Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е въззивно – по чл. 258 – 253 ГПК. С решение № 218 от 01.03.2010 година, постановено по гр.дело № 1017/2009 година по описа на Районен съд –В. Т. е прието за установено по отношение на И. И. К. от град Я., ул.” Г. З.” № ..., В. И. Т. от с.М. Ч., община В. Т., Г. И. Д. от село К., община С., Й. И. К. от с. Н., община В. Т. и Община В. Т., представлявана от кмета на Общината- Р.Р., че К. И. К. и Б. В. К. двамата съпрузи с постоянен адрес в град В. Т., ул. ”М. Г.” № .... са собственици на следния недвижим имот, находящ се в землището на село М. Ч., община В. Т., а именно: земеделска земя с площ от 600 ( шестстотин ) кв.метра, ведно с построената в нея масивна жилищна сграда със застроена площ от 35 ( тридесет и пет ) кв.метра, при граници: изток – път, север – наследници на Н. и Д.К., запад – наследници на Н и Д.К.и и юг – път, описан в Нотариален акт за собственост № ...г. на Нотариус Д.Р.- нотариус при ВТРС, представляващ имот с проектен номер 066002 (нула шестдесет и шест нула нула две, нов идентификатор по кадастралната карта изработена по чл.35а от ЗКИР - № 46532.66.2 - четиридесет и шест хиляди петстотин тридесет и две точка шестдесет и шест точка две), част от поземлен имот № 066001 ( нула шестдесет и шест нула нула едно) по КВС на землището на с.М. Ч., записан на наследниците на Н и Д.К.и и част от поземлен имот № 000037 (четири нули тридесет и седем)– полски път на Община В. Т..Отхвърлен като неоснователен е предявеният насрещен иск по чл.108 от Закона за собствеността. Ответниците са осъдени да заплатят 532 (петстотин тридесет и два ) лева направени разноски по делото. Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от И. И. К., В. И. Т., Г. И. Д. и Й. И. К. чрез адв. Г.Г.. Оплакванията са за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и неправилност. Посочва се, че неоснователно са игнорирани представените от отвтетниците доказателства. Твърди се, че ВТРС е признал право на собственост на взаимно изключващи се основания- трансформирано право на собственост по параграф 4 ЗСПЗЗ и на придобивна давност. Излагат се съображения относно установените обстоятелства по делото, а именно, че съпрузите К. не са изпълнили процедурата по параграф 4 а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, същите не са ползвали земята предвид което правото им на ползване да е трансформирано в право на собственост. Твърди се още, че не е взето предвид заключението на вещото лице, според което нито имотът собственост на ответниците, описан в Решението на ПК и в Нотариален акт ..., нито претендираният от ищците са попадали в територия по & 4 ЗСПЗЗ т.е не са били предвидени за предоставяне за ползване от гражданите по ПМС , поради което процесния имот не е такъв по смисъла на параграф 4 а ЗСПЗЗ. Претендира се, че К. не са установили идентичност на имота, които претендират с този описан в Нотариален акт ...г. Тяхна е била доказателствената тежест да установят идентичност на претендираният имот с този описан в представения от тях Нотариален акт. Излагат се съображения, че неправилно ВТРС се е позовал на установена придобивна давност, доколкото според чл. 86 ЗС не се придобива по давност имот общинска собственост.От въззивния съд се иска да се отменени първоинстанционното решение,като ответниците да бъдат признати за собственици на процесната земя и на построената в нея сграда. В срока за жалба е подадена такава еднолично от В. И. Т. чрез адв. П. Г.. Твърди, че за да бъде налице трансформация от право на ползване в право на собственост, трябва ищеца да ползва процесния имот, такова фактическо положение не се наблюдава при ищцата Б. К.. По отношение на ищеца е предоставено право на ползване по ПМС 76 от 06.07.1977г. да ползва безвъзмездно 1000 кв.м. и му се разрешава да изгради сезонна постройка там. Твърди се, че му е разрешено да строи сезонна типова постройка до 20 кв.м., а той е изградил масивна жилищна едноетажна сграда от 35 кв.м., предвид което К. не може да се ползва от право на ползване по параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма предоставени доказателства ищеца да е заплатил, чрез Община В. Т. на собствениците на имота определената му сума от 24 000 лева. Не е вляза в сила оценката на комисията, защото видно от протокола от заседанието на комисията, същия не е подписан от всички лица. Излагат се съображения, че за да вÙезе в сила тази оценка следва да е изпратена на собствениците на земята, за да могат да възразят, но това не се е случило. Тоест оценката не е влязла в сила. Посочено е, че има предоставена вносна бележка за сумата от 320 лева, а дължимата сума е 24 00 лева. Твърди се, че Т. не е получила нищо от цената на земята , която е възстановена на родителите й. Твърди се още, че е неоснователно подобаването на давност, доколкото по време на възстановяване на земите по ЗСПЗЗ давност не тече. Вещото лице казва, че тези земи не са включени в определените земи по параграфа, а са възстановени с план на земеразделяне. По делото е представено писмено становище от адв. П. Г. Постъпила е писмена защита от адв. М.- защитник на ищците. Твърди се дори и при наличие на решение на ПК не е пречка за извършване на процедура по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочено е, че липсата на идентификация на този имот като самостоятелен такъв в КВС –с. М.Ч. води до грешка в картата на възстановената собственост, при което част от един имот неправомерно е включен в друг. Твърди се, че причината поради която имотът не попада в територията по & 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е, че процедурата по изкупуване не е протекла по нормалния ред и не е подадена своевременно информация от Община В. Т. до ОСЗ – гр.В. Т.. В съдебно заседание процесуалният представител Г. заема становище, че не е възможно да се придобива по давност общинска собственост, каквито са тези 20 кв.м общински път, които се претендират по давност. Излагат се съображения, че възстановяването на земеделска земя е лично не е възможно да бъде семейна имуществена собственост. Ответник жалба твърди, че процесната територия е закупена от ищците при условията на СИО. Посочено е, че липсва своевременно подадена информация за процесната територия от Общината до Агенцията по геодезия и кадастър и не е обособен имот за същите. Единствения начин за нанасянето им е провеждане на иск по чл. 19, ал. 4 ЗСПЗЗ Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства. Окръжният съд, като провери валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и прецени събраните доказателства и доводите на страните, прие следното от фактическа страна: Съгласно Удостоверение № 1 от 15.01.1985 г. на Кметство село М. Ч., общ.В.Т., издадено на осн.чл.18 от ПМС № 76 / 05.07.1977г. за внедряване на системата за самозадоволяване на населението от селищната система с плодове, зеленчуци, месо, мляко, яйца и риба е разрешено на К. И. К. от гр.В.Т. да ползва безвъзмездно 1000 кв.м. земя в с.М. Ч., в местността „Дерето”, при граници: изток – път, запад – М.Н., север – дере и празно място и юг – път. Ищците К. в режим на съпружеска имуществена общност са построили в процесния имот масивна жилищна постройка от 35 кв.метра преди 01.03.1991 година. На основание издадена скица № 131 / 18.01.1989 г. с виза за проектиране е изготвен проект за узаконяване на сезонна постройка на К. К., който е одобрен на 08.06.1992 г. от ОбНС – В.Т.. С Акт за узаконяване № 32 от 09.06.1992 г., издаден от Началник „ТСУ” при Общински народен съвет – В.Т., е узаконена сезонна постройка на К. К. в с.М.Ч., част от дворище пл.№ 7 – 35 кв.м. След направени постъпки от К. К. за закупуване на имота, общината е отказала. Отказът на кмета е обжалван. Правото да се придобие собствеността върху имота при условията на § 4 от ЗСПЗЗ е признато и установено с влязло в сила решение по АХ дело № 190 / 1996 г. по описа на ВТОС. Въз основа на решението на ВТОС по цитираното АХД № 190 / 1996 г., е отменен изричния отказ на Кмета на Община В.Т., оформен с писмо изх.№ 94-К-233 / 23.08.1995 г. за закупуване на земеделска земя, предоставена за ползване на К. К. в с.М. Ч. от 1 декар. Преписката е върната на Общината за издаване на нов законосъобразен акт при спазване на задължителните указания на съда, съдържащи се в мотивите към самото решение. Въз основа на Решението на ВТОС по АХД № 190/1996г., извършен е оценителен протокол от 27.11.1996 г. на комисия, назначена със Заповед № 101 / 09.02.1996 г., съставен е констативен нотариален акт за собственост № 195, том 2, дело № 760 / 1997 г. на Нотариус Д.Р.- нотариус при ВТРС, с който нотариусът признава К. И. за собственик на осн.чл.483, ал.1 от ГПК ( отм.) и §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на спорния недвижим имот в землището на с.М. Ч., а именно: земя за земеделско ползване, застроена, местност „Дерето”, парцел 7, кв.12 по плана за земеразделяне, 600 кв.