Решение по дело №51/2022 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 52
Дата: 25 октомври 2023 г. (в сила от 25 октомври 2023 г.)
Съдия: Меденка Минчева Недкова
Дело: 20225400900051
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Смолян, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело №
20225400900051 по описа за 2022 година

Производството е по два обективно съединени иска- главен иск с правно
основание чл.327ал.1 ТЗ във връзка с чл.79ал.1 ЗЗД, с цена на иска
102 827.15лв. и акцесорен иск с правно основание чл.86ал.1 ЗЗД, с цена на
иска 2 223.29лв..
ИЩЕЦЪТ „ЕРФОРЕСТ“ ООД гр.Мадан, ЕИК ***,
представлявано от управителя Ф. К. Р., чрез пълномощника му адв. С.К.,
твърди в исковата молба, че в периода 25.ІІІ.2022год.-21.VІІ.2022год.
дружеството е продало на ответника „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян, ЕИК **
струговани дървени колове, греди и технологична дървесина на обща
стойност 102 827.15лв. с включен ДДС, за което са били съставени фактури,
както следва: фактура№1/25.ІІІ.2022год. на стойност 15 520.18лв.,
фактура№2/6.ІV.2022год. на стойност 12 390.00лв.,
фактура№3/29.ІV.2022год. на стойност 13 752.98лв.,
фактура№5/27.V.2022год. на стойност 22 708.68лв.,
фактура№8/17.VІ.2022год. на стойност 19 471.39лв.,
фактура№9/21.VІ.2022год. на стойност 744.00лв. и
фактура№11/21.VІІ.2022год. на стойност 18 249.92лв. Тези фактури са
1
издадени от продавача „Ерфорест“ ООД гр.Мадан и получени от купувача
„Ероглу“ ЕООД гр.Смолян в деня на съставянето им, отразени са в
съответните дневници на страните по сделката и са били надлежно
осчетоводени. Но и до настоящия момент ответникът „Ероглу“ ЕООД
гр.Смолян не е изплатил цената на закупените стоки, в общ размер на
102 827.15лв. с ДДС. Съгласно чл.303а ал.3 ТЗ, ако не е уговорен друг срок за
плащане, паричното задължение следва да бъде изпълнено в 14 дневен срок
от получаване на фактурата или на друга покана за плащане. Поради което
ответникът дължи и лихва за забавено плащане на цената на закупените
стоки, за периода от датата на настъпване на падежа за плащане по всяка от
фактурите до 19.VІІІ.2022год. Ето защо ищецът моли Смолянският окръжен
съд да постанови решение, с което да осъди ответника “ЕРОГЛУ“ ЕООД
гр.Смолян, ЕИК **, представлявано от управителя Ъ.Д.Е да му заплати
сумата 102 827.15лв. с ДДС, представляваща цената на доставени, но
незаплатени суми по гореописаните фактури, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
18.VІІІ.2022год. до окончателното и изплащане,както и сумата 2 223.29лв.,
представляваща мораторните лихви за забавено плащане на сумите по
фактурите, считано от датата на падежа за плащане по всяка фактура до
19.VІІІ.2022год., като му присъди и съдебните разноски по водене на делото в
настоящата съдебна инстанция, съгласно списъка по чл.80 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ „ЕРОГЛУ“ ЕООД гр.Смолян, ЕИК **,
представлявано от управителя Ъ.Д.Е, чрез пълномощника адв. А.А., подава
писмен отговор вх.№3160/19.ІХ.2022год. на исковата молба. Ответникът
счита предявените искове за допустими, но ги оспорва изцяло като
неоснователни и недоказани. Твърди, че изложените в исковата молба
фактически твърдения не отговарят на обективната действителност, по
следните съображения: В случая издадените 7 броя фактури, не установяват
реално сключени договори за продажба на струговани дървени колове, греди
и строителна дървесина, на обща стойност 102 827.15лв., нито реално са
продадени тези стоки на ответното дружество, за да е налице основание за
заплащане на тяхната цена. Ищецът-продавач не е прехвърлял никакви вещи
на дружеството-купувач и ответник по делото. Ответникът твърди, че с
процесните 7 фактури са документирани нереални /фиктивни/ сделки за
продажби. Дружеството- ищец е вписано в ТР на 2.ІІІ.2022год., с капитал от
2
100лв. Внезапно, това новообразувано търговско дружество, продава на
ответното дружество струговани колове на стойност 15 520.18лв., с фактура
от 25.ІІІ.2022год., като няма никакъв превозен документ за дървените
заготовки, няма приемо-предавателен протокол, просто една фактура само е
издадена. В исковата молба не са описани реално извършени продажби, а
само се твърди, че „Ерфорест“ ООД гр.Мадан е издало 7 броя фактури за
получени от „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян стоки, но без да се посочи, че тези
фактури са издадени от едно и също лице- Ф. К. Р.. Това лице е учредител на
дружеството-ищец и негов управител. По същото време, Ф. К. Р. е бил
генерален пълномощник /на практика с неограничени правомощия/ на
ответника „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян. Т.е. Ф. Р. се е подписвал като
представител както на „продавача“, така и на „купувача“ по процесните
фактури. За него не е представлявало никаква трудност да изготви и подписва
каквито и да са фактури за краткия период от 25.ІІІ.2022год. до
21.VІІ.2022год., тъй като в този период управителят на дружеството-ответник
Ъ.Е. не е пребивавала в България, поради сериозни лични проблеми в Турция,
където се е намирала в този период, ето защо не е можела да следи за
работата на „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян. А генералният пълномощник Ф. Р. е
знаел за тези обстоятелства. Ответникът твърди, че дружеството-ищец не е
имало техническа възможност да изработи описаните във фактурите изделия
от дърво, нямало е и назначен персонал за такива дейности в този период.
Между двете дружества няма подписан договор или рамково споразумение за
процесните покупко-продажби, и управителят на ответното дружество Ъ.Е. не
е била информирана за тези покупко-продажби. Ето защо ответникът счита,
че е налице системно и цЕ.сочено задлъжняване на ответното дружество към
ищцовото дружество, в което Ф. Р. е съсобственик на капитала и негов
управител. Ответникът счита, че са налице нереални и невалидни правни
сделки по процесните фактури, поради което не е налице основание за
плащане на исковата сума. Претендира за съдебните разноски по делото,
съгласно списъка по чл.80 ГПК.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в
исковата молба от ищеца и неговият пълномощник адв. Мая Орманова,
становището на ответника и неговият пълномощник адв. А.А., обсъди
събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ, в
тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, направи следните
3
фактически и правни изводи:
От представените с исковата молба доказателства безспорно
се установява, че ищецът “Ерфорест“ ООД гр.Мадан, ЕИК ***,
представлявано от управителя Ф.К. Р., като продавач е съставил и предал на
ответника „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян, ЕИК **, представлявано от управителя
Ъ.Д.Е, като купувач следните фактури за продадени струговани дървени
колове, греди и технологична дървесина: фактура№1/25.ІІІ.2022год. на
стойност 15 520.18лв., фактура№2/6.ІV.2022год. на стойност 12 390.00лв.,
фактура№3/29.ІV.2022год. на стойност 13 752.98лв.,
фактура№5/27.V.2022год. на стойност 22 708.68лв.,
фактура№8/17.VІ.2022год. на стойност 19 471.39лв.,
фактура№9/21.VІ.2022год. на стойност 744.00лв. и
фактура№11/21.VІІ.2022год. на стойност 18 249.92лв..Или стойността на
продадените стоки е в общ размер на 102 827.15лв. с включен ДДС.
Продажбите са извършени между „Ерфорест“ ООД гр.Мадан, представлявано
от управителя Ф. К. Р. и „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян, представлявано от Ф. К.
Р., в качеството му на пълномощник на дружеството, видно от генералното
пълномощно, издадено от Ъ.Д.Е, гражданка на Република Турция, като
управител на „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян, ЕИК ** на Ф. К. Р., ЕГН
********** от гр.Мадан, което е с нотариална заверка на подписите рег.
№5053/23.ІХ.2020год. и нотариална заверка на съдържанието с рег.
№5054/23.ІХ.2020год. на нотариус Мариана Пиперкова-Атанасова, с рег.
№483 по РНК. Но пълномощникът Ф. К. Р. не е бил овластен да договаря сам
със себе си или с друго лице, което също представлява /видно от генералното
пълномощно на стр.30-32 от делото/. На 11.VІІІ.2022год. Ъ.Д.Е, като
управител на „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян, е направила отказ от генералното
пълномощно, издадено на Ф. К. Р., което е с нотариална заверка на подписите
рег.№2124/11.VІІІ.2022год. на нотариус Несибе Дервишева, с рег.№677 по
РНК. Тя прави и възражение, че не е била уведомена за сключването на
процесните сделки, нито е дала съгласие за сключването им, поради което ги
оспорва като невалидни „фиктивни“ сделки.
Ищецът „Ерфорест“ ООД гр.Мадан, ЕИК *** твърди, че е
закупил процесните стоки- струговани дървени колове, греди и технологична
дървесина от „Природа Вууд“ ЕООД гр.Велинград и „Елиз-Вики Кехайови“
ЕООД гр.Велинград и като доказателство представя следните документи:
4
фактура№**********/25.ІІІ.2022год. на стойност 15 310.91лв. с ДДС,
издадена от „Природа Вууд“ ЕООД гр.Велинград,
фактура№**********/6.ІV.2022год. на стойност 11 999.82лв. с ДДС, издадена
от „Елиз-Вики Кехайови“ ЕООД гр.Велинград,
фактура№**********/29.ІV.2022год. на стойност 13 456.67лв. с ДДС,
издадена от „Природа Вууд“ ЕООД гр.Велинград,
фактура№**********/27.V.2022год. на стойност 22 076.46лв. с ДДС,
издадена от „Природа Вууд“ ЕООД гр.Велинград,
фактура№**********/17.VІ.2022год. на стойност 18 796.63лв. с ДДС,
издадена от „Природа Вууд“ ЕООД гр.Велинград,
фактура№**********/21.VІ.2022год. на стойност 672лв. с ДДС, издадена от
„Елиз-Вики Кехайови“ ЕООД гр.Велинград, и
фактура№**********/21.VІІ.2022год. на стойност 16 590.92лв. с ДДС,
издадена от „Природа Вууд“ ЕООД гр.Велинград. По делото се представят и
10 броя платежни нареждания от 29.ІІІ.2022год. /плащане по фактура№618/,
от 6.ІV.2022год. /плащане по фактура№462/, от 7.ІV.2022год. /плащане по
фактура№462/, от 9.V.2022год. /плащане по фактура№648/, от 10.V.2022год.
/плащане по фактура№648/, от 31.V.2022год., 16.VІ.2022год., 6.VІІ.2022год.,
3.VІІІ.2022год. и 22.ХІ.2022год. за частични плащания по фактурите,
извършени от „Ерфорест“ ООД гр.Мадан. Така закупените стоки са
натоварени от складовата база на „Природа Вууд“ ЕООД гр.Велинград и
експедирани от купувача „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян, чрез наети товарни
автомобили, за „Тая Ендустриел Урунлер Дис“ ООД гр.Истамбул, Република
Турция и „Ахмет Аласкан Тигарет“, Република Турция, за което като
доказателства се представят: 7 броя митнически декларации, 7 броя инвойс
фактури, 7 броя международни товарителници, 7 броя сертификати за
движение на стоките /ATR/, 7 броя фитосанитарни сертификати и 7 броя
копия от приключени митнически декларации /стр.44-69 от делото/.
Митническите документи са били оформени от ЕТ „Руми-Румяна Янчева“
гр.Пазарджик, представляван от Р.Ц.Я., ЕГН**********, която е била
надлежно упълномощена от О.К.Ч., като управител на „Ероглу“ ЕООД
гр.Смолян с пълномощно, с нотариална заверка на подписите рег.
№1643/28.ІІ.2011год. на нотариус Анета Илкова, с рег.№423 по РНК
/оригиналното пълномощно е приложено на стр.159 от делото/.
От представената докладна записка рег.№345р-
5
17425/16.ХІІ.2022год. на ОД на МВР- Смолян и Постановление за отказ да се
образува наказателно производство, издадено на 16.V.2023год. от младши
прокурор М.А. при Смолянска районна прокуратура се установява, че Фахри
К. Р., ЕГН ********** е бил назначен като служител в „Ероглу“ ЕООД
гр.Смолян, а след смъртта на едноличния собственик на капитала и управител
на дружеството Н.Е., настоял пред неговата дъщеря-новия едноличен
собственик на капитала и управител на „Ероглу“ ЕООД Ъ.Д.Е, да му издаде
генерално пълномощно за представителство на дружеството и за управление
на търговската му дейност. През 2022год. Ф. К. Р. и турският гражданин
Г.А.Е., като съдружници, регистрирали търговското дружество „Ерфорест“
ООД гр.Мадан, ЕИК ***. В хода на предварителната проверка е установено,
че това дружество не разполага със собствена производствена база за
дърводобив, няма складова база за такава дейност, няма наети лица и не са
подавани данни за сключени трудови договори. В периода от 25.ІІІ.2022год.
до 21.VІІ.2022год. Ф. Р., като генерален пълномощник на „Ерогру“ ЕООД
гр.Смолян и като управител на „Ерфорест“ ООД гр.Мадан е издал процесните
7 броя фактури за продажба на струговани дървени колове, греди и
технологична дървесина, на обща стойност 102 827.15лв. с ДДС.
Управителката на „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян Ъ.Е. не е знаела за тези сделки,
тъй като не е влизала в България преди 10.VІІІ.2022год.. За тези сделки била
уведомена след предявяване на иска пред СОС. Пред следствените органи
С.Г. е обяснил, че е бил главен счетоводител на „Ерфорест“ ООД гр.Мадан,
след регистриране на дружеството в ТР на 21.ІІІ.2022год. и на „Ероглу“
ЕООД гр.Смолян- до 31.VІІІ.2022год. След като управителите на двете
дружества му предоставяли съответните счетоводни документи, той надлежно
ги е осчетоводявал. Конкретно за процесните сделки е обяснил, че са му
предоставени от Ф. Р. процесните 7 броя фактури, издадени от „Ерфорест“
ООД гр.Мадан, като продавач на „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян, като купувач на
струговани дървени колове, греди и технологична дървесина. Осчетоводил ги
е като продажба при „Ерфорест“ ООД гр.Мадан и като покупка при „Ероглу“
ЕООД гр.Смолян, ползван е данъчен кредит и съответно чрез износ са
продадени на „Тая Ендустриал“, „Ахмет Аласкан Кардеслер“ и „Саръкаяоглу
Орман Орунлери“, за което били издадени необходимите документи /фактури
и митнически декларации/. Г. е заявил, че „Тая Ендустриал“ е превела аванси
на „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян на 13.ІХ.2021год., на 13.Х.2021год., на
6
21.ХІІ.2021год. и на 21.І.2022год., „Ахмет Аласкан Кардеслер“ е превела
аванс на „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян на 10.VІІІ.2021год., а „Саръкаяоглу
Орман Орунлери“ е превела аванс на 24.ІХ.2021год.. Ф. Р. е обяснил пред
разследващите, че процесните сделки били извършени, за да се приспаднат
задълженията на „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян срещу получените аванси. Затова
с продадените стоки били приспаднати авансите, взети от клиенти и били
разплатени фактури на доставчиците. Транспортните услуги били възложени
от Ф. Р. на „АИКК“ ЕООД гр.Смолян, като той контактувал лично със
шофьора Венцислав Балайков. А от получените средства, Ф. Р. е изтеглил
сумата 23 200лв., с която се е разпоредил за изплащане на трудови
възнаграждение на работници в „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян.. РП гр.Смолян е
отказала да образува досъдебно производство за престъпления от общ
характер и е прекратила пр.пр.№142/2023год. Но прокурорът изрично е
посочил, че от събраните материали има данни за извършено престъпление по
чл.217ал.2 НК /злоупотреба с доверие/, тъй като Ф. Р. е имал качество на
пълномощник на „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян при издаване на процесните
фактури и е действал с цел задлъжняване на дружеството към „Ерфорест“
ООД гр.Мадан, без да съгласува действията си с управителя и собственик на
„Ероглу“ ЕООД гр.Смолян, като е действал против законните интереси на
Ъ.Е.. Но съгласно чл.218в, ал.1 НК наказателното преследване за
престъпленията по чл.217ал.2 НК се възбужда по тъжба на пострадалия до
съда, т.е. касае се за престъпление от частен характер.
Вещото лице по назначената ССчЕ Е. К. в заключението си
твърди, че след като се запознала с материалите по делото, извършила
допълнителни счетоводни справки в счетоводствата на „Ерфорест“ ООД
гр.Мадан и „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян, и в ТД на НАП Пловдив, офис
Смолян, е констатирала, че процесните фактури са били надлежно
осчетоводени в счетоводствата на „Ерфорест“ ООД гр.Мадан и на „Ероглу“
ЕООД гр.Смолян, като същите са включени в дневниците за продажби и в
справките-декларации по ЗДДС в „Ерфорест“ ООД гр.Мадан и съответно в
дневниците за покупки и в справките-декларации по ЗДДС на „Ероглу“
ЕООД гр.Смолян. Размерът на задължението за главница към „Ерфорест“
ООД гр.Мадан по процесните фактури е 102 827.15лв. Размерът на дължимата
лихва за забавено плащане на сумите по всяка от фактурите, считано от
датата на падежа на задължението до датата на постъпване на исковата молба
7
в съда- 18.VІІІ.2022год., е 2 412.95лв. „Ерфорест“ ООД гр.Мадан е закупило
изделията от дървесина- струговани колове и греди от „Природа Вууд“
ЕООД, като закупените стоки са осчетоводени в счетоводството на
дружеството и разплатени по банков път на доставчика. От страна на
„Ероглу“ ЕООД гр.Смолян не и били предоставени аналитичен и
хронологичен регистър. Но от представеното банково извлечение на
дружеството за периода месец януари 2022год.-31.VІІ.2022год. се установява,
че са получени два превода от „Тая Ендустриал“ Турция, както следва: на
5.І.2022год. 7 800лв. /4 007евро/ и на 29.ІІІ.2022год. 13 601.95лв. /
6 982.35евро/. На 11.ІV.2022год. по сметката на дружеството е постъпила
сумата 15 800лв. /8 000евро/, но от извлечението не става ясно от кого и за
какво. От представените от „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян фактури, издадени от
„Тая Ендустриал“ Турция е видно, че дружеството е получавало аванси, но
кога и в какъв размер, на вещото лице не била представена информация.
Вещото лице е установило, че в периода от 2.ІІІ.2022год. до 22.VІІ.2022год.
„Ерфорест“ ООД гр.Мадан няма назначен персонал, не разполага с
дървообработващи машини и извършва само търговия, а не преработка и
производство на дървен материал. Дружеството закупувало готова
импрегнирана дървесина от „Природа Вууд“ ЕООД и я продавало на
„Ероглу“ ЕООД гр.Смолян. Готовият дървен материал се товарел от базата на
„Природа Вууд“ и се изнасял от „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян за Република
Турция. Закупеният от „Елиз-Вики Кехайови“ ЕООД гр.Велинград дървен
материал представлявал необработена технологична дървесина, която след
закупуването и е транспортирана до базата на „Природа Вууд“ ЕООД
гр.Велинград за дообработване, след което била продадена от „Ероглу“
ЕООД гр.Смолян в Република Турция, като била натоварена от базата на
„Природа Вууд“ за износ.
Съдът възприема заключението на ССчЕ изцяло, като
компетентно и добросъвестно изготвено, както и неоспорено от страните по
настоящето дело.
По реда на чл.176ал.1 ГПК е разпитан управителят на ищеца
„Ерфорест“ ООД гр.Мадан Ф. К. Р.. Той обясни на съда, че пристъпил към
сключването на междинни сделки, тъй като „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян имало
лош финансов рейтинг и доставчиците в България искали гаранция за
8
плащане на закупената дървесина. Ето защо дървесните изделия били
закупени от „Ерфорест“ ООД гр.Мадан и след това продадени на „Ероглу“
ЕООД гр.Смолян, почти без печалба, за да бъдат изнесени в Турция и с тези
доставки да се погасявали аванси, получени от „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян от
фирми в Турция. С тези износни сделки една част от авансите били погасени.
Твърди, че паричните средства, с които „Ерфорест“ ООД гр.Мадан е закупило
процесните стоки, са от заемни средства на съдружниците в дружеството-
лични негови и на другия съдружник Г.А.Е.. Средствата, които той
предоставил са от личен негов кредит към „Уникредит Булбанк“ АД в размер
на 25 000лв., който изплаща. Една част от доставките не са платени, защото
„Ероглу“ ЕООД гр.Смолян не е платил цената на закупените стоки. Твърди,
че „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян имало много задължения към турски фирми в
Турция, където извършвало строителна дейност. И тъй като турските фирми
си искали парите, се наложило да се вземат кредити /до 200 000лв./, по които
бил поръчител, като парите Ъ.Е. изнесла в Турция. Тези кредити били
погасени от Ъ.Е.. Тя продала два имота след смъртта на баща си, за да погаси
кредитите в „Уникредит Булбанк“ АД. Твърди, че е давал постоянни отчети
на Ъ.Е. за дейността му като генерален пълномощник на „Ероглу“ ЕООД
гр.Смолян и че е теглил парични средства от сметките на дружеството в
„Райфайзенбанк“ АД, след като тя му предоставяла код. Но тези обяснения се
опровергават от извършената предварителна проверка на Районна
прокуратура гр.Смолян от ОД на МВР- Смолян, от която се установява, че Ф.
Р. сам, като генерален пълномощник на „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян, е
ръководил търговската дейност на дружеството и е теглил парични средства
от сметките му, като е предоставял счетоводни документи в счетоводството
на дружеството, за което Ъ.Д.Е не била уведомена, и която не е влизала на
територията на Република България в периода 2.ІІІ.2022год. до
10.VІІІ.2022год., т.е. когато са извършвани процесните сделки. Ф. Р. твърди,
че в „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян се водели две каси- една официална, от която
се изплащали заплатите на работниците, и една „черна каса“, в която се
вписвали действителните разходи на дружеството. И въпреки, че съдът го
задължи да представи доказателства за така водените каси, такива не бяха
предоставени от Ф. Р. по делото, а пълномощникът на ответника заяви, че
доверителката му Ъ.Е. не знаела за такива и не може да предостави
информация за тях.
9
Ответникът оспорва основателността на исковата
претенция, като твърди, че така сключените сделки са невалидни,
„фиктивни“, сключени от Ф. К. Р. в нарушение на забраната по чл.38ал.1 ЗЗД.
Между „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян и „Ерфорест“ ООД гр.Мадан няма
подписан договор или рамково споразумение за процесните покупко-
продажби, и управителят на ответното дружество Ъ.Е. не е била информирана
за тези покупко-продажби. Ето защо ответникът счита, че е налице системно
и цЕ.сочено задлъжняване на ответното дружество към ищцовото дружество,
в което Ф. Р. е съсобственик на капитала и негов управител. Представя и
пълномощно, издадено от Х.Ф.Т., като управител на „Тая Ендустриел
Юрюндер Дъш Гиджарет“ ООД гр.Истамбул на Г.А.Е. и договор за
консултантски услуги, сключен между „Тая Ендустриел Юрюндер Дъш
Гиджарет“ ООД гр.Истамбул, като възложител и Г.А.Е., като консултант.
Г.А.Е. е съдружник на Ф. К. Р. в „Ерфорест“ ООД гр.Мадан, поради което
според ответника също е имал интерес от сключването на процесните сделки.
При така установената фактическа обстановка, която е
безспорна, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно се установи по делото, че “Ерфорест“ ООД
гр.Мадан, ЕИК ***, представлявано от управителя Ф.К. Р., като продавач, е
съставил и предал на ответника „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян, ЕИК **,
представлявано от пълномощника Ф. К. Р., като купувач, следните фактури за
продадени струговани дървени колове, греди и технологична дървесина:
фактура№1/25.ІІІ.2022год. на стойност 15 520.18лв., фактура№2/6.ІV.2022год.
на стойност 12 390.00лв., фактура№3/29.ІV.2022год. на стойност 13 752.98лв.,
фактура№5/27.V.2022год. на стойност 22 708.68лв.,
фактура№8/17.VІ.2022год. на стойност 19 471.39лв.,
фактура№9/21.VІ.2022год. на стойност 744.00лв. и
фактура№11/21.VІІ.2022год. на стойност 18 249.92лв.. Или стойността на
продадените стоки е в общ размер на 102 827.15лв. с включен ДДС.
Безспорно се установи по делото, от заключението на ССчЕ, че процесните
фактури са били надлежно осчетоводени в счетоводствата на „Ерфорест“
ООД гр.Мадан и на „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян, като същите са включени в
дневниците за продажби и в справките-декларации по ЗДДС в „Ерфорест“
ООД гр.Мадан и съответно в дневниците за покупки и в справките-
10
декларации по ЗДДС на „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян, и размерът на
задължението на „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян към „Ерфорест“ ООД гр.Мадан
за главница по процесните фактури е 102 827.15лв. Впоследствие закупената
обработена дървесина е изнесена от „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян за дружества
в Турция, видно от представените митнически документи по делото.
Сключването на устен договор за търговска продажба на
струговани дървени колове, греди и технологична дървесина се оспорва от
ответното дружество, което твърди, че тези сделки, за които са издадени
процесните фактури, са невалидни „фиктивни“ сделки, сключени от Ф. К. Р.,
като управител на „Ерфорест“ ООД гр.Мадан и като пълномощник на
„Ероглу“ ЕООД гр.Смолян в нарушение на забраната по чл.38ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.38ал.1 ЗЗД представителят не
може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с
друго лице, което той представлява, освен ако представляваният е дал
съгласие за това. В настоящият случай е безспорно, че продажбите са
извършени между „Ерфорест“ ООД гр.Мадан, представлявано от управителя
Ф. К. Р., ЕГН ********** и „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян, представлявано от
пълномощника Ф. К. Р., ЕГН **********, видно от генералното пълномощно,
издадено от Ъ.Д.Е, гражданка на Република Турция, като управител на
„Ероглу“ ЕООД гр.Смолян, ЕИК ** на Ф. К. Р., ЕГН ********** от гр.Мадан,
което е с нотариална заверка на подписите рег.№5053/23.ІХ.2020год. и
нотариална заверка на съдържанието с рег.№5054/23.ІХ.2020год. на нотариус
Мариана Пиперкова-Атанасова, с рег.№483 по РНК. С генералното
пълномощно Ъ.Д.Е не е овластявала Ф. К. Р. да договаря сам със себе си или с
трето лице, което той също представлява. Безспорно се установи по делото и
че в процеса на сключване и изпълнение на тези търговски продажби, Ъ.Д.Е
не е пребивавала на територията на Република България /една на
10.VІІІ.2022год. е влязла в България/.
Съгласно ТР№3/2013год. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на
сделка, сключена между две търговски дружества, представлявани от едно и
също лице, като техен органен представител по силата на закона, забраната по
чл.38ал.1 ЗЗД не се прилага. Но в случая е налице хипотеза, при която при
сключване на търговските продажби Ф. К. Р. е бил управител /органен
представител по закон/ на „Ерфорест“ ООД гр.Мадан и пълномощник на
11
„Ероглу“ ЕООД гр.Смолян /с генерално пълномощно, издадено от Ъ.Е./, без в
упълномощителната сделка последното дружество да е овластило
пълномощника да договаря съм със себе си като физическо лице или като
представител на друго трето лице. При тази хипотеза е формирана съдебна
практика /Решение№266/4.VІІІ.2010год. по гр.д.№625/2009год. на І ГО на
ВКС, Решение№143/17.ІІ.2020год. по т.д.№2703/2017год. на І ТО на ВКС/,
последователно възприета и от правната доктрина, че с въвеждането на
забраната представителят да не може да договаря лично със себе си или с
трето лице, което също представлява, освен ако представляваният не е дал
съгласието за това, законодателят решава хипотеза на конфликт на интереси
като защитава интересите на представлявания срещу възможна злоупотреба
от страна на представителя, защото последният извършва действията. Само
доколкото този интерес е застрашен, само дотолкова може да се поддържа, че
договорът е недействителен, т.е. дава се възможност на представлявания да
прецени дали сключения договор е в негов интерес. Ако условията не го
удовлетворяват само упълномощителят може да се позове на забраната по
чл.38ал.1 ЗЗД извънсъдебно или чрез иск, респективно възражение по
насочен срещу него иск за изпълнение на този договор. Ако е съгласен с
условията на договора, представляваният може да го потвърди, включително
като предяви иск за изпълнение срещу насрещната страна по договора и
същия ще породи действие. Това становище е възприето и в
ТР№5/12.ХІІ.2016год. по тълк.д.№5/2014год. на ОСГТК на ВКС, според
което, за да договаря сам със себе си или с друго лице, което също
представлява, пълномощникът следва изрично да е овластен за това от
упълномощителя. Забраната по чл.38ал.1 ЗЗД намира приложение в случаите
на договаряне на органен представител на търговско дружество от името на
дружеството сам със себе си като физическо лице, или като пълномощник на
друго, лице, което също представлява.
Относно последиците за действителността на сделката,
сключена в отклонение на нормата на чл.38ал.1 ЗЗД, която същата е
приложима към тази сделка, според горепосочената практика / и
Решение№60149/19.VІІ.2021год. по т.д.№2376/2019год. на І ТО на ВКС/
съдът съобрази следното:
Правилото на чл.38ал.1 ЗЗД не е от императивен характер.
Същото не е установено в защита на публичен интерес, поради което не е от
12
публичен ред. Нормата е установена в защита единствено на интереса на
представлявания предвид възможността при сключване на сделка от
представителя сам със себе си или с друго лице, което също представлява, да
е налице конфликт на интереси между представителя и представлявания.
Интересът на представлявания и начините за неговата защита са
предоставени единствено на неговата свободна преценка, при което същият
разполага с възможността да се откаже от общо предоставената му от
чл.38ал.1 ЗЗД защита, като изрази предварително съгласие, изрично
упълномощавайки представителя да договаря сам със себе си, съгласно
предвиденото в текста на чл.38ал.1 ЗЗД, или като впоследствие потвърди
сделката. Т.е. разпоредбата на чл.38ал.1 ЗЗД е от диспозитилен характер,
поради което сделките, сключени в отклонение от нея, не са нищожни сделки
на основание чл.26ал.1пр.1 ЗЗД. Доколкото в тези случаи съгласно чл.38ал.1
ЗЗД по общо правило представителят няма право да договаря сам със себе си
или с друго лице, което също представлява, освен със съгласие на
представлявания, извършената сделка е такава извън предоставената
представителна власт на пълномощника. В този случай според т.2 на
ТР№5/2014год. на ОСГТК на ВКС, сключеният от представителя без
представителна власт договор е в състояние на висяща недействителност,
като представляваният може да го потвърди или да откаже потвърждаването
му. В последният случай на недействителността може да се позовава само
представляваният, респективно неговите универсални правоприемници.
По гореизложените съображения съдът счита, че процесните
търговски сделки на продажба на струговани дървени колове, греди и
технологична дървесина по: фактура№1/25.ІІІ.2022год. на стойност
15 520.18лв., фактура№2/6.ІV.2022год. на стойност 12 390.00лв.,
фактура№3/29.ІV.2022год. на стойност 13 752.98лв.,
фактура№5/27.V.2022год. на стойност 22 708.68лв.,
фактура№8/17.VІ.2022год. на стойност 19 471.39лв.,
фактура№9/21.VІ.2022год. на стойност 744.00лв. и
фактура№11/21.VІІ.2022год. на стойност 18 249.92лв.., са недействителни
/фиктивни/ сделки, тъй като са сключени от Ф. К. Р., управител на
„Ерфорест“ ООД гр.Мадан и пълномощник на „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян без
да е овластен с право да договаря сам със себе си или с друго лице, което
представлява, като упълномощителят Ъ.Д.Е, управител на „Ероглу“ ЕООД
13
гр.Смолян, от чието име са сключени сделките, прави възражение в
настоящия процес по насочен срещу ответното дружество иск за изпълнение
на тези договори, и съответно отказва да ги потвърди, тъй като тези сделки не
са в интерес на ответното дружество и условията по тях не я удовлетворяват.
Безспорно се установи по делото, че Ф. Р. е съставил
процесните фактури за сключени между „Ерфорест“ ООД гр.Мадан, като
продавач и „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян, като купувач търговски продажби на
обработена дървесина. Той е занесъл процесните фактури на счетоводителя
С.Г., който е водел счетоводствата и двете търговски дружества, и който
надлежно е осчетоводил процесните фактури. Ф. Р. е възложил на Румяна
Янчева, действаща като ЕТ „Руми-Румяна Янчева“гр.Пазарджик, кояно е
пълномощник на „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян, да изготви митническите
документи за износ на закупената обработена дървесина в Турци. И пак Ф. Р.
е възложил на „АИКК“ ЕООД гр.Смолян да превози стоката от базата на
„Природа Вууд“ ЕООД гр.Велинград до купувачите от Република Турция. Ф.
Р., въпреки предоставената му от съда възможност, не представи
доказателства да е уведомил Ъ.Е., като управител на „Ероглу“ ЕООД
гр.Смолян, за тези си действия, нито че е искал нейното съгласие за
сключване на процесните сделки. Безспорно се установи от събраните
доказателства по делото, и че процесните сделки са в интерес на Ф. Р. и Г.Е.,
които са съсобственици и съдружници във „Ерфорест“ ООД гр.Мадан.
По гореизложените съображения съдът счита, че ще следва
да отхвърли като неоснователен предявения главен иск с правно основание
чл.327ал.1 ТЗ във връзка с чл.79ал.1 ЗЗД, за сумата 102 827.15лв. с включен
ДДС, тъй като търговските продажби на струговани дървени колове, греди и
технологична дървесина по: фактура№1/25.ІІІ.2022год. на стойност
15 520.18лв., фактура№2/6.ІV.2022год. на стойност 12 390.00лв.,
фактура№3/29.ІV.2022год. на стойност 13 752.98лв.,
фактура№5/27.V.2022год. на стойност 22 708.68лв.,
фактура№8/17.VІ.2022год. на стойност 19 471.39лв.,
фактура№9/21.VІ.2022год. на стойност 744.00лв. и
фактура№11/21.VІІ.2022год. на стойност 18 249.92лв., са недействителни
сделки, сключени от Ф. К. Р. в нарушение на забраната по чл.38ал.1 ЗЗД, т.е.
без да е овластен да договаря сам със себе си или с трето лице, което също
14
представлява, и които не се потвърждават от упълномощителя Ъ.Д.Е, като
управител на „Ероглу“ ЕООД гр.Смолян.
Съдът счита за неоснователен и предявеният акцесорен иск с
правно основание чл.86 ЗЗД, за сумата 2 223.29лв., тъй като прие, че главният
иск за заплащане на сумата 102 827.15лв. с ДДС е неоснователен.
На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищецът
да заплати на ответника 3 950лв. съдебни разноски по делото в настоящата
съдебна инстанция за платено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо
лице по ССчЕ, съгласно списъка по чл.80 ГПК.
На основание гореизложеното и чл.327ал.1 ТЗ във връзка с
чл.79ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД Смолянският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕРФОРЕСТ“ ООД гр.Мадан, ЕИК ***,
представлявано от управителя Ф. К. Р. срещу “ЕРОГЛУ“ ЕООД гр.Смолян,
ЕИК **, представлявано от управителя Ъ.Д.Е главен иск по чл.327ал.1 ТЗ във
връзка с чл.79ал.1 ЗЗД за сумата 102 827.15лв. с ДДС, представляваща цената
на доставени, но незаплатени суми по гореописаните фактури, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 18.VІІІ.2022год. до окончателното и изплащане, и акцесорен
иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 2 223.29лв., представляваща
мораторните лихви за забавено плащане на сумите по фактурите, считано от
датата на падежа за плащане по всяка фактура до 19.VІІІ.2022год.,КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ!
ОСЪЖДА “ЕРФОРЕСТ“ ООД гр.Мадан, ЕИК *** да
заплати на “ЕРОГЛУ“ ЕООД гр.Смолян, ЕИК ** съдебните разноски по
делото в размер на 3 950лв. /три хиляди деветстотин и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото пред ПАС!
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
15