ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2947
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р. Н. К.
като разгледа докладваното от Р. Н. К. Частно наказателно дело №
20241110210313 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. НПК.
Образувано е по жалба от Софийски университет Св. Климент Охридски чрез
юрисконсулт И. срещу постановление от 02.07.2024 г. за прекратяване на наказателно
производство по досъдебно производство № 3382 ЗМИП 15263/2023 г. по описа на 07 РУ
СДВР, пр.пр. № /2023 г. по описа на СРП.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление за прекратяване на
производството на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е неправилно.
Изложени са подробни аргументи и е направено искане за неговата отмяна, тъй като според
жалбоподателя прокурорът е дал неправилна правна квалификация на деянието като такова
по чл. 323, ал. 2 НК, без да се сочи коя е правилната квалификация според жалбоподателя.
Аргументира се, че прокурорът е направил неправилен анализ на доказателствата и е
достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Сочи се необходимост от събиране на
допълнителни доказателства, които да изяснят спорните обстоятелства по делото, свързани с
действията на св. Нончо Димитров и дали същият е имал правото да владее имота, както и
относно законосъобразността на действията на нарочна комисия относно принудително
изземване на имота на 03.04.2023 г. и дали това е бил процесния имот.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, взе предвид доводите,
изложени в жалбата, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното
постановление, намери за установено следното:
Досъдебното производство е образувано на 02.10.2023 г. с постановление на СРП за
това, че на в периода от 03 до 05 април 2023 г. в гр. София, самоволно е зает недвижим имот
в гр. С., ж.к. С. г., ул. Проф. арх. Х. П.“, до бл. 55, в студентско общежитие бл. 57, АБВ –
1
трафопост 3, от чието владение е отстранен по надлежен ред – престъпление по чл. 323, ал. 2
НК.
По делото не е привлечено лице като обвиняем.
За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че деянието е
напълно изяснено от фактическа страна и не се налага извършването на допълнителни
действия по разследването. Представителят на СРП е счел, че конкретното деяние не е
съставомерно по чл. 323, ал. 2 от НК, тъй като е приел, че изземването на процесния имот на
03.04.2023 г. от комисия, определена от областния управител на София, е извършено не по
надлежния ред, следователно според прокурора липсва обективен елемент от състава на
престъплението по чл. 323, ал. 2 НК. Освен това прокурорът е посочил, че фактически
изземването на имота е проведено срещу С. Б.ЕООД, а не срещу св. Н. Д., макар да се
установява, че не дружеството, а свидетелят е владял имота от 2009 г. Прокурорът сочи и
неяснота дали изземването е проведено спрямо имота, който е посочен в решението на
Областния управител поради разминаване в големината на помещенията. Поради горното
наблюдаващият прокурор е приел, че не са налице обективните признаци на състава на
престъпление по чл. 323, ал. 2 НК и е прекратил досъдебното производство на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. В постановлението накратко е изследван и въпроса
относно осъществено деяние по чл. 323, ал. 1 НК, като е прието, че такова не е налице, тъй
като между страните не е съществувало трайно фактическо положение, в което да е внесена
промяна.
В постановлението не е изследвано дали са налице доказателства за друго
престъпление извън съставите на чл. 323 НК.
По делото е приложено известие за доставяне, видно от което юрисконсулт И. е
получила от името на жалбоподателя препис от постановлението на 08.07.2024 г. Жалбата
срещу него е изпратена по пощата до СРП на 15.07.2024 г. Поради това съдът прие, че
подадената жалба е депозирана в предвидения в чл. 243, ал. 3 НПК седемдневен срок.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира следното от правна
страна:
Частната жалба се явява процесуално недопустима – въпреки че същата е
депозирана в законоустановения срок по чл. 243, ал. 4 НПК и с нея се обжалва акт,
подлежащ на самостоятелна въззивна проверка, но тя е подадена от лице без активна
процесуална легитимация, съответно и без правен интерес.
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК постановлението за прекратяване на
наказателното производство може да бъде обжалвано от обвиняемия, пострадалия или
неговите наследници и от ощетеното юридическо лице. Но жалбоподателят СУ Св. Климент
Охридски няма нито едно от посочените качества.
Престъплението, за което е образувано настоящето производство е по чл. 323, ал. 2 от
НК, което попада в глава десета на НК – „Престъпления против реда и общественото
спокойствие”. Безспорно установено в съдебната практика и в теорията е, че този престъпен
2
състав защитава установения обществен ред за легитимно разрешаване на спорове между
гражданите. В практиката си ВКС е имал възможност да посочи, че макар в някои случаи
имуществото да се оказва предмет на посегателството от престъпление по чл. 323, ал. 1 НК,
самоуправството не е престъпление срещу собствеността. Същите разсъждения следва да се
приложат и по отношение на престъплението по чл. 323, ал. 2 НК, което разкрива сходни
елементи на фактическия състав.
Правилното отграничаване на обекта на този вид престъпления е определящо за
отговора на въпроса дали може да има пострадал от тях. Възможно е в някои случаи наред с
увреждането на обществения ред, да бъдат увредени и други правно защитени права и
интереси, като например при престъплението по чл. 325 НК – личната телесна
неприкосновеност или собственост, личното достойнство. Доколкото обаче престъплението
по чл. 323, ал. 1 или 2 НК е изцяло насочено към защитата на обществения ред и спазването
на реда за разрешаване на спорове относно твърдени права /в случая владение върху
недвижим имот/, допълнително настъпилите вреди за конкретно лице (дори да се докажат
такива), не са съставомерни и не произтичат от престъпното деяние в тесен смисъл, те не
могат да обосноват качеството на пострадал от престъпление по чл. 323, ал. 1 или ал. 2 НК в
значението на чл. 74 НПК, независимо дали е физическо или юридическо лице. В този
смисъл са и Определение от 09.04.2021 г. по ВНЧД № 1303/2021 г. по описа на СГС;
Определение от 06.10.2014 г. по ВНЧД № 93/2014 г. по описа на СГС и др.
Следователно постановленията за спиране или прекратяване на наказателни
производства, образувани за престъпления по чл. 323, ал. 1 или ал. 2 от НК, могат да бъдат
обжалвани единствено от лицето, привлечено като обвиняем, а при липсата на такова лице,
не съществуват легитимирани лица, които да имат законно признато право на жалба.
Следователно производството следва да бъде прекратено, а жалбата да бъде оставена
без разглеждане като недопустима, поради липса на процесуална легитимация на
жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Софийски университет „Св. Климент
Охридски“ чрез юрисконсулт И. жалба срещу постановление от 02.07.2024 г. за прекратяване
на наказателно производство по досъдебно производство № 3382 ЗМИП 15263/2023 г. по
описа на 07 РУ СДВР, пр.пр. № 19700/2023 г. по описа на СРП, образувано за престъпление
по чл. 323, ал. 2 НК.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски съд в 7-
дневен срок по реда на глава XXII от НПК от съобщаването му на СРП и на
жалбоподателя.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4