Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16.08.2019
г. гр.Т.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав
На осемнадесети юли 2019 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Станка Желева
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 114 по описа на съда за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно съединени искове по по чл.432, ал.1 от Кодекс за застраховането, във
вр. с чл.52 от ЗЗД.
В производството по т.д. № 114/2018г. са присъединени производствата по
т.д. № 115/2018г., т.д. № 116/2018г., т.д. № 121/2018г. и т.д. № 122/2018г. по
описа на ТОС.
Предявени са искове от А.А.Х. ***, А.А.Х. ***, С.А.Х. ***, А.А.Х. *** и
С.М.А. ***, всеки един от тях действащ чрез Адвокатско дружество „М.и Д.“ гр.
София, представлявано от адв.М. и адв.Д.,
срещу „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ” АД, ЕИК *********, гр. София, за сумата от по 150 000лв. (сто и петдесет
хиляди лева) от всеки от ищците – претендирано
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
исковата сума, считано от 30.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
Във всяка исковата молба се твърди,
че при ПТП, настъпило на 04.03.2017 г.,
около 19.37ч., на път І-4, между селата А. и П., е причинена смъртта на А. А.Х. - брат на
първите четирима ищци, както и смъртта на М.. М.А. - брат на петия ищец. Твърди се, че ПТП е настъпило по вина на водача
на л. а. марка „Форд“,модел „Фокус“, рег. № СА 1587 ВН, който поради движение с
несъобразена скорост застига и блъска движещата се пред него каруца. Починалите
са се намирали в каруцата. Отговорността на виновният водач, управлявал
автомобила е застрахована в ЗАД „Алианц България“,
със застрахователна полица „Гражданска отговорност“ №**********, валидна от
30.09.2016 г. до 30.09.2017 г. Настъпилото произшествие е удостоверено с
констативен протокол за ПТП № 40/04.03.2017 г. Във връзка с настъпилото ПТП е
образувано досъдебно производство ЗМ № 148/2017 г. по описа на РПУ - Т.. Твърди
се, че причина за смъртта както на А. А.Х., така и на М.. М.А., са множеството
несъвместими с живота телесни увреждания, получени при пътния инцидент.
Травмите, от които е настъпила смъртта им, са в непосредствена пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Във всяка една от исковите молби, се твърди, че ищците, като близки родственици на починалите – съответно сестри/братя, са били
с тях в много топли и близки отношения, основани на привързаност,
разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Имали са много силно
изградена емоционална връзка помежду си. Като деца са живели в родния си дом,
израснали са заедно, споделяли са едно домакинство, радости и тревоги. Имали са
общи приятели и са излизали в една компания, споделяйки своите младежки живот и
емоции. Изградили вече свои самостоятелни семейства продължавали да поддържат
изключително близки отношения с починалия брат, като са живеели сплотено в мир
и разбирателство, както помежду им, така и със своите семейства и деца.
Споделяли са своите лични и семейни радости и несгоди, били са неотлъчно един
до друг. Всеки от ищците твърди, че преживява изключително тежко загубата на
брат си, като и двамата починали са били в разцвета на своята младост и живот (А.,
роден през 1978г., М..- през 1980 г.). След смъртта на брат си, всеки един от
ищците е страдал много, станал е затворен и неконтактен, не е ходил на работа и
е потънал в скръб; и към настоящия момент мъката и болката по починалия е
нестихваща за тях, много често посещават гроба на брат си, непрестанно говорят
за него, живеят със спомените за него и с отчаянието какъв е можел да бъде
животът им заедно и досега. След внезапната загуба, животът на всеки един от
ищците не е същия и никога няма да бъде. С времето тъгата и мъката на ищците не
намалява и горчивината от липсата на брат им става все по-голяма и непреодолима.
Всеки ищец счита, че претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания, негативни усещания и неблагоприятни промени в
личния живот, биха били компенсирани, в някаква степен, със сумата от 150 000
лв. Твърдят, че в срока по чл. 380 КЗ на 12.07.2018г. са предявили пред ответника
писмена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, прилагайки към претенцията си и наличните
документи от воденото по случая досъдебно производство, но е получен отказ, с
писмо от 30.07.2018 г. Молят съда да уважи предявените от тях искове, ведно със
законната лихва, считано от 30.07.2017г. до окончателното заплащане на
задължението.
Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни. Не оспорва наличието
на валидна застрахователна полица „ГО“. Прави следните възражения: 1.Ищците не
попадат в установения кръг от лица, имащи право да получават обезщетение за
неимуществени вреди от деликт, съгласно Постановление
№ 4 от 25.05.1961 на Пленума на ВС, Постановление № 5 от 24.11.1969 на Пленума
на ВС, а не са налице и основанията за включването им в кръга на лицата, материално
легитимирани до получат обезщетение и съгласно ТР 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС; доколкото не е налице
влязла в сила присъда оспорва виновността на водача на застрахованото МПС,
оспорва механизма на настъпване на ПТП и наличието на причинна-връзка между
поведението на водача и настъпилата смърт на двете лица; в условията на
евентуалност - прави възражение за съпричиняване от страна на починалите поради управляването
на превозно средство с животинска тяга (каруца) на забранен участък и без светлоотразителни знаци, съгласно чл. 71 ЗДвП, което не е регистрирано
от Службите за контрол, определени от кметовете на общините, в нарушение на
изискванията на чл. 167, ал. 2, т. 4 ЗДвП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите лица
и поради наличие на алкохол в кръвта им
в концентрация, надвишаваща значително допустимото от ЗДвП -с поведението си
пострадалите в значителна степен са допринесли за настъпилия по отношение на
тях вредоносен резултат, като под влияние на алкохолно опиянение са се качили в
каруца, необорудвана с минимален набор от елементи, обуславящи възможността й
да се движи по пътищата /особено през нощта/, алтернативно са управлявали
същата. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ищците са от кръга на
легитимираните лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, то счита за приложима разпоредбата на чл.499 от КЗ,
вр. с чл.493а от КЗ, вр. с
§ 96. (1) от ПЗР към ЗИД на КЗ /в сила от 07.12.2018 г./- относно ограничението
от 5 000лв. Претендира разноски.
В допълнителната искова молба, предвид възражението на ответника по активната
материално правна легитимация, ищците се позовават на ТР № 1/2016 г. от
21.06.2018г. на ОСГНК на ВКС, излагайки доводи за изключителността на случая
предвид взаимоотношенията братя и сестри; изразяват недоумение от процесуалното
поведение на ответника, оспорил вината на П.Г., механизма за настъпване на
катастрофата, причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и настъпилата смърт на М.. и А., пои положение, че през 2018 г.
застрахователят доброволно е платил обезщетение на всички наследници и по този
начин е признал горните обстоятелства, които сега оспорва. Оспорват като
неоснователни всички възражения на ответника за съпричиняване,
излагайки доводи по всяко едно от тях; както и възраженията за прекомерност на претендираните вреди, по подробни съображения, позоваване
на ППВС № 4/1968 г. за критериите при прилагане на принципа за справедливост по
чл. 52 ЗЗД, на съдебната практика, Директива № 2009/1ОЗ/ЕО, както и
определеният от законодателя лимит по смисъла на чл. 432 КЗ на ОТГОВОРНОСТ за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт,
от 10 000 000 за едно застрахователно събитие,
независимо колко са пострадалите лица към момента на възникване на
произшествието /чл. 492, т. 1 от КЗ/, който лимит очертава и рамката на
паричната отговорност в зависимост от тежестта и еквивалента на неимуществените
вреди; по възражението относно предвидения в КЗ лимит до 5000лв., се позовава
на цитирани европейски Директиви и на Решение от 24.10.2013 г. по дело С-22/12
на Съда на Европейския съюз;
В постъпилия в срок отговор на допълнителната ИМ ответникът изцяло поддържа
подадения отговор на ИМ, направените възражения.
След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приетите съдебни експертизи, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от у-ние за наследници (л. 21 от т.д. № 114/18г. ). първите две ищци
са сестри , а вторите двама – братя на
починалия А. Х.; Петият ищец е брат на починалия М.. А.
(видно от у-ние на л. 19 от присъединеното
т.д. № 116/18г.).
На 04.03.2017г., около 19.40 часа, на път І - 4, посока от Варна към София, между селата А.
и П., е реализирано ПТП, с участие на л.а. „Форд Фокус“ рег. № ххххх,
управляван от правоспособен водач П.И.Г. и движещите се попътно два броя каруци
с конски впряг и завързан кон за втората каруца. Вследствие на реализираното
ПТП са починали А. А.Х., водач на
първата каруца и М.. М.А. – водач на втората каруца, причинени са телесни
повреди на возещия се в първата каруца А.С..
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
40/04.03.2017г. , съставен от автоконтрольор в група
„Пътен контрол при РУ на МВР Т., както и Протокол за оглед на пътно-транспортно
произшествие от 04.03.2017г., с начален час 20.30ч., с констатации за сухо
време, без валежи, суха пътна настилка, нощно време.
Образувано е досъдебно производство № 148/2017г. по описа на РУ-Т., по
което с Постановление от 26.02.2018г., от 11.12.2018г. за привличане на
обвиняем и вземане мярка за неотклонение на водача на л.а. П.Г. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 343 а. 3 б. „б“ във вр. с ал. 4, вр. с чл. 342 ал. 1
от НК във вр.с чл. 20
ал. 2 вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Към
настоящия момент досъдебното производство не е приключило.
С определение от 10.12.2018г., постановено по В.ч.т.д. № 617/2018г. АпС-Варна
е отменил постановеното по настоящото
дело определение № 323/01.10.2018г. за
спиране на производството на осн.чл. 229 ал. 1 т. 5
от ГПК до приключване на досъдебното производство, като е върнал делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
От назначената по делото съдебна авто-техническа
експертиза се установява следният
механизъм на процесното ПТП:
В района на ПТП, при км.237+700, от разклона за с. А., към с.П., общ.Т.,
лекият автомобил се движи със скорост около 86,2 км/ч. в тъмната част от
денонощието с включени фарове на къси светлини. По същото време
конски впряг с водач А. Х. и пътник А.С. се движи по същия път в същата посока
към с. П.. Зад тях на разстояние (1-2) м. се движи втори конски впряг,
управляван от М.. А., като зад каруцата се е движел завързан кон. Около 20.40 ч.
лекият автомобил застига попадащите в траекторията му на движение конски
впрягове. Въпреки предприетото спиране от страна на водача на лекия автомобил,
настъпват последователно три удара. Първият удар е между челната част на лекия
автомобил и коня завързан зад втория конски впряг със скорост на движение на
автомобила към момента на удара - 72,9 км./ч., който се реализира на - 6 м.
западно от линията на приетия ОР. След първия удар лекия автомобил продължава
движението си в посока с. П., като изминава около - 5 м. и застига задната част
на конския впряг, управляван от М.. А., където настъпва втория удар със скорост
на автомобила- 71,9 км./ч. Автомобилът продължава движението си в същата посока
и на разстояние около - 22,8 м. западно от приетия ОР застига задната част на
конския впряг воден от А. Х., където настъпва третия удар със скорост на
автомобила - 39,6 км./ч. След третия удар автомобила продължава движението си
като изминава разстояние близо от - 12,0 м. и спира, изразходил кинетичната си
енергия, върху северната пътната лента полагаща се за движещите се ППС в посока
град София, позициониран с предната си част към с. П.. Каруцата на втория впряг
след удара се установява в южната пътна лента на разстояние около 38 м. западно
от ОР, а части от първата каруца и други обективни находки са посочени на
скицата на местопроизшествието. В резултат на удара са починали водачите на
конските впрягове Х. и А., а на возещия се в първата каруца А.С. е причинена
телесна повреда.
Съгласно заключението на приетата
САТЕ, причините за настъпване на ПТП от експлоатационна и техническа гледна
точка са: 1.Неправилна преценка на
пътната обстановка от водача на автомобила, изразяваща се в движение на лекия
автомобил със скорост - 86,2 км./ч. в условия на осветеност от автомобилни
фарове с включени къси светлини, при която скорост водачът на автомобила няма
възможност и време да преустанови движението на автомобила преди да реализира
ударите с коня и конските впрягове; 2.Движение на каруцата без поставени
светло-отразители и светлинна сигнализация през тъмната част от денонощието,
които да провокират във водача на автомобила своевременни и адекватни действия. При изчислена опасна зона 73,8 м, при включени къси светлини, при видимост
55-60м, водачът на л.а. не е имал възможност да спре движението му преди
мястото на удара. При включени дълги светлини, видимост 100-120м, водачът би имал възможност и време
да преустанови движението на л.а. преди мястото на удара.
Вещото лице е обсъдило възможностите за предотвратяване на ПТП, които са в
две насоки – от страна на водача на л.а.: чрез спиране, ако водачът се беше движил на
дълги светлини, или чрез заобикаляне на каруците, като се съобрази с насрещно
движещите се ППТ-та. От страна на пострадалите – Наличието на светлоотразители на каруците и светлоотразителни
жилетки на на водачите определя своевременно
възприемане на опасността от водача на л.а. и за адекватна реакция от негова
страна, при което би могло да се избегне ПТП. Наличието на светлоотразителни
елементи определя осветеност достатъчна за възприемане на този обект в порядъка
от 0.5 lux. Такава осветеност при движение с
включени къси светлини, какъвто е конкретния случай е 100 м. (при каквато
видимост в.л. е посочило, че водачът би имал възможност и време да преустанови
движението преди мястото на удара) В.л. е посочило, а това се установява и от
протокола за оглед от досъдебното производство, че в района на
местопроизшествието не е имало пътни знаци , ограничаващи движението на л.а.,
поради което и тъй като се касае за извън населено място, ограничение в
скоростта е 90 км/ч.
В с.з. при изслушване на вещото лице, последното заявява, че макар водачът
на л.а. да се е движил със скорост в рамките на разрешената, то скоростта, с
която се е движил е по-висока от тази, с която би трябвало да се движи при тази
видимост (предвид движението на къси светлини). При движение със скорост в
рамките на 62 км/ч, при движение на къси
светлини, водачът би бил във възможност
да спре.
Видно от констатациите в протокола за оглед движението в участъка на
местопроизшествието се осъществява двупосочно, с прекъсната разделителна линия.
В района на местопроизшествието липсва банкет. Платното за движение завършва с
ръбове от двете си страни с височина спрямо
него 0.5 см. И от двете страни на платното за движение е посочено, че се
намират метални мантинели, отстоящи
на 0.5 м. съответно вдясно от десния ръб на платното/вляво от левия
ръб на платното.
В представено от ответника писмо от ОД на МВР сектор „ПП“-Т. (л. 209) е
записано, че преди да се излезе на път 1-4 от с.А., в двете посоки към гр.
Варна и към гр. София на една стойка с пътен знак Б2-Стоп е поставен и пътен
знак В10- „Забранено е влизането на пътни превозни средства, теглени от животни“.
От приетата съдебномедицинска експертиза, се установява, че причината за
смъртта на А. Х. е тежката черепно-мозъчна травма, с обширен травматичен излив
на кръв под меките мозъчни обвивки с кръв в мозъчните стомахчета,
довели до тежък мозъчен отток и парализа на жизнено важни мозъчни центрове,
което е основната причина за настъпването на смъртта. Според СМЕ всички
увреждания (подробно описани в заключението) при огледа и аутопсията са
получени при ПТП, като настъпването на смъртта е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП на 04.03.2017г. Установеното количество алкохолна концентрация
в кръвта на починалия 6,30 промила, според в.л. отговаря на свръхтежка степен
на алкохолно опиване, лицето най-вероятно е било в алкохолна кома и не е имало никакви
възприятия, рефлекси, усет за болка , реакции, зрение, слух и др.
Подробно описани са уврежданията, които е получил и починалият М.. А., като
причината за настъпилата смърт е тежката черепно-мозъчна травма с масивни
кръвоизливи под твърдата и меките
мозъчни обвивки,с мозъчна контузия и кръв в мозъчните стомахчета,
довели до тежък мозъчен отток и парализа на жизнено важни мозъчни центрове –
сърдечно съдов и дихателен. Тези увреждания са получени при процесното
ПТП и според експертизата, са в пряка причинно-следствена връзка с него. Установеното
количество алкохол в кръвта на починалия е 1.77 промила, отговарящо на средна
степен на алкохолно опиване.
Във връзка с механизма на ПТП и поведението на
участниците в него, са разпитани двама свидетели – св. Г.- водач на лекия
автомобил и св. С. – возил се в първата каруца. От показанията на св. Г. се
установява, че същият се движел в своята дясна лента на пътното платно, идвайки
от Варна посока София, с включени къси светлини (тъй като в
насрещното платно минавали коли, като свидетелят не може да каже колко често са
минавали, но за да не ги заслепява бил оставил на къси). Свидетелят не си
спомня точно с каква скорост е карал, но сочи че е била в порядъка между 60 и
90 км/ч. Непосредствено преди сблъсъка свидетелят забелязал нещо „кафяво“ на
пътя пред автомобила, веднага си дръпнал крака от педала на газта, „тръгнах да
натискам педала на спирачката“ и въпреки предприетите действия както и маневрата
завиване в дясно (тъй като възприел, че е нещо по-скоро като човек, а не като
автомобил), в същото време челното стъкло се пръснало от удар в нещо, което
свидетелят не могъл да определи какво е. Обадил се на 112. Усетил, че все едно нещо под автомобила се е провлачило. След което излязъл от колата и на около „2-3-4“
метра пред колата видял на земята човек, който дишал тежко, опитал се да го
повдигне, като чул други стенания – от под колата, където се намирал друг
човек. Най-накрая видял св. А.С. – „от другата страна на мантинелата
висеше, беше провиснал на нещо като
юзди“. Нито един от пострадалите нямал светлоотразителна
жилетка. На каруците също нямало светлини. Ден-два след ПТП-то свидетелят
заедно със своя тъст отишъл на разклона за с. А., където установил, че има поставен
знак за забрана за навлизане на каруци от с. А. на главния път
Варна – София (за какъвто знак му бил казал „човек от гражданска защита“ още в
деня на ПТП-то).
Св.А.С. установява, че през деня, на
04.03.2017г., заедно с А., М.. и други познати са били на Тодоровден в съседно
село (М.), където имало кушии, били заедно с други приятели, всички употребили
алкохол, но в какви точно количества не е в състояние да каже. Той се возел в
първата каруца, управлявана от А.. Втората каруца била управлявана от М... Заявява,
че каруците не са имали светлоотразителни знаци и сигнали,
а самите возещи се – не са имали светлоотразителни
жилетки. Излизайки на главния път Варна-София от разклона за с. А., се огледали
наляво/надясно, преминали през главния път, като завили наляво по пътя, в
дясната бента, в посока на движение към с. П.. Вече се движели по главния път,
когато свидетелят забелязал идващия зад каруците л.автомобил (според него на
около 50 метра), опитал да сигнализира, светейки с мобилния си телефон, предупредил другите,
казал им да дръпнат настрани, свили още вдясно, на чакъла, плътно до мантинелата, но последвал удар. Свидетелят заявява, че след
излизане на главния път, са се движели в дясната лента, плътно вдясно на
пътното платно, но били ограничени от металните мантинели
на пътя. Непрекъснато се оглеждал да не идва кола, тъй като конят му бил вързан
за втората каруца, като видял колата провесил крака си извън каруцата, започнал
„да свети“ с GSM-а си, дръпнали каруците в дясната
страна, но колата дошла „много силно. Първо удари каруцата на М.., после той ни
застигна“, като пояснява, че става въпрос за колата. Свидетелят твърди, че не
помни какво е станало след удара.
По делото не е спорно обстоятелството, че процесният
лек автомобил марка „Форд“, модел“Фокус“, с рег.№ ххххВН
е застрахован в ответното застрахователно дружество по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, това обстоятелство се установява и от
приложената към исковата молба справка (л. 26) – за сключена застрахователна полица
за застраховка „ГО“ №********, валидна от 30.09.2016г. до 30.09.2017 г.
Представени са доказателства за подадено заявление по чл. 380 от КЗ от ищците до ответника за претърпените и претендирани
неимуществени вреди – молбите от всички ищци са получени от ответника на 12.07.2018г.,
като застрахователят с нарочни писма – и петте с изходяща дата 30.07.2018г. е уведомил всеки от ищците за своя отказ да им
заплати обезщетение по образуваните застрахователни щети.
По искане на ищците са допуснати гласни доказателства за обстоятелствата във връзка с претърпените от ищците неимуществени вреди
От показанията на св. Г.А. (леля
по бащина линия на ищеца С.М.) се установява, че двамата братя С. и М.. са
израснали заедно в дома на своите родители, били много близки, много се обичали
и много си помагали, особено след смъртта на баща им. Когато М.. се оженил и
създал свое семейство известно време живеели всички заедно в дома на родителите
им, по-късно М.. и съпругата му се отделили, но двамата братя продължили да се
търсят, да работят заедно, заедно да пазаруват. Понеже
С. нямал семейство (жена, деца), като имало работа брат М.. му не го оставял,
да имал и той пари. Узнавайки за смъртта на брат си, С. я приел много тежко, и
сега, въпреки отминалото време, плачел често пред свидетелката („Още и още не
може да се оправи той, все се тревожи“), все за него приказвал – за него и
децата на починалия, продължавал да се
грижи за братовите си деца.
Св. Б.М. (фактическа съпруга на починалия А.) установява, че семейството на
мъжа й било много задружно и весело, много често се събирали, почти всеки ден;
17 години живяла с А., от когото има две деца. В началото живеели в дома на
родителите на А., където живеели заедно братята му С. и А., и сестра им А.. А.
била женена, пак в селото, но живеела в друга къща. И след като семейството на
свидетелката се отделило, братята и сестрите пак се събирали често в дома на
родителите им. Братята много си помагали, приели смъртта на брат си много
тежко, особено братята му А. и С.: „през ден понякога като се почерпи големият
му брат А. плаче.. И малкият брат е така, разболя се като почина мъжът ми … от
мъка се разболя.“ Не са се карали братята и сестрите, много хубаво се
разбирали. След смъртта на А. пак се събирали, ама все плачели („весело ни беше
преди. Но сега няма веселба, свърши.“).
От показанията на св. Б.Х. и св. А.Х. (родители на починалия и на първите четирима ищци) се установява, че
цялото семейство живеело много задружно, като братята и сестрите били много
близки. Дори и след създаването на семейства от ищците (с изключение на ищеца С.,
който е ерген) тези близки отношения се запазили, братята и сестрите взаимно си
помагали, уважавали се, обичали се. Много често се събирали в дома на
родителите си в с.П.. Всички живеят в едно и също село, взаимно си помагат и в
отглеждането на децата. Само ищцата А. ( която още 13-годишна се отделила от
дома им) живее със семейството си в съседно село, но и тя често идвала при
роднините си. А. помагал на братята си, тъй като имал каруца и кон – заедно да
свършат някаква работа, каквато намерят: „като има нещо да се изхвърля“, „някой
да измаже къща“. Малкият им син особено тежко приел смъртта на А.. И след
смъртта на брат им, семействата им пак се събират, но вече не се веселят така,
още и още тъгуват за брат си, поплакват си, често посещават гроба му, правят
помени, курбан, помагат на съпругата и децата му.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи.
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно осн.чл. 432 ал. 1 от КЗ (в
сила от 01.01.2016 г.) вр. с
чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ/“Пряк иск на увреденото лице“/-
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Не е спорно в процеса, а това се установява и от приложените към ИМ писмени
доказателства, че ищците са спазили процедурата по чл. 380 от КЗ, получили са
отказ на осн.чл. 496 ал. 2 от КЗ, поради което
предявените искове са допустими.
По силата на договора за застраховка гражданска отговорност,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във
връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства, и за които
отговарят съобразно българското законодателство.
Безспорно е установено, че към датата на събитието 04.03.2017г., за лекия
автомобил, с който е причинено ПТП, е имало валидно сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" с ответното дружество.
За ангажиране на отговорността на
застрахователя по предявения иск ищецът следва да установи, че причинените
вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправно
поведение на застрахованото лице.
Тези обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства (доколкото
досъдебното производство не е приключило). Съдът намира, че от събраните
писмени и гласни доказателства, и заключението на САТЕ, се установи, че с
поведението си водачът на лекият автомобил е нарушил правилата за движение по
пътищата (чл. 20 ал. 1 от ЗДвП), а именно – при избиране на скоростта е бил
длъжен да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, с
характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост,
за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Макар ,
съгласно заключението на вещото лице да се е движил със скорост 86,2 км/ч (при
разрешена 90 км/ч), движението му на къси светлини, в тъмната част на деня (както
се установява от протокола за оглед) е следвало да бъде съобразено с тази
намалена видимост - като движение със скорост в рамките около 62 км/ч би могло
да му позволи да е в състояние да спре, респ. да предприеме спасителна маневра
на заобикаляне вляво (ако не е имало насрещно движение).
Така с поведението си, по непредпазливост, водачът на застрахованият лек автомобил е причинил смъртта на две лица –
братя на ищците. Избраната от водача скорост очевидно не е съответствала най-вече
на характера и интензивността на движението, и на намалената видимост, предвид
както атмосферните условия и движение по тъмно време, предвид и движението на
къси светлини, което безспорно намалява както видимостта, така и възможността
за своевременна реакция при евентуално препятствие.
Ответникът прави възражение за съпричиняване от
страна на починалите, поради нарушение на правилата на чл. 71 ал. 1 ЗДвП,
движение на забранено място, при наличие на забранителен знак за движение на
ППС с животинска тяга, липса на регистрация
на каруците, както и че починалите лица са употребили алкохол,
непозволяващ им адекватна реакция в случая.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение
на Закона за движение по пътищата и виновно.
Съдът намира възражението за съпричиняване за
принципно основателно. Безспорно бе установено по делото, че каруците са се
движели в нарушение на чл. 71 ал. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба „Всяко пътно превозно средство с животинска
тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя
отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при
движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло,
излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите
трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство“.
Посочената забрана е именно с цел осигуряване на достатъчна видимост на
тези ППС особено в тъмната част на деня. Видно от заключението на в.л. ако
каруците отговаряха на тези изисквания, възможността за реакция на водача, дори
и при движение на къси светлини, би довело до предотвратяване на удара
(посочено е, че осветеността би била около 100 м). Поради което и липсата на светлоотразителни знаци и светещо тяло отзад вляво, се
преценява от съда като основание за приемане наличието на съпричиняване
в размер на 50%. Движението на каруците по забранен път, само по себе си също
се разглежда като допълнителна форма на съпричиняване.
Обстоятелството, че каруците не са регистрирани няма отношение към съпричиняването. По отношение на установеното количество
алкохол в кръвта на починалите, ответникът , в чиято тежест е пълното и главно
доказване на възражението, не доказа наличието на пряка връзка с настъпилата
смърт, или настъпилото ПТП.
В исковата молба и в хода на процеса, ищците са се позовали на постановките
в ТР № 1 по тълк.дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, с
което се разширява кръгът на правоимащите да
претендират застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, извън
посочените в Постановление № 4/25.05.1961г. и в Постановление № 5/24.11.196г.
на Пленума на ВС. Съответно – ответникът е оспорил съотнасянето на ищците към
този разширен кръг.
Предвид изложеното, основният спорен въпрос е дали, с оглед постановките на
цитираното ТР, предвид установената фактическа обстановка, приета от съда, ищците
са материално активно легитимирани да получат процесното
застрахователно обезщетение, т.е. дали така предявеният иск е основателен по
същество.
Съгласно т. 1 от ТР № 1 по тълк.дело № 1/2016г.
на ОСНГТК на ВКС, в отговор на
поставения въпрос: „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?”, в мотивите към ТР,
е прието, предвид и цитираните в решението
Директиви, че: След като и към настоящия момент националният закон не
урежда изрично лицата, които могат да получат обезщетение за неимуществени
вреди от смърт на близък, и не въвежда ясни критерии за тяхната
материално-правна легитимация, има основание да се отстъпи от възприетото в
Постановление № 2/84 г. разрешение и да се предвиди възможност за присъждане на
обезщетение и на други лица, извън посочените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление № 5/69 г., и по-нататък в мотивите: „Особено близка привързаност
може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и
внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен
и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик
да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в горецитираните постановления.
В заключение, с Тълкувателното
решение, е прието, че „Материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди“.
Изхождайки от тези постановки в ТР, задължителни за съдилищата, и съобразно
конкретния случай и приетата фактическа обстановка, с оглед събраните
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че част от ищците са
материално-правно легитимирани да получат застрахователно обезщетение.
Поради конкретните житейски обстоятелства, установени по безспорен начин от
показанията на свидетелите, между починалите и ищците още от малки е създадена
много силна връзка, характеризираща се с обич, уважение и привързаност.
По отношение на иска на С. А.- създадената
връзка между двамата братя (С. и М..) е била връзка на много близки, топли
взаимоотношения, братята са израснали заедно, споделяли едно домакинство, смъртта
на баща им ги сплотява, и предвид близката разлика (от три години) са имали
едни и същи интереси. Двамата братя били неразделни, живеят в едно село, заедно
работели (когато намирали работа), заедно пазарували, помагали си. И след като М..
създал семейство, продължили да живеят в една къща, а по-късно, макар М.. и
семейството му да се отделили в свой дом, близките взаимоотношения между
братята се запазили – в работата, която заедно търсели, и в празници, и в
ежедневието. М.. често „прибирал“ в дома си брат си С. и майка им; С. (който не
е семеен) чувствал семейството на М.. като свое, често ги посещавал, грижел се
за децата му, а сега - е поел грижата за
братовите си деца като за свои. Тежко понесъл смъртта на брат си, и сега не може да я преживее, изгубил опора в
най-близкия си човек. Често си спомнял за брат си, понякога не се чувствал
добре, тъгувал по него, намирал утеха в грижата и помощта към децата му.
По отношение на предявените искове от останалите четирима ищци:
От свидетелските показания на св. Б.М., Б.Х. и А.Х. се установяват близките
и топли взаимоотношения на тези ищци и починалия им брат А.. Всички (с
изключение на ищцата А.) са живеели заедно в малко населено място, каквото е с.
П., в близки къщи, свикнали от малки да живеят дружно, в един дом, и след като
създавали свои семейства, продължили да се търсят, да са често заедно, някои от
тях заедно ходили в чужбина за по няколко месеца да търсят работа. Много често
се събирали в дома на родителите си по поводи и без такива - просто да се
видят, да си поговорят, да се почерпят и повеселят. Братята много си помагали –
тъй като А. имал кон и каруца, често осигурявал работа и за другите двама братя.
Разширеното семейството често се събирало заедно, в дома на родителите. Най-малкият
брат С. много тежко приел смъртта на А., разболял се от мъка, тежко приел
смъртта на брат си и А., много често се натъжавал, често плачел, и все още не
могат да я преодолеят.
От показанията на св. А.Х. се установява, че ищцата А. още 13-годишна
„пристанала“ на мъжа си в друго село, и оттогава е там, като често идвала на
гости със съпруга си.
Макар всички свидетели да са в
родствена връзка с ищците и починалите, съдът кредитира техните показания,
предвид непосредствените им възприятия, и доколкото други доказателства,
оборващи техните показания ответникът не ангажира, и не бяха събрани.
В традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Съдът намира, че между починалите и техните братя действително е била създадена
една трайна и дълбока връзка, която по своето естество надхвърля традиционните
представи за такава родствена връзка – причината за тези близки отношения са
както обстоятелството, че са родени и живяли в едно и
също населено място, така и близката им възраст, израстването им заедно, като
едно задружно и сплотено семейство, в съответствие и с традициите им; общите им
интереси, необходимостта и предприеманите действия за намиране на работа – с
коня и каруцата на А. и М.., в събирането на билки и всеки друг начин за
осигуряване на прехрана. Макар починалите да били създали свои семейства, всички
продължили да живеят в едно населено място, ежедневието срещало братята
непрекъснато, помагали си в намиране на работа и във всяко друго общо начинание,
търсели се, събирали се често. Смъртта променила живота на братята, която
промяна не се изразява само в броя и вида на семейните събирания – често си
спомнят за починалите, семейните събирания не са така весели, всеки е изгубил
своя опора, предвид близките братски отношения, и тримата все още не могат да
преодолеят настъпилата нелепа и внезапна смърт на брата. Съдържанието на
установената по делото връзка и тежестта на понесените вреди налагат извод, че
е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и
ППВС № 5/69 г. и тези ищци да получат обезщетение за претърпените неимуществени
вреди. Признаването на материалноправна им легитимация
да получат обезщетение не е обусловена единствено от формалната връзка на
родство, а от действителните отношения между братята, характеризиращи се с
особено силна привързаност и взаимна обич.
Не така стоят нещата обаче по отношение на сестрите. – ищцата А. се е
отделила както от семейството, така и от братята и сестра си още 13-годишна, създала семейство и деца,
живее в друго населено място – макар и селото да е близко до с. П.. Идванията
на гости на семейни сбирки, или на гости на някой от останалите братя и сестри
не може да обоснове извод за наличието на родствена връзка, която по интензитет
и близост да надвишава нормалните взаимоотношения братя-сестри, по смисъла на
цитираното тълкувателно решение. По отношение на ищцата А.,***, също не бяха
събрани доказателства за отношения с брат й, или за търпени болки и страдания,
които по интензитет да са извън обичайните за такава родствена връзка. Повод за
такъв извод дават и показанията на тримата свидетели, които се отнасят основно
за взаимоотношенията между тримата братя, и включват и сестрите (без определена
конкретност), само при изричен въпрос от съда или пълномощниците
на страните. Без да омаловажава скръбта и болката от загубата на брат им, съдът
намира, че предвид изложените по-горе съображения, че от събраните
доказателства не се установи тези болки и страдания да са от такова естество,
че да бъдат определени като такива, надхвърлящи по интензитет, страдание и
продължителност нормално присъщите на съответната родствена връзка, в
светлината на задължителните тълкувания на цитираното тълкувателно решение.
Предвид така изложените съображения, съдът намира, че предявените искове от
ищците С.А.Х., А.А.Х. и С.М.А. са основателни по същество и следва да бъдат уважени, а тези, предявени от
ищците А.А.Х. и А.А.Х. – са
неоснователни.
Последните не успяха да проведат пълно и главно доказване
за установяване наличието на една трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания, надвишаващи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
По така изложените съображения съдът намира, че са налице са всички
кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 432 ал. 1 от КЗ по
отношение на посочените трима ищци: Наличието на валидно застрахователно
отношение; настъпило застрахователно събитие-транспортно произшествие, виновно
причинено от застрахованото лице, наличието на причинно-следствена връзка между
ПТП-то и настъпилата смърт на лицата-братя на ищците. Правото на ищците да бъдат
обезщетени за претърпените от тях неимуществените вреди, вследствие смъртта на
брата, се предпоставя от принципа на справедливостта
при определяне на тези вреди, прогласен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Относно размера на обезщетението.
Първият въпрос, на който следва да отговори съда, предвид и въведеното от
ищеца възражение, е разпоредбата на § 96 ал. 1 от ЗИД на действащия към
настоящия момент КЗ (в сила от 01.01.2016г.) в която
се определя лимит на размер на обезщетението от 5 000 лв., до влизането в сила
на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ.
Касае е се за разпоредба от вътрешното ни право. Спорният правен въпрос е
дали тази разпоредба противоречи на действащото право на ЕС, уреждащо застрахователните
правоотношения, като в тази насока процесуалният представител на ищеца се
позовава на Директива № 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС.
Съгласно сочената разпоредба на чл. 9, ал. 1 б.“а“ от тази Директива
(Директивата), задължение на всяка държава членка е да бъде задължителна
най-малко по отношение на минимална застрахователна сума от 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000
евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Застрахователна сума по
смисъла на § 1 т. 5 от допълнителните разпоредби на КЗ (отм.) е договорената
или определената с нормативен акт и посочена в застрахователен договор парична
сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към
застрахования, ползващото се лице или третото увредено лице. Тази дефиниция е
възпроизведена в чл. 346 от действащия КЗ. Въвеждането на застрахователна сума,
като предел на отговорността на застрахователя в действащия закон, и уреждането
на нейния минимален размер в директива 2009/1ОЗ/ЕО, която е част от правото на
Европейския съюз означава, че при настъпване на застрахователно събитие с
причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя може да бъде
ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната сума, възприет
в Директива 2009/10З/ЕО, от застрахователния договор, който не може да предвиди
по-нисък размер на застрахователната сума, и от критерия за справедливо
обезщетение. Следователно, недопустимо е размерът на обезщетението за телесни
увреждания, чийто възможен предел е застрахователната сума, определена в
нормативен акт на ЕС, да бъде ограничаван с нормативен акт на вътрешното право.
По аргумент на по-силното основание, това се отнася и при обезщетяване на
неимуществени вреди, претърпени от близки на пострадало лице, при
застрахователно събитие, с причиняване на смърт на лицето.
С оглед горното, е налице противоречие на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ с
разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО. Въпреки че директивата не
е регламент и не става автоматично част от вътрешното право на страна - член на
Европейския съюз, гражданите на ЕС могат да се позоват непосредствено на
директива на Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита на свои права,
свободи и законни интереси.
Поради това съдът намира, че в настоящия случай съдът следва да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 15 ал. 2 от ЗНА и
Директива 2009/1ОЗ/ЕО да намери непосредствено приложение, като се дерогира прилагането на §96, ал.1 от ЗИД на КЗ относно
определения размер на обезщетението от 5000 лева.
В тази връзка съдът се позовава и на съдебната практика на СЕС - Решение на
СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās
tiesas Senāts (Латвия)
с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1
от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не
допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Съобразно разпоредбата
на чл.633 от ГПК, решенията по преюдициални
запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения
в Република България.
В съответствие с горното, съдът следва да определи размер на обезщетението
според общия принцип на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без да
съобразява фиксирания размер на обезщетението в § 96.
По отношение размерът на дължимото обезщетение, което, според съда, следва да бъде присъдено:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този смисъл е даденото
разрешение в практиката на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Като съобрази, че болките и страданията, не се ограничават само до
изживените в момента на узнаването за смъртта болки и страдания, а продължават
и след това, съобразявайки се с възрастта на починалите към момента на ПТП,
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта им – неочаквано и внезапно, в
разцвета на силите на починалите мъже, съдържанието на съществувалата между братята
духовна и емоционална връзка, интензитета и необратимия характер на понесените
морални болки и страдания, обществено - икономическите условия в страна към
момента на проявление на вредите, съдът определя обезщетение за всеки от ищците
в размер на по 40 000 лв. (съобразявайки и установената съдебна практика).
В останалата им част предявените искове до размер от по 150 000лв. са
неоснователни. На нито един от тримата ищци не са нанесени някакви тежки
психични травми, никой от тях не е търсил помощ от психолог или лекар,
последиците от смъртта на брат им
подлежат на преодоляване. Ищците са мъже, в разцвета на силите си, в
трудоспособна възраст, не страдат от някакви заболявания – физически или
психични (не се позовават на подобни обстоятелства и не ангажират такива доказателства), способни са да се грижат за
себе и въпреки тежката загуба на толкова близък човек, всеки един от тях би
могъл да се справи и със собствени сили.
При прието съпричиняване на 50 %, следва да бъдат
присъдени обезщетения в размер на по 20 000 лв. С оглед основателността на
исковете за присъждане на обезщетенията за неимуществени вреди, чийто произход
е деликт, основателно е и искането за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 30.07.2018г.
(датата на постановения отказ от застрахователя) до окончателното изплащане на
обезщетението.
На осн.чл. 78 ал. 6 във вр.
с чл. 83 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда следва
да бъдат присъдени невнесени авансово дължими държавни такси в размер на 4% върху
уважения размер на предявените искове (чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК)– или в общ размер на 2 400лв.
По разноските:
Страните са претендирали разноски: ищците по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.-
за присъждане в полза на един от пълномощниците им – адв.Д. адв. възнаграждение, в
размер на по 4600лв., съобразно Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, 12 лв.- за призоваване на свидетел, д.такса за
2 бр. съд.удостоверения -10 лв. – за които разноски представят списък по чл. 80 ГПК (л. 285). Разноските от 22 лв. са заплатени от ищеца А.А.Х..
Ответникът също е претендирал направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, не представя списък.
Представил е доказателства за заплатени деловодни разноски в размер на 80 лв.-
за свидетел,25лв.-за съд. удостоверения, 200лв.-за вещи лица, общо 305 лв.
Видно от представените към исковите молби пълномощни и в с.з. договори за
правна защита и съдействие, представляващият ищците по делото адв. П.Д. е предоставила на материално затруднените ищци
безплатна адвокатска помощ и съдействие, в който случай и на основание чл.38,
ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. Д. адв.възнаграждение съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 и ал. 8 от
Наредба 1/2004г. съобразно уважения размер от иска – съдът определя това
възнаграждение над минимум, предвиден в Наредбата, отчитайки невисоката фактическата
и правна сложност – а именно 1400 лв. + 100лв. (чл. 7 ал. 8 от Наредбата)- общо
по 1500лв. за защитата на всеки от тримата ищци.
Ищците са освободени от държавни такси и разноски по делото, но не и от
заплащане на разноски, сторени от насрещната страна, съобразно
уважения/отхвърления размер от иска.
На осн.чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл.
25 ал. 2 от НЗПП определя юриск.възнаграждение по
всеки от исковете в размер на по 350 лв. по всеки иск.
С оглед отхвърлените искове на първите две ищци, същите следва да заплатят
на ответника разноски в размер на по 411лв. (350лв. юриск.възнагр. + 61лв.,
представляващи 1/5 от сторените общо деловодни разноски от 305лв.)
Предявените искове от останалите ищци са уважени на 13,33%, поради което и
основателно направените от ищеца А.А.Х. разноски са в
размер на 2.93 лв., които следва да му бъдат заплатени от ответника.
Основателно направените от ответника разноски по този иск, съобразно
отхвърлената част от иска (86,67 %) са 264,34
лв. По компенсация ищецът А.Х. следва да заплати на ответника сумата от 261,41
лв. (264,34– 2,93 лв.)
С оглед уважената/отхвърлената част от исковете, предявени от С.А.Х. и С.М.А.,
същите следва да заплатят на ответника разноски в размер на по 264,34 лв..
По горните съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищците А.А.Х., С.А.Х. и С.М.А.- адв. П.Д. ,
предоставила им безплатна помощ и съдействие, общо сумата от 4 500 лв.,
съобразно уважената/отхвърлената част на
предявените искове. Доколкото останалите искове не са уважени, за тях не се
следва адв.възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса върху
уважения размер на исковете и разноски за експертизи (изплатени от бюджета на съд.власт)
съобразно уважения размер – 2400лв. + 46,65лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.Х.,
ЕГН **********,***, действаща чрез Адв.дружество
„М.и Д.“ , представлявано от адв. М. и адв. Д., съдебен адрес ***, срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, ИСК за сумата
от 150 000лв. (сто и петдесет хиляди лева), претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди-
болки и страдания от смъртта на брат й А.
А.Х., настъпила в резултат на ПТП на 04.03.2017г., причинено от водача на лек
автомобил марка „Форд“, модел“Фокус“, с рег.№ ххххВН,
при наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД по
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ №**********, валидна от
30.09.2016 г. до 30.09.2017 г. , на осн. чл. 432 ал.
1 от К3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2018г. до
окончателното и изплащане – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.Х., ЕГН **********,***
5, чрез Адв.дружество „М.и Д.“ , представлявано от адв. М. и адв. Д., съдебен адрес ***, срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление ***, ИСК за сумата от 150 000лв.
(сто и петдесет хиляди лева), претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди-
болки и страдания от смъртта на брат й А.
А.Х., настъпила в резултат на ПТП на 04.03.2017г., причинено от водача на лек
автомобил марка „Форд“, модел“Фокус“, с рег.№ ххххВН,
при наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД по
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ №**********, валидна от
30.09.2016 г. до 30.09.2017 г., - на осн. чл. 432 ал. 1 от К3, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2018г. до окончателното й
заплащане – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Х., с ЕГН
********** ***, действащ чрез пълномощник Адв.дружество
„М.и Д.“ гр. София, представлявано от адв. М. и адв. Д., съдебен адрес ***, сумата от 20 000лв. (двадесет
хиляди лева) - представляваща обезщетение за неимуществени вреди -болки
и страдания от смъртта на брат му А. А.Х.,
настъпила в резултат на ПТП на 04.03.2017г., причинено от водача на лек
автомобил марка „Форд“, модел“Фокус“, с рег.№ ххххВН,
при наличие на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД по
застрахователна полица №**********, валидна от 30.09.2016 г. до 30.09.2017 г.
- на осн. чл.
432 ал. 1 от К3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.07.2018г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000лв.
до предявения размер от 150 000лв.- като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Х., с ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник
Адв.дружество „М.и Д.“ гр. София, представлявано от адв. М. и адв. Д., съдебен адрес ***,
сумата от 20 000лв. (двадесет хиляди лева) -
представляваща обезщетение за неимуществени вреди -болки и страдания от смъртта на брат му А. А.Х., настъпила в
резултат на ПТП на 04.03.2017г., причинено от водача на лек автомобил марка
„Форд“, модел“Фокус“, с рег.№ ххххВН, при наличие на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД по застрахователна полица №**********,
валидна от 30.09.2016 г. до 30.09.2017 г. -
на осн. чл. 432 ал. 1 от К3, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.07.2018г. до окончателното й заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000лв. до предявения размер от 150
000лв.- като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.М.А., с ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник
Адв.дружество „М.и Д.“ гр. София, представлявано от адв. М. и адв. Д., съдебен адрес ***,
сумата от 20 000лв. (двадесет хиляди лева) -
представляваща обезщетение за неимуществени вреди -болки и страдания от смъртта на брат му М.. М.А., настъпила в
резултат на ПТП на 04.03.2017г., причинено от водача на лек автомобил марка
„Форд“, модел“Фокус“, с рег.№ ххххВН, при наличие на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД по застрахователна полица №**********,
валидна от 30.09.2016 г. до 30.09.2017 г. -
на осн. чл. 432 ал. 1 от К3, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2018г. до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000лв. до предявения размер
от 150 000лв.- като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.
П.Б.Д. – член на САК, с ЕГН **********,
адрес ***, сумата от общо 4500 лв.
(четири хиляди и петстотин лева) представляваща
адв.възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищците по т.д. № 114/2018г. на ТОС - С.А.Х., А.А.Х.
и С.М.А. – на осн.чл. 38 ал. 2 вр.
с ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата, съобразно уважената/отхвърлената
част на предявените искове.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Търговищки окръжен съд сумата 2 400,00 лв. - представляваща държавна такса върху уважения
размер на предявените искове, както и 46,65
лв.-разноски за експертизи, съобразно уважената част от исковете - на осн.чл. 78 ал.
6 вр. с чл. 83 от ГПК.
ОСЪЖДА А.А.Х., ЕГН **********,*** и А.А.Х., ЕГН **********,*** 5, да заплатят на ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** от по 411.00лв всяка една от тях – представляваща деловодни разноски и юрк.възнаграждение – на осн.чл.
78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА А.А.Х., с ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 261,41лв.,
по компенсация – представляваща
деловодни разноски и юрк.възнаграждение – на осн.чл. 78 ал. 1 и ал.3 от ГПК,
ОСЪЖДА С.А.Х., с ЕГН ********** и С.М.А., с ЕГН **********, да заплатят на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК **********, гр.
София сумата от по 264,34 лв.-всеки един
от тях, представляваща деловодни разноски и юриск.възнаграждение
– на осн.чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Апелативен съд-гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :