Присъда по дело №411/2020 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта:	20
Дата:	12 октомври 2020 г.
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20202200200411
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
Номер 2012.10.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Сливен
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
СъдебниЖивка Николаева
заседатели:Василева
Живко Златев Петков
Секретар:Кина З. Иванова
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Наказателно дело от общ
характер № 20202200200411 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Р. С. – роден на 27.03.1995 г. в гр.Сливен,
с постоянен и настоящ адрес гр.Сливен, ул.”Бачо Киро”№ 29, български
гражданин, без образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********
за ВИНОВЕН, в това, че на 31.05.2020 г. в гр.Сливен, в условията на „опасен
рецидив” отнел чужди движими вещи – черна текстилна чанта, с намиращи се
в нея черно кожено портмоне, сумата от 120 лв.и лични документи, на обща
стойност 131 лв., от владението на Д. М. И. от гр.Сливен, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил сила спрямо Димитър Иванов,
за да запази владението върху откраднатите вещи, поради което и на
основание чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.3 вр. чл. 29 б.”а” и б.”б” вр. чл.54 и чл.
58а ал.1 от НК го осъжда на ЧЕТИРИ години лишаване от свобода, при
първоначален „строг” режим.
ПРИЗНАВА подс.М. Р. С. , със установена по делото самоличност, за
ВИНОВЕН в това, че на 03.06.2020 г. в гр.Сливен, в условията на „опасен
рецидив”, отнел чужди движими вещи – червено дамско кожено портмоне, с
намиращите се в него сумата от 110 лв. и лични документи, на обща стойност
1

111,50 лв. от владението на Красимира Николов Чомпова от гр.Сливен, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл.196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл.29 б.”а” и б.”б” вр. чл. 54 и
чл.58а ал.1 от НК го осъжда на ДВЕ години лишаване от свобода, при
първоначален „строг” режим.
На основание чл. 23 ал.1 от НК определя на подс. М. Р. С. едно общо
наказание, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален „строг” режим.
На основание чл.59 ал.1 от НК ПРИСПАДА от така определеното на
подс.М. Р. С. общо наказание ЧЕТИРИ години лишаване от свобода, времето
през което същия е бил задържан, а именно от 04.06.2020 г. до привеждане в
изпълнение на наложеното му наказание.
ОСЪЖДА подс.М. Р. С. , със снета по делото самоличност да заплати
по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата от 54,90 лева, представляваща
направените по делото разноски в досъдебното производство.
Присъдата може да бъде обжалвана и/или протестирана пред
Апелативен съд – гр. Бургас, в 15- дневен срок, считано от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към присъда № 20/12.10.2020г. по НОХД № 411/2020г. на СлОС

Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна
прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 56/2020г. от 24.08.2020г. против М. Р.
С. от гр.Сливен за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.3 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и
б.“б“ от НК и за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и
б.“б“ от НК.
Производството пред СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК т.е. с
проведено съкратено съдебно следствие пред първата инстанция по искане на подсъдимия
М. Р. С. и защитника му, направено в с.з.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен поддържа обвиненията
против подсъдимия М. Р. С. така както същите са били повдигнати с обвинителния акт.
Намира, че тези обвинения са доказани по несъмнен и безспорен начин от събраните по
делото доказателства и настоява подсъдимият да бъде признат за виновен по тях и
съответно осъден. Прокурорът предлага на подсъдимия М. Р. С. да бъдат наложени
наказания за всяко от извършените от него престъпления при условията на 58а ал.1 от НК
/с оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/, но не при условията на чл.55 от НК и в
размер малко над минималния предвиден за съответния вид престъпление. Конкретно за
деянието по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.3 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК представителят
на държавното обвинение претендира да бъде наложено наказание в размер на шест
години лишаване от свобода, което съответно да бъде редуцирано по реда на чл.58а ал.1
от НК с една трета т.е. на подсъдимия да бъде определено окончателно наказание в размер
на четири години лишаване от свобода, което да бъде търпяно ефективно при
първоначален строг режим. За деянието по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1
б.“а“ и б.“б“ от НК прокурорът настоява на подсъдимия да бъде наложено наказание в
размер на три години, което съответно да бъде редуцирано по реда на чл.58а ал.1 от НК с
една трета т.е. на подсъдимия да бъде определено окончателно наказание в размер на две
години лишаване от свобода, което да бъде търпяно ефективно при първоначален строг
режим. Предлага се определяне на едно общо наказание - четири години лишаване от
свобода при първоначален строг режим. Претендира се и приложението на разпоредбата
на чл.59 ал.1 от НК и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ да бъде приспаднато при изпълнението на наложеното му
наказание. Настоява се и подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски.
В настоящото наказателно производство пострадалата К. Н. Ч. , редовно
призована, не се яви в разпоредително заседание. Същата е уведомена по предвидения в
НПК ред – с разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание, както за
въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, така и процесуалните си права вкл. правото да се
конституира като частен обвинител и граждански ищец, но до започване на
разпоредителното заседание не направи такова искане.
Пострадалият Д. М. И. не е бил намерен на посочения от него по делото адрес,
поради което не е редовно призован.
1

Подсъдимият М. Р. С. , лично и чрез защитника си, в с.з. не оспорва обвинението
така както същото е формулирано в обвинителния акт, прави признание по реда на чл.371
т.2 от НПК т.е. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Не
оспорва и правната квалификация на деянията, в извършването на които е обвинен.
Основните претенции на защитата на подсъдимия и на самия подсъдим са свързани с
размера на наказанията, които следва да бъдат наложени за извършените престъпления. В
тази връзка се изразява съгласие с претендираните от страна на държавното обвинение
наказания като вид и размер. Като не се оспорват фактическите положения изложени от
прокурора в обвинителния акт /а и в с.з./, събраните по делото доказателства и
обоснованата правна квалификация на извършеното, от страна на защитата на подсъдимия
се навеждат доводи, че процесуалното поведение на подсъдимия в досъдебната и
съдебната фази на наказателното производство и направеното от него признание на
фактите в значителна степен е допринесло за изясняване на фактическата обстановка и е
облекчило по този начин работата на съда, което следва да бъде взето предвид при
определяне на наказанието. Претендира се и приложението на чл.59 от НК т.е. приспадане
на времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража“. Самият подсъдим, при упражняване на правото си на лична защита и в
последната си дума, не изразява отношението си към извършеното деяние, а претендира
единствено да му бъде наложено наказание лишаване от свобода във възможно най-нисък
размер.
От извършения внимателен анализ на събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, преценени по отделно и в съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М. Р. С. е роден на 27.03.1995г. в гр.Сливен. С постоянен и настоящ
адрес гр.Сливен, ул."Бачо Киро"№ 29. Български гражданин е. Без образование е. Не е
женен. Не работи. Осъждан е многократно както следва:
- с присъда № 73/18.03.2014г. по нохд № 5424/2013г. на Районен съд – Бургас, в
сила от 03.04.2014г., за деяние по чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 ал.1
т.3 от НК – на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за
изпитателен срок от две години;
- с присъда № 20/29.01.2015г. по нохд № 1964/2014г. на Районен съд – Сливен, в
сила от 16.02.2015г., за деяние по чл.195 ал.1 т.3, т.4, т.5 и т.7 от НК – на осем месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим;
- със споразумение от 06.02.2017г. по нохд № 46/2017г. на Районен съд – Сливен,
в сила от 06.02.2017г., за деяние по чл.194 ал.1 от НК – на наказание пробация,
изразяваща се в двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца;
- с присъда № 10/02.02.2017г. по нохд № 1859/2016г. на Районен съд – Сливен, в
сила от 20.02.2017г., за деяние по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 и чл.28 ал.1 от НК – на
осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим;
- с присъда № 28/22.02.2017г. по нохд № 26/2017г. на Районен съд – Сливен, в
сила от 10.03.2017г., за деяние по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 от НК – на шест месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим;
- с присъда № 65/19.04.2017г. по нохд № 273/2017г. на Районен съд – Сливен, в
2

сила от 05.05.2017г., за деяние по чл.194 ал.3 от НК – на четири месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим;
- със споразумение от 18.05.2017г. по нохд № 295/2017г. на Районен съд – Сливен,
в сила от 18.05.2017г., за деяние по чл.195 ал.1 т.5 и т.7 от НК – на осем месеца лишаване
от свобода при първоначален строг режим;
- с присъда № 135/06.07.2017г. по нохд № 797/2017г. на Районен съд – Сливен, в
сила от 010.2017г., за деяние по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК – една
година лишаване от свобода при първоначален строг режим;
- с присъда № 158/19.09.2017г. по нохд № 931/2017г. на Районен съд – Сливен, в
сила от 05.10.2017г., за деяние по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 от НК – на една година
лишаване от свобода при първоначален строг режим;
- със споразумение от 29.01.2019г. по нохд № 1615/2018г. на Районен съд –
Сливен, в сила от 2.01.2019г., за деяние по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 от НК – на осем
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим;
- с присъда № 11/24.01.2019г. по нохд № 3/2019г. на Районен съд – Сливен, в сила
от 11.02.2019г., за деяние по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 от НК – на една година и четири
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим;
- със споразумение от 17.04.2019г. по нохд № 518/2019г. на Районен съд – Сливен,
в сила от 17.04.2019г., за деяние по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 от НК – на една година и
шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
С определение от 11.06.2019г. по чнд № 756/2019г. на Районен съд – Сливен, на
подсъдимия Мирослав Стефанов е било определено едно общо наказание по влезлите в
сила по отношение на него присъди по нохд № 1615/2018г., нохд № 3/2019г. и 518/2019г.
на СлРС – една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим. Това наказание е изтърпяно на 05.04.2020г.
На 31.05.2020г., около 09.30 часа сутринта, подс. Мирослав Стефанов се намирал
в района на подстанция „Комуна" и влязъл в двора на пострадалия -свид. Димитър
Иванов, след което влязъл в стаичка на постройката, в която свид. Иванов държал
инструментите си, където в този ден бил оставил чантичката си заедно с портмонето, в
което имало пари, както и лични документи на Иванов.
Подс. Мирослав Стефанов влязъл в стаичката, взел оставената върху маса
чантичка на пострадалия и тръгнал да излиза, като тези действия били възприети от свид.
Димитър Иванов и същият застанал на вратата на стаята, с намерение да спре подсъдимия,
като му казал да му остави чантата. Подс. Стефанов, обаче, тръгнал към пострадалия,
блъснал го с дланта на лявата си ръка и след като го отместил, избягал от имота.
Свид. Димитър Иванов успял да тръгне след подс. Мирослав Стефанов, вървял по
улицата и викал след него да му върне нещата, като в един момент подсъдимият извадил
от чантата портфейла на пострадалия и захвърлил чантата. Свид. Иванов взел чантата,
като установил, че портфейлът не се намира в нея, в който преди това пострадалият бил
оставил сумата от 120 лв.
Няколко дни по-късно, на 03.06.2020г. сутринта, подс. Мирослав Стефанов
обикалял уличките в кв. „Клуцохор" на гр.Сливен и когато се намирал на ул. „Никола
3

Палаузов" №11, влязъл в двора и в къщата, която е обитавана от свид. Красимира
Чомпова. На маса в една от стаите видял, че е поставено дамско портмоне, взел същото и
излязъл от дома на пострадалата, която след като се върнала в дома си установила, че
липсва портмонето й с намиращата се в същото сума от 110 лв.
Тези действия на подсъдимия били възприети от свид. Станка Динева - съседка на
пострадалата Чомпова, за което Динева съобщила на пострадалата.
В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия от страна на
органите на МВР било установено, че извършител на деянията е подс. Мирослав
Стефанов, като същият на 04.06.2020г. с протокол за доброволно предаване е предал
личната карта на свид. Д. М. И. , СУМПС на същото име, както и мъжки черен портфейл.
С протокол за доброволно предаване на 04.06.2020г. майката на подс. Мирослав Стефанов
- свид. Румяна Картелова, е предала 1 бр. червен дамски портфейл с намиращите се в него
карта за пътуване на името на К. Н. Ч. , както и 5 бр. карти за търговски обекти.
Според заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза,
стойността на движимите вещи, собственост на Д. М. И. от гр.Сливен по пазарни цени
към момента на извършване на деянието, възлиза на 131 лв., а стойността на движимите
вещи, собственост на К. Н. Ч. от гр.Сливен възлиза на 111,50 лв.
Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се покрива с
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се оспорва от
страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът прие за установени
обстоятелствата изложени, като се позова на направените самопризнания от страна на
подсъдимия и на доказателствата събрани в досъдебното производство, които ги
подкрепят.
Така описаното непосредствено по-горе като фактическа обстановка настоящият
съд прие за установено по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда
внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното
съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, съответно
преценени както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимия
Мирослав Стефанов; показанията на свидетелите Красимира Чомпова, Димитър Иванов,
Станка Динева, Гинка Вълева и Румяна Картелова; заключението на вещото лице по
назначената в досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, както и
писмените доказателствени материали – по описа на приложеното досъдебно
производство № 650/20г. на РУ на МВР гр. Сливен - протоколи за доброволно предаване,
разписки за връщане на отнетите вещи, справка за съдимост, характеристична справка,
декларация за СМПИС.
Съдът по принцип винаги внимателно анализира обясненията на подсъдимия,
изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство
като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно
средство за негова защита, още повече, че той в най-голяма степен е заинтересуван от
изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не
отговарят на действителността. В конкретния случай, по време на разпита си в хода на
досъдебното производство, подсъдимият Мирослав Стефанов е заявил, че разбира в какво
се състои обвинението и се признава за виновен по него, но не е депозирал конкретни
обяснения.
4

Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели, тъй като същите са последователни и
непротиворечиви, макар и в различна степен същите са относими към предмета на
доказване и допринасят за изясняването на определени обстоятелства от него.
Показанията на свидетелите Красимира Чомпова и Димитър Иванов, пострадали
от извършените от подсъдимия престъпления, са подробни и последователни. Те в най-
голяма степен допринасят за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по
делото, тъй като те / и особено свид. Иванов/ посредствено са възприели всички събития
свързани с механизма на отнемане на инкриминираните вещи. Обстоятелството, че тези
свидетели са пострадали от престъпленията действително ги прави заинтересовани от
изхода на делото, но с оглед на съдържанието на изнесените от тях твърдения за
случилото се и във връзка с останалите доказателствени материали по делото, може да се
направи извод, че това им качество по никакъв начин не се е отразило на достоверността
на показанията им.
Показанията на свид. Станка Динева също са подробни и последователни. Тя е
възприела излизането на подсъдимия от дома на свид. Красимира Чомпова и поведението
му, след което незабавно се е свързала с пострадалата и е бил установен факта на
извършената от дома на последната кражба. Свид. Гинка Вълева също е възприела
присъствието на подсъдимия в близост до дома на пострадалата.
Показанията на свид. Румяна Картелова, майка на подсъдимия Мирослав
Стефанов, също са последователни и непротиворечиви. Тя свидетелства, че след като е
получила обаждане от полицейски служител за извършени кражби от страна на сина й тя
се е свързала с него и по нейно настояване са били върнати вещи и документи.
Съдът намира, че следва да се кредитират заключението на вещото лице по
назначената в хода на досъдебното производство оценителна експертиза. Това заключение
допринася за изясняване на важни обстоятелства от предмета на доказване свързани със
стойността на част от вещите, отнети от подсъдимия. Това заключение е изготвено от
компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и специални знания съдът няма никакво
основание да се съмнява.
Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните
следствени действия са изготвени в съответствие както с общите изисквания на чл.100 и
сл. от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие и
следователно са годни доказателствени средства по отношение на извършеното по време
и установено чрез тези действия.
Страните не оспорват доказателствените материали.
При така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и
коментирани доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни
изводи:
С деянието осъществено на 31.05.2020г. подс. Мирослав Стефанов е осъществил
от обективна и субективна страна състава на чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.3 вр.чл.29 ал.1
б.“а“ и б.„б" от НК, а именно: на посочената дата в гр.Сливен, в условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи - черна текстилна чанта с намиращите се в нея
черно кожено портмоне, сумата от 120 лв. и лични документи, на обща стойност 131,00
лв. от владението на Д. М. И. от гр.Сливен, с намерение противозаконно да ги присвои,
5

като употребил сила спрямо Димитър Иванов, за да запази владението върху откраднатите
вещи.
С деянието осъществено на 03.06.2020г. подс. Мирослав Стефанов е осъществил
от обективна и субективна страна състава на чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.
„а" и б.„б" от НК, а именно: на посочената дата в гр.Сливен, в условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи - червено дамско кожено портмоне с намиращите се
в него сумата от 110 лв. и лични документи, на обща стойност 111,50 лв. от владението на
К. Н. Ч. от гр.Сливен, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна е несъмнено, че на
31.05.2020г. е извършил кражба на движими вещи, собственост на свид. Димитър Иванов,
но е бил заварен от последния и е упражнил сила спрямо него за да запази владението
върху откраднатите вещи.
Несъмнено е и това, че на 03.06.2020г. подсъдимият е извършил кражба на
движими вещи, собственост на свид. Красимира Чомпова.
Няма съмнение и по отношение на това, че деянията на подсъдимия са извършени
в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК – осъждан е
повече от два пъти на лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления от общ
характер, като последното му осъждане е със споразумение от 17.04.2019г. по нохд №
518/2019г. на Районен съд – Сливен, в сила от 17.04.2019г., за деяние по чл.196 ал.1 т.1
вр.чл.194 ал.1 от НК – на една година и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим. С определение от 11.06.2019г. по чнд № 756/2019г. на
Районен съд – Сливен, на подсъдимия Мирослав Стефанов е било определено едно общо
наказание по влезлите в сила по отношение на него присъди по нохд № 1615/2018г., нохд
№ 3/2019г. и 518/2019г. на СлРС – една година и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим. Това наказание е изтърпяно на 05.04.2020г..
Подсъдимият Мирослав Стефанов е извършил деянията, предмет на настоящото
наказателно производство, с пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Съзнавал е че употребява сила, за да установи владение върху чуждите движими вещи и
пари.
Като причини и условия за извършване на престъпленията съдът преценява
възрастта му и свързаната с това социална незрялост, липсата на упражняване на трудова
дейност, както и стремежа да се облагодетелства по незаконен начин.
Съставомерността на деянието на подсъдимия т.е. обстоятелството, че той е
извършил посоченото престъпление и правната му квалификация не се оспорва от
страните по делото.
При определянето на вида и размера на наказанията, които следва да бъдат
наложено на подсъдимия за всяко от извършените от него престъпления, съдът се
съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК във връзка с
задължителното приложение на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, препращаща към
разпоредбата на чл.58а от НК. Съдът отчете и степента на обществената опасност както на
извършителя, така и на неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия
да извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства
влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.
6

При обсъждането на въпроса какви наказания като размер следва да се наложат за
извършените престъпления, съдът отчете обстоятелството, че подсъдимият е извършил
престъпления, които макар и да са тежки по смисъла на закона, не разкриват някаква
особено висока степен на обществена опасност и частност такава, която да е по-голяма от
типичната за този вид престъпления.
От друга страна съдът не прецени като самостоятелно смекчаващо отговорността
на подсъдимия направеното от него самопризнание на фактите в хода да съдебното
производството, тъй като това самопризнание обуславя задължителното приложение на
чл.58а ал.1 от НК и определяне на наказание намалено с една трета.
В тази връзка като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се
преценят невисоката степен на обществена опасност на дееца, направеното от него
признание, цялостното му процесуално поведение в хода на наказателното производство
/допринесло в значителна степен за разкриването на престъпленията респ. за изясняването
на обективната истина по делото/, мотивите, които са го подтикнали към извършването на
престъпленията и невисоката стойност на отнетото, част от което е възстановено.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се преценят механизма на
извършеното, проявената последователност и упоритост при преследването на
престъпните цели и обстоятелството, че подсъдимият е извършил и други престъпления
т.е. обремененото му съдебно минало вкл. факта, че вече е бил осъждан за други
престъпления против собствеността и приложената спрямо него наказателна репресия
очевидно не е дала положителен резултат.
С оглед на така коментираните обстоятелства имащи значение за размера на
отговорността, както и предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК относно
задължителното приложение на чл.58а от НК съдът намира, че на подсъдимия следва да
бъдат наложени наказания за всяко от извършените от него престъпления в размер около
и малко над минималния предвиден за тези престъпления.
Така на подсъдимия М. Р. С. за извършеното от него престъпление по чл.199 ал.1
т.4 вр.чл.198 ал.3 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК настоящият съд прецени, че следва да се
определи наказание в размер на шест години лишаване от свобода т.е. с една година над
минималния предвиден в закона за този вид престъпления, като този размер следва да се
намали с една трета т.е. да му се наложи наказание за това престъпление четири години
лишаване от свобода. Не е необходимо да се налага предвиденото като възможност
допълнително наказание конфискация на част от имуществото, вкл. и поради това, че
подсъдимият няма такова.
На подсъдимия Стефанов за извършеното от него престъпление по чл.196 ал.1 т.1
вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК следва да се определи наказание в размер
на три години лишаване от свобода т.е. с една година над минималния предвиден в закона
за този вид престъпления, като този размер следва да се намали с една трета т.е. да бъде се
наложи наказание за това престъпление две години лишаване от свобода.
На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия Стефанов следва да се определи
едно общо наказание в размер на по-тежкото от двете, а именно – четири години
лишаване от свобода.
С оглед размера на така наложеното общо наказание, същото следва да бъде
търпяно ефективно и при първоначален строг режим, предвид нормата на чл.57 ал.1 т.2
„б“ от ЗИНЗС, предвид това, че се касае за умишлено престъпление и не са изтекли повече
7

от пет години от изтърпяването на предходно наказание лишаване от свобода, което не е
било отложено по реда на чл.66 от НК.
Настоящият съд обсъди и възможността за определяне на наказанието по реда на
чл.55 от НК, но стигна до извода, че не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да доведат до
констатацията, че предвиденото най-леко наказание за съответното престъпление се явява
несъразмерно тежко и следователно да обосновават необходимостта за определяне на
наказанието по този ред.
Определяне на наказание под минималния предвиден за съответното
престъпление размер евентуално би могло да се обоснове с приноса на подсъдимия за
изясняването на обективната истина и процесуалното му поведение в хода на цялото
производство. Това поведение и приноса му настоящият съд отчете адекватно и в
достатъчна степен, определяйки наказание в размер малко над минималния за съответното
престъпление, но и отчитайки същевременно наличието и на отегчаващи отговорността
обстоятелства, които изключват определянето на наказание под минималния размер.
Така определеното и наложено /след редукцията по чл.58а ал.1 от НК/ наказание в
максимална степен съответства на степента на обществената опасност на дееца и на
извършеното от него, съобразени са с всички обстоятелства имащи значение за размера на
отговорността, поради което може да бъде направен извод, че по този начин биха било
постигнати целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл.59 ал.1 от НК следва да се приспадне от така наложеното на
подсъдимия М. Р. С. общо наказание четири години лишаване от свобода времето, през
което същият е бил задържан по настоящото наказателно производство, а именно от
04.06.2020г. до привеждане в изпълнение на наложеното с настоящата присъда наказание.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр.
Сливен сумата от 54,90 лева, представляваща направени по делото разноски за
назначената и извършената в хода на досъдебното производство оценителна експертиза.
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Мотивите към присъдата са изготвени на 27.10.2020 г.

8

Съобщи за изтекли лични данни