О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...06.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
двадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно търговско дело № 901 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 29856/23.04.2019г., подадена от ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Щнак“11-13, срещу
решение №1325/01.04.2019г., постановено по гр.д. № 9216/18г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на Й.Б.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 9 400,00
лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
причинени по повод претърпяно от ищеца ПТП на 02.03.2017 г., реализирано от
водача на л.а. „Дачия“ с ДК № ****, застрахован по
договор за Гражданска отговорност в ответното дружество, със застрахователна
полица № ****, със срок на действие от 23.11.2016 г. до 22.11.2017 г., както и
сумата от 127,20 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, както следва: 2,96 лева - Парацетамол; 16,32 лева - перскиндол; 32,00 лева - стелки;
10,32 лева - Варистази плюс гел; 11,60 лева - Ентан капсули; 14 лева – Лиотон, незаплатена
разлика; 40 лева - рентгенография на гръбначни прешлени, ведно със законна лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 11.06.2018 г., до окончателното им изплащане, на
основание чл. 423 , ал.1 КЗ, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел
твърдения, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с
материалния закон и допуснати процесуални нарушения във връзка с процеса на
доказване – отклонени въпроси към вещи лица, липса на произнасяне по искане за
СУ, приемане на заключения въпреки непълнота на отговорите и избирателен анализ
на свидетелските показания. Поддържат се всички предприети в първата инстанция
оспорвания. Оспорва се механизмът на ПТП с твърдения за липса на виновно
поведение на водача на застрахования автомобил и за наличието на основания за
70% съпричиняване от страна на пострадалия поради
предприето внезапно пресичане на пътното платно на необозначено за целта място
без съобразяване с останалите участници в движението. Оспорва се твърдението,
че ПТП е настъпило на пешеходна алея, както и че ищецът е ударен в гръб.
Поддържат се доводите за липса на причинно-следствена връзка между ПТП и твърдяните неимуществени вреди, като се оспорва техният
интензитет и се твърди, че оплакванията се дължат на съпътстващите заболявания
на ищеца и напреднала му възраст. Относно имуществените вреди се твърди, че са неотносими към инцидента. Определеният от съда размер на
обезщетението се счита за прекомерен, тъй като не е съобразен с икономическите
условия в страната и съдебната практика при аналогични случаи.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от въззиваемата страна, с който се поддържат
доводи за правилност на обжалваното решение. Изложен е анализ на събраните в
първата инстанция доказателства за наличие на ограничение в отвеждането на
десния горен крайник на нивото на раменната става, за което няма изгледи за възстановяване,
за вероятността от симптоми на болезненост при промяна на времето, за
установената генерализирана тревожност, която не се е повлияла въпреки
започнало лечение, както и за продължителния възстановителен период, през който
ищецът не е можел да се обслужва сам, мускулите му атрофирали и използвал
патерици. С оглед горната установеност счита определеният от съда размер на
обезщетението за адекватен.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл.
261 ГПК.
Във въззивната жалба са направени
доказателствени искания за допускане на повторна САТЕ и СМЕ, с аргументи, че
приетите в първата инстанция заключения са непълни, а съдът е отклонил
поставените с допълнителна молба въпроси към вещите лица. Съдът преценява
доказателственото искане за неоснователно, тъй като от една страна приетите заключения
съдържат изчерпателни отговори на всички включени в задачата въпроси, поради
което с приемането им не е допуснато процесуално нарушение. От друга страна
предприетото от ответника с молба от 28.01.2019г. оспорване на експертизите не
е било съпроводено с искане за допускане на повторни експертизи, поради което обективираното за първи път във въззивната
жалба искане се явява несвоевременно, поради което и преклудирано.
Искането за издаване на съдебно удостоверение за
установяване статута на процесния пътен участък
следва да бъде уважено, тъй като по своевременно направеното искане с молба от
29.10.2018г., депозирана преди първо по делото заседание, липсва произнасяне,
поради което същото се явява допустимо на основание чл.266, ал.3 от ГПК.
Съдът намира, че се налице основания за преразпит
на вещото лице по САТЕ, с оглед вероятността допуснатите пред настоящата
инстанция писмени доказателства да рефлектират върху изводите му, както и
поради обстоятелството, че при изслушването му пред първата инстанция са били
отклонени допустими и относими въпроси на ответника, обективирани в писмен вид в молба от 28.01.2019г. поради
невъзможност за явяването на последния в открито съдебно заседание.
По отношение на допуснатата СМЕ не са налице основания за преразпит на вещите лица, тъй като поставените в молба от
28.01.2019г. от ответника въпроси в едната си част са идентични с включените в
задачата на експертизата, а в другата си част представляват допълнителни
въпроси, несвързани с предмета на първоначалната, без процесуалното действие да
е съпроводено с искане за допускане на допълнителна СМЕ.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната
жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх.№ 29856/23.04.2019г.,
подадена от ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, булевард „Тодор Александров“ № 18, р-н
„Възраждане“, срещу решение №1325/01.04.2019г., постановено по гр.д. №
9216/18г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да
заплати на Й.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 9 400,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод претърпяно
от ищеца ПТП на 02.03.2017 г., реализирано от водача на л.а. „Дачия“ с ДК № ****, застрахован по договор за Гражданска
отговорност в ответното дружество, със застрахователна полица № ****, със срок
на действие от 23.11.2016 г. до 22.11.2017 г., както и сумата от 127,20 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в направени разходи за лечение, както следва: 2,96 лева - Парацетамол; 16,32 лева - перскиндол; 32,00 лева - стелки;
10,32 лева - Варистази плюс гел; 11,60 лева - Ентан капсули; 14 лева - Лиотон незаплатена
разлика; 40 лева - рентгенография на гръбначни прешлени, ведно със законна лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 11.06.2018 г., до окончателното им изплащане, на
основание чл. 423 , ал.1 КЗ, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 11.09.2019г.
от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице с
препис от настоящото определение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на въззивника
исканото съдебно удостоверение, по сила на което да се снабди от Община
Младост, гр.Варна, със справка за наличието на обособени
пешеходни зони, които да са забранени за движение на МПС, в областта на
„Пазара“, ж.к.“Младост“, гр. Варна срещу медицински център „Санита“
и по-специално пресечката, находяща се между бл.148 и бл.145, водеща към задния
вход на магазин „Мартини“, след представяне на
доказателства за заплатена държавна такса в размер на 5 лева.
ПОСТАНОВЯВА преразпит на вещото лице
Александър Василев, назначен по допуснатата в първата инстанция съдебно-автотехническа експертиза, заключението по която е прието с
протоколно определение от 29.01.2019г., като указва на вещото лице да се
запознае предварително с поставените във въззивната
жалба и молба от 28.01.2019г. въпроси, както и с показанията на свидетелите,
разпитани пред първата инстанция и постъпилата справка от Община Младост.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника
за допускане на повторна САТЕ и СМЕ.
ПРИКАНВА страните към
спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за
възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.