Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
11.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №15105/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Е.М.П., с която са предявени срещу ЗАД ОЗК З.АД
искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 100000 лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
от произшествие, осъществено на 19.07.2017 г. Претендира законната лихва от
деликта и разноските.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 19.07.2017 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Оспорва застрахованият водач да е извършил
нарушение на правилата за движение, с което да е причинил произшествието.
Позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.432, ал.1 КЗ:
Установява
се от писмените доказателства (Протокол за ПТП от 19.07.2017 г., Скица към
Протокол и Фотоалбум) и
авто-техническата експертиза по делото, че на 19.07.2017 г. в с. Лозен, на ул. Съединение
на уширение на платното за движение, използвано за паркиране на автомобили, е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********, управляван
от Н.Б.Й., и пешеходката Е.М.П., при следния механизъм: лек автомобил „БМВ“ е
бил спрял върху уширението за паркиране на автомобили, успоредно на платното за
движение и извън самото платно. В определен момент водачът е потеглил на заден
ход, за да може в следващия момент да продължи движението си върху ул.
Съединение. В същото време пострадалата пешеходка се е движела зад автомобила,
с посока отдясно наляво. Когато се е намирала в зоната на десния габарит,
автомобилът е започнал да я приближава и със задната си част я е ударил. След
удара пешеходката паднала, а водачът на автомобила спрял. Причина за настъпване
на произшествието са субективните действията на водача с органите за управление,
който е предприел изпълнение на маневрата „движение назад“ в момент, в който
зад автомобила е преминавала пешеходката. Поради което съдът приема, че Н.Й.е
нарушил правилата за движение, установени в чл.40 ЗДвП – преди да започне
движение назад, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението,
а по време на движението си назад – не е наблюдавал пътя зад превозното
средство.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищцата е получила травматични увреждания: закрито счупване на лявата раменна кост и кръвонасядане в лявата лицева
част, на горния и долния клепач на лявото око, лявата буза и шията,
кръвонасядане на лявото бедро и лявата подбедрица. На пострадалата е
оказана спешна медицинска помощ в болница „Пирогов“, взето е решение за
неоперативно лечение на счупената раменна кост поради придружаващите й
заболявания: кардиостимулатор и троен бай-пас, хипертония, сърдечна
недостатъчност, стабилна стенокардия, хронична бъбречна недостатъчност,
нефросклероза, атеросклероза и вторична анемия. Извършено й е наместване на
фрактурата на раменната кост под анестезия и стабилизиране на мека бинтова
превръзка. Мекотъканните увреждания на главата и крайниците са отзвучали
окончателно за срок от 10-12 дни, а счупената раменна кост е зараснала за срок
от 3 месеца, след което е започнала раздвижване на раменната и лакътната става.
Общо лечебният и възстановителен период на ищцата е приключил за срок от 5
месеца. Болките са били по-интензивни в първите 2 месеца непосредствено след
злополуката и около 30 дни по време на раздвижването. Наред с претърпените
болки, през първите 3 месеца ищцата не е можела да движи лявата си ръка, което
е затруднило обслужването й в ежедневието. Към момента мекотъканните увреждания
са изчезнали без остатъчни белези, счупената раменна кост е зараснала с малка
остатъчна деформация, като движенията й са в норма, с изключение на движението
абдукция (отвеждане), което е в трайно намален обем с 35 градуса. Мускулите на
лявата предмишница са останали в състояние на лека хипотрофия. Методът на лечение,
избран поради повишения оперативен риск от придружаващите заболявания на
ищцата, е удължил оздравителния период с един месец.
От
показанията на свидетелката Л.И., дъщеря на ищцата, се установява, че възстановяването
на ищцата е преминало тежко и е продължило дълго, била е обездвижена на легло.
Съдът не кредитира показанията на ищцата, в частта относно липсата на
зарастване на счупената раменна кост и за продължаващи главоболия, причинени от
произшествието – наличието на зарастване се установява от медицинската
експертиза, неоспорена от страните, а за травматични увреждания, причиняващи
главоболия, няма медицински доказателства. Свидетелските показания не са годни
да установят обстоятелства, за преценката на които са необходими познания от областта
на медицинската наука.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „БМВ“ с рег. № ********,
което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.40 ЗДвП.
Съдът
намира, че от писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното
производство, и от съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се
установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата. Поради това следва
да се приеме, че е налице деликт, извършен от , управляван от Н.Б.Й. при
управление на автомобил „БМВ“ с рег. № ********.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за автомобил „БМВ“ с рег. № ********
е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вида на уврежданията – едно счупване и
няколко мекотъканни увреждания; интензитет и продължителност на болката –
интензивна за период от общо 3 месеца и как уврежданията са се отразили на
ищцата с оглед нейната възраст, начин на живот и среда и другите й придружаващи
заболявания. Лечението на ищцата е удължено и затруднено от придружаващите й
заболявания, през продължителен период преминало на легло с обездвижване, не е
налице пълно възстановяване поради ограничение на движението на лявото рамо.
При така
установените факти и преценявайки вида и характера на травматичното увреждане,
отнасяйки го към възрастта и начина на живот на пострадалата и съобразявайки
начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и
негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение
възлиза на сумата от 30000 лв.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. От заключението на
авто-техническата експертиза по делото се установява, произшествието е
настъпило на уширение извън пътното платно. Без значение е дали уширението е
част от тротоара, предназначение за движение на пешеходци или паркинг,
предназначен за спиране и престой на автомобили – от отговора на шеста задача
на експертизата се установява, че към момента на предприемане от пешеходката на
преминаването зад автомобила, той е бил спрял. От момента на потяглянето му на
заден ход до настъпване на сблъсъка, автомобилът е изминал разстояние от 2-3
метра за около 1,2 секунди, за което време пешеходката не е имала възможност да
предприеме действие, с което да избегле удара. Поведението на пешеходката не е
неправомерно, дори и да се приеме, че мястото, на което е настъпило
произшествието, е част от лентата за движение на автомобили. Пресичането на
пътното платно не е забранено, а пешеходката е предприела пресичане зад спряло
превозно средство, съобразявайки движението на останалите участници в
движението. От момента на задвижване на автомобила на заден ход, пешеходката не
е могла да избегне удара. За водача от друга страна, не е имало ограничение на
видимостта, която да го възпрепятства да изпълни задължението си по чл.40 ЗДвП
(виж отговора на задача седма. По изложените съображения възражението за
съпричиняване е неоснователно.
Неоснователно
е искането на ищцата за присъждане на законната лихва от деня на деликта. Разпоредба
на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано
от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Видно от представената с исковата молба претенция
до застрахователя, същата е постъпила при ответника на 16.08.2017 г., което
обстоятелство е признато и в отговора. Съдът
приема, че това е най-ранната дата на уведомяване на ответника за настъпване на
застрахователното събитие, поради което от тази дата застрахователят дължи
лихва за забава.
По разноските:
На процесуалния представител на ищцата следва да
се присъди на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете – за сумата от 1059 лв.
На ответника следва да се присъди на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК сумата от 427 лв. разноски съобразно отхвърлената
част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1200 лв. – държавна такса
и 300 лв. – разноски.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК З.АД, ЕИК:********, да заплати на Е.М.П., ЕГН:**********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 30000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 19.07.2017 г., заедно със законната лихва от 16.08.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 100000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК З.АД, ЕИК:********, да заплати на адв. В.В.О., ЕГН:**********, на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1059
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА Е.М.П., ЕГН:**********, да заплати на ЗАД ОЗК З.АД, ЕИК:********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 427
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК З.АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1200
лв., представляваща държавна такса и сумата от 300 лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: