РЕШЕНИЕ
№ 260458
гр. Пловдив, 26.10.2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
районен съд, двадесет и шести наказателен състав, в открито съдебно заседание
на втори октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4755 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 1 от 06.07.2020г. издадено от ****
на Район ,,С.‘‘ Община П. с което на ,,Т.’’ ЕООД с ЕИК: ********* е било
наложено административно наказание ,,глоба’’ в размер от 5 000 лева за
извършено нарушение по чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ.
Дружеството жалбоподател, чрез **** адв. С. обжалва процесното
наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска
неговата отмяна и същите се изразявали в допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния представител ***
М оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Не претендира
разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата съдът
намира , че жалбата е подадена в срок, доколкото по
административно-наказателната преписка е налице товарителница от куриерска
фирма ,,Speedy’’, видно от
която се установява, че наказателното постановление с изх. № 3-7000-709 от
10.07.2020 г. е било получено от жалбоподателя на 13.07.2020 г., а жалбата в
входирана до Съда на 17.07.2020 г., поради което е и процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.
В настоящия случай, дружеството
жалбоподател е било санкционирано за това, че в противоречие на разпоредбите на
чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ във функциите си на възложител и строител
на строеж/обект: ,,приобщаване на покривна тераса към апартамент № 32 в ПИ с ИД
56784.506.1473.9.32 в УПИ IX-517,
523, 524 от кв. 632 по плана на V-та
градска част в гр. П. е започнал строителство на обекта без съгласувани и
одобрение инвестиционни проекти и разрешение за строеж.
В хода на съдебното следствие беше
разпитан актосъставителят П.Ф., който потвърди отразеното от него в АУАН.
Добави, че в същият се съдържа единствено датата на която е било открито
нарушението, но не и кога е била извършено.
Съдът кредитира изцяло така
депозираните показания, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото
писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред,
като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени
от страните по делото.
Въз основа на така установената от Съда
фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:
Съдебният състав е на мнение, че има
извършено нарушение, но с оглед многобройни допуснати нарушения в хода на
административно-наказателното производство, обжалваният акт трябва да се
отмени.
Не са спазени императивните изисквания на нормата на
чл.42, т.3 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно които в АУАН и в НП
следва да се посочи датата на извършване на нарушението. И в двата акта на
администрацията липсва въобще дата на извършване на нарушението. Посочена е
единствено датата на извършената проверка от актосъставителя, но не и датата,
на която се твърди жалбоподателят да е извършил нарушението. Това не е станало
на 17.06.2020г. и в тежест на актосъставителя и на наказващия орган е било да
установят датата на извършване на нарушението и да посочат същата в издадените
от тях административни актове. В нарушение на посочените по–горе разпоредби на ЗАНН
същите не са я отразили в съставения АУАН и в издаденото НП. Спазването на
изискването за посочване на датата на извършване на нарушението в конкретния
случай изисква отбелязване в АУАН и в НП, кога жалбоподателят е осъществил
състава на възведеното спрямо него административно нарушение. Не посочване на
датата на извършване на нарушението води до незаконосъобразност на съставения
акт и на издаденото въз основа на него НП поради неспазване на изискването на
чл.42, т.3 от ЗАНН, съотв. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Отбелязване на датата на
извършване на нарушението е задължителен реквизит както на АУАН, така и на НП,
от една страна, с оглед преценката дали са спазени преклузивните срокове,
предвидени в чл.34, ал.1 от ЗАНН за реализиране на административно наказателната
отговорност. От друга страна, допуснатото нарушение на процесуалните правила
води до ограничаване на правото на защита на нарушителя и поставя същия в
невъзможност да организира защитата си, тъй като му се вменява нарушение, без
да се указва кога същото е сторено. Посочените нарушения на процесуалните
правила са от категорията на съществените, тъй като са довели да ограничаване
правото на защита на наказаното лице и са основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Наред с горното следва
да се отбележи, че в обстоятелствената част и на АУАН и на НП нарушението не е
описано в пълнота. Изложени са обстоятелствата по извършената проверка и
констатираното при същата нарушение. Не е изрично отразено обаче, че това е
станало в резултат на конкретни действия на жалбоподателя. Липсата на ясно и
точно описание на нарушението в АУАН и в НП представлява нарушение на
разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които норми
са императивни и спазването им е не само абсолютно условие за формална
изрядност, но и условие за законосъобразност на атакувания административен акт.
По този начин след като нарушението е описано неправилно не се установява защо
дружеството жалбоподател е било санкционирано.
На следващо място
в наказателното постановление не се съдържа санкционната норма въз основа на
която е било санкционирано дружеството жалбоподател, като единствено е посочен
размерът на глобата от 5000 лева. Санкционна норма се съдържа единствено в АУАН
и е тази на чл. 232, ал. 8 ЗУТ, която е в насока, че се наказва се с глоба от
1000 до 5000 лв. строител на строеж, неизпълнил задължение по чл. 163, ал. 2 ЗУТ.
Никъде в АУАН и
НП, обаче не е посочена разпоредбата на чл. 163, ал. 2 ЗУТ, която предписа
определени задължения за строителя.
Предвид всичко
гореизложено, депозираната жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно следва да се отмени.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1 от
06.07.2020г. издадено от **** на Район ,,С.‘‘ Община П. с което на ,,Т.’’ ЕООД
с ЕИК: ********* е било наложено административно наказание ,,глоба’’ в размер
от 5 000 лева за извършено нарушение по чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд –П. по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.