Р Е Ш Е Н И Е
№ 754
гр. Кюстендил,16.09.2019 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито
съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа
докладваното от съдия Радев гр.д.№ 1536 /2018 год.,за да се произнесе,взе в предвид следното:
И.Г.В.,ЕГН **********
от с.Жилинци,махала „****** е предявил
против Л.И.О. *** иск да бъде осъден да му заплати сумата от 1500.00-хиляда и
петстотин лева,предсталяваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди ,изразяващи се в изживени неприятни
емоции,стрес,засягане на честта и доброто му име в обществото,както и претърпян
дискомфорт и негативни емоции от отправени към ищеца от ответника клеветнически
и позорящи неистински твърдения и приписано престъпление,причинени на
23.03.2013 год. в гр.Кюстендил пред Кмета на Община Кюстендил и Началника на
РДНСК-Кюстендил чрез изнасяне в жалба на неверни и клеветнически по същността
си твърдения,приписващи му извършване на престъпления,както и на 26.08.2013
год. във възражение,депозирано пред Кмета на ОБщина Кюстендил,в което е изложил
твърдения,които не са верни и клеветнически по своята същност,приписващи на
ищеца извършване на престъпление.Претендира се присъждане и на законната лихва върху
главницата,считано от датата на увреждането,както и на сторените по делото
разноски.
С определение № 744/04.06.2019 год.
съдът конституира в процеса на мястото на починалия ответник 42/11.01.2019 год.
ПРЕЖИВЯЛАТА ГО СЪПРУГА В.В.О.,ЕГН ********** ***,която оспорва допустимостта и
основателността на предявените искове,като прави възражение за погасяването им
по давност, представя доказателства.
КРС,след като обсъди при усл.на чл.235,ал.2
и 3 ГПК,събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
Видно от жалба вх.№
КН-33-00-469/22.03.2012 год./л.4/ при ДНСК „РД „ВСК“-кюстендил е това,че Л.и.О.
е въвел твърдение,че ищецът е присвоил имот № 77 в местността „Ридо“,землище на
с.Жилинци,Кюст.област,който е до имот № 145,собственост на майка му.В тази
жалба се твърди,че ищецът е заградил имота със стабилна ограда с мрежа и
желязна врата незаконно.Твърди се,че на запад от този имот има още три имота,за
границите на които се въвежда предположение че може да се нарушат,защото в тях
попадал и жалбоподателят.Съгласно писмо изх.№ 94-Л-171/30.05.2012 год./л.5/ от
Кмета на община Кюстендил до Л.О., с копие до ищецът,след извършената проверка
е било установено,че ищецът и майка му са представили скици за имоти
027145,местн.“Каляшица“ и имот № 011099,м.“При къщи“ и имот № 011101,м.“При
къщи“,всички в землище на с.Жилинци,като жалбоподателят е уведомен,че жалби за
присвояване на недвижим имот се доказват със съответните документи и се
разследват от органите на МВР и прокуратурата.В ново възражение вх.№
94-Л-171/26.08.2013 год./л.7/ от Л.О. ***,същият твърди и уточнява,че имот №
027070 е продаден отдавна,но купувача не е идвал в същият повече от десет
години и вероятно се е отказал от него,въпреки че го е платил,като твърди че
мястото е станало общинско,а не собственост на ищеца,който го е оградил и
поставил желязна врата.На мястото на починалия в хода на процеса ответник,видно
от удостоверението за наследници /л.25/ и удостоверенията за отказ от
наследство /л.37 и 38/ е конституирана преживялата го съпруга.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените доказателства.
Съобразявайки горното съдът счете,че
искът е процесуално допустим,а по същество неоснователен,поради което ще се
отхвърли.Мотивите са следните.
По силата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,виновно причинени
другиму.Наследниците на починало лице отговарят за задълженията му,съобразно
правата си.
За да бъде уважен искът по чл. 45 ЗЗД
от страна на ищеца по него следва да бъдат доказани при условията на пълно и
главно доказване следните предпоставки: изнесени от Л.О. клеветнически твърдения /тоест самото
деяние/; противоправност на извършеното деяние; претърпените неимуществени
вреди, характера на вредите и причинната връзка между твърденията на ответникът
и вредите.
За да бъдат определени дадени твърдения и внушения като клеветнически,
следва да бъде констатирано, че същите са лъжливи (неистински), както и че имат
обективен позорящ характер по отношение личността, към която са адресирани.
Позорящи са тези факти, които обективно накърняват доброто име на пострадалия в
обществото и са укорими от гледна точка на господстващия морал. Клеветата може
да бъде осъществена не само чрез пряко изнасяне или внушаване на невярна и
позоряща информация за съответно лице, но и когато неистинските и позорящи
обстоятелства се излагат като слух и съмнение (Решение 51/ 1980 г. по н. д. 26/
1980 г., ВС, II НО). Фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета,
подлежат на проверка за вярност, като доказателствената тежест е на ответника.
Вината на извършилия деянието се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
а оборването на презумпцията е в тежест на ответницата при условията на пълно
обратно доказване.
Правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която
е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от
категорията на абсолютните права (арг. и от чл. 32, ал. 1 от Конституцията). Разгласяването на несъществуващо позорно
обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление е противоправно
деяние – клевета (чл. 147, ал. 1 от НК). С това деяние се накърнява правото на чест и достойнство на
лицето и положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка.
За да е налице "клевета" от обективна страна се изисква да са
засегнати обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име
на човека в обществото, на положителната обществена оценка за
личността.Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на
пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен
факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да
накърни неговото добро име в обществото. Твърдението трябва да е ясно и да
съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно,
несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е
разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от
него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези
обстоятелства са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да
бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В този смисъл
предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната
интерпретация на тези факти. Втората форма на изпълнителното деяние е
приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление. При тази форма
на клевета деецът твърди пред трето лица, последният е извършил някакво
конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил.
В казуса не се установява твърдението на ищецът,че покойния ответник Л.О.
му е приписал престъпление в своя жалба до Кмета на Община
Кюстендил.Внимателният прочит на доказателствата по делото-жалбата и
възражението ,депозирани от Л.О. ***,водят до извода че в тях не са са изнесени нито позорни факти,свързани
с личността на ищеца,нито му е приписано несъществуващо престъпление. Съдът не
извежда клеветнически твърдения от изнесеното от Л.О. на 22.03.2012 год. и
26.08.2013 год.,че „И.В. е присвоил имот № 77,местността „Ридо“,близо до имот
на майка му №145,местността „Каляшица“.Изнесеното в жалбата,свързано и с последващото възражение
обуславят извода на съда,че твърдението на
Л.О. е негово предположение,негово субективно съждение,което не представлява набедяване в
извършване на престъпление.Следва да се отбележи,че недвижим имот не може да
бъде предмет на престъпление кражба и присвояване,какъвто именно израз е точно
употребеният в жалбата и възражението на Л.О..Дали твърдението му за установено
фактическо господство на имота от страна на ищеца отговаря или не на
действителното състояние на нещата е въпрос останал неизяснен,защото от
отговорите на жалбата явства очевидното неразбиране на адресата-административен
орган за кой точно имот е твърдението,тъй като този за който е било
въведено не е бил предмет на проверка от
органите на Община Кюстендил.не представлява клеветническо твърдение и второто
изнесено от Л.о. във възражението от 2013 год.,в което той именно сочи че
предмет на проверката не е негов имот,а такъв за който предполага че е станал
собственост на общината,поради дезинтересиране от предходният
собственик.Практически и във възражението ,очевидно поради недобра юридическа
грамотност, подалият го прави погрешна квалификация на едно предполагаемо
деяние,което не предсталвява престъпление, поради което и именно поради това че
представлява мнение,квалификация на конкретно деяние,то не представлява
клеветнически акт.
Следва да се отбележи това,че ищецът не представя доказателства за това,че
действително в исковия период е търпял душевен и психически
дискомфорт.разбирането на ищецът ,че не следва да доказва това,че е преживял
негативни емоции,психически дискомфорт и продължителността му подлежаха на
доказване, а поради пасивното поведение на ищецът релевантни доказателства не
се събраха.Цитираните от ищецът съдебни решения не са относими към конкретният
казус.
Няма данни и доказателства за това изнесеното от Л.О. твърдение,за което за
втори път съдът отбелязва че не е било надлежно и правилно проверено от Кмета
на Община Кюстендил за установена фактическа власт върху чужд недвижим имот от
ищецът,да е станало широко обществено достояние,нито пък че същото е смутило за
по-дълъг период душевния мир на ищецът.
Част от исковата претенция,касателно твърдението за клеветническо твърдение
от Л.О. на 22.03.2012 год.,което станало известно на ищецът на 17.05.2012
год.,дори и да се приеме извод обратен на приетият от съда, е погасена по
давност,тъй като искът е предявен след изтичане на пет години от узнаването на
деянието и дееца.Ответницата не е сторила разноски и не претендира присъждането
на такива.
Водим от горното и на осн.чл.45,ал.1 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от И.Г.В.,ЕГН
********** от с.Жилинци,махала *******
е предявил против Л.И.О. *** хода на производството и на мястото му
конституирана преживялата го съпруга В.В.О.,ЕГН ********** ***,иск да бъде
осъден да му заплати сумата от 1500.00-хиляда и петстотин лева,предсталяваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди ,изразяващи се в
изживени неприятни емоции,стрес,засягане на честта и доброто му име в
обществото,както и претърпян дискомфорт и негативни емоции от отправени към
ищеца от ответника клеветнически и позорящи неистински твърдения и приписано
престъпление,причинени на 23.03.2013 год. в гр.Кюстендил пред Кмета на Община
Кюстендил и Началника на РДНСК-Кюстендил чрез изнасяне в жалба на неверни и
клеветнически по същността си твърдения,приписващи му извършване на
престъпления,както и на 26.08.2013 год. във възражение,депозирано пред Кмета на
Община Кюстендил,в което е изложил твърдения,които не са верни и клеветнически
по своята същност,приписващи на ищеца извършване на престъпление.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: