№ 45692
гр. София, 26.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110112737 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на М. С. С. и Р. И. И., чрез адв. Г. Д., за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу [*****], действащо чрез
[*****] - клон [*****] с ЕИК: [*****].
В заявлението е направено искане за присъждане и на адвокатско възнаграждение по
делото в размер на 800 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, приложим и в заповедното производство, „заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска”. Присъждането на
разноски в полза на заявителя /в случая на претендираното адвокатско възнаграждение/ е
предпоставено от установяване на реалното заплащане на същото, като доказването на това
обстоятелство е в негова тежест.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката и клиента. За установяване на сключения между
страните договор за процесуална защита и съдействие по делото е представено единствено
пълномощно в полза на адвоката да представлява заявителите. Не е представен документ,
съдържащ уговорка между страните относно дължимото възнаграждение и начина на
заплащането му. Към заявлението в приложена фактура № 71/19.02.2024 г. с получател М.
С. С. и издател Г. Д. Д. с предмет възнаграждение за завеждане на гражданско дело о
осъществяване на процесуално представителство по него за двама ищци на стойност 800
лева, платими по банков път, като в документа е посочена банкова сметка в [*****].
Представено е и извлечение от онлайн банкиране от сметка в [*****] за входящ превод в
лева на стойност 2250 лева, вальор 16.02.2024 г. Не става ясно по коя банкова сметка е
получена сумата, кой е наредител на същата, респ. на какво основание тази сума е била
заплатена.
Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 6/2012 г. ВКС, ОСГТК,
разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за
един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и
адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските
са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите,
очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване - така например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече заплатените
разноски страната може да претендира в хипотеза на уважен неин иск. Процесуалният закон
урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи
1
отговорността на страните за поемането им. Само когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в
договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин -
например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането.
В конкретния случай заявителите не представят в производството документи, от
съдържанието на които може да се установи какъв е конкретно договореният размер на
възнаграждението за адвокатската услуга по представляване на страната в заповедното
производство, както и че адвокатско възнаграждение е било заплатено съгласно
договореното между страните. Ето защо и не може да се приеме, че претендираната от
страната сума в размер на 800 лева - разноски за адвокатско възнаграждение е действително
извършен от заявителите разход във връзка с образуваното заповедно производство. За съда
не е налице правомощие да разпореди издаването на заповед за изпълнение и за разноски,
които страната не е доказала да е извършила в производството. В тази част заявлението
следва да се отхвърли, доколкото други доказателства, установяващи уговарянето и
заплащането на претендираното адвокатско възнаграждение не са представени.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 70526/01.03.2024 г. на М. С. С. и Р. И. И., чрез адв. Г. Д.
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу [*****],
действащо чрез [*****] - клон [*****] с ЕИК: [*****] в частта относно искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 800 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителите.
Препис да се връчи на заявителите чрез адв. Д. на ел.адрес, като се укаже да се
потвърди получаването. В случай че потвърждение не постъпи в едноседмичен срок от
изпращането преписът да се връчи на адреса в гр. [*****].
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2