м., IV категория, заедно с построената в този имот Къща ( масивна сграда), със застроена площ от 35 кв.м., при граници – по нотариален акт. С Решение № 235Ф / 25.10.1995 г. на ПК – В.Т. е възстановено правото на собственост в съществуващи ( възстановими ) стари реални граници на наследниците на Д.К. и Н.К. върху следния имот – нива от 3, 542 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с.М. Ч., местността „Дерето”, представляваща имот № 066001, при граници: имоти с № 49, 108, 48 и 51. Възстановеният с това решение имот е отразен на скица № 3 от 17.04.1997 година, но вече в местността „До село”. Въз основа на това решение № 253Ф / 25.10.95 г. на ПК – В.Т., е съставен констативен нотариален акт № ...г. на Нотариус при ВТРС, с който акт Н.В. К. е призната за собственик на осн.чл.483, ал.1 ГПК (отм.), цитираното решение № 253Ф на ПК-В.Т. на нива от 3, 542 дка, четвърта категория, местност „До село” в землището на с.М. Ч., представляваща имот № 66001, при граници - имоти № 49, 108, 48 и 51. Видно от удостоверение за наследници изх.№ 55 / 14.04.2009 г. на Кметство с.М. Ч., Д.С.К. е починал на 12.11.1941 г. и е оставил следните наследници: Н.В.К – съпруга, починала на 22.02.1954 г. и син В.Д.К, починал като вдовец на 08.02.1975 г., който е оставил единствена дъщеря Н.В.К, която е починала на 19.10.2001 г. Недялка Костадинчева от своя страна оставя след смъртта си четири деца – ответниците по делото. От заключението на ВЛ по назначената СТЕ се установява, че кадастралния и регулационния план, както и разписния лист на с.М. Ч. са одобрени със заповеди № 956 и 957 / 1936 година. С решение на ИК на Окръжния народен съвет – В.Т., взето с протокол № 14-Р-132 от 17.09.1962 г. на основание 216 ПМС от 1961 г., дворище пл.№ 7 и целият квартал 12 на с.М. Ч. са изключени от регулацията на населеното място и от този момент представляват „земеделски земи”. След влизане в сила на ЗСПЗЗ за землището на с.М. Ч. е изработен и влязъл в сила план за земеразделяне /КВС/. Вещото лице дава заключение, че имотът, отстъпен на К. К. с Удостоверение № 1/1985 г. на Кметство М. Ч. и описан в НА № ...г.на ВТРС се припокрива с част от имот № 066001 по КВС, възстановен на ответниците с площ от 580 кв.метра. Имотът се припокрива с част от ПИ № 000037 – полски път на Община В.Т. с площ от 20 кв.метра. Изготвеният от ищците проектоплан за имота е с площ от 600 кв.метра. За земите, раздадени по различни постановления на МС за земеделско ползване е изработен и одобрен план на новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на с.М. Ч.. Процесният имот не е включен в плана на новообразуваните имоти, а попада в чертите на имотите по картата на възстановената собственост. Това станало, тъй като от Община В.Т. не е подадена информация за този имот пред фирмата, която изработила плана. Процесният имот е частично идентичен с имота, описан в удостоверение № 1 / 15.01.1985 г. на Кметство с.М. Ч. с площ от 1000 кв.метра и имота, описан в НА № 195, том 2, дело № 760 / 1997 г. с площ от 600 кв.метра. Разликата в площта на имота идва от изискванията на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в който е отредена допустимата площ, която би могла да се придобие по този ред. Вещото лице констатира на място, че процесния имот е ограден от всички страни с телена мрежа на бетонови колове, има метална входна врата и едноетажна масивна жилищна сграда. Пред районният съд са разпитани свидетели.Според показанията им в имота има прокарани ток и вода, имота е ограден; в имота има жилищна постройка с тоалетна, баня, кухня и стая. Св.Д. е помагал при строежа на сградата. Имота се обработва от К.; в двора има трайни насаждения. Въззивната жалба е процесуално допустима, но разгледано по същество се явява неоснователна. Следва да се разгледат поотделно изложените съображения и аргументи на жалбоподателите. По отношение на твърдението, заложено във въззивната жалба, че е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото на жалбоподателите не е предоставена възможност да се запознаят с имената на свидетелите, водени от ищците и по отношение на фактите, за които искат да бъдат разпитвани, същото се явява неоснователно. Това се дължи на обстоятелството, че в ГПК не е предвидено задължение да се сочат имената на допуснатите до разпит свидетели.В исковата молба са посочени пълно и обстойно обстоятелствата, за които се иска да бъдат допуснати до разпит свидетели – доказване факта на владение по отношение на процесния имот с оглед соченото алтернативно основание за придобиване собствеността по отношение на имота. Във взивната жалба са изложени съображения, за това че при постановяване на решението си първостепенния съд не е взел предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, според която процесния имот не попада в територия по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Това становище е неоснователно, защото следва да се има предвид съдебно- техническата експертиза в т.4.11, от която е видно, че при извършена справка в СГКК – В. Т. е установено, че за земите, раздадени по различни постановления на МС за земеделско ползване е изработен и одобрен план на новообразуваните имоти по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на село М. Ч.. Процесния имот не е включен в плана на новообразуваните имоти, а попада в чертите на имотите по КВС. Обясненията на служител на СГКК е, че Община В. Т. не е подала информация пред фирмата изработила плана.и поради тази причина имотът придобит от ищците по реда на параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ не попада в тази територия. В жалбата се посочва още, че не е установена идентичност на имота, описан в Нотариален акт за собственост № ... г. на Нотариус Д.Р.- нотариус при ВТРС с имота, който се претендира от ищците. Вещото лице констатира наличие на частична идентичност на имота, описан в удостоверение № 1/15.01.1985 г. на Кметство с.М. Ч. с площ 1000 кв.м. с този описан в Нотариален акт за собственост № ... г. на Нотариус Д.Р.- нотариус при ВТРС с площ от 600 кв.м. Констатираната частична идентичност е в резултат на отчетената разлика в площта на имота описан в двата документа, обстоятелство което следва от изискванията на параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази специална процедура е предвидено, че трансформирането на право на ползване в право на собственост е позволено при изрично определена площ на земята, а именно не повече от 600 кв.м. .л.Г. е посочено, че ВТРС неправилно е констатирал право на собственост и по отношение на съпругата Б. К. , доколкото не е налице покупко – продажба, а специфична процедура по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – трансформиране личното право на ползване в право на собственост. Следва да се има предвид, че процесния имот е закупен от К. К., но същия е придобит и от двамата ищци при условията на семейна имуществена общност. Изложени са съображения, че е построена сграда, като не са спазени изискванията визирани в закона параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочено е, че сградата следва да бъде сезонна постройка с площ до 20 кв.м., а в процесната територия е построена масивна постройка с площ 35 кв.м. Тези твърдения са неоснователни, доколкото по делото са предоставени писмени документи- Акт за узаконяване № 32 от 09.06.1992 г., издаден от Началник „ТСУ” при Общински народен съвет – В.Т., от които става видно, че след неговото влизане постройката придобива статут на законно построена. Акта за узаконяване по своята същност валидира едно неразрешен, но завършен строеж, който обаче е бил допустим по действащите към съответния момент строителни правила и норми.В акта е посочено, че нарушителят е заплатил съответните глоби и такси за това. В жалбата е посочено още, липсва кворум и форма на съставения оценителен протокол.Следва да се има предвид, че оценителния протокол от 27.11.1996г. на Община В. Т. не е оспорен по предвидения ред и в предвидените срокове на ГПК, поради което същия е ценен като писмено доказателство по делото. В жалбата е посочено още, че за да влезе в сила тази оценка следва да се изпрати на собствениците на земята, които имат право да възразят по нея. Към този момент нормативната уредба не съдържа разпоредба, уреждаща обжалваемостта на протоколите за оценка на земята, а такова регламентиране е извършено с изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ с ПМС № 121 от 25.03.1997г. / обн. – ДВ , бр. 28/1997г./. Комисията е свикана и проведена през 1996г., видно от представения протокол на проведеното заседание. Неоснователно остава твърдението на жалбоподателката В. Т., че същата не е била страна по АХД № 190/1996г. на ВТОС. Неоснователността се дължи на обстоятелството, че образуваното съдебното производство с административен характер е било с цел проверка законосъобразността на издадения идивидуален административен акт – отказа на кмета на град В. Т. за образуване на производство по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Основния спор в настоящото производство произтича от установените обстоятелства по делото- спорния имот като новообразуван имот № 066002 ( нов идентификатор по ЗКИР № 465.66.2) се явява част от имот № 066001 по КВС, възстановен на ответниците с решение № 253Ф от 25.10.1995 г. на ПК – В.Т. с площ 580 кв.метра в имот № 066001, а останалите 20 кв.метра попадат в имот № 000037 по КВС – полски път на Община В.Т.. Ответниците се лигитимират като собственици на имот № 066001 въз основа на решение № 253Ф от 25.10.1995 г. на ПК – В.Т., с което е възстановено правото на собственост върху земеделските земи на бившите им собственици и техните наследотатели. В конкретния случай е налице хипотезата, когато ползвателите на земеделски земи са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г./ & 4a ПЗР ЗСПЗЗ/. Реституционният земеделски закон урежда приоритетно положение на ползвателите спрямо бившите собственици и наследниците им. Като държи сметка на обстоятелството, че ползвателите са изградили сгради в земеделските земи ЗСПЗЗ предоставя право на тези лица да изкупят предоставените им за ползване земеделски земи, като ги заплатят на бившите им собственици. Съдът следва да съобрази дали е изпълнен фактическия състав на параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка във въззивната жалба са изложени съображения за неизпълнение на процедурата за трансформиране право на ползване в право на собственост. Това твърдение на жалбоподателя се явява неоснователно поради следните съображения. Разпоредбата на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ постановява прекратяване на правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвЕ. То може да се трансформира в право на собственост само при наличие на законовите предпоставки в § 4а или 4б от същите преходни разпоредби. От данните по делото става ясно, процесния земеделски имот е застроен, поради което релевантна за него е разпоредбата на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. В нея са въведени три предпоставки при условията на комулативност: отстъпено право на ползване при спазване изискванията на органите на държавна власт, построяване на сграда до 1.03.1991 година и заплащане земята на собственика с възстановено право на собственост. Първото законово условие за да се трансформира правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята, е това право на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвЕ. В настоящия случай на ищците К. е разрешено законно да ползват процесната земя, видно от удостоверение № 1/ 15.01.1985г. на Кметство с.М. Ч. на основание чл. 18 от ПМС № 76/05.07.1977г. за внедряване на системата за самозадоволяване на населението от селищната система с плодове, зеленчуци, месо, мляко, яйца и риба. По отношение на второто изискване за построяване на сграда до 01.03.1991г. в настоящия случай се констатира, че същото е налице. Ищците са построили масивна жилищна постройка от 35 кв.метра в имота, узаконена с Акт за узаконяване № 32 от 09.06.1992 г., издаден от Началник „ТСУ” при Общински народен съвет – В.Т.. Строителството на сградата е разрешено с виза за проектиране от 18.01.1989 г. на ОбНС – В.Т., въз основа на визата е изготвен архитектурен проект , одобрен на 08.06.1992 година. Самата виза за проектиране е от 18.01.1989 г. е издадена за изработване на проект за узаконяване на сезонна постройка. т.е. към датата 18.01.1989 г. постройката вече е била изградена. Това се доказва и от показанията на св.Д. Последното законово изискване е заплащане земята на собственика с възстановено право на собственост. Ищците К. са упражнили правото си по параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ за изкупуване на имота , което се устанвява от приложените писмени доказателства по делото. Пред ВТОС е образувано АХД № 190/96г. В решението на съда са дадени задължителни указания на кмета на община В. Т. за откриване на процедура по изкупуване на имота от собствениците чрез общината. Съгласно §4л е назначена комисия от кмета на общината, за да бъде дадена оценка на процесния имот, като за целта е съставен оценителен протокол от 26.11.1996 от комисия, назначена от кмета на общината със Заповед № 10/09.02.1996г.Ищците са станали собственици на процесния имот, за което е издаден Нотариален акт за собственост № ... г. на Нотариус при ВТРС,издаден по реда на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗПСЗЗ, същият не е оспорен от ответниците по делото и е ценен като писмено доказателство по делото. Следва да се има и предвид, че заплащането на имота става чрез Община В. Т., която от своя страна заплаща на собствениците стойността на имота. В тази връзка не е изразено становище от Общината за липса на плащане и ищците не следва да отговорят на възраженията на ответниците за липса на плащане. При това положение съдът намира, че са нал ице кумулативните предпоставки на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на ищците, а именно процедурата, визирана в § 4а и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ е изпълнена, проведена и е приключила със съставянето на НА № ...г. Налице е правото на изкупуване от ползвателите, а бившите собственици, които няма да получат реално собствеността върху земеделската земя, следва да са получили стойността й чрез общината по цени, определени от Министерския съвЕ. Като последица от положителното установяване на правото на собственост за ищците, по реда на чл. 537 ГПК съдът е длъжен да отмени констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № ...г., на нотариус при ВТРС в частта, отнасяща се за земеделски имот № 66001 за площ от 580 кв.м. по скица- приложение № 3 към съдебно- техническата експертиза, явяваща се неразделна част от съдебното решение. Крайните изводи на първоинстанционния съд в този смисъл са правилни и постановеното от него решение е законосъобразно включително и в осъдителната спрямо ответниците част за държавна такса и разноски по делото. Като такова обжалваното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на делото на ищците по първоначалния иск следва да бъдат присъдени направените от тях разноски пред въззивна инстанция в размер на 250 лева – адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 218 от 01.03.2010г. по гр.д.№ 1017/2009г. на Районен съд- гр. В. Т., с което е прието за установено по отношение на И. И. К. от град Я., ул. „Г. З.” № .... от с.М. Ч., община В. Т., Г. И. Д. от село К., община С., Й. И. К. от с. Н., община В. Т. и Община В. Т., представлявана от кмета на Общината- Р.Р., че К. И. К. и Б. В. К. двамата съпрузи с постоянен адрес в град В. Т., ул. ”М. Г.” № ... са собственици на следния недвижим имот, находящ се в землището на село М. Ч., община В. Т., а именно: земеделска земя с площ от 600 ( шестстотин ) кв.метра, ведно с построената в нея масивна жилищна сграда със застроена площ от 35 ( тридесет и пет ) кв.метра, при граници: изток – път, север – наследници на Н и Д.К.и, запад – наследници на Н и Д.К.и и юг – път, описан в Нотариален акт за собственост № ... г. на Нотариус Д.Р.- нотариус при ВТРС, представляващ имот с проектен номер 066002 (нула шестдесет и шест нула нула две, нов идентификатор по кадастралната карта изработена по чл.35а от ЗКИР - № ... - четиридесет и шест хиляди петстотин тридесет и две точка шестдесет и шест точка две), част от поземлен имот № 066001 ( нула шестдесет и шест нула нула едно) по КВС на землището на с.М. Ч., записан на наследниците на Н и Д.К.и и част от поземлен имот № 000037 (четири нули тридесет и седем)– полски път на Община В. Т., като правилно и законосъобразно. На основание чл. 537 ГПК ОТМЕНЯНотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № ...г., на нотариус Т.Б.а, нотариус при ВТРС в частта, с която Н.В.К с ЕГН * е призната за собственик на Нива от 3.542 кв.м. в местността „ДО СЕЛО”, представляваща имот № 66001 по картата на землището на село М. Ч. само по отношение на част от този имот с площ 580 кв.м., представляващ имот с проектен № 066002 при граници : изток – път, север- наследници на Н и Д.К.и , запад – наследници на Н и Д.К.и и юг- път, обозначен на скица Приложение № 3, към съдебно- техническа експертиза на вещо лице С.С. по гр. дело № 1017/2009г. на ВТРС, като поземлен имот № 066002 от кадастрална карта на с. М. Ч., очертан със светлозелен цвят на скицата, която е неразделна част от настоящото решение. ОСЪЖДА И. И. К.- гр. Я., ул.” Г. З.” № 6, В.б, А.5 с ЕГН *, В. И. Т., с.М. Ч., общ. В. Т. с ЕГН *, Г. И. Д. с. К., община С. ЕГН *, Й. И. К., с. Н., общ. В. Т. с ЕГН * ДА ЗАПЛАТЯТ на К. И. К.. с ЕГН – * и Б. В. К. с ЕГН *, двамата съпрузи с постоянен адрес в град В. Т., ул.”М. Г.” № 4, В.”Б”, .4, А.12 сумата от 250 ( двеста и петдесет ) лева, направени разноски пред въззивна инстанция за адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |