Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./…………
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на единадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря С. Стоянова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 15012 по описа за 2019 година на РС
Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена по реда на чл. 422 от ГПК от Д.Д.П.,
срещу ***за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 762.52 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден
ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, всички до степен боя, на л.а.
марка Тойота, модел***, в резултат на настъпило застрахователно събитие на
05.12.2018 г., на основание сключен между страните Договор за застраховка
„сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства)“, обективиран в
полица № ***, със срок на валидност 31.07.2018 г. до 30.07.2019 г., както и
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 05.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди,
че е сключил с ответника застраховка „Каско“ на л.а. ***с период на действие
31.07.2018 г.до 30.07.2019 г. Посочва, че съпругата му е управлявала процесното
МПС на 05.12.2018 г. около 12.00 часа по обяд в с. Доброглед, като на 50 м от
улицата, на която се намира собствения им недвижим имот с УПИ I-47, кв. 2 (в
селото нямало номерирани улици), при разминаване с друг автомобил, който бил
паркиран в дясно в тесен участък, съпругата му увредила лявата част на
автомобила ( до степен боя) в остри клони и храсти. В тази връзка посочва, че
увредените детайли по автомобила са преден ляв калник, предна лява врата, задна
лява врата, като ремонтът им е на стойност 762.52 лева, съгласно издадена
проформа фактура. Ответникът отказал да заплати застрахователното обезщетение.
Направено е искане
за уважаване на исковата претенция за главница, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението и присъждане на разноски.
Ответникът е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Оспорва предявения иск по
основание и размер. Счита, че не е настъпило застрахователно събитие, така
както е описано в исковата молба, както и че не е налице действащ
застрахователен договор между страните към момента на настъпване събитието,
вкл.че липсва пряка причинно-следствена връзка между събитието и вредата по
автомобила. В тази връзка още посочва, че договорът бил прекратен, поради
неплащане на втора вноска от премията. Навежда твърдения, че дори и да е
платена вноската на дружесвото „Софконсулт“ ООД, това не обвързва ответника,
тъй като „Софконсулт“ ООД няма качеството на посредник, тъй като е заличен от
регистъра, воден от КФН. Прави възражение за проявена от водача на автомобила
груба небрежност, с което е допринесъл за настъпване на събитието.
Направено е
искане за отхвърляне на претенциите. Претендират се разноски.
В съдебното
заседание, за ищеца не се явява, но е чрез процесуалния си представител е подал
молба, в която се заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, във ръзка с чл. 415 ал. 1 т.
1 от ГПК, във връзка с чл. 405 от КЗ.
Според чл. 405 ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск при имуществено застраховане,
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
Основателността на предявения иск изисква ищецът да докаже: 1) наличието
на валидно застрахователно правоотношение, 2) настъпването на застрахователно
събитие, представляващ покрит застрахователен риск в срока за застрахователно
покритие, 3) вида и размера на причинените от събитието щети, 4) наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че 5)
ищецът е изправна страна в правоотношение със застрахователя, като е заплатил
дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми
своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите
документи.
По делото не се спори, а и от представената по делото Застрахователна
полица № BG 0201 18 *********/17.07.2018
г. се установява, че между страните е сключен договор за имуществено
застраховане „Каско“, със срок на застрахователно покритие от 31.07.2018 г. до
30.07.2019 г. за лек автомобил Тойота, модел „***, като е уговорено застрахователната премия от 472,06 лева да бъде
заплатена разсрочено, на четири вноски, съответно на 17.07.2018 г. – 118 лева,
на 31.10.2018 г. – 118,02 лева, на 31.01.2019 г. – 118,02 лева и на 30.04.2019
г. - 118,02 лева. В договора страните са
предвидили изрично, че застрахователното правоотношение се счита прекратено в случай,
че застрахованият не погаси в 15 дневен срок от падежа някоя от разсрочените
вноски по премията. В полицата е записано изрично, че договорът е сключен чрез
посредничеството на "З.Д.Ж.и З." АД.
От посоченото следва изводът, че на 17.07.2018 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по застраховка „Каско“, с
валидност от 31.07.2018 г. до 30.07.2019 г.
Основаният спорен въпрос е дали към момента на настъпване на застрахователното
събитие това правоотношение е било действащо или е било прекратено, поради
незаплащане на втората вноска дължима на 31.10.2018 г. – 118,02 лева.
Според разпоредбата на чл. 368 ал. 1 от КЗ застрахованият следва да
заплати застрахователната премия в срока уговорен в застрахователния договор, а
чл. 368 ал. 2 от КЗ предоставя на застрахователя различни възможности за
поведение при неплащане в срок на вноска по разсрочена застрахователна премия,
включително да прекрати договора. Алинея трета изречение първо на същия член
предвижда, че правото договора да бъде прекратен се упражнява чрез писмено
уведомление изпратено до застрахования. Чл. 368 ал. 3 изр. 2 от КЗ урежда
хипотеза на автоматично прекратяване на договора, без да е необходимо изпращане
на допълнително уведомление на застрахования (арг. Чл. 368 ал. 3 изр. 3 от КЗ)
при наличие на две условия – в застрахователната полица застрахователят да е
вписал, че избира правото да прекрати договора по чл. 368 ал. 2 т. 3 от КЗ и
изрично да е посочил, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на
определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да
бъде по-кратък от 15 дни.
Не се оспорва, а и от представената по делото Сметка №
12828738/17.07.2018 г., се установява, че първата вноска по договора е
заплатена на ответника. От заключението по извършената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът цени като пълна и обоснована, се установява, че първата
вноска е заплатена на ответника в брой, без посредничество, при сключване на договора
от 17.07.2018 г.
Ищецът е навел твърдения, че
втората вноска по договора е заплатена в срок на посредника „Софтконсулт“ ООД,
като ангажира доказателства (л. 11), че същият на 08.11.2018 г. е превел на
застрахователя сумата от 448,23 лева, представляваща вноски по пет разсрочени
застрахователни премии, една от които е по Застрахователна полица № BG 0201 18
*********/17.07.2018 г. На по-късен етап в производството ищецът е представил
на хартиен носител извлечение от Сметка № 12828739/17.10.2018 г. с логото на
дружеството застраховател, подписана от служител на последния, установяваща
заплащане, в брой на втората вноска по договора. Посочената сметка е оспорена
от ответника. От заключението по извършената СКТЕ, която съдът цени като
достоверна се установи, че в информационните масиви на ответника такава сметка
не е генерирана, нито издавана. Този извод в заключението сериозно разколебава
достоверността на представената сметка.
Незабавно след установяване
плащането на втората вноска извършено от „Софтконсулт“ ООД, ответникът на
25.01.2019 г. е изпратил писмо, с което е уведомил ищеца, че договора за
посредничество с брокера е прекратен, считано от януари 2018 г.
От посоченото е видно, че
процесният застрахователен договор е сключен между ищеца и ответника без
посредничество, първата вноска по него е платена в брой директно на ответника,
а втората чрез „Софтконсулт“ ООД. Последният обаче се явява трето за
застрахователното правоотношение лице, което не е вписано в процесната полица,
като застрахователен посредник, за разлика от представената от ищеца по делото полица
от 11.07.2017 г., която обаче се отнася за предходен период на застрахователно
покритие и е правноирелевантна за настоящия случай.
Застрахователна полица № BG
0201 18 *********/17.07.2018 г. е сключена директно с ответника и първата
вноска е заплатена на същия, поради което заплащането на втората вноска от
ищеца на „Софтконсулт“ ООД, представлява заплащане на лице, което няма каквато
и да е връзка със застрахователното правоотношение между ищеца и ответника.
„Софтконсулт“ ООД получавайки плащането на втората вноска и превеждайки я на
ответника по същество е осъществил посредничество между ищеца и ответника след
заличаването му от регистъра на брокерите /с Решение от 11.01.2018 г. на КФН,
на л. 35) и прекратяването на договора му за застрахователно посредничество (л.
91), като по този начин е действал в качеството на лице, което извършва
действия от името на търговец без представителна власт по смисъла на чл. 301 от ТЗ. Според този текст когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. По делото се установи, че ответникът се
е противопоставил на действията на „Софтконсулт“ ООД веднага след като е
установил получаването на превод на процесната втора вноска, като е изпратил
писмо до ищеца, че договорът за посредничество със „Софтконсулт“ ООД е
прекратен от януари 2018 г. Предвид това, действията на „Софтконсулт“ ООД по
осъщественото от същия посредничество между ищеца и ответника, след
прекратяване на договора му за застрахователно посредничество не обвързват
ответника. В отношенията между застрахователя и застрахования втората вноска се
счита за незаплатена, а застрахователният договор за прекратен, считано от
16.11.2018 г. (т.е. 15 дни от падежа на втората вноска, съобразно изискванията
на чл. 368 ал. изр. 2 от КЗ).
Неоснователни са твърденията
на ищеца, че заплащането на втората вноска на застрахователния посредник се
счита за заплащане на застрахователя, тъй като към момента на плащането на
втората вноска „Софтконсулт“ ООД не е притежавал качеството застрахователен
посредник, тъй като същото му е било отнето по силата на Решение от 11.01.2018
г. на КФН.
По изложените съображения,
съдът приема, че процесното застрахователно правоотношение не е съществувало
към момента на настъпване на застрахователното събитие 05.12.2018 г., поради
което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода
на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на ответника следва да
бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер от 900 лева, от които 175
лева за САТЕ, 175 лева за ССчЕ, 250 лева за СКТЕ и 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът следва
да бъде осъден, на основание чл. 77 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на РС
Варна 175 лева, представляващи незаплатен депозит за извършената по делото
ССчЕ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.П., ЕГН ********** с адрес ***-***, офис ***, срещу ***, седалище и адрес на управление ***, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 762,52 лева
/седемстотин шестдесет и два лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, всички до
степен боя, на л.а. марка ***, модел***, в резултат на
настъпило застрахователно събитие на 05.12.2018 г., на основание сключен между
страните Договор за застраховка „сухопътни превозни средства (без релсови
превозни средства)“, обективиран в полица № ***, със срок на валидност от
31.07.2018 г. до 30.07.2019 г., ведно с законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 422, във ръзка с чл. 415
ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 405 от КЗ.
ОСЪЖДА Д.Д.П., ЕГН **********, адрес ***-****, офис *** да заплати на ***, седалище и адрес на управление *** сумата от 900 лева
/деветстотин лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Д.П., ЕГН **********, адрес ***-***, офис *** да заплати по сметка на РС Варна
сумата от 175 лева, представляваща незаплатен депозит по извършената в
производството съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 77 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :