Р Е Ш
Е Н И Е
№ 276/10.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№6/2017г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.145 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г.М.Б. ***
срещу Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка
214 „Агроекологични плащания” (АЕП) от програма за развитие на селските райони
(ПРСР) 2007-2013г. за кампания 2013г. с изх.№01-6500/9915 от 23.11.2016г. на
Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” (УП). В жалбата са
развити доводи, че аоспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като
при постановяването му са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В съдебно заседание оспорващият, чрез
процесуалния си представител адвокат М., поддържа жалбата си и развива доводи
за незаконосъобразност на оспорения административен акт, моли за присъждане на
разноски по воденото съдебно производство, като обстойни доводи в подкрепа на
жалбата си развива в писмени бележки, които са представени по делото.
Ответникът
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт Й., оспорва жалбата и развива
доводи, че административния акт е законосъобразен, като моли за присъждане на
разноски по воденото съдебно производство, като доводи в подкрепа на
законосъобразността на оспорения административен акт развива в писмена защита.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Това е така, тъй като видно от положения
подпис на оспорващия върху оспореното УП (л.7,8 по делото), административния акт му е връчен на 02.12.2016г., а
жалбата с вх.№01-6500/9915 е подадена по пощата на 16.12.2015г. (пощенско
клеймо на плик на л.11 по делото), тоест в рамките на преклузивния 14-дневен
срок.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” (АЕП) от програма за развитие
на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. за кампания 2013г. с изх.№01-6500/9915 от
23.11.2016г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”
(УП). За да мотивира издаването на оспорения административен акт,
административния орган е приел в мотивите му, които са изложени и в табличен
вид, че в случая е налице процента на препокриване на заявените за кампанията
парцели, спрямо одобрените парцели за участие в мярката, като процента е 59,02%.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства и от приетите по делото съдебно-техническа и допълнителна експертиза
изготвени от вещото лице И., които настоящият съдебен състав кредитира, като
обективни, безпристрастни и професионално изготвени
и които не се оспорват от страните по делото, съдът, стига до следните правни
изводи:
Съгласно
чл. 6 ал. 1 от Наредба № 79 от 01.06.2006 г. за изискванията и реда за
акредитация и годишно сертифициране на Разплащателната агенция, със заповед №
РД-09-835/20.12.2007 г. и заповед № РД-09-863/25.11.2008 г. на министъра на
земеделието, ДФЗ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република
България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС. По силата на
чл. 2б ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/,
Разплащателната агенция извършва всички плащания на територията на страната от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд
за развитие на селските райони и от Европейския фонд за рибарство. Съобразно
правомощията си установени в чл. 11а от ЗПЗП, Разплащателната агенция приема,
проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане
на Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство.
Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителния
директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на РА, като с разпоредбата на чл.20а, ал.3 и 4 ЗПЗП му
е предоставена възможност да делегира част от правомощията си на Заместник
изпълнителния директор на ДФЗ. Видно от приетата на л.205,206 по делото Заповед
№ОЗ-РД-323/11.06.2015г. и от приетата на л.207,208 по делото Заповед
№ОД-РД-323/11.03.2015г., при Изпълнителния директор на ДФЗ е делегирал
правомощия на издателя на оспорения административен акт, тоест оспореният
в настоящото съдебно производство акт на Заместник изпълнителния
директор на ДФЗ е издаден от компетентен административен орган в рамките на
делегираните му правомощия.
Основателно в жалбата се
поддържа, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е
постановен в при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
От
приетата по делото съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно
техническа експертиза изготвени от вещото
лице И., които изцяло
се кредитират от настоящият съдебен състав, като изготвена професионално
и безпристрастна, детайлно
е изследвано за всяко едно БЗС, към момента на одобряване за участие по АЕП и
за кампания 2013г. В ОСЗ на 01.06.2017г., вещото лице И. изяснява, че за
кампания 2013г. на бенефициентите не е бил предоставен актуален графичен
материал и не им е била предоставена възможност да имат актуална информация при
очертаването на площите, тоест в случая административния акт е постановен
абсолютно същата фактическа обстановка, както и за кампания 2012г., за която
има произнасяне с влязло в сила Решение №4874/25.04.2016г. по Адм.дело
№12956/2015г. на ВАС, с което е отменено уведомителното писмо и преписката е
върната за ново произнасяне. Както се установява от и от свидетелските показания
на свидетеля В*** Б*** , който се кредитират от настоящият съдебен състав, като
ясни, точни и непротиворечащи с установяването по делото, през последните пет
години оспорващият обработва неизменно едни и същи земеделски земи. В случая от
установяването на вещото лице И., по безспорен начин се установява, че
оспорващия не е разполагал с визуална
информация за границите на първоначално поетия агроекологичен ангажимент,
респективно административния орган го е лишил от възможността, която е
създадена една за кампания 2015, да разполага с графичен материал посочващ
местоположението на заявените за подпомагане площи. В случая по разбиране на
настоящият съдебен състав не е налице недобросъвестно поведение от страна на
оспорващия, който в съответствие с поетия агроекологичен ангажимент е предприел
необходимите действия по изпълнението му, но при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила от страна на административния орган се
е стигнало до издаване на оспорения административен акт. Следва да се отбележи,
че различията в номерацията на референтните парцели и парцелите заявени за
кампания 2013, както и невъзможността за оспорващия, при очертаване за кампания
2013 да ползва релевантните данни за имотите, към момента на поемане на
агроекологичния ангажимент, са достатъчно основание да се приеме, че е налице
съществено нарушение.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващия, придружен със списък на
претендираните разноски (л.273 по делето), за присъждане разноски по водене на съдебното
производство и съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.1 АПК ответника Държавен
фонд „Земеделие” гр.София, следва да бъде осъден да заплати в полза на
оспорващия, разноски по делото изразяващите се в
разноски платени за
приета по делото СТЕ в размер на 250 лева, платено адвокатско възнаграждение на
адвокат М. в размер на 400 лева съгласно Договор за правна помощ №0072733 или
общо 650 (шестстотин и петдесет) лева.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че Уведомително писмо за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания” (АЕП) от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г.
за кампания 2013г. с изх.№01-6500/9915 от 23.11.2016г. на Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие” (УП) е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а
делото да се върне за ново произнасяне на административния орган, съобразно
указанията дадени в мотивите на настоящето решение, като ответника се осъди да заплати
разноски по делото, предвид което на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 АПК,
І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания” (АЕП) от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г.
за кампания 2013г. с изх.№01-6500/9915 от 23.11.2016г. на Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” (УП).
ИЗПРАЩА административната
преписка на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за
ново произнасяне, съобразено със задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”
гр.София, да заплати на Г.М.Б. ***, разноски по воденото съдебно производство
в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: