РЕШЕНИЕ
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На двадесет и първи септември Година две хиляди
и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2209 по описа на съда за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ С.2.“ ЕООД, представлявано от Я.Д.С., против Наказателно постановление №
03-011643 / 18.09.2019г. на Директора на Дирекция " Инспекция по
труда" - Варна, с което на „ С.2.“
ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер
на 3 000 лева, на основание чл. 416 ал.5
вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила, а именно че свидетеля посочен в акта не е присъствал при констатиране на
нарушението, че не са посочени ЕГН и адрес, че постановлението е издадено без
да е изследвана фактическата обстановка и без да са били съобразени
представените от дружеството доказателства , че не са били разследвани спорните
обстоятелства, че не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и т.н.Поради
тези и други съображения се иска отмяна на постановлението, а в условията на
алтернативност- намаляване на размера на наложеното наказание , както и
присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, не се
явява представител.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание
се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди атакуваното наказателно постановление.Прави се искане да бъде
присъдено и юристконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 09.08.2019 г. по повод възникнала
трудова злополука със смъртен изход, служители на ДИТ – Варна, един от които
св. Н., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект – жилищна сграда, намираща се в гр. Варна, СО „Манастирски рид“, „Бялата чешма“ и
„Дъбравата“. Установило се, че строежът се изпълнява от «С.2. ЕООД.
На място станало ясно,
че починалият работник се е намирал на втора етажна плоча, като той и
останалите работници по време на злополуката извършвали предаване на стоманени
пръти от ръка на ръка през първа и втора до трета плоча, където е трябвало да
се постави арматура.Причина за настъпване на злополуката било скъсяване на
безопасното разстояние до намиращият се в близост въздушен електропровод. В
хода на проверката св.Н. установил, че работник на обекта бил и Т.Ю.. Той
попълнил декларация, в която отразил, че
полага труд за въззивното дружество от 25.03.2019г., като строител, с
последното му получено трудово възнаграждение на 08.08.2019г.,
при уговорено работно време и почивки.
В хода на извършената документална проверка представител на въззивното
дружество представил на контролните органи трудов договор № 003/09.08.2019г.
След справка в ТД на НАП се установило, че той бил регистриран в 21 : 57ч.
Всичко установено при проверката св.Н. описал в Протокол № ПР 1926542 /
05.09.2019г., с който дал и съответните предписания. В хода на проверката с Постановление от
09.08.2019г. било обявено съществуването на трудово правоотношение между
дружеството и Т.Ю..
На
05.09.2019г. св. Н. съставил против „ С.2.“ ЕООД акт за установяване на нарушение
за това, че дружеството в качеството на работодател е допуснало до работа Т.Ю.
на длъжност „ общ работник
строителство”, преди да му е предоставил копие от уведомлението за
регистрацията на трудовия договор в ТД на НАП-Варна. Било прието, че
нарушението е извършено на 09.08.2019г.
и квалифицирано като такова по
чл.63 ал.2 от КТ.Актът бил предявен
на управителя на дружеството, като
тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и
депозирани.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение, административно – наказващият орган издал
наказателно постановление № 03 – 011643 / 18.09.2019г. , с което изцяло възприел
фактическите констатации и правната квалификация на нарушението по чл.63 ал.2
от и наложил на „ С.2.” ЕООД наказание “Имуществена санкция” в размер
на 3 000 лв. на основание чл.416 ал.5
вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. Е.Н., актосъставител, чиито показания съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От тях стана ясно, че
към момента на настъпване на злополуката
в обекта лицето е полагало труд, а трудовият договор е бил регистриран в НАП след
това.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на гласните доказателства
и писмените доказателства по
административно-наказателната преписка , които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в предвидения от закона
срок и приета от съда за
разглеждане.
Наказателното постановление № 03-011643 /
18.09.2019г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция " Инспекция по
труда" гр.Варна и в шестмесечния преклузивен срок.То съдържа всички минимално изискуеми от закона
реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като са посочени
датата , мястото и обстоятелствата по
неговото извършване.Наказанието за него е индивидуализирано. Актът също
отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, като в него изрично е отбелязано, че
Н.И. е свидетел при неговото съставяне , а не на установяване на нарушението.
Този свидетел е достатъчно индивидуализиран с три имена и служебен адрес,
поради което и непосочването на ЕГН не
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. При предявяването на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били
направени или депозирани възражения, в които да са били наведени спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разследване.По никакъв начин не е нарушено
правото на защита на наказаното лице, като същото е реализирано в цялост с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради изложеното до тук съдът
намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили
правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил
материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорен факт е, че между „ С. 2.” ЕООД и
Т.Ю. на 09.08.2019г. е бил сключен трудов договор № 3, който е бил регистриран в ТД на НАП в 21,57 часа , като в
по- рано същия ден той се е намирал на строителния обект и е изпълнявал трудови функции като общ
работник в строителството.Тези обстоятелства не се и оспорват.С оглед на това
съдът намира, че правилно наказващият
орган е приел, че е налице нарушение на чл.63 ал.2 от КТ.Именно тази норма забранява на работодателя да допуска до
работа работник преди да му е връчил съответните документи, един от които е
копие от уведомлението. Действително ,
в чл.62 ал.3 от КТ законодателят е
предвидил като задължение в тридневен срок от сключването или изменението
на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят
или упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но работникът не
следва да бъде допускан до работа преди да му се връчат документите по чл.63
ал.1 от КТ.
Правилно наказващият орган е приел,
че в случая отношенията между работника и „ С.2.” ЕООД са между „ работник” и „работодател” , като
дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се
явява лице което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение.
Правилно е била ангажирана
отговорността на „ С.2.” ЕООД в
качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена
санкция".Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла
да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ, доколкото нарушенията на чл.63
ал.2 от КТ независимо от тяхното отстраняване
, не са маловажни съгласно чл.415
„в” ал.2 от КТ. С оглед обективните характеристики на самото
нарушение пък съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН,
доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите нарушения от
този вид.
Правилно е била определена и
санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ е предвидено наказание
за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63 ал. 2, каквото имаме в
настоящият случай.
Наказващият орган е наложил на „ С.2.”
ЕООД „ имуществена санкция” в размер на 3 000лв.Съдът обаче намира, че
това наказание е завишено като размер, доколкото липсват доказателства
дружеството да е допускало и други нарушения на
КТ, за които да са му били налагани санкции.Поради това следва да се приеме, че нарушението е
извършено за първи път и от него не са
настъпили вредни последици. С оглед на тези съображения съдът намира, че следва да намали размера на
наложената санкция от 3 000лв. на 1 500лв., като счита че това наказание е
съответно на извършеното нарушение.
С оглед изхода на делото и съобразно
направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК,
съдът намира, че следва на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна да се присъди юристконсултско
възнаграждение.При определяне на неговия
размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено,
че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място
съдът взе предвид, че за защита по дела
по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда
възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността
на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. , и в съответствие с правилото на чл. 78а
ал.3 вр. ал.1 от ГПК да присъди на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 40лв. ,
пропорционално с изменения размер
на административната санкция.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-011643 /
18.09.2019г. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" - Варна,
с което на „ С.2.“ ЕООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414
ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА „ С.2.“ ЕООД, БУЛСТАТ 205 210 912 да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна , юристконсултско
възнаграждение в размер на 40 /
четиридесет / лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: