№ 17673
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110119414 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
101665/11.04.2023 г., с която от името на С. Г. З. против ***** „*******“ АД е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 от
Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, за
осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4857,00
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
настъпили вследствие от виновно неизпълнение от страна на туроператора
„**“ * на *****ължение по договор за туристически пакет от 15.11.2019 г.,
сключен между С. Г. З. и „**“ *, поради изпадане на туроператора в
неплатежоспособност и/или несъстоятелност, гражданската отговорност на
което дружество към датата на договора е била застрахована от ответника,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/11.04.2023 г./ до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, че на 15.11.2019 г. сключил с туроператора „**“ *
договор за туристически пакет, по силата на който туроператорът се
*****ължил да изпълни екскурзия до Египет в периода 11.04.2020 г. –
18.04.2020 г., за което ищцата му заплатила сума в размер на 4857,00 лв.
Сочи, че поради невъзможност екскурзията да бъде организирана в
уговорения срок, туроператорът предоставил ваучер на стойност 4857,00 лв.
за туристическа услуга по избор на клиента, като се *****ължил да
предостави същата до 31.12.2021 г., но това не се случило. Ищцата поддържа,
че заплатената от нея сума не била възстановена, поради което осъдила „**“ *
с влязло в сила решение по гр. д. № 25269/2022 г., по описа на СРС, 128
състав да заплати същата. Сочи, че за събиране на присъдената сума е
образувала изпълнително дело № 20238380400808/2023 г. по описа на ЧСИ
1
Милен Бъзински, рег. № 838, район на действие – СГС, по което било
установено, че „**“ * няма активи и имущество, поради което вземането не
може да бъде събрано. Излагат се твърдения, че между „**“ * и ответника
„*******“ АД е сключен договор за застраховка „Отговорност на
туроператора“, валиден към датата на договора за туристически пакет.
Ищцата поддържа, че на база застрахователния договор е отправила до
ответника претенция за заплащане на обезщетение в размер на сумата от
4857,00 лв., но ответната страна отказала плащане.
Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 4857,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили
вследствие от виновно неизпълнение от страна на туроператора „**“ * на
*****ълженията по договор за туристически пакет от 15.11.2019 г., сключен
между С. Г. З. и „**“ *, поради изпадане на туроператора в
неплатежоспособност и/или несъстоятелност, гражданската отговорност на
което дружество към датата на договора е била застрахована от ответника,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/11.04.2023 г./ до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ***** „*******“ АД е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва допустимостта на иска с
твърдения, че за ищцата липса правен интерес от настоящото производство,
тъй като процесната сума е присъдена с влязло в сила решение по гр. д. №
25269/2022 г., по описа на СРС, 128 състав. Ответникът признава фактите, че
към датата на сключване на договора за туристическа услуга между С. Г. З. и
„**“ * – 15.11.2019 г., е бил застраховал гражданската отговорност на „**“ *
по застраховка „Отговорност на туроператора“. Поддържа, че планираната
екскурзия до Египет в периода 11.04.2020 г. - 18.04.2020 г. не се е
осъществила и договорът е прекратен, поради обективни причини, а именно -
обявено в Република България извънредно положение. В тази връзка посочва,
че не се касаело за отказ на контрагенти или доставчици на туроператора да
предоставят туристическа услуга, поради което не бил настъпил покрит
застрахователен риск. Оспорва да е налице застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застрахователния договор. Излага доводи, че
по реда на чл. 25 от ЗМДВИП, на 03.04.2020 г., на ищцата е издаден ваучер за
туристически услуги срещу заплатената сума, което представлявало
сключване на нов договор, попадащ извън периода на застрахователното
покритие. Сочи, че ищцата е имала възможност да използва ваучера в
периода 03.04.2020 г. – 31.12.2021 г., но по своя вина не е сторила това.
Поддържа, че туроператорът не е бил обявяван в неплатежоспособност или
несъстоятелност с решение на съд през периода на застрахователното
покритие, с оглед на което не бил настъпил покрит застрахователен риск.
Позовава се на чл. 2, Раздел II от Общите си условия, като обосновава
недължимост на претендираната сума с твърдения, че ищцата е отправила
2
застрахователна претенция на 20.03.2023 г. - след срока на застрахователния
договор. Излага съображения, че при евентуално уважаване на иска и
определяне на дължимото застрахователно обезщетение на ищцата следвало
да се присъди част от претендираната сума, тъй като страни по процесния
договор за туристическа услуга освен ищцата били още две лица – *** и ***.
Моли се за отхвърляне на предявения иск.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Представен е договор за туристически пакет от 15.11.2019 г., сключен
между „**“ *, в качеството му на туроператор, и С. Г. З., в качеството
на възложител, съгласно който туроператорът се е *****ължил да предостави
подробно уговорен туристически пакет с дестинация ******* за периода
11.04.2020 г. – 18.04.2020 г.
Не е спорно и от представените на л. 13 от делото фискални бонове се
установява, че съгласно договора ищцата е заплатила на „**“ * сума в общ
размер от 4857,00 лв.
Представен и приет като доказателство в настоящото производство е
ваучер от 03.04.2020 г., издаден от „**“ * в полза на С. Г. З. за сумата от
4857,00 лв., със срок на ползване до 31.12.2021 г. Съгласно посоченото във
ваучера, същият се издава, поради отлагане на изпълнението на договора за
туристически пакет от 15.11.2019 г., като пътуващият има право да избере
друга услуга или услуги, за които да сключи съответен договор с
туроператора.
Между страните е безспорно и от представена застрахователна полица
№ 13160193990000001 се установява, че между ***** „*******“ АД и „**“ *
е сключен договор за застраховка „Отговорност на туроператора“, със срок на
действия от 23.02.2019 г. до 22.02.2020 г.
Съгласно представени и приети като доказателство по делото общи
условия към застрахователния договор, предмет на застраховката е
отговорността на туроператора за вреди, причинени на потребителите на
организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена,
вследствие неразплащане от страна на застрахования с негови контрагенти
и/или доставчици, вкл. при негова неплатежоспособност и несъстоятелност.
Същата информация е посочена и в Сертификат №
13160193990000001/21.02.2019 г.
По предявена от ищцата застрахователна претенция срещу *****
„*******“ АД е образувана щета № 131623001000001, като с писмо от
27.03.2023 г. застрахователното дружество е отказало да изплати
застрахователно обезщетение с мотиви, че претърпените вреди не са
3
настъпили вследствие от реализиран покрит застрахователен риск съгласно
уговореното в застрахователния договор и общите условия към него, а
именно – не било налице неразплащане на застрахования с негови
контрагенти и/или доставчици и не бил обявен в неплатежоспособност или
несъстоятелност.
Представено е съдебно решение от 19.10.2022 г., постановено по гр. д.
№ 25269/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, с което „**“ * е осъдено да
заплати на С. Г. З. сумата от 4857,00 лв., представляваща предварително
заплатена от ищцата сума по договор за туристическа услуга от 15.11.2019 г.,
поради неизпълнение на същия, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 13.05.2022 г., до окончателното плащане на дължимото,
както и сумата от 103,89 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода 23.02.2022 г.-13.05.2022 г. Дружеството туроператор е осъдено да
заплати на ищцовата страна и разноски в размер на 244,28 лв.
По настоящото производство е прието като доказателство копие на
изпълнително дело № 20238380400808/2023 г. по описа на ЧСИ Милен
Бъзински, рег. № 838, район на действие – СГС. От документите по същото е
видно, че е образувано срещу „**“ * по молба на С. Г. З. от 20.02.2023 г., въз
основа на издаден изпълнителен лист за горепосочените суми.
В кориците на горепосоченото дело не са налице доказателства за
постъпили суми, като съгласно удостоверение изх. № 23379/10.04.2023 г.
няма открито движимо или недвижимо имущество на длъжника, срещу което
да бъде насочено принудително изпълнение, и по делото няма постъпили
суми от запор или доброволно плащане.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите
Динка Иванова Иванова и Красимир Тодоров Тодоров.
Свидетелката Динка Иванова Иванова посочва, че работи заедно с
ищцата и познава същата от 2011 г., като е наясно за процесния договор за
туристически пакет, тъй като и тя сключила такъв с „**“ *, за да отидат двете
с децата си на екскурзия до Египет. Посочва, че екскурзията не била
осъществена, поради отмЯ. на полетите заради пандемията от Ковид 19.
Изяснява, че на ищцата бил издаден заместващ ваучер за други екскурзии, но
и те не били изпълнени. Свидетелката заявява, че е присъствала на срещи
между ищцата и представителя на „**“ *, като организирането на екскурзия,
респ., връщането на платената сума се отлагало постоянно във времето.
Свидетелят Красимир Тодоров Тодоров посочва, че ищцата е майка на
децата му и е запознат с процесния договор, като пояснява, че заради
пандемията от Ковид 19 екскурзията не се е състояла. Твърди, че бил издаден
ваучер, но и по него пътуване не било осъществено. Посочва, че ищцата се е
свързвала с управителят на „**“ * по телефона или на място, като в някои от
случаите я е придружавал, но нещата само се отлагали, без да се организира
реално екскурзия или да се върнат парите.
4
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като логични,
последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Действително, и двете лица са близки на ищцовата страна, но това не може да
е единствено основание за дискредитиране на показанията им, още повече, че
не са налице други доказателства, които да разколебават достоверността на
изнесеното от двамата свидетели.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97,
ал. 1 от Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането. В
тежест на ищеца по така предявения иск е да установи следните факти: 1/
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Отговорност на
туроператора“ между ответника - застраховател и туроператора „**“ *,
обезпечаваща всички плащания по договор за туристически пакет от
15.11.2019 г., сключен между ищцата С. Г. З. и „**“ *; 2/ направено от ищцата
плащане в полза на туроператора в размер на 4857,00 лв.; 3/ неизпълнение на
съответните уговорени туристически услуги, което е следствие от
неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност,
обявени по надлежния ред, което събитие да представлява покрит риск по
застрахователния договор.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
По делото се доказа, че е налице валидно правоотношение по
застраховка „Отговорност на туроператора“ между ответника *****
„*******“ АД, в качеството му на застраховател, и туроператора „**“ *, в
качеството му на застрахован, с период на застрахователно покритие
23.02.2019 г. – 22.02.2020 г. Доказа се, че между ищцата С. Г. З. и „**“ * е
сключен договор за туристически пакет от 15.11.2019 г. /в срока на
застрахователното покритие/, поради което следва да се приеме, че на
основание чл. 97б от ЗТ ищцовата страна е имала качеството на ползващо се
от застраховката лице. Следователно, по силата на чл. 103, ал. 1 и ал. 5, вр. чл.
97, ал. 1 от Закона за туризма, ответното застрахователно дружество е поело
риска за възстановяване на всички плащания по договора за туристически
пакет и за репариране на причинените на ищцата вреди, в случай на
неизпълнение на уговорените туристически услуги в резултат на
неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на
туроператора. Подобна клауза е предвидена и в Раздел I от представените
Общи условия към застрахователния договор, като същата е възпроизведена в
застрахователния сертификат. Установи се по делото, че в изпълнение на
договорните си *****ължения по договора за туристически пакет ищцата е
заплатила в полза на туроператора „**“ * сума в размер на 4857,00 лв., като се
5
доказа, че последният не е изпълнил *****ълженията си, тъй като не е
организирал уговорената екскурзия до Египет.
Същевременно обаче по делото не е доказано неизпълнението на
уговорения туристически пакет да е следствие от неразплащане с
контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора
„**“ *. Това е предпоставка за възникване на вземането за застрахователно
обезщетение, независимо дали се претендира възстановяване на заплатени
суми или репариране на претърпени вреди от неизпълнението на договора за
туристическа услуга. До този извод се стига от систематичното място на
разпоредбите на чл. 97, ал. 1 и чл. 103, ал. 1 и ал. 5, които са поместени в
Глава 7, Раздел III от ЗТ, озаглавен „Отговорност на туроператорите и
търговците, които улесняват предоставянето на свързани туристически
услуги при неплатежоспособност и несъстоятелност“. Изричен в този смисъл
е и чл. 97в от ЗТ, съгласно който за туристически услуги - част от
туристически пакет, или за свързани туристически услуги, които не са били
предоставени в резултат на неплатежоспособност или несъстоятелност,
възстановяването на платените суми се извършва без необосновано забавяне
по искане на пътуващия. Следва да се посочи, че и в предходната редакция на
раздела /преди измененията му, обнародвани в ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от
01.07.2018 г./, е била заложена идеята застраховката „Отговорност на
туроператора“ да обезпечава отговорността на туроператора само при
неизпълнение, което е следствие от неразплащане с контрагенти,
неплатежоспособност или несъстоятелност. В тази връзка трябва да се
отбележи, че в първоначалната редакция на чл. 98, ал. 1 от ЗТ изрично е било
регламентирано, че *****ължителната застраховка по чл. 97, ал. 1 покрива
отговорността на туроператора за причинени вреди вследствие на
неразплащане със своите контрагенти, включително при
неплатежоспособност и несъстоятелност.
В настоящия случай, макар от приложеното изпълнително дело да се
доказва, че не са установени имущество и вземания на туроператора „**“ * и
не са постъпвали плащания, не са събрани доказателства за това, че
неизпълнението на договора за туристически пакет от 15.11.2019 г. е в
резултат от неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или
несъстоятелност на туроператора. Необходимо е да се посочи, че
неплатежоспособността и несъстоятелността се обявяват със съдебно
решение – чл. 630, ал. 1, т. 2 и чл. 710 от Търговския закон ТЗ). По делото не
са събрани доказателства за постановяване на подобни съдебни решения, а и
от общо достъпната информация в Търговския регистър за актуалното
състояние на „**“ * не се установява настъпването на такива обстоятелства.
Действително в разпоредбата на чл. 608, ал. 4 ТЗ е въведена законова
презумпция, че неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително
производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора,
подал молба по чл. 625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично
неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на
6
съобщението за доброволно изпълнение. Същевременно, обаче, за да се
приложи тази презумпция е необходимо да е било образувано производство с
искане за обявяване в несъстоятелност, каквито доказателства не са
ангажирани в настоящото производство.
Като допълнение следва да се посочи, че съгласно раздел II т. 2, ал. 1 от
Общи условия на ***** ******* АД, застраховката покрива отговорността на
туроператора за причинени вреди на потребители по договори за
организирано туристическо пътуване, сключени и заплатени в периода на
нейното действие, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, застрахователното
събитие се счита за настъпило в срока на действие на застраховката, когато
претенцията за застрахователно обезщетение е предявена срещу
застрахования или застрахователя за пръв път писмено през срока на
действие на застраховката. Следователно дори да се приеме, че с издаването
на ваучер на името на ищцата, страните по процесния договор за
туристически пакет са сключили допълнително споразумение по договора, с
което са уговорили изменение на предмета на правоотношението и срока на
действие на същото, то следва, че искането за изплащане на застрахователно
обезщетение е следвало да бъде предявено най-късно до 31.12.2021 г. /срокът
на действие на издадения ваучер/, като предявяването му едва на 20.03.2023 г.
не е извършено в срока на действие на застрахователния договор.
Следователно не е налице една от предпоставките за възникване на
вземането за застрахователно обезщетение, съответно - не е налице и покрит
застрахователен риск съгласно застрахователния договор, поради което
претенцията на ищцата за присъждане на сумата от 4857,00 лв. следва да бъде
отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
производството пред СРС:
При този изход на спора, само ответникът има право на разноски, за
присъждането на които е направил своевременно искане и е представил
доказателства, от които се установява, че е заплатил в полза на
упълномощения представител Адвокатско съдружие „Си Ем Ес София“
хонорар в размер на 942,00 лв. с ДДС. От името на ищеца е направено
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като съдът
намира същото за неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с материален
интерес от 1000 до 10 000 лв., минималното възнаграждение е 400 лв. плюс
10 % за горницата над 1000 лв. В случая материалният интерес по делото се
равнява на претендираната сума от 4857,00 лв., като минималното адвокатско
възнаграждение, определено по посочения начин, е 785,70 лв. На основание §
2а от Допълнителните разпоредби на Наредбата, върху тази сума следва да
бъде начислен и ДДС в размер на 20% /157,14 лв./, съгласно представената
7
фактура от 25.05.2023 г. с доставчик Адвокатско съдружие „Си Ем Ес
София“. Следователно, заплатеният адвокатски хонорар в размер на 942,00
лв. не е прекомерен и ищцата С. Г. З. следва да бъде осъдена да заплати
същия в полза на ответника ***** „*******“ АД.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. З., ЕГН: **********, с адрес: ******
„******“, ********, против ***** „*******“ АД, ЕИК: ******, със седалище
и адрес на управление: ***** „****“ ****, осъдителен иск с правно основание
чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, за осъждането на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 4857,00 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, настъпили вследствие от виновно неизпълнение от
страна на туроператора „**“ * на *****ължение по договор за туристически
пакет от 15.11.2019 г., сключен между С. Г. З. и „**“ *, поради изпадане на
туроператора в неплатежоспособност и/или несъстоятелност, гражданската
отговорност на което дружество към датата на договора е била застрахована
от ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска /11.04.2023 г./ до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА С. Г. З., ЕГН: **********, с адрес: ****** „******“,
******** да заплати в полза на ***** „*******“ АД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: ***** „****“ ****, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 942,00 лв., представляваща разноски в производството пред
СРС.
Решението е постановено при участието на „**“ *, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: г**** „****“, ул. „***“ ***, като трето лице
помагач на страната на ответника ***** „*******“ АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8