експерта се установява, че е
ползването на метода на пазарните аналози е най-адекватен за определяне на
действителната стойност на лекия автомобил, защото отразява данните от
реални обяви на предлагани на вторичния пазар автомобили. След извършен
оглед и от вещото лице по тази експертиза се потвърждава, че макар да не е
засегната неговата цялост, автомобилът не работи и че причината за това му
функционално състояние са дефектиралите електронни модули – двигателен
компютър, модул ВСМ, табло, модул въздушни възглавници, модул на
антиблокираща спирачна система и управляващ модул на автоматична
скоростна кутия. От заключението се установява, че общият размер на цените
на същите модули, към месец август на 2023 г., е 12931 лв. с ДДС, а цената за
демонтаж, монтаж, обучение и адаптация на модулите е 1000 лв. Предвид
естеството на описаните по него повреди (дефектирали електронни модули) и
неговия престой, остатъчната стойност на автомобила е 1500 лв., като от
експерта се уточнява, че това е пазарната цена, по която се изкупуват от
специализирани търговци, занимаващи се с дейност по рециклиране на
излезлите от употреба автомобили – по тяхното разглобяване и реализиране
на запазените части на вторичния пазар. Съществуващата вероятност за
реализация на запазените авточасти на по-висока цена от стойността на
увредения автомобил като цяло, предполага и изисква място и условия за
разглобяване, съхранение, реклама, продажба, специални знания, умния и
действия от специалисти (персонал). От заключението също се установява, че
ремонтът на автомобила е икономически нецелесъобразен, предвид неговата
висока цена (13931 лв.), превъзхождаща стойността на автомобила във
функционално състояние към настоящия момент (10 277 лв.).
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е основателен. При настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок (чл. 405, ал. 1 КЗ). Застрахователят може да откаже плащане
на обезщетение само в някоя от хипотезите на чл. 408, ал. 1 КЗ, а именно: при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има
право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване
4
на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон. Правно
значимо за отказа на застрахователя да плати обезщетение е това поведение
на застрахования, което съставлява неизпълнение на произтичащи от закона,
договора/респ. Общите условия/ изисквания за действия или бездействия,
насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към
ограничаването им. В темпорално отношение същото поведение следва
възникването на застрахователното правоотношение, а не го предхожда.
В достигнатия етап от развитието на процеса (след постановяване на
решението от районния съд) от застрахователя въззивник не се поддържат
оплакванията и възраженията в писмения отговор на исковата молба за липса
на застрахователно събитие (удар от мълния), довело до възникване
повредите по застрахования автомобил и за неизпълнение от застрахования
на негови на насрещни задължения. В този смисъл от настоящия състав няма
да се излагат съображения от правна страна в тази насока, а само на такива,
относно дължимост на застрахователното обезщетение в присъдения
обжалван размер от 7 573,04 лв., в частност за горницата над сумата 4220 лв.
(пределите на въззивната жалба).
Настъпилото по автомобила увреждане следва да се квалифицира като
тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, доколкото превозното средство
е стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Това нормативно съотношение е налице в
конкретния случай, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт
е 13931 лв. (стойност на части и труд), която превишава както стройност на
автомобила към месец август на 2023 г. – 10 277 лв., така и неговата стойност
към датата на застрахователното събитие 12846 лв.
При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието (чл. 386, ал. 2 КЗ).
Действителната стойност на застрахования автомобил към датата на
застрахователното събитие (увреждането) е в размер на 12846 лв. Съдът
приема тази сума за действителна стойност на увредения автомобил, защото
тя се явява еквивалент на стойността, срещу която може да се закупи
автомобил със същите характеристики.
От последната сума следва се приспадне остатъчната стойност на
автомобила, равняваща се на 1500 лв. Тя съставлява благото, което
застрахованият би могъл да реализира при продажба на увредения автомобил
на специализирани търговци, занимаващи се с дейност по рециклиране на
излезлите от употреба автомобили. Определяне пазарната стойност на
запазените части в случая практически не е възможно, доколкото това
изисква изчисляване стойността на всички индивидуални частни и агрегати
от автомобила, без конкретно дефектиралите електронни модули. Дори да бе
възможно определянето й, ищцата не би могла постигне цената на всяка
отделна здрава част от автомобила, доколкото дейността по разглобяване на
употребявани автомобилни компоненти или на цели автомобили с цел
получаване на части, детайли и вещества с последващото им съхранение
5
и/или продажба може да се извършва правомерно само от субектите
отговарящи на условията по чл. 78, ал. 1 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО), след получена регистрация и при изден на документ по
реда на глава пета, раздел II от същия закон (чл. 35, ал. 3, вр. ал. 2, т. 3 ЗУО).
При липса на възможност за ищцата правомерно да разглоби автомобила и да
реализира стойността на запазените части, което изключва обогатяването й в
този размер, от действителната стойност на автомобила, определена към
датата на застрахователното събитие, следва да се приспадне остатъчната
стойност на автомобила, равняваща се на 1500 лв., при което размерът на
застрахователното обезщетение се определя на 11 346 лв. Тази сума
надхвърля установената в договора застрахователна сума, определена на
10 000 лв. (л. 44 гр.д. 1151/2022 РС Ловеч), но не и присъдената такава от
районния съд с обжалваното решение - 7 573,04 лв. В този смисъл
възражението на ответника за завишен и прекомерен размер на присъденото
застрахователно обезщетение се явява неоснователно – то е израз и
съответства на действителната стойност на застрахования автомобил към
датата на настъпване на застрахователното събитие, а от друга страна остава в
рамките на договорената застрахователна сума.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по
посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на
първоинстанционния съд е правилно в обжалваната му част и следва да бъде
потвърдено, доколкото направените от настоящия състав изводи по
основателността на предявения иск съвпадат с крайните такива на районния
съд.
При този изход на делото (неоснователност на въззивната жалба и
основателност на предявения иск) на въззивника ответник не следва да се
присъждат разноски по делото. Такива следва да присъдят на въззиваемия
ищец, от когото се претендират и доказват в размер на 615 лв. (заплатено
адвокатско възнаграждение). При конкретния размер на защитавания пред
настоящата инстанция интерес (3 353,04лв.), размерът на възнаграждението
от 615 лв. е под минималния такъв от 635,30 лв., определен според правилото
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. (редакция изм. ДВ, бр. 88 от
04.11.2022 г.). В този смисъл възражението за неговата прекомерност се явява
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 108/30.03.2023 г., по гр.д. № 1151/2022 г.
на РС – Ловеч, в обжалваната му част – за горницата над сумата 4220 лв. до
размера на присъденото застрахователно обезщетение от 7 573,04 лв.
ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Възраждане”, ул. „Света София” № 7 да заплати на М. Т. К., с ЕГН
**********, с адрес: ****** сумата 615 лв., представляваща сторени за
въззивната инстанция разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7