НОХД 2364/2010 г. на Окръжен съд Пловдив –
МОТИВИ
Подсъдимият Д.Б.В. е обвинен от
Окръжна прокуратура Пловдив в това, че:
-
на 07 и 08.04.2010 г., в гр. Пловдив без надлежно разрешително е държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество – хероин с общо нето тегло
0,7720 гр. и съдържание на активен компонент 18,7 тегловни % диацетилморфин, на
обща стойност 50,18 лв. – престъпление по чл. 354а ал. 1 пр. 1 НК;
-
през периода м. септември 2005 г. – 07.04.2010 г., в гр. Пловдив, с користна
цел е предоставял систематически помещение – къща на ул. „Игрище Кубрат” № **,
на различни лица за полови сношения и блудствени действия, като деянието е
извършено по отношение на повече от две лица – К. П. К., ЕГН **********; М. Г.
К., ЕГН ********** и Д. П. М., ЕГН ********** – престъпление по чл. 155 ал. 5
т. 3 пр. 2 вр. ал. 3 вр. ал. 2 НК.
Съдебното
производство е по реда на гл. 27 НПК – съкратено съдебно следствие след
предварително изслушване на страните, с направено признание от подс. Д.В. на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не
се събират доказателства за тях /чл. 373 ал. 2 вр. чл. 372 ал. 4 НПК/.
Прокурорът поддържа обвиненията и
счита, че те са доказани по несъмнен начин. Според него, от самопризнанието на
подсъдимия и от събраните на досъдебното производство доказателства се
установява изцяло фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. При тези факти, представителят на държавното
обвинение намира, че Д.В. безспорно е осъществил всички признаци на съставите
на престъпленията по чл. 354а ал. 1 пр. 1 НК и по чл. 155 ал. 5 т. 3 пр. 2 вр.
ал. 3 вр. ал. 2 НК. С оглед времето на извършване на тези престъпления и
измененията в НК /ДВ бр. 26/2010 г./, прокурорът акцентира на приложимия закон
при определяне на наказанията в хипотезата на чл. 373 ал. 2 НПК. Според него,
най-благоприятната за дееца норма е разпоредбата на чл. 58а НК в редакцията й
преди цитираните изменения, която в настоящото дело налага приложението на чл.
55 НК. Отчитайки степента на обществена опасност на всяко от деянията и на
подсъдимия, прокурорът предлага за първото престъпление на В. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 11 месеца, а за второто –
в размер на 2 години и 11 месеца лишаване от свобода /чл. 55 ал. 1 т. 1 НК вр.
чл. 2 ал. 2 НК/. Изразява категорично становище, за всяко от престъпленията да
бъде наложена и глоба, предвидена в закона като допълнително наказание т. е.
съдът да не прилага чл. 55 ал. 3 НК. На основание чл. 23 ал. 1 НК следва на
подс. В. да бъде наложено най-тежкото наказание – лишаване от свобода в размер
на 2 години и 11 месеца /не се претендира приложението на чл. 24 НК/, към което
да бъде присъединено изцяло и наказанието глоба. Според прокурора, така
определеното общо и най-тежко наказание лишаване от свобода трябва да бъде
изтърпяно от подсъдимия реално, при първоначален общ режим – т. е. не са налице
предпоставките на чл. 66 ал. 1 НК, въпреки чистото съдебно минало.
Защитниците на подс. Д.В. също не
оспорват фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и правната
квалификация на деянията. Не се отправят каквито и да е възражения както относно
изложеното в акта, след направеното признание, така и относно приложимите норми
от специалната част на НК. Защитата се солидаризира напълно със становището на
прокурора, че с оглед разпоредбата на чл. 2 ал. 2 НК, най-благоприятните за В.
правила за определяне на наказанията са по чл. 58а НК в действалата преди
редакция т. е. при условията на чл. 55 НК. Според двамата защитници, няма спор
по фактите, нито по квалификацията им, но следва да се отчете определено
ниската степен на обществена опасност на всяко от деянията и на самия техен
подзащитен. За престъплението по чл. 354а ал. 1 пр. 1 НК се акцентира на
неголямото количество наркотично вещество и на това, че то не е държано с
типичната разпространителска цел – за извличане на печалба, а по-скоро като вид
„услуга” на свидетелите К., М. и К.. За второто престъпление /предоставяне на
помещение за разврат/ защитата подчертава начина на осъществяване на деянието
/своеобразен „договор” на В. с всяко от посочените лица/. По отнощение на
подсъдимия се сочи чистото съдебно минало, напредналата възраст, здравословното
му състояние, както и направените признания. Така искането е наказанията
лишаване от свобода да бъдат определени при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК,
като за никое от престъпленията не се налага глоба – т. е. съдът да приложи чл.
55 ал. 3 НК. Основното искане на защитата е наказанието лишаване от свобода,
определено по реда на чл. 23 ал. 1 НК, да не се изтърпява реално от В., а да
бъде приложен института на условното осъждане. Искането за отлагане на изпълнението
на наказанието по реда на чл. 66 ал. 1 НК се обосновава с изложените по-горе
тези относно ниската степен на обществена опасност на деянията и на дееца.
Подсъдимият Д.В. признава вината си,
поддържа становището на своите защитници и изразява съжаление за стореното.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобразно чл. 373 ал. 3 НПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подс.
Д.Б.В. е роден на *** ***. Има средно образование, женен е. Не е осъждан
/реабилитиран/. Живее в гр. Пловдив, ул. „Игрище Кубрат” № **, в едноетажна
жилищна сграда. Тя се състои от антре, хол, две спални /източна и западна/,
кухненско помещение и баня с тоалетна. В непосредствена близост, в друга къща,
живеят съпругата му /св. П. В./ и синът му /св. С. В./*** 2005 г. подсъдимият
решил да организира в къщата на ул. „Игрище Кубрат” публичен дом – място,
където момичета предоставят срещу заплащане сексуални услуги на различни лица.
Цялостната организация и ръководство на тази дейност се осъществявала лично от
него. Първоначално, с цел привличане на клиенти, на входа бил поставен дори
червен фенер. Цените се определяли само от В., като задължителни за всички
момичета и към м. април 2010 г. били следните: 80,00 лв. за стандартен секс за
1 час; 60 лв. за стандартен секс за половин час и 40 лв. за орален акт. На ден
момичетата в къщата /наричана още „офиса”/ имали различен брой клиенти: средно
по 4 – 5, а понякога и повече: по 6 – 7. От всяко момиче, работещо в „офиса”, В.
не вземал такса /%/ за клиент, а твърда сума, заплащана ежедневно за
пребиваването и работата в къщата, където и самите момичета живеели. Всичко
спечелено над тази сума, оставало за проституиращото момиче. Цялостното
материално обезпечаване на дейността било осигурявано от подсъдимия
/обзавеждане на спалните, снабдяване с презервативи и т. н./. Тъй като
предоставящите сексуални услуги обитателки на къщата употребявали основно
хероин, Д.В. поел и снабдяването им с наркотици. Купувал хероин, разпределял го
на дози и го предоставял срещу заплащане /определена цена на доза/ на
момичетата. В къщата на ул. „Игрище Кубрат” за периода, предмет на обвинението
по делото, проституирали св. М. К., св. Д. М. и св. К.К., както следва:
-
М. Г. К. се запознала с Д.В. през 2005 г., а от септември същата година отишла
да живее в къщата му. Там предлагала сексуални услуги срещу заплащане, по
определените от подсъдимия цени. В същото време била и негова приятелка и
поддържала интимни отношения и с него. К. не заплащала твърда дневна сума за
престоя си – всички пари, които получавала ежедневно от клиенти, предавала на В.,
като той й осигурявал жилище, храна и хероин. Рядко получавала и дребни суми от
заработеното през деня. Била наркотично зависима още от 2004 г. и всеки ден
хероинът, необходим й за поне 3 венозни употреби, се осигурявал от подсъдимия.
Така св. К. проституирала в предоставеното помещение от В. /къщата му/ за
времето септември 2005 г. – 07.04.2010 г.
-
Д. П. М. познавала В. от 2005 г. През 2006 г. /проституирала още преди това/ се
преместила да живее и работи в къщата на ул. „Игрище Кубрат”. Там предоставяла
сексуални услуги на клиенти заедно с К., като всяка ползвала една от спалните.
Всеки ден предавала на подсъдимия твърда сума от 50,00 лв., независимо от броя
на обслужените мъже. Сумата била дължима и в дните, в които М. нямала нито един
клиент. Ведно с това, заплащала и част от разходите в жилището /ел. енергия,
вода/. Именно там Д. М. започнала да употребява хероин, доставян от В..
Наличието му в дома винаги при поискване /и срещу заплащане/ били сред
основните мотиви, задържащи свидетелката „на работа” при подсъдимия. През м.
юни 2009 г., след конфликт, Д.В. я изгонил. Така М.проституирала в къщата му за
времето 2006 г. – юни 2009 г.
-
К. П. *** заедно с приятеля си – св. М. С.. От познат таксиметров шофьор
научили за възможностите, които подс. В. предлага в „офиса” си – проституиране
и условия за живеене. След разговор с подсъдимия, К. и С. се преместили в дома
му през м. септември 2009 г. Живеели в една от спалните, като свидетелката предоставяла
сексуални услуги, по определените от Д.В. цени. Заплащането било като при
посоченото по-горе момиче: по 50, 00 лв. на ден, независимо от броя на
клиентите или от липсата на такива за деня. И К., и С. употребявали хероин. При
нея тази употреба била по-рядка, основно чрез пушене, но приятелят й го
консумирал венозно, по няколко пъти на ден. Снабдяването с наркотик било
осъществявано от подсъдимия, срещу заплащане. Всеки път М. С. плащал
определената от В. сума – по 10 лв. на единична доза. Така К. К. проституирала
в дома на ул. „Игрище Кубрат” за времето септември 2009 г. – 07.04.2010 г.
На
07.04.2010 г. подсъдимият отново закупил хероин от неустановено лице и го
занесъл в дома си. Хероинът бил в опаковка от найлон и В. го държал в джоба на
панталона си. Вечерта той дал част от наркотика на С., който го употребил
веднага. Дал и на М. К., която също
приела поредната доза. После прибрал остатъка от хероина с найлоновата опаковка
отново в джоба си. Тази вечер нямало клиенти за К. и К. и подсъдимият, заедно с
М. С., седнали в кухненското помещение и започнали да пият водка. Дейността на
„офиса” на Д.В. била известна на органите на полицията и същата вечер била
планира акция от служители на 06 РПУ Пловдив. Около 23,00 ч. на място
пристигнали полицаи, сред които и св. С. У. и Е. Д.. При влизането им вътре в
къщата, подсъдимият излязъл от кухнята и се насочил към хола. Извадил от джоба
си пакетчето с хероин и го хвърлил върху облегалката на дивана в това помещение,
където то се задържало и не паднало отзад, на пода. Първоначално бил извършен
оглед, а впоследствие и друго действие по разследването – претърсване и
изземване. То започнало след полунощ, вече на 08.04.2010 г. и именно тогава било
открито хвърленото пакетче, което представлява найлонова торбичка, поставена в
друга такава торбичка, със съдържание на светлокафяво прахообразно вещество.
Както се посочи, то е хероин. Неговото нето тегло е в размер на 0,7720 гр., със
съдържание на активен компонент диацетилморфин 18,7 тегловни % и цена по ПМС №
23/98 г. в размер на 50,18 лв. При претърсването, под дивана в хола било
намерено ъгълче от найлонова торбичка, със следи от хероин по него. От леглото
в източната спалня били иззети 247 неупотребявани презерватива, 3 използвани
презерватива и 7 празни опаковки от презервативи. Иззета била и пневматична
пушка, намерена зад вратата в кухненското помещение. Тя е без сериен №, марка
В2, кал. 5,5 мм. и е годна да възпроизвежда изстрели със стандартни метални
чашки от такъв калибър. Не представлява огнестрелно оръжие.
Д.В.
не се води на диспансерен отчет в ОДПЗС Пловдив. Страда от мозъчно-съдова
болест, атеросклерозис церебри – начален стадий, артериална хипертония, специфично
личностово разстройство, емоционално нестабилна личност /избухлив, с
емоционално-волева неустойчивост/, невротични декомпенсации, паркинсоноподобен
тремор. Не е употребявал психоактивни вещества, но злоупотребява с алкохол. По
време на извършване на деянията, описани по-горе, е могъл да разбира свойството
и значението на постъпките си и да ги ръководи. Няма каквито и да е данни за
психопатологична симптоматика и за качествени нарушения на съзнанието и
волевите актове. Вечерта на 07 и 08.04.2010 г. е бил в състояние на леко
алкохолно опиване. Здравословното му състояние позволява пребиваване в условията
на задържане, под съответен медицински контрол и терапия.
Горната
фактическа обстановка се установява от направеното самопризнание и от доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят /чл. 373 ал. 3 НПК/. Признанието
на фактите, изложени в обстоятелствената част се подкрепя основно от събраните
гласни доказателства. На свидетелите М. С., К. К., Д. М. и М. К. са проведени
няколко разпита, включително и по реда на чл. 223 НПК. Казаното от тях напълно
съответства на изложеното в обвинителния акт и подкрепя признанието от страна
на подсъдимия. Всеки от свидетелите излага
точно периода на пребиваването си в дома на В., създадената от него
организация по обслужването на клиенти, своята лична дейност и това, какво е
заплащал и какво е получавал, включително дозите хероин. Така показанията на С.,
К., М. и К. следва да се преценят като обективни и незаинтересовани. Те са
основани на преки възприятия, като всеки от свидетелите излага известните му
факти последователно и без вътрешни противоречия. Няма противоречия относно тези
факти и помежду им. Същият извод може да бъде направен и за показанията на
останалите свидетели – У., Д., Р., а също и съпругата и децата на подсъдимия.
По отношение на приетата фактическа обстановка в частта й относно държането на
пакетчето с хероин и действията на подсъдимия вечерта на 07.04. и на 08.04.2010
г., направеното от него признание се подкрепя от показанията на К., С. и К..
Според поличейските служители У. и Д., след като К. К.
е отворила входната врата, те заварили в
източната спалня момиче „което явно беше
замаяно” – М. К.. Тя била отведена в хола и в момента, в който сядала на
дивана, си поставила ръката на облегалката, оставяйки там „една найлонова торбичка”. Безспорно е, че хероинът е закупен и
внесен в къщата от Д.В.. Безспорно е също, че именно той, както винаги, е
„разпределил” наркотика – дал е по доза на С. и на К., а остатъка е прибрал. М.
С. твърди: „Остана остатък от хероина,
който Д. си прибра в джоба. Това беше едно найлоново топче, изрязък от найлонова
торбичка...Последно аз видях, че Д. прибира топчето в джоба си...” /л. 95 –
96 от д. п./. Според К. К. „След като им
/на С. и К./ отсипа наркотик, отново
си прибра пакетчето в джоба...Полицаите му викаха: „Искаме да ти виждаме ръцете!”,
но той в тоя момент, преди да си вдигне ръцете, бръкна с дясната ръка в джоба
на джинсите и извади и хвърли пакетчето уж зад дивана, но то не можа да падне,
заклещи се отгоре...полицаите не видяха как той хвърля пакетчето, това го видях
само аз.” /л. 100 от д. п./. М. К. твърди: „Д. си държеше топчето в ръката, сипа ми хероин...след това заспах...не
си спомням някой друг да е вземал това топче същата вечер..” /л. 105 от д.
п./. Това, че от показанията на двама
свидетели направените фактически изводи не могат да се изведат, не е пречка за
приемане на изложената в обвинителния акт и призната от подсъдимия фактическа
обстановка. В тази му част неговото признание се подкрепя убедително от
основната група свидетелски показания. Според ТР на ОСНК № 1/2009 г., т. 4 „Разпоредбата на чл. 372 ал. 4 НПК не изисква
всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство
доказателства да подкрепят самопризнанието. Необходимо е приобщените
доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите,
очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото
лице.” Експертните заключения са
компетентно изготвени. Това касае както заключенията на съдебно-психиатричната
ескпертиза и на комплексната съдебно-медицинска,
психиатрична и психологична експертиза, така и тези на балистичната и на
физикохимичната експертизи. Признанието се подкрепя и от протоколите за
действия по разследването /оглед, претърсване и изземване/, приобщени по реда
на чл. 283 НПК, както и от веществените доказателства. Крайният извод е, че
доказателственият материал, събран на досъдебното производство напълно подкрепя
направеното от Д.В. самопризнание.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Установи се, че на 07.04.2010 г. Д.В.
е придобил от неустановено лице хероин. Част от него дал на св. С. и на св. К.,
а остатъка съхранявал в себе си, до появата на полицейските служители, когато е
направил опит да изхвърли найлоновата опаковка с хероин под дивана, но тя
останала на облегалката, до изземването й при претърсването, осъществено вече
на 08.04.2010 г. Така, налице е една от формите на изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 354а ал. 1 НК – държане т. е. упражняване на пряка
фактическа власт от дееца, прекъснато с изземването на наркотичното вещество
при претърсването в дома на В.. Липсва обвинение за придобиване, както и за
разпространение, поради което и тези форми на изпълнителното деяние не следва
да се коментират сега. Предметът на престъплението /хероин, с тегло 0,7720 гр.,
със съдържание на активен компонент 18,7 % тегловни процента и стойност по ПМС
№ 23/98 г./ представлява високорисково наркотично вещество /Приложение № 1 към
чл. 3 ал. 2 ЗКВНВП/, а надлежно разрешение по смисъла на този закон подсъдимият
не е притежавал. Всички негови действия обективират пряк умисъл, със
специфичната цел – държане за разпространение. Подсъдимият не е употребявал
наркотички вещества, а безспорно установено е, че и процесния хероин е бил
предназначен за предоставяне на М. К. и за продажба на дози на К. К. и приятеля
й. Така, Д.В. бе признат за виновен в извършване на престъплението, в което е
обвинен – по чл. 354а ал. 1 пр. 1 НК.
Установи
се също, че в къщата на ул. „Игрище Кубрат” № *подсъдимият на практика е
устроил публичен дом. Домът е функционирал без прекъсване за периода септември
2005 г. /когато първа М. К. е започнала да живее и да работи като проститутка
там/, до 07.04.2010 г., когато полицията е сложила край на тази дейност.
Подсъдимият е определял цените за обслужване на клиентите – за полови сношения
и за блудствени действия, които са се извършвали на място, в двете спални.
Момичетата – проститутки са живеели при него, а клиентите са посещавали „офиса”
при тях. Така, действително В. е предоставял място /помещение в общия смисъл/
за разврат на различни лица, като за посочения период това е ставало далеч над
три пъти, за да се определи дейността му като „систематическо предоставяне”.
Деянието по чл. 155 ал. 2 НК е осъществявано с користна цел по смисъла на на ал. 3 – при нея деецът цели в резултат на извършеното да
придобие материална изгода, увеличаване на своето материално състояние. Точно
такава е била основната цел на подс. В. и тя е била реализирана чрез
определянето на цените на сексуалните услуги, от една страна, и чрез
определянето и получаването на дневната „такса” от всяка проститутка,
независимо дали е обслужвала клиенти или не, както и чрез прибиране на парите,
платени на К.. Най-после, налице е и квалифициращото обстоятелство на чл. 155
ал. 5 т. 3 пр. 2 НК – деянието е извършено по отношение на повече от две лица
/М. К., К. К., Д. М./. От субективна страна отново е налице пряк умисъл, с
посочената по-горе специфична цел. Така Д.В. бе признат за виновен в извършване
и на второто престъпление, в което е обвинен – по чл. 155 ал. 5 т. 3 пр. 2 вр.
ал. 3 вр. ал. 2 НК.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
Предвиденото
в закона наказание за престъплението по чл. 354а ал. 1 пр.1 НК е лишаване от
свобода от 2 до 8 години, както и глоба от 5 000 до 20 000 лв. За
престъплението по чл. 155 ал. 5 т. 3 пр. 2 вр. ал. 3 вр. ал. 2 НК наказанието е
лишаване от свобода от 3 до 10 години, както и глоба от 10 000 до 25 000 лв. Съобразно
чл. 373 ал. 2 НПК, при постановена осъдителна присъда след съкратено съдебно
следствие по този ред, съдът следва да определи наказанието при условията на
чл. 58а НК. Действащата сега редакция на чл. 58а НК е тази по ЗИДНК ДВ бр.
26/06.04.2010 г. т. е. нормата е в сила от 10.04.2010 г. Първото престъпление е
извършено на 07.04. и 08.04.2010 г., а второто е завършено на 07.04.2010 г. т.
е. по времето на действие на старата редакция на чл. 58а НК, отпреди
измененията с ДВ бр. 26/2010 г. Така, преди всичко следва да се вземе решение
по кой от двата режима да се определят сега наказанията на Д.В. – по действащия
към момента на извършване на престъпленията или по действащия към момента на постановяване
на присъдата т. е. кой от тях е „най – благоприятен за дееца”, съобразно чл. 2
ал. 2 НК. Правилата за определяне на наказанието /които касаят това дело/, по
последвалите различни закони са, както следва:
- чл.
58а НК в сила до 09.04.2010 г.: наказанието се определя при условията на чл. 55 НК – за лишаването от свобода за конкретните престъпления е приложим чл. 55 ал.
1 т. 1 НК, а за глобата – чл. 55 ал. 2 НК, като съдът може и да не я наложи –
чл. 55 ал. 3 НК;
- чл.
58а НК в сила от 10.04.2010 г.: наказанието лишаване от свобода се определя
съобразно разпоредбите на Общата част на НК и след това се редуцира с 1/3 /ал.
1/, като редукция за наказанието глоба е невъзможна – чл. 58а ал. 5 НК.
Настоящият
състав на окръжния съд е на становището, че в хипотеза като тази по делото не
трябва отнапред, по принцип, да се определя кой закон предвижда
най-благоприятните наказателноправни последици за дееца и това да се извежда
като правило. В едни случаи може да се окаже, че редукцията по действащия сега
чл. 58а НК е по-благоприятен вариант, докато в други – че за подсъдимия е
„по-изгодно” за се приложат правилата на чл. 55 НК. В подкрепа на това
становище е и сегашната разпоредба на чл. 58а ал. 4 НК: когато едновременно са
налице условията по ал. 1 /в случая са относими само правилата на тази алинея,
с оглед предвидените наказания за двете престъпления т. е. редукция с 1/3/ и
условията на чл. 55 НК, съдът прилага чл. 55 НК „ако е по-благоприятен за дееца”. Т. е. прилагането на чл. 55 не се
извежда като правило, а като възможност, защото има и случаи, в които въпреки
наличието на предпоставките на чл. 55, наказанието лишаване от свобода ще се
определя по реда на чл. 58а ал. 1 НК, защото така ще бъде „по-изгодно” за
дееца. При наличие на допълнителни наказания /в случая глоба/ следва да се отчитат
също правилата на чл. 55 ал. 3 НК и на чл. 58а ал. 5 НК. Така решението за
по-благоприятния закон следва да е конкретно, за конкретните престъпления, с
оглед предвидените за тях наказания, с оглед конкретния деец и да се вземе след
като наказанието му се определи по правилата на чл. 54 НК. Така се постъпва и
по-долу.
За
престъплението по чл. 354а ал. 1 пр. 1 НК следва да се отчете занижена степен
на обществена опасност на деянието – малко количество наркотик, предназначено
за разпространение сред ограничен кръг потребители, наличие само на една от
формите на изпълнителното деяние /държане/. Данните относно разпространение за
продължителен период от време, както и относно придобиването на предмета на
престъплението не следва да се обсъждат като отегчаващи обстоятелства – за тях
прокуратурата не е повдигнала съответно обвинение. Деецът не е осъждан, като
съдът отчита възрастта му /64 г./, както и здравословното му състояние, което е
свързано с усложнения, но в никакъв случай не може да се прецени като много тежко.
Така, налице е превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и съобразно
правилата на чл. 54 НК /принципно няма каквито и да е многобройни или
изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 55 НК/, следва, на основание чл.
54 НК, принципно да му бъдат наложени наказания в минималния предвиден в закона
размер – 2 години лишаване от свобода и 5 000 лв. глоба. При действащия
сега режим /чл. 58а НК след изм. ДВ бр. 26/2010 г./ основното наказание може да
се редуцира до 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, а глобата не може нито
да се намали, нито да не се наложи. При правилата на чл. 58а НК отпреди
измененията, при занижената степен на обществена опасност на деянието и на
дееца, решението на съда е да определи наказание лишаване от свобода в размер
на 1 година /чл. 55 ал. 1 т. 1 НК/ и да не налага глоба, защото само основното
наказание е достатъчно за постигане на целите по чл. 36 НК /чл. 55 ал. 3 НК/.
Определено това е по-благоприятното за дееца решение, поради което и на
основание чл. 354а ал. 1 пр. 1 вр. чл. 58а вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 НК вр.
чл. 2 ал. 2 НК и чл. 373 ал. 2 НПК на Д.В. бе наложено наказание лишаване от
свобода в размер на 1 година.
За
престъплението по чл. 155 ал. 5 т. 3 пр. 2 вр. ал. 3 вр. ал. 2 НК, преценявайки
по правилата на чл. 54 НК, съдът отчита отново относително ниската степен на
обществена опасност на дееца – чисто съдебно минало /реабилитиран е/, възраст,
здравословно състояние, наличие на поне формално критично отношение към
извършеното. Деянието обаче в никакъв случай не е със занижена степен на обществена
опасност, както твърди защитата. Напротив, извършвано е за продължителен период
от време /близо 5 години/, отличава се с особена упоритост, като подсъдимият е
създал цялостна организация за функциониране на публичен дом и за извличане на
максимална облага за себе си от това. Налице са и две квалифициращи
обстоятелства. Съвкупната преценка на изложеното води съда до извода, че за
това престъпление принципно, ако не бе налице хипотезата на чл. 373 ал. 2 НПК,
на В. следва да се наложат наказания лишаване от свобода в размер на 4 години и
6 месеца и глоба от 12 000 лв., която е съответна и на имотното му
състояние, с оглед извличаните от престъпната дейност приходи. Ако към тези
наказания се приложат правилата на действащия чл. 58а НК, резултатът е 3 години
лишаване от свобода и същата глоба. При определяне на наказанията по реда на
чл. 55 НК, за основното наказание е приложим чл. 55 ал. 1 т. 1 НК. Изложеното
по-горе относно обществената опасност на деянието не позволява наказание под
минимума /3 години/, по-ниско от 2 години и 10 месеца лишаване от свобода.
Всеки по-малък размер би бил несъответен на такава степен на обществена
опасност. За глобата, въпреки исканията на защитата, в този случай чл. 55 ал. 3 НК не следва да се прилага, защото неналагането й няма да способства за
постигане на целите по чл. 36 НК. Така тя само следва да бъде намалена по реда
на чл. 55 ал. 2 НК - на 7 000 лв. Определено и за това престъпление
по-благоприятният резултат за дееца е приложението на чл. 55 НК: 2 години и 10
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 7 000 лв. , на основание
чл. 155 ал. 5 т. 3 пр. 2 вр. ал. 3 вр. ал. 2 НК вр. чл. 58а НК вр. чл. 55 ал. 1
т. 1 и ал. 2 НК вр. чл. 2 ал. 2 НК и чл. 373 ал. 2 НПК.
На
основание чл. 23 ал. 1 НК съдът наложи на подс. В. най-тежкото измежду
определените по-горе наказания, а именно 2 години и 10 месеца лишаване от
свобода. Чл. 24 НК не следва да се прилага – така наложеното наказание е
достатъчно за постигане на целите по чл. 36 НК и всяко негово завишаване би
представлявало неоправдана наказателна репресия спрямо подсъдимия. На основание
чл. 23 ал. 3 НК, към основното наказание бе присъединено изцяло и наказанието
глоба от 7 000 лв.
Д.В.
следва да изтърпи наказанието лишаване от свобода реално, при първоначален общ
режим /чл. 61 т. 3 ЗИНЗС/, в затворническо общежитие от открит тип /чл. 59 ал.
1 ЗИНЗС/. Съдът не споделя становището на защитата, че всички условия на чл. 66
ал. 1 НК са налице. Действително, подсъдимият не е осъждан, а наложеното
наказание е под предела от 3 години. Липсват обаче другите предпоставки за
приложение на института на условното осъждане. За личното поправяне на Д.В.
определено е наложително да изтърпи наказанието лишаване от свобода съобразно
решението на съда. На фона на упоритата и продължила дълго време негова
престъпна дейност, при две тежки престъпления, за които е осъден сега, максимален
поправително-възпитателен и предупредително-възпиращ ефект спрямо него ще се
постигне само с реално изтърпяване на основното наказание. Неприлагането
на чл. 66 ал. 1 НК не е несъвместимо и със здравословното му състояние. Това
/индивидуалната превенция/ обаче не е единствената причина за решението на
съдебния състав – евентуалното приложение на чл. 66 ал. 1 НК в конкретния
случай по никакъв начин няма да способства за постигане на целите на
генералната превенция /общовъзпитателното въздействие на наказанието/.
На
основание чл. 59 ал. 1 т. 1 и ал. 2 НК, съдът приспадна, при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода по отношение на подс. В., времето, през което
той е бил задържан под стража, както и времето, през което е бил задържан по
реда на ЗМВР и по чл. 64 ал. 2 НПК: периодът 07.04.2010 г., до влизане на
присъдата в сила, при зачитане – един ден задържане за един ден лишаване от
свобода.
Съдът постанови унищожаване на
следните веществени доказателства, като вещи без стойност: хартиен плик с две
найлонови торбички, 1 бр. ъгълче от найлонова торбичка, 247 бр. презервативи, 3
бр. използвани презервативи и 7 бр. празни опаковки от презервативи.
Постановено бе вещественото доказателство пневматична пушка марка В2, кал. 5,5
мм. да се върне на подсъдимия, също след влизане на присъдата в сила – пушката
не представлява огнестрелно оръжие и притежаването й не е под разрешителен
режим. Чл. 354а ал. 6 НК не бе приложен – наркотичното вещество е напълно
изразходвано при изследването от физикохимичната експертиза.
Д.В.
бе осъден да заплати по сметка на ВСС /бюджет на съдебната власт/ разноските по
производството в общ размер на 300 лв., както и държавна такса от 5 лв.
ПРИЧИНИ
за извършване на престъплението: незачитане на установения правов ред,
стремеж към материално облагодетелстване по незаконен начин.
По горните съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: