№ 896
гр. София , 25.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000500651 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260033 от 24.11.2020г., постановено по т.д.№218/2019г., СОС е осъдил
ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482 да заплати на И. В. Г., ЕГН********** сумата от 25 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
телесни увреждания, които са били причинени от ПТП, настъпило на 27.11.2017г., като е
отхвърлил предявения частичен иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000лв.
Срещу решението в частта, в която предявения от И. В. Г. иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е бил уважен за разликата над 5 000лв., е подадена
жалба от ответника , в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Присъденото
от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди e несъобразено с тежестта
на получените увреждания, относително кратката продължителност на лечебния и
възстановителен период, както и липсата на остатъчни увреждания на здравословното
състояние на ищеца.Не се оспорват изводите на съда, че е налице съпричиняване на
увреждането от страна на пострадалия, както и по отношение на неговия обем, който е бил
правилно определен.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови
друго по същество, с което да отхвърли предявения иск за разликата над
5 000лв.Претендират се разноски.
1
В срок е постъпил отговор от ищеца И.Г., в който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Решението в частта, в която предявения иск е би отхвърлен за разликата от 25 000лв.
до 45 000лв., е постъпила жалба от ищеца, в която се правят оплаквания за неговата
неправилност.Излагат се доводи само по отношение на определения от съда обем на
съпричиняване, който не следва да бъде 50%, а само 10%.От заключението по допуснатата
по делото САТЕ се установява, че основаната причина за настъпване на инцидента носи
застрахования водач, който след като е възприел пострадалия към момента на навлизането
му в зоната на платното за движение, не е задействал спирачната система на управлявания
от него автомобил, вследствие на което е настъпило ПТП.С оглед на горното определеното
от съда обезщетение за неимуществени вреди от 50 000лв., следва да бъде редуцирано с
10%, предвид установения принос на пострадалия в настъпване на увреждането.
Ответникът ЗД“Бул инс“АД не е депозирал отговор по подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок е производството пред въззивния съд е допустимо.По
същество частично основателна е тази на ищеца.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност.Постановеното решение е влязло в
законна сила в частта, в която в полза на ищеца е било присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5 000лв., поради което следва да се приеме, че е
формирана сила на присъдено нещо по следните факти : водачът П. П. е имал качеството на
застраховано лице по договор за задължителна застраховка „ГО“, сключен с ответника ;
ищецът е пострадал вследствие на настъпилото на 27.11.2017г. ПТП, вследствие на което е
получил претендираните в исковата молба травматични увреждания ; налице е
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия. Страните спорят относно
справедливия размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди и обема на
осъщественото от пострадалия съпричиняване на увреждането.
Неоснователни са оплакванията на ответника за прекомерност на определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди.От заключението по
допуснатата по делото СМЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се
установява, че от ПТП ищецът е претърпял следните увреждания : сътресение на мозъка;
контузия на главата с малка разкъсно-контузна рана в окосмената част вдясно; зачервяване и
болка в поясната област вдясно; компресионни посттравматични фрактури на телата на Л2 и
ЛЗ прешлени; контузия на дясната подбедрица. Мозъчното сътресение е протекло без пълна
загуба на съзнание , а само със зашеметяване и липса на пълен спомен за случилото
се.Контузията на главата е причинила болки и страдания за срок до 10-15 дни.
2
Компресионните посттравматични фрактури на телата на Л2 и ЛЗ прешлени са без
нарушаване на анатомичната цялост на гръбначния канал и без засягане на неврални
елементи. Предизвикали са трайно затруднение на движенията на снагата за срок до 8
месеца.Контузията на дясната подбедрица е причинила болки и страдания за срок до 20 дни.
Травмата на дясната подбедрица и на главата са получени при пряк удар от автомобила
Непосредствено след инцидента пострадалия е бил приет за лечение в болнично
заведение, при което е било назначено консервативно лечение.Ищецът е изписан с
подобрение, без сетивен и двигателен неврологичен дефицит.Дадени са предписания
лечението да продължи в домашни условия при предимно постелен режим за 15-20 дни, като
е поставена външна имобилизация с лумбостат за период до 6 месеца.Периодът на
възстановяване е бил най-дълъг по отношение на гръбначната травма, който е продължил
около 6-8 месеца.В този период ищецът е търпял болки и страдания, интензивни в първите
30 дни, значителни до два месеца и умерени в следващия период. Останалите увреждания са
били възстановено до месец.При извършения преглед на лицето е установено,че все още има
дифузна болка при натиск в поясния отдел на гръбначния стълб, ограничени движения -
разстояние пръсти – под 40 см., синдром на долна еластична парапареза, спонтанен
Бабински двустранно, дистална хипестезия, нестабилна походка до невъзможна на пети и
пръсти двустранно.
По делото е била допусната съдебно-психологическа експертиза, от заключението
по която се установява, че при ищеца е налице травматичен стрес, който е придобил
хроничен ход : персистират емоционалните нарушения, свързани с изживяване на анхедония
и дистимен тон на настроението.В същото време се установяват белези на социална
дисфункция, проблеми с личностното съзряване и изживяване на известна непълноценност,
довели до промени в социалната адаптация и проблеми в реализацията. При ищеца са били
налице и белези на дезорганизация на личността, изразяваща се в свръх ценностна фиксация
върху психотравмата, с мисли за безперспективност и безнадеждност, които понастоящем са
отшумели.При ищеца се наблюдават проблеми в съзряването на личността, известно
забавяне в емоционалното и социално развитие, изграждане на зависими форми на
поведение, проблеми с идентификацията и социалната реализация.
С оглед на множеството травматични увреждания и обстоятелството, че процесното
ПТП е причинило психическа травма на лицето, а от друга, че прогнозата за пълното му
възстановяване е благоприятна съдът намира,че на ищеца следва да се определи
обезщетение за неимуществени вреди от 50 000лв.
Частично основателни са оплакванията на ищеца за неправилно определен обем на
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.От заключението по допуснатата
по делото САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява
следния най-вероятен механизъм на настъпване на ПТП : водачът на лек автомобил
„Хюндай Акцент“ се е движил в гр.Костинброд, по ул.“Обединена“, със скорост от около
3
50км.ч., като е приближавал към „Т“ образно кръстовище.В същия момент пострадалия И.Г.
е предприел пресичане на улицата от дясно на ляво, по отношение на посоката на движение
на автомобила, и е навлязъл тичайки на пътното платно на ул.“Обединена“.Водачът е
възприел пешеходеца, когато автомобила е отстоял на около 50 метра от пресичащия, е и
задействал леко спирачната система на автомобила.Ищецът е преустановил движението си
около осевата линия на платното за движение, но впоследствие се е върнал леко назад,
вследствие на което е бил ударен с предната челна лява част на автомобила.Към момента на
удара скоростта на движение на превозното средство е била около 30км.ч.
Безспорно е налице нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
пешеходеца, който е предприел пресичане на пътното платно на неразрешено за това
място.Формално се е съобразил със скоростта на движение на идващия автомобил, тъй като
е успял да пресече плътното за движение и се е установил около осевата линия.
Последващото му поведение е причина за настъпване на удара, тъй като отдръпвайки се
леко назад е навлязъл в зоната на движение на автомобила, вследствие на което е настъпил
удар.Въпреки това преобладаващ е приносът на застрахования водач, който след като е
възприел пешеходеца, който съгласно ЗДвП е уязвим участник в движението, е следвало да
намали скоростта, а при необходимост и да спре, за да може да предотврати удара.Според
заключението по САТЕ ударът за водача е предотвратим към момента, в който е възприел
пешеходеца като опасност за движението.С оглед на горното въззивния съд намира, че
приносът на пострадалия следва да се определи на 30%.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично
основателен и следва да се уважи за сумата от 35 000лв., а за разликата до 45 000лв. се
отхвърли като неоснователен.
Налице е частично съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, в
която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за
разликата от 25 000лв. до 35 000лв., като бъде постановено друго по същество, с което на
ищеца се присъди допълнително обезщетение от още 10 000лв.В останалата обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 6% върху
допълнително присъденото обезщетение от 10 000лв., която възлиза на 600лв.
В полза на ответника ЗД“Бул инс“АД следва да се присъди заплатения пред
настоящата инстанция адвокатски хонорар, съобразно уважената част от жалбата.
Неоснователно е възражението на насрещната страна за неговата прекомерност, тъй като
нетния размер на заплатеното възнаграждение е 2 000лв., а минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен по реда на Наредба №1 за МРАВ, е 1 730лв. На
страната следва да се присъдят разноски от 600лв.
4
В полза на адв.О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция от 1 557лв. с ДДС.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260033 от 24.11.2020г., постановено по т.д.№218/2019г. на СОС в
частта, в която е отхвърлен иска на И. В. Г., ЕГН********** срещу ЗД“Бул инс“АД,
ЕИК831830482, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които са били
претърпени от ПТП, настъпило на 27.11.2017г., за разликата от 25 000/двадесет и пет
хиляди/лв. до 35 000/тридесет и пет хиляди/лв., както и в частта на присъдените разноски на
ответника за разликата над 1070/хиляда и седемдесет/лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482 да заплати на И. В. Г., ЕГН**********,
сумата от още 10 000/десет хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 27.11.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260033 от 24.11.2020г., постановено по т.д.
№218/2019г. на СОС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА И. В. Г., ЕГН**********да заплати на ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482
сумата от 600/шестстотин/лв. с ДДС, представляващи разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482 да заплати по сметка на Софийския
апелативен съд сумата от 600/шестстотин/лв., представляваща допълнителна държавна
такса.
ОСЪЖДА ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482 да заплати на адв.В. В. О. от САК сумата
от 2 638/две хиляди шестстотин тридесет и осем/лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6