Р Е Ш Е Н И Е
Номер 305 26.02.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– Бургас, XVI-ти състав, на двадесет и осми януари две хиляди двадесет
и първа година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: К. Л.
Прокурор: А. Червеняков
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 1 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Началник-група в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР– гр.Бургас, против решение № 260472 от 18.11.2020г.,
постановено по НАХД № 2654 от 2020г. по описа на Районен съд – град Бургас, с
което е отменено наказателно постановление № 20-0769-001516
от 22.05.2020г., издадено от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Бургас, с което на А.П.А., с адрес: ***, за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от
Закон за движение по пътищата (ЗДвП), са наложени административните наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца.
Касаторът твърди, че първоинстанционният съд е
постановил незаконо-съобразен съдебен акт, противоречащ на процесуалните
правила и на материално-правните норми. Излага се хронология по установяване на
административното нарушение и се изразява становище, че правилно е ангажирана
административнонаказателна отговорност на лицето, в качеството на водач на МПС.
Иска се съдът да отмени решението на Районен съд – Бургас и вместо него да
постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.
Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира като основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК –
неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание, касаторът редовно уведомен, не
изпраща представител.
Ответникът по касация – А.П.А., редовно уведомен, не
се явява, а се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който оспорва
жалбата и иска решението на Районен съд – Бургас да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава
заключение за основателност на оспорването. Споделя тезата на касатора, че при
постановяването на решението съдът е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. Предлага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на
делото за ново разглеждане.
След
като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия
състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството
пред Районен съд – Бургас било образувано по жалба на А.А., против наказателно постановление № 20-0769-001516 от 22.05.2020г.,
издадено от Началник на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас, с което за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца.
С оспореният съдебен акт, Районен съд – Бургас
отменил наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът приел,
че в хода на производството били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Съдът изтъкнал, че за да бъде ангажирана
отговорността на водача за това нарушение, следва да бъде установен отказа на
лицето да му бъде извършена проверка с техническо средство или не изпълни
предписанието за вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване. Съдът посочил, че наличието на отказ, на който и да било от
посочените в нормата способи, при липса на отчетен резултат, изпълва състава на
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Според
анализа на доказателствата извършен от решаващия състав, водачът А. не е
отказал да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство, а
напротив „направил опит да вдиша в
техническото средство, но е нямал достатъчно въздух“, който извод бил
направен въз основа на антажираните гласни доказателства- показанията на
св.Георгиев. Освен това двамата служители на МВР в показанията потвърдили, че А.
не е получил и талон за медицинско изследване. Изтъква се и обстоятелството, че
при отиване в спешния център, на водача било отказано вземането на проба именно
поради липсата на документ. Съдът посочил, че безспорно е налице нарушение на
чл.6, ал.6 от Наредба № 1 от 2017г., регламентираща реда за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта, а така било нарушено и правото на защита на
наказаното лице. В заключение, съдът намерил наличието на обективни причини,
поради които водачът не е предоставил кръвна проба за изследване, респективно
липсата на основание за ангажиране на неговата отговорност по цитирания законов
текст. При така направените констатации, съдът отменил наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
Настоящият
касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е НЕПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд,
на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът
следи служебно.
В хода на съдебното производство, съдът е събрал необходимите
доказателства за изясняване на фактическата обстановка, но съдебният акт е постановен в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните
по делото доказателства Районен съд– гр.Бургас е формулирал незаконосъобразен извод
за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на процедурата
по установяване на нарушението, което обусловило отмяна на наказателното
постановление. Настоящият състав не споделя тези изводи, поради следното:
От приетите по
делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че на 26.04.2020 г. около 23.20 часа водачът А.А. управлявал
моторно превозно средство- „Мерцедес С 350 ЦДИ 4 Матик“, с рег.№ РВ 8998 МК на
територията на община Бургас, по автомагистрала „Тракия, в посока гр.Бургас,
като бил спрян за проверка от служители на „Пътна полиция“, в близост до
разклона за гр.Камено и гр.Българово. След спиране на автомобила, свидетелят
Димитър Георгиев- младши автоконтрольор при ОД на МВР-гр.Бургас и колегата му
от патрула поискали да проверят водача за употреба на алкохол. Действително,
според показанията на свидетеля, водачът „опита няколко пъти да вдиша и издиша
в апарата“, но резултат от проба не бил отчетен. На водача било обяснено, че
след като не може да бъде отчетен резултат от пробата, следва да се състави
протокол за отказ. Служителят съставил и талон за медицинско изследване, но според
заявеното от него „пропуснал“ да го
даде на проверявания водач, тъй като имало движение на много автомобили и
работата била изключително много.
По
делото не са ангажирани доказателства за наличие на здравословен проблем,
поради който водачът да не може да издиша необходимото количество въздух, с цел
валидно извършване на проверка с техническото средство, нито въобще са изложени
подобни твърдения. Дори от ангажираните по искане на жалбоподателя гласни
доказателства не може да се обоснове такъв извод. Видно от показанията на
свидетеля Красен Тодоров /протокол от
с.з. на 26.10.2020г.- стр.3/, свидетелят бил вкъщи, когато му се обадил
жалбоподателя А., който казал, „че са го
спрели на КПП Българово, има проблеми с алкохола и трябва да отида да го взема
и и да го прибера, тъй като бяха свалени номерата на колата“.
При
анализа на доказателствата, РС-гр.Бургас въобще не е съобразил фактите,
удостоверени от приет като писмено доказателство по делото официален документ-
талон за изследване. Видно от завереният препис на документа, водачът е отказал
да му бъде извършена проверка с техническо средство, а също така е отказал и да
подпише талона в раздел „подпис на провереното лице...“ В същият талон е
удостоверено, че е указано на водача да се яви в УМБАЛ-гр.Бургас до 45 минути
от връчването на талона, а като начален час за този диапазон от време се сочи
23.40 часа на 26.04.2020г.
Видно
от съдържанието на официалния документ, провереното лице не е избрало начина,
по който да бъде изследван за употреба на алкохол, тъй като липсва положен
подпис от негова страна. Нещо повече, от страна на друго лице- подписаният
Дилян Василев, чиито пълни лични данни /три имена, адрес и единен граждански
номер/ са вписани в долната част на документа, изрично е отразено следното: „Водача А.А. отказва и да разпише абсолютно
каквото и да било по талона за изследване“ и е положен подпис на този
свидетел. В изготвена от актосъставителя Д.Георгиев докладна записка са
отразени същите обстоятелства, при което приетите писмени доказателства са
непротиворечиви.
Съдът
не е взел предвид така отразените факти и обстоятелства, удостоверени от
надлежно съставения по образец официален документ, който има съответната
доказателствена сила, а без да ги съпостави със заявеното по време на
изслушването на този свидетел, обосновал крайните си изводи при съществено
нарушение на процесуалните правила да извърши обективен и пълен анализ на
събраните доказателства и да посочи кое от тази доказателства са кредитира, кое
не и по какви причини. Позовавайки се на заявеното от свидетеля, че „пропуснал“
да предостави талон за изследване поради големия поток от автомобили и обема от
работа, съдът не коментирал защо е игнорирал цитираното писмено доказателство-
Талон за изследване от 26.04.2020г., с бланков № 0002239, което при надлежно
попълване на всички реквизити и неоспорено съдържание съставлява доказателствен
източник със съответната официална удостоверителна сила и вместо да изгради
изводите си въз основа на обективен анализ на доказателствата, се позовал само
на показанията на свидетеля изслушани в един отдалечен във времето момент- шест
месеца след датата на проверката /в с.з. на 26.10.2020г./Обаче,
удостоверителната сила на цитираното писмено доказателство не може да се
компрометира от така изслушаните показания на свидетеля, нито до обори факта,
че:
1.
Водачът не е избрал начина на изследване за
употреба на алкохол: а/доказателствен
анализатор или б/медицинско и химическо изследване;
2.
Мястото, където следва да се яви, за да
предостави проба за анализ – УМБАЛ-гр.Бургас;
3.
Отказа му да подпише каквото и да било от талона,
включително разписката за получаване, обективирана в края на документа;
Ако съдът бе съобразил
тези факти и обстоятелства, не би достигнал до погрешния извод, че на водача е
нарушено правото на защита, както и че „безспорно е налице нарушение на
разпоредбата на чл.6, ал.6 от Наредба № 1 от 19.07.2017г….“ По никакъв начин на
провереният водач не са нарушени правата му в хода на
административнонаказателното производство. Предоставена му е възможност да бъде
изследван с техническо средство, но до валиден резултат не се е стигнало.
Липсват удостоверени обективни причини, поради които на водача не му достигнал
въздух, за да завърши с валиден резултат проверката на която е подложен. При
това положение, не може да се приеме, че той не е отказал да му се извърши
такава проба. Извършването на симулативни действия, с „опити да вдиша и издиша въздух“ не водят до извода, че лицето е
изпълнило задълженията си да бъде проверено с такова техническо средство,
поради което не са установени обективни фактори извън неговата воля, които да
са препятствали постигането на валиден резултат. Приемане на подобна теза
означава нарушителят да черпи благоприятни последици от собственото си
неправомерно поведение, а това е недопустимо.
На следващо място, следва да се
отбележи, че предоставянето на проба от кръв за химическото й изследване в хода
на това производство е доброволен акт и не се извършва принудително. В хода на настоящото
производство не са ангажирани никакви доказателства, че по други обективни
причини лицето не е могло да даде такава кръвна проба, в посоченото лечебно
заведение и в указания времеви диапазон.
Съгласно цитираният от предходната
инстанция текст на чл.6, ал.6 от Наредба № 1 от 2017г. „Контролният орган връчва на
лицето срещу подпис талона за
изследване“,
а след като лицето е отказало да го подпише само е възпрепятствало получаването
на този талон и липсата му очевидно не се дължи на пропуск на служителя да го
връчи, поради голямата натовареност в тази нощна смяна.
Съдът въобще не е взел предвид
указаното в нормата на чл.6, ал.4, изр. второ от Наредба № 1 от 2017г., според
който „При отказ на лицето да избере един
от двата начина на установяване се
приемат отчетените показания от
техническото средство“ Следователно, при отказ на лицето да отрази „каквото
и да било в талона“, което обстоятелство е надлежно удостоверено в талона,
въобще не се изисква последващо изследване, след като нормативният акт указва,
че в този случай следва да бъдат взети предвид показанията на техническото
средство.
Талонът за изследване е изготвен
изцяло в съответствие с указаното в чл.6, ал.8 от наредбата, с
удостоверяване на вписаните обстоятелства от нарочен свидетел- Дилян Василев.
Императивната норма на чл.6, ал.9 от
същата наредба сочи, че „Концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите
на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване,
при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за
изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване“.
Както стана ясно, свидетелят
не е извършил необходимите действия, за да бъде отчетен валиден резултат от
техническото средство и липсата на такъв резултат е обусловен единствено от
неговата воля. Не се и твърди да е предоставена кръвна проба, като отново
според тезата на санкционирания водач пробата не му била взета поради липса на
талон. Дори формално това да е основание да му се откаже вземането на проба,
липсата на талон се дължи изцяло на неговото поведение, т.е. предвид
категоричният му отказ да го подпише, а в този случай няма как да му бъде
предоставен. В такъв случай, дори да се приеме, че наличието на документ е
задължително условие за вземане на кръвна проба впоследствие, деецът не може да
черпи благоприятни последици от неправомерното си поведение, което е
единствената удостоверена от приобщените писмени доказателства причина да не
получи такъв талон и не може да се твърди, че правата му са нарушени. Не може
да се приеме, че талонът не е представен от актосъставителя, поради негов
„пропуск“, дължащ се на голямата му натовареност в онзи момент, тъй като
документът е съставен непосредствено при извършваната проверка и е логично
най-точно да отразява обстоятелствата по случаят, а показанията на свидетеля са
изслушани 6 месеца след датата на проверката и може да се приеме, че посоченото
от свидетеля в съдебното заседание се дължи на значителния период от време
изтекъл до съдебното заседание, още повече, че няма данни освен акта за
установяване на нарушение по време на разпита му да е бил предявяван и
приложеният по делото талон, с оглед опресняване на спомените на служителя и
коректно излагане на възприятията му пред съда.
Съставеният акт за установяване на нарушение
и издаденото НП съдържат всички изискуеми реквизити и са предявени по надлежния
ред. Издаденият санкционен акт е законосъобразен и с него са наложени
предвидените в закона две административни наказания, в условието на
кумулативност. Наказанието е индивидуализирано напълно в съответствие с
указаното в приложимата законова хипотеза и е справедливо, а предвид
фиксираните си размери не подлежи и на редуциране.
Обобщено,
настоящият касационен състав намира, че първоинстанционното
съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно, от което произтича отмяната
му, респективно жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена. Не се налага
извършването на допълнителни процесуални действия за събиране на други
доказателства, тъй като и исканията на жалбоподателя са били уважени, а в тази
връзка по делото са събрани необходимите гласни и писмени доказателства.
Предвид едностранното им и необективно обсъждане, първоинстанционният съд е
допуснал съществено нарушение на процесуланите правила, което обаче бе отстранено
от касационната инстанция и не се налага връщане на делото за ново разглеждане.
При наличие на всички изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на
водача, следва наказателното постановление да бъде потвърдено, с което да се
приложи правилно и материалния закон.
По
изложените съображения, касационният състав намира, че решението на
РС-гр.Бургас следва да бъде отменено и да бъде постановен нов съдебен акт, по
съществото на спора, с което наказателното постановление да бъде потвърдено
като законосъобразно.
Мотивиран от горното,
на основание чл.222, ал.1,
вр. чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Административен съд - гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260472 от 18.11.2020г., постановено по НАХД №
2654 от 2020г. по
описа на Районен съд – гр.Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 20-0769-001516 от 22.05.2020г.,
издадено от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас, с което на
А.П.А., с адрес: ***, са наложени наказанията „глоба“ в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: Членове: 1. 2.