Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 в открито заседание на десети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 9242 по описа за 2020 година, прецени:
Делото е образувано по
осъдителни искове с правно основание чл.
155 ал. 2 във вр. с чл. 145 от ЗЗД, предявени от Л.Т.И. срещу А.Г.И. и Г.Т.И.
за сумите от по 13 556,66 евро, равностойни на 26,514,52 лева срещу всеки
от ответниците, които суми са припадащата им се като поръчители част от
задължение по договор за кредит, изплатено от ищцата като собственик на
ипотекиран за чуждо задължение имот, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата Л.Т.И. излага, че върху
собствения ѝ недвижим имот – апартамент № 62 в гр. София ж.к. *******били
вписани два броя ипотеки за обезпечаване на задължението по договор за кредит:
ипотека, вписана в СВп София с акт 116 том 040 дв. вх. рег. 53811/18.08.2006 г.
и ипотека, вписана в СВп с акт № 69 том 054, дв. вх.рег. 56210/29.087.2008 г.,
двете ипотеки подновени с молби за подновяване, вписани с акт 223 том 42 дв.
вх.рег. 46927/03.08.2016 г. и акт 48 том 43 дв.вх.рег. 46688/19.07.2018 г.
Ответниците А.Г.И. и Г.Т.И. били поръчители по договора за кредит. Ищцата
твърди, че поради нередовно обслужване на кредита и периодично просрочени
вноски, във връзка с предупреждения от страна на банката кредитор, била
принудена да продаде имота, служещ като обезпечение на продажната цена. При
продажбата, купувачката на имота П.Д.К.превела част от продажната цена в размер
на 40 670 евро по сметка на кредитора „Ю.Б.“ АД, с която сума кредитът бил
изцяло погасен. Ищцата твърди, че с плащането на задължението по кредита се е
суброгирала в правата на кредитора срещу поръчителите по кредита до размера, в
който би имал иск срещу тях, ако сам би бил поръчител. На това основание
претендира срещу всеки от поръчителите А.Г.И. и Г.Т.И. сума от 13 556,66
евро, равностойна на 26 514,52 лева, които части се равняват на по 1/3 от
задължението.
На основание изложеното, ищцата Л.Т.И. прави искане до
съда да осъди ответниците А.Г.И. и Г.Т.И. да ѝ заплатят поотделно всеки
от тях сума от 13 556 евро, равностойна на 26 514,52 лева,
представляваща припадащата им се като поръчители част от платената сума от
ищцата като ипотекарен длъжник сума по договор за кредит BL2363/28.08.2006 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира за съдебни разноски и разноските в
производствата по обезпечението на исковете.
Ответниците А.Г.И. и Г.Т.И. чрез
пълномощника им адвокат А., оспорват иска със следните възражения:
- възражение, че А.Г.И. не е поръчител по договора за
кредита, а авалист по издадения запис на заповед за обезпечаване на дължимата
сума;
- възражение с фактическо твърдение, че апартаментът,
върху който е учредена ипотеката, към момента на нейното учредяване е бил
собственост на С.Д.А.– майка на ответника и лицето Д.Г.И., като след нейната
смърт и отказ от наследство на ответника, е придобит изцяло от Д.Г.И.;
- възражение за редовно обслужване на задълженията по
кредита, с твърдение, че кредитът не е бил обявяван за предсрочно изискуем и
твърдение за заплащане от ответниците на сума от 177 978,90 лева;
- оспорване твърдението на ищцата, че банката е
контактувала с нея във връзка с кредита;
- възражение за недоказаност на интереса на ищцата да
погаси банковия кредит.
Съдът е приел за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, че между „Ю.Б.“ АД като банка кредитор
и „К.С.К.“ ООД като кредитополучател бил сключен договор за банков кредит № BL2363/28.08.2006 г. Установява се, че
управител на другеството кредитополучател е бил А.Г.И.. Прието е за безспорно
установено и учредяване в полза на „Ю.Б.“ АД на ипотека върху апартамент № 62 с
площ 44,40 кв. м, заедно с избено помещение № 5 с площ 2,25 кв. м, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
общинска земя, находящ се в гр. София ж.к. „*******вх. *******Първият спорен
въпрос е има ли ответникът А.Г.И. качеството на поръчител по договора за
кредит. Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва своето качество на
поръчител, като твърди, че е единствено авалист по издадения за обезпечение на
кредита запис на заповед. От текста на приложения анекс № 4 от 06.06.2013 г. се
установява, че банката кредитор и дружеството кредитополучател са се уговорили за
сключването на договор за поръчителство с поръчител А.Г.И.. Договор за
поръчителство с този ответник е бил сключен на същата дата 06.06.2013 г. (л.
192-193). Този договор дава основание на съда да приеме, че ответникът А.Г.И. е
бил поръчител по договора за банков кредит № BL2363/28.08.2006 г., сключен между „Ю.Б.“ АД като банка кредитор и „К.С.К.“ ООД
като кредитополучател.
Вторият спорен въпрос е за
собствеността върху апартамента, който е предмет на учредената ипотека. От приложения
нотариален акт за договорна ипотека № 46 от 29.07.2008 г. том III рег. № 4975 дело № 388/2008 г. е
видно, че имотът, за който е учредена ипотеката като обезпечение на отпуснатия
на „К.С.К.“ кредит, при сключването на договора е бил собствен на С.Д.А.(л.
30-32). След нейната смърт на 23.08.2011 г. и отказ от наследство на наследника
А.Г.И. (л. 37), имотът е бил придоблит по наследство от Д.Г.И.. С нотариален
акт за дарение № 18 от 09.10.2019 г. том II рег. № 8578, дело № 161/2019 г. на
нотариус М., Д.Г.И. дарил ипотекирания имот на ищцата Л.Т.И.. Този нотариален
акт легитимира ищцата Л.Т.И. като собственик на ипотекирания имот.
Третият спорен въпрос е извършила ли
е ищцата като приобретател и собственик на ипотекирания имот плащане за
погасяване на вземанията на банката ипотекарен кредитор. От представения нотариален
акт за покупко продажба № 128 от 11.06.2020 г. том II рег. № 1914 нот. дело № 292/2020 г.
на нотариус Й.Л., Л. Д.И. е продала имота – предмет на ипотеката, на В.И.А.чрез
пълномощник П.Д.К., за продажна цена от 54 000 евро. В договора се съдържа
клауза, според която част от продажната цена в размер 40 622 евро да бъде
заплатена по банкова сметка *** „Ю.Б.“ АД за погасяване на всички задължения на
„К.С.К.“ ООД по договор за банков кредит № BL2363 от 28.08.2006 г. и за заличаване на два броя договорни ипотеки
върху имота, предмет на продажбата. От изготвената съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че на 15.06.2020 г. от П.Д.К.– пълномощника на купувача по
договора за продажба на имота, е внесена по сметка на поръчителя по кредита Г.Т.И.
сума от 79 448,85 лева, превалутирани от 40 670 евро, с основание за
внасяне погасяване на кредит по договор № BL2363 с К.С.К. (ССЕ л. 213 таблица 3,
таблица – приложение л. 239 ред 11). Според заключението на вещото лице, на
датата, на която е внесена горната парична сума, кредитът е бил окончателно
погасен.
Така изложените обстоятелства
обуславят следните правни изводи на първоинстанционния съд:
Правата на лицето, върху чийто имот
е учредена ипотека за чужд дълг, са предмет на уредба в чл. 155 от ЗЗД. Първата
алинея урежда хипотезата на прехвърляне на ипотекиран имот от ипотекарния
длъжник на трето лице и последващо плащане или претърпяване на принудително
изпълнение от приобретателя. При тази хипотеза, приобретателят встъпва в
правата на кредитора спрямо длъжника и поръчителите. Втората алинея на чл. 155
от ЗЗД урежда последиците на учредяване от третото лице собственик на имота, на
ипотека за чужд дълг. Правата на учредилия ипотека за чужд дълг спрямо
останалите поръчители в този случай са идентични с правата на поръчител спрямо
неговите съпоръчители. Според тази разпоредба, тълкувана във връзка с чл. 145
от ЗЗД, учредилият ипотека за чужд дълг, който е изпълнил (изцяло или отчасти)
задължението, може да иска от поръчителите припадащите им се части.
Върху имота са били учредени две
ипотеки за задължение на „К.С.К.“ ООД – от предишен собственик „В.“ ООД с НА №
132 от 18.08.2006 г. том II рег. № 2345
дело № 298/2006 г. на нотариус И.Р., и от последващ собственик С.Д.А.с НА № 16 от
29.07.2008 г. том III рег. № 4975 деило № 388/2008 г. на нотариус С.К.. Имотът е
бил наследен от Д.Г.И. и впоследствие дарен от него на ищцата Л.Т.И. с НА № 18
от 09.10.2019 г. том II рег. № 8578, дело № 161/2019 г. на нотариус В. М.. С
тази сделка ищцата по силата на частното правоприемство е придобила правата на
собственик, ипотекирал имота си за задълженията на „К.С.К.“ ООД към „Ю.Б.“ АД.
С продажбата на имота от ищцата и заплащането на част от продажната цена от
представител на купувача в полза на банката кредитор за погасяване на
задълженията по кредита, ищцата е придобила правата по чл. 145 от ЗЗД на изпълнил
задължението съпоръчител спрямо ответниците А.Г.И. и Г.Т.И.. Това ѝ дава
право да иска и получи от ответниците съпоръчители припадащата им се част от
платеното задължение, или по 1/3 от заплатената сума. Размерът на платената от
ищцата чрез продажбата на имота сума е 79 436,92 лева, според заключението
на съдебно-счетоводната експертиза. Припадащата се част на всеки поръчител е
1/3 от тази сума, или 26 478,97 лева. Равностойността на тази сума в евро,
в каквато валута е бил отпуснат кредитът, е 13 538,48 евро. Всеки от
ответниците като поръчител по договора за кредит дължи на ищцата заплащане на
парична сума в този размер. До този размер са основателни предявените искове с
правно основание чл. 155 ал. 2 от ЗЗД.
Разноските на ищцата по делото са
общо 5321,21 лева, ок които според уважената част от иска следва да се присъдят
5310,57 лева. Всеки от ответниците следва да заплатят на ищцата разноски в
размер 2655,29 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда
А.Г.И. ЕГН ********** и Г.Т.И. ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на Л.Т.И.
ЕГН **********, адрес *** сумите от по
13 538,48 евро (тринадесет хиляди петстотин тридесет и осем евро и четиридесет
и осем евроцента) всеки ответник,
припадаща им се част като поръчители на „К.С.К.“ ООД по договор за кредит № BL2363, ведно със законната лихва от
01.09.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявените искове с
правно основание чл. 155 ал. 2 във вр. с чл. 145 от ЗЗД над тези суми до
предявените размери от по 13 556,66 евро.
Осъжда
А.Г.И. и Г.Т.И. да заплатят на Л.Т.И. разноски в размер по 2655,29 лева всеки ответник.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: