РЕШЕНИЕ
№ 1269
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:М. А. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. А. Д. Административно наказателно дело
№ 20231110210626 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на А. Г. С. срещу електронен фиш (ЕФ), серия К
№ ..........., издаден от СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.
21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издадения срещу него електронен фиш, като
заявява, че същият съдържал единствено твърдения за извършено от него
нарушение, без да са посочени доказателства в подкрепа на това виждане.
Отсъствали документи в потвърждение на изрядността на използваното
техническо средство, експлоатацията му в посочените време и място, както и
компетентността на контролните органи за работа с него. Отправена е молба
за отмяна на ЕФ.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят не се явява
и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
1
фактическа страна:
На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология, под №
5126 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение по пътищата тип ARH CAM S1 със срок на валидност
до 07.09.2027 г. Към 20.02.2023 г. мобилната система за видеоконтрол ARH
CAM S1 с идентификационен № 1174F0 била преминала последваща
периодична проверка за техническа изправност на 29.03.2022 г., за което бил
съставен и протокол от проверка № 13-СГ-ИСИС/29.03.2022 г.
На 20.02.2023 г. в 13:37 часа в гр. С., по бул. „Т. А.“ с посока на
движение от бул. „В.“ към бул. „К. В.“ се движело моторно превозно средство
- лек автомобил марка „С.“, модел „Ф.“ с ДК № ............, собственост на А. Г.
С. с ЕГН **********. В района на бул. „Т.А.“ № ........... горепосочената
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
по пътищата заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела
скоростта на движение на същото, а именно 77 км/ч., при ограничение на
скоростта от 50 км/ч. за населеното място. Системата за видеоконтрол била
поставена в стационарен режим на работа, с посока на задействане
„приближаващ“, като била поставена в служебен полицейски автомобил с ДК
№ ............., за което бил съставен протокол за използване на АТСС с рег. №
.................. г.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в централната база данни на
КАТ по регистрационен номер на автомобила, от където като негов
собственик е идентифициран А. С.. Бил издаден електронен фиш серия К №
............, с който на жалбоподателят било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева. В електронния фиш било посочено,
че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на
автомобила - 74 км/ч., т. е. допуснато било превишение на разрешената
скорост с 24 км/ч.
Жалбоподателят не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и не
посочил друго лице, което да е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС, заповед №
8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване
образци на електронни фишове, протокол № 13-СГ-ИСИС/29.03.2022 г. от
последваща техническа проверка на мобилна система за видеоконтрол тип
ARH CAM S1 с идентификационен № .............., удостоверение за одобрен тип
2
средство за измерване № 17.09.5126, протокол за използване на АТСС с рег.
№ .............. г., списък с намерени фишове – извлечение от информационната
система на МВР – АИС – АНД, ежедневна форма на отчет от 20.02.2023 г.,
справка-картон на водача А. Г. С. и Сертификат № .................. на мл.
автоконтрольор В. А. за преминато обучение за работа със СПУКС модел
ARH CAM S1, както и веществените доказателства – фотоматериал от
паметта на техническото средство.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за проверка на средството за измерване се установи, че
процесната видеосистема представлява одобрен тип средство за измерване,
същата е технически изправна, преминала е последваща проверка, като
допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3
км./ч. при измерена скорост до 100 км./час. Вещественото доказателство по
делото - фотоматериал, приложен по делото, установява, че на процесната
дата и място лекият автомобил с ДК № .............. се е движил в заснетия
участък със скорост над максимално допустимата, както и конкретно
измерените стойности. Мястото, на което е била монтирана системата за
видеоконтрол, се установява от представения по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.
Видно от приетата справка за собственост, към инкриминираната дата
автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение, е бил
собственост на жалбоподателя А. Г. С..
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в
който смисъл се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът
3
намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на закона,
установяващи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
С оглед спецификите на електронния фиш, към същия не са приложими
изискванията на чл. 57 ЗАНН, а специалните такива по чл. чл. 189, ал. 4 и сл.
ЗДвП. Съгласно посочената правна норма, електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното заплащане. Всички тези реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е максимално разрешената
скорост на движение, както и установената скорост, с която се е движило
процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от техническото
средство. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП не поставя изискване за
посочване на конкретното физическо лице, което е издало електронния фиш и
датата на издаването му. Нормативно закрепеното изискване е за посочване
на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, които обстоятелства безспорно се съдържат в
обжалвания електронен фиш.
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, за да се избегне човешка намеса и субективният
човешки фактор при установяване на нарушението. Поради автоматизирания
процес по издаване на електронния фиш в него не участват двете страни,
характерни за първата фаза на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН.
Понятието за автоматизирано техническо средство или система е
легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП С ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г. –
„уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
4
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес“.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП, органите по контрол на спазване
правилата за движение по пътищата имат право за установяване на
нарушенията да използват два вида технически средства или системи
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на
движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно
веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП,
изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
С ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. е отменен изцяло чл. .......... от
Наредба № ................. г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата на МВР, който предвиждаше задължението местата за контрол с
мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се
обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните
работи.
Следователно, за законосъобразното издаване на електронен фиш в
случая, след изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен техническата
изправност на използваната автоматизирана система за контрол, не е
необходимо да се установи и обозначаването на пътния участък със знак Е24
поради отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, съответно
по чл. 7 и 8 от Наредбата, като е без значение дали знак Е 24 е бил премахнат.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП предвижда забрана в населени места
да се превишава скоростта от 50 км/ч.
Видно от представената фотоснимка, измерената скорост на движение
на автомобила е била 77 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост
от 74 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е
превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира,
че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс, като
инкриминираната скорост е намалена на 74 км/ч., т. е. отчетено е превишение
от 24 км/ч., което обстоятелство се явява в полза на нарушителя и именно за
това превишение същият е бил санкциониран.
5
В обобщение от анализа на доказателствените източници се достига до
недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с
автоматизирано техническо средство мобилна система за видеоконтрол за
наблюдение и регистриране на пътни нарушения е било заснето движение на
процесния лек автомобил със скорост от 77 км/ч. (преди отчитане на толеранс
от 3 км/час) при ограничение от 50 км/ч. Установеното превишение на
максимално разрешената скорост след приспадане на възможната грешка с 24
км/ч.
На следващо място, законосъобразно на основание чл. 188, ал. 1, във вр.
с чл. 189, ал. 5 ЗДвП електронният фиш е издаден на А. Г. С., който е
собственик на автомобила, и който следва да отговаря за извършеното с него
нарушение по смисъла на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, доколкото след като е уведомен
за издадения ЕФ не е посочил друго лице, управлявало автомобила към
момента на извършване на нарушението.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина „пряк умисъл“,
тъй като жалбоподателят е съзнавал, че се движи със скорост от 77 км/ч при
ограничение от 50 км/ч., важимо в населеното място, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и последиците му, а именно, че
движейки се с такава скорост, застрашава обществените отношения, свързани
с осъществяване на транспорта, но същият е целял настъпването им.
С оглед на изложеното съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП и обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано
искане за присъждане на възнаграждение за извършеното процесуално
представителство. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя
страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява минималният такъв от 80
лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7153483, издаден от
СДВР, с който на А. Г. С. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100.00 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН А. Г. С. с ЕГН **********,
да заплати в полза на СДВР сума в размер на 80.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7