№ 12784
гр. С., 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Е.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110147066 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 11856,70 лева, представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 31.08.2022
г., до окончателното й изплащане, както и сумата 642,24 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за
периода 09.02.2022 г. - 22.08.2022 г. Претендират се и направените в
производството разноски.
Ищецът твърди, че на 10.06.2021г., в района на гр. С.“, пред клетка № 45
е настъпило ПТП по вина на водача на т. а. „Д., който ударил паркирания л. а.
„Б.“, с рег. № .. Към момента на настъпване на процесното ПТП гражданската
отговорност на водача на т. а. „Д. е застрахована при ответника, a по
отношение на л. а. „Б.“, с рег. № . е действал договор за имуществено
застраховане „Автокаско“, по който ищецът е застраховател. Твърди, че
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 11841,70
лева, вследствие на което се е суброгирал в правата на увредения срещу
причинителя на вредата. С оглед изплатеното застрахователно обезщетение
изпратил регресна покана до ответника, но последният отказал да извърши
плащане, поради което претендира и обезщетение за забавено плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че
гражданската отговорност на водача на т.а. „Д. е застрахована при него, както
и това, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
1
10641,66 лева. Оспорва твърдението за настъпило ПТП, механизма на ПТП и
вината на застрахования при него водач. Оспорва претендираните вреди да са
в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване. Оспорва ищецът да е
платил застрахователно обезщетение над сумата от 10641,66 лева до
предявения размер от 11841,70 лева. Оспорва размера на предявените искове
като завишен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Правопораждащите отговорността на ответника факти са наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и
посоченото като увредено лице и извършено от ищеца плащане на
обезщетение по същата за вреди, които са в причинна връзка с
противоправното поведение на лице, чиято гражданска отговорност е покрита
от ответника.
Видно от представената автомобилна застраховка „Автокаско“ със
застрахователна полица № . (л. 21 по делото) се установява, че между ищеца
и увреденото лице е сключен договор за имуществена застраховка с период на
валидност от 12.08.2020 г. до 11.08.2021 г., при покрити рискове пълно каско,
като е уговорено застрахователната премия да се изплати на 4 бр. вноски от
по 1363,38 лева всяка. Съдът приема, че застрахователните премии са
заплатени, доколкото този факт не се оспорва от ответника. С оглед на това
следва да се приеме, че между ищеца и увреденото лице е възникнало
валидно застрахователно правоотношение.
Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че гражданската отговорност на причинителя на вредата е
застрахована при ответното дружество.
Спорно по делото е какъв е действителният механизъм на
произшествието и какви вреди са причинени от него, по чия вина, както и
каква е действителната стойност на причинените вреди по автомобил „Б.“, с
рег. № ..
В приетия по делото протокол за пътнотранспортно произшествие е
2
посочено, че на 10.06.2021 г. около 12:10 ч. в гр. С., водачът на т. а. „Д. се
движи в района на стокова борса „С.“ и в района пред 45-та клетка, при
извършване на маневра за паркиране, водачът реализира ПТП с паркирания
от дясната му страна лек автомобил „Б.“, с рег. № .. Така описаният в
протоколa механизъм на ПТП кореспондира със събраните по делото гласни
доказателствени средства. Свидетелят И. П. – участник в процесното ПТП
сочи, че след натоварване на камиона, при тръгване на товарния автомобил
задната му дясна гума на ремаркето закачила бронята на паркирания лек
автомобил. Тези изводи се потвърждават и от приетата по делото съдебна-
автотехническа експертиза и даденото от вещото лице становище при разпита
в открито съдебно заседание. Съгласно експертизата причината за настъпване
на процесното ПТП е поведението на водача на т. а. „Д., който от техническа
гледна точка е имал възможност да предотврати настъпването на процесното
ПТП, ако при извършване на маневрата е оставил достатъчно странично
разстояние, такаче да не настъпи съприкосновение с паркирания от дясната
му страна лек автомобил „Б.“, с рег. № ..
При така установения механизъм на ПТП, съдът намира, че е нарушено
правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, което вменява задължение на участниците
при извършване на маневра да се съобразят с положението на останалите
участници в движението. Ето защо, следва да се приеме, че вина за
произшествието има водачът на т. а. „Д., по отношение на който към този
момент е налице застрахователен договор за застраховка „ГО“, по който
застраховател се явява ответникът.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение за съпричиняване,
тъй като липсват доказателства, от които да се установява, че водачът на
увредения автомобил с поведението си е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
За изясняване на действително причинените от произшествието вреди по
л. а. „Б.“, с рег. № . по делото е изготвена автотехническа експертиза, чието
заключение съдът счита, че следва изцяло да бъде кредитирано, тъй като
достатъчно пълно и ясно разяснява необходимите дейности за
възстановяването на посочения автомобил, както и средните пазарни
стойности на същите. В допълнение се изяснява и че процесните увреждания
могат да бъдат получени при описания механизъм, поради което и при липса
на доказателства в различна насока, следва да се приеме, че е налице
необходимата причинна връзка между всички твърдени вреди и процесния
удар. От заключението на автотехническата експертиза се изяснява, че
стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена по
средни пазарни цени (която стойност именно е релевантна за определяне на
дължимото обезщетение съгласно КЗ) към момента на произшествието е
10286 лева, до който размер регресната претенция следва да бъде уважена
като бъдат прибавени и обичайните ликвидационни разноски в размер 15
лева, чийто размер се явява обективно обоснован, без да е необходимо да се
доказва плащането им, съответно ответникът следва да бъде осъден да
3
заплати общия размер 10301 лева.
С акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се претендира заплащане на
обезщетение за забавено плащане на изплатеното застрахователно
обезщетение за периода от 09.02.2022 г. до 22.08.2022 г. Не се оспорва, че
преди началото на посочения период ответникът е изпаднал в забава за
плащане на процесното регресно вземане, като поканата в тази насока се
установява и от приетите писмени доказателства – уведомление за регресна
претенция и отказ на ответника за изплащането й от 07.02.2022 г. За
посочения период законната лихва върху главницата е в размер на 557,97 лв.,
до който размер акцесорният иск следва да се уважи, а до пълния предявен
размер от 642,24 лв. да се отхвърли.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата
от 629,24 лв. за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. В полза на ответника съобразно
отхвърлената част следва да се присъди сумата 43,30 за депозити за свидетел
и вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД „Б., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., на
основание чл. 411 КЗ сумата 10 301 лева, представляваща регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва
считано от 31.08.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата 557,97 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода 09.02.2022 г. - 22.08.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 629,24 лева разноски съобразно уважената част от исковете като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния предявен размер от 11 856,70 лева и
иска за мораторна лихва до пълния предявен размер от 642,24 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. ДА
ЗАПЛАТИ на З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 43,30 лева разноски съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4