Определение по дело №447/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1785
Дата: 1 август 2022 г. (в сила от 1 август 2022 г.)
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20222100500447
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1785
гр. Бургас, 01.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Даниела Д. Михова

Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500447 по описа за 2022 година
Производството е по чл.423 ГПК и е образувано по подаденото възражение по
чл.423 ГПК от Д. С. С. от *** против Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.3582/2016 г. по описа на Бургаски районен съд.
Длъжницата твърди, че едва в началото на м.февруари 2022 г. е разбрала за съществуването
на изп.дело № 20217040400865 по описа на ЧСИ Иванка Миндова, образувано по
издадените по ч.гр.д.3582/2016 г. на БРС Заповед за изпълнение и изпълнителен лист в
полза на „Топлофикация - Бургас“ ЕАД, от което е узнала, че против нея е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение, и че съдът е приел, че против заповедта в законовия
срок не е било депозирано възражение, поради което на основание на заповедта е бил
издаден и изпълнителен лист.
Твърди се, че са налице основанията по чл.423, ал.1, т.3 и т.4 ГПК за депозиране на
настоящото възражение, тъй като към момента на образуване на ч.гр.д.3582/2016 г. на БРС
по предявеното от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - БУРГАС“ ЕАД заявление, жилището, което е
обитавала длъжницата до началото на 2016 г. - с адрес ***, е било възложено с
постановление за възлагане в собственост на трето лицето в резултат от проведена публична
продан по изп.дело № 20128030402208 на ЧСИ Т. Маджарова, рег.№ 803. Твърди, че в
резултат на възлагането на имота, тя е била принудена да се изнесе незабавно, от който
момент обитава жилище на сина си в ***. Твърди, че поради това, че синът й от години
живее извън България, а самата тя е трудно подвижна и с влошено здравословно състояние,
не е имала възможност своевременно да промени адресната си регистрация. Твърди, че по
тази причина, ако в пощата на стария й адрес са изпращани уведомления от съда по
ч.гр.д.3582/2016 г. на БРС, тя не е узнала своевременно за тях, а е научила за претенциите на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - БУРГАС“ ЕАД едва в началото на м.февруари 2022 г., след като
1
разбрала за образуваното против нея изп.дело № 20217040400865 по описа на ЧСИ
Ив.Миндова.
Твърди, че описаните обстоятелства представляват предпоставки по чл.423 ал.1, т.3
и 4 ГПК за подаване и приемане на възражение против издадената Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.3582/2016 г. по описа на Бургаски районен съд.
Към възражението са приложени писмени документи, които се иска да се приемат
като доказателства.
В предоставения му срок заявителят по ч.гр.д.3582/2016 г. - "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
БУРГАС" ЕАД не е представил становище по подаденото от длъжницата възражение.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилото възражение по чл.423
ГПК, взе предвид следното:
По подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - БУРГАС" ЕАД с ЕИК *********, против Д. СТ. СТ., по
ч.гр.д.3582/2016 г. по описа на БРС заповедният съд е издал Заповед № 1979 от 24.06.2016 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. След като е установил по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г. постоянния и настоящия адрес на длъжницата, както и, че
длъжницата се е изместила от него, заповедният съд е приел, че издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжницата по реда на чл.47, ал.5 ГПК и против нея не е
постъпило възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, с разпореждане от 05.08.2016 г.
заповедният съд е приел, че Заповедта е била надлежно връчена на жалбоподателката и е
разпоредил издаването на Изпълнителен лист по отношение на нея.
Видно от приложеното към възражението по чл.423 ГПК Съобщение изх.№
1107/14.01.2022 г., по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20217040400865 по описа на ЧСИ Ив.Миндова с peг.№ 704 на КЧСИ. По делото няма данни
кога съобщението е връчено на длъжницата.
Видно от приложените към възражението писмени доказателства, с Постановление
за възлагане на недвижим имот от 06.01.2016 г. по изп.дело № 20128030402209 по описа на
ЧСИ Т.Маджарова, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.501.35.1.292 по
КККР на гр.Бургас, представляващ апартамент с административен адрес: ***, след
проведена по изпълнителното дело публична продан е бил възложен на обявеното за
купувач лице. Описаният в Постановлението за възлагане имот е със същия адрес, като
посочения в справката постоянен и настоящ адрес на длъжницата-жалбоподател.
Към възражението е приложено и Експертно решение на ТЕЛК, съгласно което
жалбоподателката е трудоустроена – трета група.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
С оглед представеното Съобщение изх.№ 1107/14.01.2022 г. по изп.дело №
20217040400865 по описа на ЧСИ Ив.Миндова липсата на данни кога това съобщение е
2
връчено на длъжницата, твърденията на жалбоподателката, че е узнала за заповедта за
изпълнение в началото на м.февруари 2022 г. и липсата на данни и доказателства, това да е
станало в по-ранен момент, съдът приема, че възражението по чл.423 ГПК е допустимо, тъй
като е подадено в срока по чл.423, ал.1 ГПК.
Нормата на чл. 423 ГПК предвижда ред за защита на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение в няколко хипотези, когато той е бил лишен от възможност да оспори
вземането, защото: заповедта не му е била връчена надлежно; не е могъл да узнае
своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; не е могъл да
подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да
преодолее; заповедта не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България. При наличие на една от тези
хипотези, длъжникът може подаде възражение до въззивния съд, пред който следва да се
докаже наличието на предпоставките по чл. 423, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай длъжницата се позовава на хипотезите на чл.423, ал.1 , т.3 и
т.4 ГПК като твърди, че не е могла да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства и не е могла да подаде възражение поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Съдът намира за неоснователно твърдението на длъжника, че са налице „особени
непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл.423, ал.1 , т.3 и т.4 ГПК, които са й
попречили да узнае своевременно за връчването и да подаде възражение.
Константната практика на ВКС сочи като "непредвидени" тези обстоятелства,
които са възникнали внезапно и неочаквано. Това са обстоятелства, които обективно са
препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие. Под
непредвидени обстоятелства се разбират факти от обективната действителност, които стоят
извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно
не могат да бъдат предвидени. Действително, по делото е доказано, че собственото жилище
на длъжницата, което тя е обитавала и което е посочила като свой постоянен и настоящ
адрес, е било продадено на публична продан и е вило възложено на трето лице, което е
наложило длъжницата да го напусне. Това обаче е станало в началото на м.януари 2016 г.,
видно от датата на Постановлението за възлагане. Заповедта за изпълнение по
ч.гр.д.3582/2016 г. на БРС е издадена на 24.06.2016 г., а посещението на адреса на
длъжницата и залепването на уведомление по чл.47 ГПК е станало през м.юли 2016 г. Ето
защо съдът намира, че изминалият период от половин година между Постановлението за
възлагане и издаването на Заповедта за изпълнение и посещаването на адреса на
длъжницата не би могло да се приеме за "особено непредвидено обстоятелство" по смисъла
на чл.423, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, още повече, че длъжницата (по нейни твърдения) се е
намирала в същото населено място.
Обстоятелството, че длъжницата е трудно подвижна и е с влошено здравословно
състояние, което може да се предположи от възрастта й (68 години към момента на издаване
на Заповедта за изпълнение) и от представеното експертно решение на ТЕЛК (от 1988 г.),
3
също не може да се приеме като "особено непредвидено обстоятелство" по смисъла на
чл.423, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, предвид достатъчно дългия период от време, в който
длъжницата е могла да организира промяната на адресната си регистрация.
Ето защо съдът намира възражението на Д.С. за неоснователно.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА подаденото на основание чл.423, ал.1, т.3 и т.4 ГПК възражение на
длъжника Д. С. С., ЕГН ********** против Заповед № 1979/24.06.2016 г, за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.3582/2016 г. по описа на Районен
съд Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4