Решение по дело №1713/2012 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ №    

 

Гр. С.,  10 май 2013 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І – 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:

   

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Е. ПОПОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева гр. д. № 1713 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл.425, ал.1 от ГПК.

С исковата си молба Х.В.П. *** чрез адвокат Ж.Б. и адрес за кореспонденция – гр. С., ул. „Т.П.“ № **, ет. 1, офис 2  твърди  п р о т и в  Б.С.Н. ***, че въз основа на подадено от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.9 и чл.418 от ГПК  е образувано ч. гр. д. № 45014/2009 г. в СРС  била издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 45 136 лв., дължима по запис на заповед, изд. на 13.08.2008 г. и падеж 13.08.2009 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението. Твърди, че въз основа на издадения изп. лист било образувано и изп. дело № 20097810400949/2009 г. на ЧСИ Д. с район на действие Софийски градски съд и на 29.12.2009 г. на ответника  била връчена покана за доброволно изпълнение. Със съобщение, получено на 29.03.2019 г. бил уведомен за подаденото от длъжника възражение против за заповедта за изпълнение, с което оспорва вземането на ищеца, поради което в законовия едномесечен срок предявил иска си за установяването на вземането му, с твърдения че същото произтича от издаден лично от ответника Б.Н. запис на заповед от 13.08.2008 г. с падеж 13.08.2009 год., по силата на който той се задължил безусловно да му заплати на датата на падежа сумата от 45 136 лева. В уточнението на исковата молба от 18.07.2012 г. ищецът заявява, че записът на заповед е абстрактна сделка и менителничният ефект възниква при наличието на задължителните реквизити, посочени в закона, но менителничното правоотношение възниква, за да се постигне определена житейска цел. Твърди, че в настоящия случай съществуването на житейска връзка между страните в процеса се обуславя от съществуването на устен договор за заем на парични средства, които са предоставяни от страна на ищеца към ответника с цел развиването на съвместен бизнес. Поддържа, че паричните средства в размер на общата сума от 45 136 лева били предоставени на ответника, както следва: 5000 лв. в началото на м.юни 2007 г.; 5000 лв. в края на м.юни 2007 г.; 5000 лв. през  м.юли 2007 г.;  2 500 евро, представляващи 4886 лв. . в началото на м.октомври  2007 г.; 5000 лв. в началото на м.ноември 2007 г.;  2550 лв. на 15.11.2007 г. , 2550 лв. на в периода около 15 декември 2007 г., 500 лв. – в периода около 20 декември 2007 г. и 2250 лв. на 15 януари 2008 г., 2 550 лв. на 15 февруари 2008 г. ; 2550 лв. на 28.02.2008 г. и 2 550 лв. в периода около 15 март 2008 г.  Сумите били  свързани с обичайните разходи по работата на съвместния бизнес, както и за закупуване на дружествени дялове от притежаваното от ответника дружество „С.” ЕООД  с нотариална заверка на подписите, който не бил вписан в Търговския регистър, но от него се виждало, че ответникът се отказва от уговорката за съвместен бизнес, като за да гарантира документално връщането на дадените от ищеца суми като паричен заем, ответникът е издал процесния запис на заповед.

            ИСКАНЕТО е да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на общо 45 136 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.09.2009 година до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 45014/2009 г. на СРС против ответника.Моли съдът да осъди ответника да му заплати направените деловодни разноски и адвокатски хонорар. Представя и посочва доказателства.

            С отговора на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът оспорва иска изцяло и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Поддържа, че преки заемни отношения не е имало нито между представляваното от него дружество „С.“ ЕООД и ищеца, нито между него в качеството му на физическо лице и ищеца. Твърди, че след подписването на договора за прехвърляне на дружествени дялове от „С.“ ЕООД през 2008 г. отношенията между тях са се влошили и са реализирали загуби, вследствие на което ищецът е изискал от ответника да подпише процесния запис на заповед с цел да се гарантира за очакваните още по-сериозни затруднения, но такива не са възникнали. Заявява, че не са му предоставяни суми на заем в размера и периодите, описани в уточнението на исковата молба, както и че направената разбивка на суми е единствено и само с оглед заобикаляне на забраната за свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК.

            Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

Видно от писмените доказателства, приложени с ч. гр. дело № 45014/2009 г. на СРС и изп. дело № 20097810400949/2009 г. на ЧСИ Д. с рег.№ 781 и район на действие – Софийски градски съд, на 29.09.2009 г. със заявление по чл. 417 от ГПК срещу ответника с вх. № 51593/29.09.2009 г. на СРС, ищецът е поискал издаването на ЗИ и изпълнителен лист за вземането от главница 45 136 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане и разноски,  въз основа на запис на заповед, изд. на 13.08.2008 г. Съдът е уважил заявлението и е издал заповед  за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение по изп. дело 20097810400949/2009 г. на ЧСИ Д. са връчени на длъжника на 29.12.2009 г., видно от приложените с изп. дело писмени доказателства. С възражение с  вх. № 1001831/11.01.2010 г. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е възразил против цялото вземане. Съгласно указанията на СРС с разпореждане от 23.02.2010 г. по ч. гр. д. № 45014/2009 г., с което изпълнението на заповедта за изпълнение е спряно на основание чл. 420 във вр. с чл. 417, т .9 от ГПК, заявителят е предявил иска си пред съда в указания и предвиден в закона едномесечен срок, считано от датата на получаване на разпореждането и определен съгласно чл.62, ал.2 от ГПК.

От представената по делото запис на заповед, с падеж 13.08.2009 год. - в копие и в оригинал, е видно, че със същата ответникът се е задължил да заплати сумата от 45 136 лева на падеж 13.08.2009 на ищеца. Не е спорно, че ответникът е подписал записа на заповед. Спорно е дали сумата, материализирана в нея, е дължима. Записът на заповед съставлява частен документ и съгласно чл. 180 от ГПК има доказателствена сила само относно авторството на изявленията, не и относно истинността на отразеното в тях.

От събраните по делото доказателства е видно, че са възникнали и съществували облигационни правоотношения между страните по повод на договор за заем и търговски отношения, породени от Договор за продажба на дружествен дял от 28.02.2008 г., по силата на който ответникът като управител и едноличен собственик на  „С.“ ЕООД в качеството си на продавач и ищецът в качеството си на купувач са се договорили Б.Н. да продаде на Х.П. пет дяла от капитала на „С.“ ЕООД, всеки един от които с номинална стойност от 500 лв., за сумата от 2500 лв., като продавачът заявява, че е получил дължимата сума изцяло и в брой. От представените от ищеца данъчни декларации за облагане доходите на физическите лица за финансови години 2008, 2009, 2010 и 2011 г. е видно, че към дата 31 декември на посочените финансови години Б.Н. е дължал на Х.П. сума в размер на 45 136 лв. – размер на непогасения паричен заем за дадената финансова година. Видно от писмените доказателства, приложени с отговора на исковата молба – Договор за наем на недвижим имот от 03.10.2007 г., Фактури и Трудови договори със заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение със служители в „С.“ ЕООД, всички дейности са извършени от името на предприятието „С.“ ЕООД, тоест „С.“ ЕООД влиза в ролята на наемател по договора за наем на недвижим имот, в ролята на купувач по договорите за покупко-продажба и в качеството на работодател по трудовите договори и заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че Х.П. и Б.Н. - страни по делото са имали приятелски и търговски отношения. Свидетелите установяват, че ищецът е осигурявал финансирането, а ответникът идеята и знанията си за развитие на общия им бизнес по продажба, монтаж и изграждане на охранителни и видео- системи. Така при преценка на гласните доказателства, показанията на свид. Д.И., С. Н. и Б. И., които са допълващи се, непротиворечиви и последователни, и с което напълно се опровергават показанията на свид. Г. Д. и Е. С., се установи, че ищецът е предоставял периодично суми на ответника, като например: 2500 евро в присъствието на свид. Д. И., който е обменил валутата в обменно бюро, за изплащане на трудово му възнаграждение в период м.октомври-м.ноември 2007 г.;  по 2550 лв. за заплатите на служителите във фирмата и разходи по офиса в гр. Бургас на всяко петнадесето число от месец ноември 2007 г. до месец март 2008 г. включително, на които е била очевидец и свид. Н.; 5000 лв., които са били предадени на ответника в гр. С. за обект, по който работят в присъствието на свид. Н.; сумите от по 5000 лв., които са предавани на четири пъти на ответника в присъствието на свид. Б. И.. От показанията на свид. Н. и свид. Стайчев се установява, че те са узнали за издаването и подписването на запис на заповед от Б.Н., но не са присъствали при подписването на документа. Тази свидетелка установява и уговорките между страните,  че сумите са давани в заем, срещу задължението да се върнат, за което сочат и действията на ответника да получи друг кредит за да ги върне, който е бил обезпечен с  поръчителството на свидетелката. В подкрепа на показанията на свид. Н., са и дадените от свид. Стайчев който установява, че ищецът е дал на ответника паричен заем - сума в размер на 5000 лв. за обект в С., каккто и за съставяни документи, които макар и да пресъздават неговите лични впечатления то тези факти, ценени в съвкупност с другите гласни доказателства ги подкрепят. Съдът не дава вяра на показанията на свид. Д., който свидетелства, че в негово присъствие ответникът е дал голяма сума пари на ищеца в офиса в гр. Бургас, тъй като те се опровергават от показанията на другите свидетели и тъй като той е работил за ответника, в неговата фирма. Показанията на свидетелите, посочени от ищеца се подкрепят и от писмените доказателства по делото за размера на задължението и основанието за възникването му. Ето защо, съдът кредитира показанията на тези свидетели и не дава вяра на показанията на свид. Д., които не кореспондират с другите гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна Софийски градски съд, от правна страна прие следното: За да бъде уважен искът за съществуване на вземането с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, следва да бъде установено безспорно, че искът е допустим и че претендираното от ищеца вземане съществува в размера, който е посочен в исковата молба. Предявеният за разглеждане иск е допустим,  тъй като е подаден с оглед възражението на длъжника срещу вземането, подаден е в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК от легитимиран ищец – заявителя в заповедното производство и срещу легитимиран да отговаря по него ответник – длъжник по заповедта за изпълнение, който е възразил срещу вземането, а по същество е основателен. Искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е иск за установяване на вземането и с него се цели да се установи съществуването му към момента на подаване на заявлението пред съда, тъй като длъжникът е подал възражение и така го е оспорил, както и да запази действието на издадената заповед за изпълнение, защото при неподаването му тя подлежи на обезсилване (срв. чл. 415, ал. 2 от ГПК). Тази спорност  на вземането блокира развитието на заповедното производство до разрешаването на въпроса за съществуването на вземането със сила на пресъдено нещо, тоест до разрешаване на правния спор и само ако се снабди с положително решение по същия, заявителят ще може да се ползва от изпълнителната сила на заповедта за изпълнение. В случая се оспорва вземането по заповед за изпълнение  и искът има за предмет установяване на същото.

Съдът намира, че вземането съществува, като за това следва да се изложат две групи доводи, а именно:

            Първо - записът на заповед е редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, т. 9 от ГПК, тъй като в него се съдържат всички реквизити по чл. 535 от ТЗ, и е годен да удостовери подлежащо на изпълнение вземане на кредитора, което  е изискуемо. В производството по чл. 422 от ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането, а в настоящия случай ищецът доказа както че има изпълняемо право, така и неговият размер.

Въпреки абстрактния характер на едностранната сделка запис на заповед, това правоотношение не е поначало абстрактно, поемането на парични задължения винаги става с определена цел, която е свързана обаче с други извънменителнични, каузални правоотношения и няма основания да се разглежда откъснато от тях, тъй като не може да има сделка, лишена от основание. Ето защо в тежест на ищцовата страна бе да докаже, че такова основание за възникване на паричното задължение съществува. С оглед на това, че в хода на делото се установи, че страните са имали правоотношения по договори за заем на парични суми, в размера на процесното вземане, задължение което се обезпечава с издадената запис на заповед, то направеното от ответника възражение за недължимост на сумата по записа на заповед е  неоснователно. Ответникът не оспорва развиването на „съвместна дейност” с ищеца, дори и даването и връщането на определени парични суми, макар да твърди, че дейността развивана от „С.” ЕООД е била финансирана само със средства на дружеството, чиито едноличен собственик и управител е той. От това обаче не следва, че не е възможно предоставянето на парични суми в заем от ищеца на ответника в качеството им на физически лица -  напротив личните и партньорски взаимоотношения помежду им, за които по делото се събраха гласни доказателства- свидетелски показания, и съществуването на които не се оспорва, сочат точно на това. Конкретната цел, мотивите за предоставянето на сумите и начина им на използване е без значение за правната преценка на възникването и съществуването на облигационни правоотношения – такива се установиха по делото, посредством допустими доказателствени средства и съдът приема че са съществували възоснова на неформален договор за заем, във връзка с който е издадена и процесната запис на заповед за исковата сума.

Следва да се присъдят направените в хода на заповедното производство разноски, на общо основание, тъй като това са вреди, претърпени от ищеца поради виновното поведение на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски за ДТ и адвокатски хонорар.

            Водим от горното, съдът

Р         Е         Ш        И:

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Б.С.Н. с ЕГН ********** ***,  със съдебен адрес гр.С., ул.”Т.П.” №**, ет.*, офис * адвокатска кантора,  че в полза на ищеца Х.В.П. с ЕГН ********** *** съществува парично вземане в размер на 45 136 лв. /четиридесет и пет хиляди сто тридесет и шест лева/, ведно  със законна лихва, считано от 29.09.2009 г. (датата на подаване на заявлението в съда) до окончателното му изплащане и суми в размер на 902.72 лв. /деветстотин и два лева и седемдесет и две стотинки/ - деловодни разноски по ч. гр. д. № 45014/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 901.36 лв. /деветстотин и един лева и тридесет и шест стотинки/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по заповедното производство.

            ОСЪЖДА Б.С.Н.,  с посочени  ЕГН и адрес, да заплати на Х.В.П., с посочени ЕГН и адрес, разноски по делото  в размер на 920 лв. /деветстотин и двадесет лева/ за държавна такса,   901.36 лв. /деветстотин и един лева и тридесет и шест стотинки/ за адвокатско възнаграждение и   40 лв. /четиридесет лева/ деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: