РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. гр. Лом, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20211620100991 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 240 и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, чрез ю.к. Г.К.
е предявил против С. П. Ц., ЕГН: **********, иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 500 лева- главница по договор за кредит №
**********, сключен с „4финанс“ ЕООД, прехвърлен с договор за цесия , ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба- 14.05.2021 г. до
изплащане на вземането.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище
по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото
съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба е посочено, че на 4.02.2017 г. между ответника
и „4финанс“ ЕООД бил сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6
от ЗПФУР, при спазване на съответните процедури. Кредитополучателят подал
заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата „Вивус“, като имал
цялата преддоговорна информация- стандартен европейски формуляр, общи
условия, проект на договора. С натискане на бутон „подпиши“ се считало, че той е
подписал договора, както и, че се е запознал с ОУ. На ответника бил опуснат заем
в размер на 500 лева, за срок от 30 дни, като сумата била получена от лицето чрез
1
превод в Изипей. На 05.02.2017г. ответника е заявил ново искане за допълнителен
кредит в размер на 100 лв., която също била отпусната и зиплатена на имено на
кредитополучателя в Изипей. Падежната дата на кредита била 13.03.2017 г., към
която здата кредита не е погасен.
На 23.11.2018 г. се сключил договор за цесия, с който вземането по кредита
било прехвърлено на ищеца. До ответника било изпратено на адреса му
препоръчано писмо за уведомяване за прехвърлянето, но пратката била върната
като „непотърсена“. С исковата молба се търси осъждане само за главницата по
кредита. Претендират се и разноските по делото.
С писмена молба, постъпила преди първото съдебно заседание, ищецът чрез
пълномощника си моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като
счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за
кредит и ОУ, ведно с превода на сумата по кредита, както и документация по
извършената цесия-договор,потвърждение,пълномощно и уведомление с писмо.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен чрез бащата на ответника, с
поето задължение да я предаде на лично на 22.7.2021 г., като ответникът е бил
редовно призован за първото по делото заседание . В изпратеното до същия
съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се
гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът,
че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от
ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да
бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се
претендират, за тях да е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са действително дължими- внесена държавна такса за
образуване на делото в размер на 50 лева (лист 24) и дължимо юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, които разходи
следва да се възложат в тежест на ответника.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА С. П. Ц., ЕГН: **********, да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шандор Петьофи” № 10 сумата от 500,00 /петстотин лева/- главница
по договор за кредит № **********, сключен с „4финанс“ ЕООД, прехвърлен с
договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба- 14.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените
разноски по настоящото дело, възлизащи в размер на сумата от 50,00лв. (петдесет)
лева - за държавна такса и на сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ - за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
3