Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
23.11.2022 година, град
София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети март през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина А.
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след
като разгледа докладваното от съдия А.,
гражданско дело № 6668 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С Решение № 35880 от 07.02.2020 г., постановено по
гражданско дело № 9768 по описа за 2019 г., Софийски районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 86 състав, прекратил брака, сключен между Г.Г.Р. и Д.П.Д.-Р., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина
на двамата съпрузи; предоставил упражняването на родителските права по
отношение на децата Т.Г.Р., роден на *** г. и Е.Г.Р., родена на *** г. на
майката Д.П.Д.-Р., която да се грижи за тяхното отглеждане и възпитание и при
която децата ще живеят, с право на бащата Г.Г.Р. да ги вижда и взема всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, всяка последна
събота от месеца от 09.00 до 18.00 часа, както и за тридесет дни през лятото и десет
дни през зимата, по време, което не съвпада с годишният отпуск на майката,
както и за пет дни всяка четна година по време на Великденските празници;
осъдил Г.Г.Р. да заплаща месечна издръжка децата Т.Г.Р.,
със съгласието на неговата майка Д.П.Д.-Р., и
на Е.Г.Р., чрез нейната майка и законен представител Д.П.Д.-Р., в размер
на 152,50 лева месечно за всяко от децата, считано от 18.02.2019 г., до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума; предоставил ползването
на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „Бели брези“, ул. „Хайдушка
гора“, № *****, състоящо се от хол с кухненски бокс, две спални и сервизни помещения,
на Д.П.Д.-Р., като осъдил Г.Г.Р. да освободи
жилището; постановил за в бъдеще жената да носи предбрачното си фамилно име Д.;
отхвърлил претенциите на страните за присъждане на деловодни разноски по делото
като неоснователни, като осъдил всеки от съпрузите да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25 лева, а Любен Кисьов и държавна такса върху опредЕ.та в полза на децата издръжка в размер на 439,20
лева.
Недоволен от така постановеното решение останал Г.Г.Р., ответник по първоначалния иск и насрещен ищец в
първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, който обжалва същото
изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Излага подробни съображения.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението, като уважи изцяло
насрещната му искова претенция. Претендира присъждане на сторените по водене на
делото разноски пред двете съдебни инстанции.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържа въззивната си жалба, като уточнява, че не обжалва
решението на първоинстанционния съд в частта му относно прекратяването на брака
между страните, а го обжалва само в частите му в частите му относно последиците
от развода – своята вина за разстройството на брака, предоставянето на
родителските права по отношение на родените от брака деца, като същите се
предоставят на него и се определи местоживеенето на децата при него, предостави
му се ползването на семейното жилище, а на майката се определи режим на лични
отношения с децата, като се осъди за издръжката им. Пледира за уважаването на
така уточнената въззивна жалба, а в случай, че не му предостави упражняването
на родителските права – да му се определи по-разширен режим за контакти с
децата. Не претендира присъждане на сторените по водене на делото разноски, като
прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на
другата страна.
В писмения си отговор на подадената от ищеца въззивна жалба, насрещната страна-Д.П.Д. (преди
прекратяване на брака Д.-Р.), ищец по първоначалния иск и ответник по насрещния
иск в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящето производство,
оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови
решение, с което да остави подадената от другата страна въззивна жалба без
уважение, като неоснователна. Претендира сторените по водене на делото
разноски.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържа заявеното в отговора си на въззивната жалба становище и
пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира сторените
разноски по представен списък. Окончателното си становище по делото излага в
писмена защита, с вх. № 276815/24.03.2022 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от
обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата
е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата,
въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в
сила като необжалвано в частите относно прекратяването на брака и фамилното име
на съпругата след прекратяването на брака.
За да се
произнесе, въззивният съд взе предвид следното :
Производството пред Първоинстанционният съд било
образувано по предявен от Д.П.Д.-Р. срещу Г.Г.Р. брачен
иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК -за прекратяване на брака на
страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без съда да се произнася по
въпроса за вината на съпрузите за това, съединен с небрачни искове за упражняване
на родителските права по отношение на децата Т., роден на *** г., и Е., родена
на *** г. и определяне на местоживеенето им при майката, определяне на режим на
лични отношения с бащата, като предложила примерен такъв, и осъждането му за
издръжката на всяко от децата в размер на 140 лева месечно, считано от датата
на завеждане на исковата молба. Претендирал сторените деловодни разноски. Претендирала
ползването на семейното жилище, собственост на нейните родители, представляващо
апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж. к. „Бели брези“, ул. „*****, като
ответникът се задължи да го напусне след прекратяването на брака. Желаела след
развода да носи предбрачното си фамилно име Д., без добавеното с тире брачно
фамилно име Р.. Като причини за разстройството на брака ищцата сочела влошаване
на отношенията между съпрузите, настъпило скоро след раждането на сина им Т..
Твърдяла, че ответникът често оставал без работа, като тя била принуждавана да
поеме цялостната издръжка на семейството, двамата не можели да постигнат
съгласие по въпросите, касаещи семейството им – от възпитанието на децата до
финансовата издръжка на семейството. Твърдяла, че през 2013 г. в магазинчето,
което държала и до този момент осигурявало прехраната им избухнал пожар, а
скоро след това забременяла и родила детето Е., но това не променило
отношенията им с ответника. Той останал без работа за дълги периоди, като не
приемал да започне каква да е работа, а търсел подходящата за него, като все
нещо не харесвал – работодателя, заплащането, типа работа и прочее. Твърди, че
през месец октомври 2018 г., когато ответникът отново бил без работа, с нея се
свързал служител от кредитна институция, който я уведомил, че съпругът й
кандидатствал за кредитна карта с лимит 1000 лева. Той не й дал задоволителни
обяснения защо е постъпил така, както и по какъв начин ще обслужва тази карта и
явно предпочитал да тегли кредити, като обременява семейството с дългове,
вместо да започне работа. Твърдяла, че след като разбрал, че има намерение да
поиска развод, я заплашил, че ще спре да обслужва кредитите си и ще я остави тя
да внася необходимите вноски за погасяването им.
В отговора си ответникът Г.Г.Р.
също заявил становище за прекратяване на брака, но по вина на жената, като
оспорвал основните факти и обстоятелства от исковата молба и предявил насрещен
брачен иск, съединен с небрачни искове. Навел брачни провинения на жената, като
претендирала прекратяване на брака, но по нейна изключителна вина, упражняване
на родителските права по отношение на децата Т. и Е., като местоживеенето му се
определи при него, а на майката се определи режим на лични отношения и тя се
осъди за издръжката на всяко от децата в размер на 140 лева месечно, считано датата
на завеждане на насрещния иск. Претендирал и ползване на семейното жилище,
собственост на родителите на ответницата по насрещния иск. Претендирала
сторените по делото разноски. Като брачни провинения на жената сочел промяна в
поведението й от началото на 2018 г., като тя започнала да прекарва много време
пред лаптопа, играейки виртуална игра, като станала сприхава и не отделяла
време на децата и домакинството както преди, като времето, което прекарвала в
играта постоянно се увеличавало. Тя започнала да забравя неща, които са
коментирали и да се държи лошо с децата, и след като не му дала задоволително
обяснение за промените в поведението си, той се консултирал с личния им лекар.
Последният също бил забелязал промени в поведението й и предположил, че е
възможно да се дължат на хормонални промени. Промяната в поведението й била
забелязана от приятели и близки, които им гостували, като тя престанала да се
интересува от здравословното състояние на децата и съпруга си, който поел
по-голямата част от домакинската работа и грижите за децата. Твърди, че пред
месец ноември 2018 г,. съпругата му била забравила телефона си вкъщи, когато
получила съобщение по месинджър от мъж с несъмнено
еротичен характер. Твърди, че тогава си спомнил, че й е подарил телефон, който
тя не ползвала, активирал го и станал свидетел на кореспонденция, която го
убедила, че съпругата му има паралелна връзка с друг мъж. По този повод
предизвикал разговор, в който тя отрекла да става въпрос за нещо сериозно,
казала му, че ще прекрати тези отношения и поискала време да говори с
родителите си. Решил да й даде шанс. Твърдял, че междувременно синът им му
казал, че нещо се случва с майка му, пишела си с мъж, а според него това не
подобавало на годините й. Тогава разбрал, че независимо от казаното от
съпругата му, тя не е прекратила връзката си и продължавала да му изневерява.
Именно поради това, отношенията им се влошили, тя заговорила за развод, като
била категорична, че не желае да продължи живота си с него.
В хода на производството исковете били поддържани.
За да постанови съдебния си акт в обжалваните части,
Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :
Страните по спора са съпрузи от 13.11.2004 г. и
родители на две деца – непълнолетния Т., роден на *** г. и малолетната Е.,
родена на *** г.
От доказателствата по делото, в това число и от свидетелските
показания на Ж.К.и Р.Р., брат на ответника, се
установило, че отношенията между съпрузите се влошили, породили се конфликти,
те се отчуждили и разделили преди около година, когато мъжът напуснал семейното
жилище. Децата останали при майката, която се грижела добре за тях. Ищцата била
установила приятелство с друг мъж, което ответникът приел като извънбрачна
връзка, отношенията между тях се „изнервили“, в такова състояние ответникът
„дръпнал“ ищцата.
При тази фактическа установеност, съдът постановил
обжалваните съдебни актове.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд споделя в цялост установената от
Първоинстанционният съд фактическата обстановка, като не намира за нужно да я
преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК, правейки я по този
начин част от своя съдебен акт.
Горната фактическа обстановка следва обаче да се
допълни с анализ на писмените доказателства, касаещи доходите на страните, служебна
бележка, издадена посещаваната през 2019 г. от дъщеря им детска градина, писма
до въззиваемата на листове 187 -189 от делото, жалба на въззиваемата до
началника на VІ РУ София, както и с допълнителен анализ на свидетелите относно
раздялата между страните.
Анализът им сочи, че към момента на предявяване на исковите
претенции, малолетната дъщеря на страните Е., посещавала *****„Родина“, като за
периода 01.01.2019 г. – 31.07.2019 г. нямало
непогасени задължения за такси към това детско заведение. Също така, между
страните не е спорно, а и от данните, изложени в приетите пред
първоинстанционния съд социални доклади се установява, че непълнолетният син на
страните от учебната 2019/2020 г. е ученик в ПГЕБ „Професор д-р Асен Златаров“.
Свидетелите установяват, че раздялата между страните
датира от началото на 2019 г., а съобразно изложеното в жалбата на въззиваемата
до Началника на VІ РУ София, въззивникът е напуснал семейното жилище на
01.03.2019 г., което твърдение кореспондира с установените от свидетелите факти
и не е оспорвано от въззивника.
Съобразно представените писма на листове 187-189 г.,
адресирани до въззиваемата, същата била информирана, че по кредити сключени от
съпруга й на 26.02.2014 г. и на 19.08.2015 г., има непогасени вноски, като към
19.04. просрочените задължения по втория договор били в размер на 145,28 лева,
а към 19.07.2019 г. вече били в размер на 377,54 лева. Към 19.07.2019 г.
непогасените задължения по първия договор вече били в размер на 749,83 лева.
За доходите на страните били представени следните
документи – удостоверения, издадени на въззиваемата от Фондация „Евро
перспективи“, както и удостоверения, издадени на въззивника
от „Л.“ ООД и „З.****“ ЕООД и граждански договор, който същата страна сключила
със „З.****“ ЕООД. От анализа на тези документи се установява, че в периода
01.10.2018 г. до 30.09.2019 г. въззиваемата получила брутен доход от трудово
правоотношение в размер на общо 7727,10 лева, респективно на което за посочения
период нейните средномесечни брутни доходи са в
размер на приблизително 644 лева. Същевременно за периода месец октомври 2018
г. – 19.09.2019 г. въззивникът получил в резултат на трудово правоотношение
брутно трудово възнаграждение в размер на 19437,14 лева или разполагал със
средномесечен брутен доход за посочения период в размер на приблизително 1620
лева. От 20.09.2019 г. въззивникът е изпълнител по граждански договор със „З.****“
ЕООД, като му било възложено да извърши проучване и анализ на пазара на сокове
и разтворими напитки с цел осъществяване на внос на нова марка продукти, за
срок от 30 дни при възнаграждение в размер на 2000 лева
Останалите писмени доказателства, представени по
делото въззивният съд не цени като неотносими към предмета на доказване,
доколкото не установяват релевантни по делото факти. Представения от страните
снимков материал, въззивният съд не обсъжда като негодно доказателствено
средство по ГПК, а отделно от това, от него също не се установяват релевантни
на спора факти и обстоятелства.
Въззивният съд, като прецени показанията на
свидетелите Ж.Д.К., без родство със страните, и Р.Г.Р., брат на въззивника, по
реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в частите им, кореспондиращи с
наведените от страните твърдения и дадени в резултат на лични възприятия на
същите свидетели за изнесените пред съда факти, попадащи в предмета на въззивна
проверка. В този смисъл съдът не кредитира показанията на свидетелите, касаещи споделеното
им от страните или от децата на страните, доколкото не основава на личните им наблюдения
възприятия за релевантните по делото факти.
Във въззивното производство също са събрани писмени
доказателства, а именно : справка за изплатено парично обезщетение за
безработица и удостоверения за доходите на страните.
От анализа на тези доказателства се установява следното
:
За периода месец май 2020 г. – месец януари 2021 г.
въззивникът получил брутно трудово възнаграждение в размер на общо 19542,85
лева, а за периода февруари и март 2021 г. на същия било изплащано обезщетение
за безработица в размер на общо 1009, 06 лева. Липсват доказателства за
трудовата му ангажираност и доходи след месец март 2021 г.
За периода месец май 2020 г. – месец април 2021 г.
въззиваемата реализирала брутни трудови доходи в размер на общо 7751,60 лева.
Изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК като родители,
страните заявяват следното :
Бащата Г.Г.Р.,
заявява, че се счита за по-пригоден да отглежда децата, тъй като те били силно
привързани към него, а той като баща и водещ родител им отделял внимание и
грижи и ги обезпечавал според възможностите си, като се раздавал безкористно.
Винаги откликвал на нуждите на децата и ги напътствал според нуждите, възрастта
им и ситуациите, в които били поставени. Счита, че ги възпитава добре, но не
бил убеден, че майката също прави тези неща, тъй като имало неща, които децата
му споделяли и го притеснявали. Това започнало от момента, в който въззиваемата
установила паралелна връзка и престанала да бъде всеотдайния родител, какъвто
била дотогава. Тя често била вглъбена в някакво електронно устройство. Той се
чувал с децата постоянно по телефона и ги виждал всяка сряда и събота и се
интересувал от всяка една ситуация, в която те попадали и им помагал. Счита, че
желанието на децата е да пребивават повече при него, като когато трябвало да си
тръгват, те не искали да се прибират, правели го с нежелание. Сочи, че живее
сам, но имал племенница, която била студентка в София и идвала от време на
време. Жилището му било двустайно, децата много го харесвали и имало условия за
отглеждането им. Намирало се на около 15 минути от семейното жилище на
страните. Счита, че нуждите на децата им са задоволени. Споделя, че
професионалната му кариера се е развила докато той работел на ръководни
длъжности в различни фирми, а в момента той се занимавал с проект на фирма,
която създавал, след като скоро затворил фирма за почистване, на която бил
управител. Сочи, че като управляващ кадър разполагал с финансови възможности и
достатъчно време, а можел да си осигури и помощ. За помощ разчитал на
племенницата си, а при необходимост можел да наеме човек, който да се грижи за
децата. Признава, че общуването с майката не е на нивото, което му се искало,
като той винаги се интересувал от нуждите на децата, защото те не винаги можели
да ги установят сами. След като децата прекарвали време при него, той
информирал майката за всичко и му правело впечатление, че имало неща, които
майката неглижирала. Така например Т. имал проблеми
със зрението, който споделил на майка си, но тя не предприела нищо. Двамата
ходили на лекар и Т. бил прегледан. Имал проблем и със зъбите, като той взел
отношение и му сложили шини. Майката неглижирала тези
нужди на децата и не вземала най-добрите решения за тях, въпреки, че двамата
били говорили за това. Децата прекарвали при него по график всяка сряда и всяка
събота, като понякога Т. отивал сам в жилището му, имал си ключ от него и си
подготвял уроците, а въззивникът вземал Е. от детска
градина и я водел в дома си.
На свой ред, майката Д.П.Д. заявява, че
винаги се е ръководела от това, което е най-добро за децата, това я ръководело
и при раздялата с въззивника, тъй като имали непрекъснати конфликти и
разногласия. Разказва, че е завършила начална педагогика, което много й
помагало сега за малката им дъщеря, на която предстояло да е в първи клас. Със
сина си Т. си говорели като възрастни и тя не го настройвала срещу бащата.
Според нея децата се нуждаели и от двамата си родители и тя разполагала с
условия за отглеждането им. Оспорва твърденията на въззивника, че неглижира нуждите и
проблемите им. По отношение на зрението на Т., заявява, че той преуморявал
очите си, но нямал заболяване, а по отношение на зъбния му статус била наясно
какво е положението, но не можела да си позволи лечение, тъй като разчитала
само на заплатата си, въззивникът не плащал издръжка за децата, а от три месеца
не получавала и детски надбавки за децата. Заявява, че не ограничава контактите
на децата с баща им и когато се налагало заменяли дни, а тя имала наблюдение
върху децата, когато били при нея.
С оглед установяване интересите на децата и
родителския капацитет на двамата родители, по делото е призовани ДСП „Красно
село“.
В приетия по делото социален доклад, ДСП „Красно село“
заявява становище, че към момента основните грижи за децата се полагат от
двамата родители, които задоволяват основните им потребности. Децата поддържали
контакти с бащата и били привързани и към двамата си родители, като в интерес
на децата е родителите да постигнат споразумение относно въпросите, касаещи
отглеждането на децата им. В хода на проучването непълнолетният Т. заявил
желание да живее при майка си и да се вижда с баща си. Разговор с малолетната Е.
не е провеждан, предвид ниската й възраст. В хода на социалното проучване,
майката заявила трудова ангажираност като офис сътрудник с работно време от
08.30 до 17.00 часа при петдневна работна седмица, а бащата заявил, че е в
процес на създаване на собствена фирма, която щяла да се занимава с метални
изделия.
В съдебно заседание на 13.05.2021 г., при закрити
врати, в отсъствие на страните, пълномощниците и на публика, и в присъствие на
социален работник от ДСП „Красно село“, въззивният съд изслуша непълнолетния
син на страните Т.Г.Р. по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт,
като детето заявява, че добре се разбира и с двамата си родители, като живее
със сестра си при майка си, а с баща си се вижда всяка сряда и събота. Желае да
общува поравно и с двамата си родители и да живее при двамата.
Други относими доказателства
за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
По
жалбата в частта относно допуснати съществени процесуални нарушения :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Същите са ограничени до липсата на изготвен по делото доклад, включително и
относно носената от страните доказателствена тежест, както и липса на мотиви.
Тези оплаквания са неоснователни, предвид следното :
Въпросите, за които се отнася доклада, са разрешени от
първоинстанционния съд, като част от тези разрешения се съдържат в
определението му по чл. 140 от ГПК от 17.05.2019 г. и в протокол от съдебно
заседание от 16.10.2019 г., а след
отмяна от въззивния съд на протоколно определение от 16.10.2019 г., с което
предявения от въззивника насрещен иск не е приет за съвместно разглеждане,
допълнителен доклад по делото се съдържа в протокола от проведеното на
29.01.2020 г. Извън това, сама по себе си, липсата на доклад, не обуславя
отмяна на обжалвания съдебен акт, още повече, предвид възможността пред
въззивният съд да се посочат и ангажират относимите за делото доказателствата,
които въззивникът е пропуснал да ангажира поради отсъствие, непълнота или
неточност на доклада и дадените указания, в който смисъл са разрешенията,
дадени с т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая обаче, въззивникът не прави никакви
доказателствени искания, поради което не може да се приеме, че твърдяната липса
на доклад му е попречила да събере доказателствата, относими към спора. Следва
да се отбележи, че въззивният съд не следи служебно за процесуални нарушения,
допуснати от първата инстанция при докладване на делото, като в случай на
обосновано оплакване за такива нарушения, въззивният съд дължи даване на
указания за възможността на страните да предприемат процесуалните действия по
посочване на доказателства, които са пропуснали да извършат пред първоинстанционния
съд, поради отсъствието, липсата или непълнотата на доклада. В настоящата
хипотеза липсва обосновано оплакване, доколкото изобщо липсват оплаквания от
страна на въззивника, че поради „липсата“
на изготвен доклад по делото е пропуснал да посочи относими на спора
доказателства, респективно, че поради това процесуално нарушение,
първоинстанционният съд е отказал да събере допустими и относими на спора
доказателства. Неоснователно е и оплакването за липсата на мотиви в обжалвания
съдебен акт, като въззивният съд не счита за необходимо да обсъжда
количествената оценка, направена в жалбата за съотношението на мотивите в
решението към другите негови части. Все пак, следва да се отбележи, че макар и
лаконично първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на
страните, като обжалвания съдебен акт представлява адекватен отговор на
исковата молба и насрещната искова молба, като разрешава всички предявени с тях
искове. В този смисъл липсва основание за обезсилване на съдебния акт, като
следва да се разгледат по съществото останалите наведени от въззивника доводи в
жалбата му.
По жалбата
в частта относно вината и разноските :
Жалбата е неоснователна в тези си части.
В първоинстанционното производство и двете страни валидно
са заявили искания за произнасяне по вината на съпрузите за разстройството на
брака, като всяка от страните надлежно навела съответни брачни провинения на
другия съпруг, представляващи основанията на брачния иск. По исканията на
страните и в обхвата на заявените от тях брачни провинения първоинстанционният
съд се произнесъл по вината на съпрузите, като е приел, че същата е взаимна.
Първоинстанционния съд стигнал до този извод, след анализ на доказателствената
съвкупност, приемайки, че от нея се установяват конфликти и неразбирателства между
страните, дезинтересираност, като никой от тях не е
положил нужните усилия за преодоляване на взаимното им неразбирателство и за
заздравяване на брака, като всичко това закономерно довело до необратимо
разкъсване на брачната им връзка.
В случая, жалбата се основава на твърдения на
въззивника за противобрачно поведение на съпругата (изневяра, и то не като
единично и изолирано събитие от семейния живот на съпрузите, а като поддържане
от съпругата на паралелна връзка с друг мъж и посегателства над личността на въззивника),
които не са доказани по делото, а се явяват изолирани от доказателствения
материал и голословни твърдения. Предвид това, правилно първоинстанционния съд
не се е основавал на тези твърдения при изграждане на вътрешното си убеждение
по делото и постановяване на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционния съд е
приел, че въззиваемата е имала поведение, което провокирало съмнения у
въззивника за създадена от нея извънбрачна връзка. Въззивният съд не споделя
тези изводи. От анализа на доказателствената съвкупност по делото не се
установява поведение на въззиваемата, което да провокира създаденото у
въззивника убеждение, че тя е нарушила моралното изискване за вярност на
брачния партньор. А извън това, в случая спорът касае не дали въззиваемата е
допринесла за разстройството на брака, а дали въззивникът е имал поведение,
ангажиращо брачната му вина. Отговорът на този въпрос е положителен. В рамките
на наведените от въззиваемата страна брачни провинения на въззивника, по делото
са установени част от тях, а именно – нарушил принципите на взаимност и обща
грижа за семейството, като не само за продължителни периоди оставал без работа,
но и вземал заеми, които не обслужвал своевременно, по които въззиваемата се
явявала солидарен длъжник, и напуснал семейното жилище, с което нарушил
принципа за съвместно живеене на съпрузите, като предзивикал
фактическа раздяла между съпрузите. Тези обстоятелства се установят по несъмнен
начин от доказателствата по делото, както и че след раздялата той също не
положил никакви усилия за заздравяване на брака, с което допринесъл за
разстройството му.
В рамките на наведените от страните брачни провинения,
първоинстанционния съд правилно е приел, че и двамата съпрузи не са положи
необходимата грижа за запазване и заздравяване на брачната си връзка, което при
натрупаните помежду им недоразумения, довело до разкъсването й. Това състояние
на брака, настъпило в резултат от поведението на страните, правилно преценено
от първоинстанционния съд като дълбоко и непоправимо разстройство, като ангажира
брачната вина и на двамата съпрузи.
Неоснователността на жалбата на въззивника в частта
относно вината, предпоставя неоснователност на претенциите
му за присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
С оглед изложеното и поради съвпадението на правните
изводи на въззивния съд с тези изложени от първоинстанционния съд в обжалвания
съдебен акт, решението в обжалваната част относно вината на въззивника за
разстройството на брака и разноските по делото не страда от сочените в жалбата
пороци, същото е допустимо, валидно, правилно и обосновано и като такова следва
да се потвърди.
По жалбата
в частта относно родителските и местоживеенето на децата Т. и Е. и ползването
на семейното жилище :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Въззивният съд споделя правните изводи, изложени в
обжалвания съдебен акт за по-голяма пригодност на майката да полага грижи за децата,
като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях, правейки ги
по този начин част от своя съдебен акт.
В производството пред настоящата инстанция бащата не
сочи и не мотивира по-добри свои родителски качества, а оспорва родителския
капацитет и изводите на първоинстанционния съд относно това, че майката в
случая се е явявала по-пригодният родител. Същият излага различни твърдения в
подкрепа на убеждението си за лошо родителстване от
страна на майката, които обаче не се подкрепят от доказателствената съвкупност,
а са изолирани и не се установяват от събраните в производството писмени и
гласни доказателства. Същевременно, въззивникът не е представил доказателства
за това, че изпълнява родителските си задължения, вменени му с определените от
първоинстанционният съд привременните мерки досежно издръжката на децата. Той
не е оспорил и твърденията на въззиваемата, че не заплаща опредЕ.та
привременна издръжка, а цялостната издръжка на децата е поета от майката, чиито
доходи, съобразно доказателствата по делото, макар и постоянни са повече от три
пъти по-ниски от тези, реализирани от бащата. По делото липсват каквито и да е
доказателства за лошо родителстване от страна на
майката, за неглижиране, злепоставяне и/или
пренебрегване от нейна страна на децата Т. и Е.. Напротив, установява се, че
според възможностите си и своите разбирания, тя полага адекватни грижи за двете
деца, изградила е стабилна емоционална връзка с всяко от децата и разполага с
родителския капацитет, желание, възможност и подходящи жилищни условия за
отглеждането им. Установи се също, че тя прави необходимото за осъществяване на
пълноценни контакти на децата с техния баща. В хода на проведените социални
проучвания пред двете съдебни инстанции не е установен какъвто и да е риск за двете
деца в семейната среда на тяхната майка. От доказателствата по делото е
несъмнено, че майката е с по-добър родителски капацитет, като в хода на
социалното проучване, изготвено за нуждите на настоящето дело, непълнолетният
син Т. на страните е заявил желание да
продължи да живее при майка си и да има режим на контакти с баща си. От друга
страна малолетната им дъщеря Е. е на сравнително ниска възраст, при която, а
предвид и пола й, майката се явява по-пригодния родител да полага
непосредствените грижи за отглеждането й. Изложеното е достатъчно за извод за
по-голямата пригодност на майката да отглежда двете деца.
Всичко това подкрепя крайния извод, направен в
обжалвания съдебен акт, че основателно при произнасянето си по родителските
права, първоинстанционния съд е дал приоритет на майката, като е определил
местоживеенето на децата при нея. Горния извод, макар и лаконично обоснован се
споделя и настоящия съд, който намира решението за правилно в тази му част,
като същото следва да се потвърди.
В случая режимът
на лични контакти на бащата с децата, както и дължимата от този родител за
децата издръжка не са обжалвани отделно, а само във връзка с претенцията на
въззивника да му се възложи упражняването на родителските права. Едва в ход по
същество, въззивникът е заявил претенция за разширяване на определения му режим
на лични отношения с децата. В случая въззивният съд не намира основание за
уважаване на това искане. Следва да се отбележи, че понастоящем контактите на
бащата с децата се осъществяват в рамките на определен привременен режим,
позволяващ му да вижда и взема децата при себе си всяка сряда от 16 до 20 часа
всяка събота от 9 до 18 часа и всяка последва събота и неделя от месеца от 9
часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване, като този режим има действие
само до влизане в сила на решение по съществото на спора. С обжалвания съдебен
акт на въззивника е дадена възможност да вижда и взема децата всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя, с
преспиване, за период от 30 дни през лятото и 10 през зимата, по време, което
не съвпада с годишният отпуск на майката. Така определения режим отговаря на
изискванията на чл. 59, ал. 3 от СК, като по делото не са изложени никакви
доводи във връзка с този режим на лични отношения и интересите на децата от
определяне на различен режим. Освен това, така определения режим е по-разширен
от режима за лични отношения, предложен от самия въззивник за контакти на
майката с децата в подадения от него насрещния иск.
Съобразно
гореизложеното и поради събраните във въззивното производство доказателства,
първоинстанционният съдебен акт следва потвърди и в обжалваните части, относно
родителските права и местоживеенето на децата Т. и Е..
Неоснователността
на жалбата в частта й относно родителските права предпоставя
неоснователност на жалбата и в частта й относно ползването на семейното жилище.
Същото е собственост на родителите на въззиваемата, като единствената правна
възможност то да бъде предоставено за ползване на въззивника за срок от една
година, е ако му се възложи упражняването на родителските права.
По
разноските :
Претенции за присъждане на разноски в производството са
направени от двете страни, като в ход по същество се поддържа само претенцията
на въззиваемата. С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК, независимо от
изхода на спора, претенциите на страните за присъждане на деловодни разноски се
явяват неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне. Предвид това,
въззивният съд не намира за необходимо да разглежда направеното от въззивника
възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, и на основание чл. 271 от ГПК,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-ви брачен въззивен
състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 35880 от 07.02.2020 г., постановено по
гражданско дело № 9768 по описа за 2019 г., Софийски районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 86 състав, в обжалваните части относно вината,
родителските права и местоживеенето на децата Т. и Е., ползването на семейното
жилище, както и в частите му относно дължимите за първоинстанционното производство
разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните за присъждане на сторените в настоящето
производство разноски като неоснователни.
НЕЗАВЕРЕНИ
ПРЕПИСИ от настоящето решение да се
връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в частта относно родителските права и местоживеенето на
децата Т. и Е., с касационна жалба
пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването на преписите на страните, а в останалите си части е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………