МОТИВИ
към присъда по НОХД № 81/2020
г. по описа на Районен съд гр. Каварна
Производството по делото е образувано по
повод внесен в РС гр. Каварна обвинителен акт от прокурор при Районна
прокуратура гр. Каварна, с който против подсъдимия А.И.А., с ЕГН **********, е повдигнато обвинение за извършено престъпление по осн. чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1,
във вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27
от НПК, като с протоколно определение от 11.06.2020 г., на основание чл. 372,
ал. 4 от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
представителят на Районна прокуратура гр. Каварна поддържа обвинението от
фактическа и правна страна, така, както е формулирано с обвинителния акт.
Относно определяне вида и размера на наказанието, прокурорът пледира на
подсъдимия А. да бъде определено наказание при условията на чл. 373, ал. 2, вр.
с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 НПК, като наказанието бъде лишаване от
свобода за срок от една година. На основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. с чл. 58а,
ал. 1 НК, предлага така определеното наказание да бъде намалено с една трета,
като изпълнението му бъде отложено за определен от съда срок на осн. чл. 66,
ал. 1 от НК.
Служебният защитник на подс. А., в лицето на адвокат Г.Г., не оспорва фактическата
обстановка отразена в обвинителния акт с оглед изявлението на подсъдимия.
Пледира за налагане на наказание при отчитане на смекчаващите отговорността
обстоятелства – младата възраст на подсъдимия, направените пълни самопризнания
в досъдебното производство и съдействието от негова страна за връщане на
основната, по- скъпа вещ. Счита, че определяне на наказание в предвидения от
закона минимум ще се окаже достатъчно и ще изиграе своята превантивна роля
спрямо подсъдимия.
Подсъдимият А.И.А. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти.
В защитната си реч, по време на съдебните прения, се присъединява към казаното
от защитника и изразява съжаление за извършеното.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.И.А. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, * с българско гражданство, с
начално образование, не учи, работи в селското стопанство, неженен, осъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият А.И.А. ***, в дома на неговата родственица Л.С., където е
настанен с решение на РС Каварна. Към момента
на извършване на деянието, предмет на настоящото дело подсъдимият А. е бил
непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да
ръководил постъпките си. От приетата като доказателство по делото справка за
съдимост се установява, че А.А. е осъждан с влязло в сила на 19.02.2018 г.
споразумение № 8/19.02.2018 г. по НОХД № 287/2017 г. по описа на РС Каварна, за
извършена кражба на 14.04.2017 г. като му е наложено наказание 6 м. пробация, с
двете задължителни пробационни мерки; и със споразумение № 61/15.11.2018 г. по
НОХД № 298/2018 г. по описа на РС Каварна, влязло в сила на 15.11.2018 г. за
извършена кражба на 28.06.2018 г., като му е наложено наказание 8 м. пробация,
с двете задължителни пробационни мерки.
Деянието предмет на настоящият дело е извършено в
периода 20-22.02.2020 г. също за престъпление против собствеността, т.е., след
влизане в сила на посочените две присъди, поради което се квалифицира като
извършено в условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал. 1 от НК.
През периода 20.02.2020 г. - 22.02.2020 г.
непълнолетния А.А., знаейки, че дома на свидетелката С.П.,*** е необитаем
отишъл с намерение да проникне в него и да извърши кражба на вещи, които намери
вътре. Подсъдимият влязъл в двора, след като изкарал входната портичка oт пантите.
След това отишъл до къщата и като разгледал установил, че единият прозорец с
дървена дограма не е заключен, отворил го и проникнал вътре в дома. Започна да
рови из цялата къщата. B една oт стаите видял мoтoфреза марка FORTECO, модел F90R и решил да я открадне, за да я продаде, като набави за
себе си имотна облага. Върнал се дo дома си, взел една бебешка количка, за да
можел да пренеса мoтoфрезата. Изкарал я през прозореца и я закарал дo дома се,
където я скрил. В същото време от същата къща извършил кражба на 1 брой
чугунено кранче, 1 брой подвижен душ за баня, 1 брой смесителна батерия.
На 22.02.2020 г. подсъдимият А. се обадил на свидетеля
Д.У. и гo пoмoлил да отиде до ceлo *** с колата cи, за да гo закара в град
Каварна, до заложната къща на Ц.. Свидетеля У. отишъл дo дома на подсъдимия А.,
където в двора видял една мoтoфpeзa. Попитал А. да не би да е крадена, но той
му отговорил, че е негова и затова се намира в неговия двор. Двамата качили мотофрезата
в aвтoмoбилa нa св. У. и oтишли в зaлoжнaтa къщa нa Ц.. От заложната къща
отказали дa вземат вещта. Toгaвa подс. А. помолил св. У. да гo закара дo циганската
махала в град Каварна, за да потърси някой, който е съгласен да купи
мотофрезата. Пред пункт за изкупуване нa черни и цветни метали подс. А. се
видял със св. И.П., на когото предложил да продаде мотофрезата, като се
разбрали последният да му плати сумата
от 130 лв. От получената сума от продажбата, подсъдимият дал на св. У. сумата
от 20 лева за превоза. В пункт зa изкупуване на черни и цветни метали в
махалата подсъдимият продал останалите откраднати от къщата вещи: 1 брой
чугунено кранче, 1 брой подвижен душ зa бaня, 1 брой смесителна батерия.
След разкриване на деянието и дееца, свидетелят Илия
Попов, доброволно предал купената мотофреза, с протокол за доброволно предаване
/л.57 от ДП/, която с разписка била върната на собственика й /л.58 от ДП/.
В хода на досъдебното
производство е изготвена съдебно-оценъчна експертиза /л. 49 и л. 54 от ДП/, от която е видно, че общата стойност на
отнетите вещи е 461,30 лева по действащи
пазарни цени към момента на извършване на деянието, част от които
невъзстановени - 42,50лв.
При така установената фактическа обстановка е видно,
че подсъдимият е осъществил престъплението в условията на повторност по смисъла
на чл. 28, ал. 1 от НК – след като е бил осъден с влезли в сила две присъди за
друго такова престъпление.
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от направените от подсъдимия
самопризнания и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
изцяло ги подкрепят, а именно: показанията на всички разпитани свидетелите,
протоколи за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществено
доказателство, фотоалбуми, протокол за доброволно предаване,
приемо-предавателен протокол, заключение на вещо лице по извършена оценъчна
експертиза, както и характеристични данни, справка УИС и справка за съдимост на
подсъдимия.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,
призната от подсъдимия и приета за установена от съда, поради което и по
аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК, не се налага по-детайлното им
обсъждане.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прие, че с
гореописаното деяние подсъдимият А.И.А., е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7,
във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК
От обективна страна е налице деяние извършено против обществените
отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на
кражбата е отнемане на вещта. Отнемането обхваща два акта: прекъсване на
чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна
на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото
доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е участвал,
както в първата фаза на изпълнителното деяние – прекъснал е владението на пострадалия
върху процесните вещи, така и във втората фаза - трайното установяване на свое
владение върху вещта, поради което престъплението е довършено.
На следващо място от обективна страна по делото се установи, че подсъдимият
е отнел чуждите движими вещи в немаловажен
случай, при условията на повторност.
Субект на престъплението е подсъдимият А.И.А., за който по делото няма
данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието. Към датата на извършване на инкриминираното деяние,
подсъдимият е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си.
От субективна
страна подсъдимият А. е извършил деянието виновно и при форма на вината пряк
умисъл. Той е формирал съзнание относно проявлението в обективната
действителност на всички елементи от състава на престъплението, съзнавал е и
общественоопасния му характер, но въпреки това е пристъпил към неговото
осъществяване. В тази връзка предвиждал е, че с довършване на изпълнителното
деяние по отнемане на вещите – предмет на престъплението, в обективната действителност
ще настъпи съставомерен престъпен резултат, тъй като ще бъде неправомерно
засегната възможността на правоимащото лице – свид. П., да си служи и да
използва инкриминираните вещи, които дотогава е владяла. Именно този забранен
от закона резултат обаче е целял да постигне подсъдимият чрез процесното си
деяние. Допълнително от субективна страна подсъдимият А. е действал и с
присвоително намерение по отношение на вещите – предмет на престъплението. Това
му намерение е ясно демонстрирано чрез вземането тези вещи и поставянето им на
място, където местоположението им е неизвестно за техния владелец, както и
последвалите действия по разпореждане с тях, като подсъдимият е предал
държането върху вещите на трето лице, срещу което насреща получил пари. Този
факт също беше признат от подсъдимия.
По гореизложените съображения настоящият съдебен
състав прие, че подсъдимият А.И.А. е осъществил от обективна и от субективна
страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение, поради което и съдът
го призна за виновен с присъдата си.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
За престъплението на подс. А.И.А. чл. 195, ал. 1, т. 7, във
вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване
от свобода от 1 до 10 години, като след редуциране на същото, с оглед на
обстоятелството, че подсъдимият е бил непълнолетен към момента на извършване
размерът му съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е лишаване от
свобода до 3 години. С оглед относително високата степен на обществена опасност
на деянието и дееца, съдът намира, че за постигане целите на чл. 36 НК за
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7,
във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 63 ал. 1, т. 3 от НК, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при
условията на чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 НК. Във връзка с последното съдът
намира, че изразеното от подсъдимия съжаление за стореното и съдействието на
органите по разследването могат единствено да обусловят налагането на наказание
при условията на чл. 54 НК в размер към минималния, но не и да мотивират
приложението на института на чл. 55, ал. 1 от НК. Установените по делото
смекчаващи вината обстоятелства не се явяват нито многобройни, нито
изключителни по смисъла на чл. 55, ал. 2 НК. По отношение на конкретния размер
на наказанието съдът, намира, че целите на чл. 36 НК ще бъдат постигнати в
пълна степен, като на подсъдимия бъде наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от шест месеца. На осн. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. с чл. 58а, ал. 1 НК,
така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и следва да се
счита за срок от четири месеца. На осн.
чл. 69, ал. 1 от НК така наложеното окончателно наказание лишаване от свобода
следва да бъде отложено за изпитателен срок от две години.
С така определеното и наложено
наказание настоящият състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и подсъдимият ще се поправи и
превъзпита.
Като причини за извършване на деянието
следва да се приемат ниската правна култура на подсъдимия, тежките икономически
и социални условия при които живее, липсата на родителска грижа и адекватен
контрол и възпитание в семейна среда, стремежа за облагодетелстване по лесен и
неправомерен начин.
Накрая съдът се занима с
разноските по делото, които възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………….