№ 13977
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110158541
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „фирма” ЕАД искове с правно основание 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо Р. Ж. М. съществуването на вземане в размер на сумата
1925,77 лева – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ... за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.03.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 278,37 лева за периода от
15.09.2018г. до 18.03.2021 г., сумата от 26,99 лева – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 30.03.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 5,45 лева за периода от 31.08.2018г. до
18.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 21.04.2021 г. по ч. гр. д. № 17954/2021 г. по
описа на СРС, 30 състав.
Ищецът „фирма” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на
ищеца. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
1
разноски в производството.
Ответникът Р. Ж. М. подава отговор на исковата молба чрез назначения
особен представител в срока по чл. 131 ГПК, с който се оспорват исковите
претенции по основание и размер. Оспорва ответникът да е собственик,
носител на право на ползване или наемател в процесния апартамент. Оспорва
сумите за дялово разпределение като дължими на трето лице. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „фирма” АД заема
становище за изготвяне на дяловото разпределение за сградата, в която се
намира процесния апартамент в съответствие с действащите за съответния
период нормативни разпоредби.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
Решение № 2/17.05.2018 г. постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС,
ОСГК собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
2
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й.
От приетия като доказателство по делото Договор за наем от 13.07.2005
г., Настанителна заповед от 27.11.1992 г. и молба декларация за открИ.не на
партида от 05.01.2000 г. между ответника като наемател на процесния имот и
ищцовото топлопреносно предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, находящ се в /населено
място/. Поради изложеното, може да се направи извод, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в процесния имот, респ. между него и
ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на
това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното
предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и
действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а
и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите
условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
по силата на което за ищеца „фирма” ЕАД е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да
заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката.
Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с
пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите
съгласно задължителните разяснение в Тълкувателно решение № 2/25.05.2017
г. по тълк. дело № 2/2016 г. по описа на ВКС, ОСГК.
Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в
сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. По делото е безспорно установено, че за етажната
собственост в сградата, в която се намира топлоснабденият имот е
3
извършвано дялово разпределение на топлинната енергия от „фирма” АД по
силата на сключен договор с етажната собственост. Дяловото разпределение
следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и вписано в
публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба
№16-344 от 06.04.2007г., а в случай че договорът е прекратен и клиентите не
са избрали друго лице, то разпределението следва да се извърши от самото
топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2
от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи отчитането на
топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане по този ред,
независимо от това дали има сключен договор между етажната собственост и
топлинен счетоводител или не. Методът за дялово разпределение може да
бъде различен в зависимост от решението на общото събрание, но в случая
не се навеждат твърдения, че има разминаване между избрания начин на
разпределение и този, който е приложен.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. И. Д. У. по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е
извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни
разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните
електронни отчети на общите топломери в двете абонатни станции на
процесната сграда. Вещото лице е съобразило, че в процесния имот няма
начислена топлинна енергия за отопление на имота и общите части. Вещото
лице сочи, че поради неосигурен достъп има служебно изчислена ТЕ за БГВ
за един брой потребител на топла вода при служебно определен разход 140 л.
на денонощие. От заключението на съдебно-техническата експертиза, се
установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 1892,87 лева. Вещото лице е
установило и че общите топломери в абонатните станции, които отчитат
топлоенергията, са преминали метрологична проверка от лицензирана
лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца
не се установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и
4
представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени
в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу
извършеното дялово разпределение в установените срокове.
От приетото заключението на вещото лице В. Д. П. по изготвената
съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
цени като обективно, безпристрастно, съответно на събраните доказателства и
компетентно дадено, се установява, че стойността на реално консумираната
топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., която е останала
незаплатена от страна на ответника, е в размер на 1925,77 лева. Видно от
изготвеното заключение, дължимата сума за дялово разпределение за периода
01.02.2018г. до 30.04.2020 г. е в размер на 26,99 лева.
Предвид изложеното предявеният иск за главници за топлинна енергия
се явява основателен до посочената от вещото лице по СТЕ експертиза сума
1892,87 лева, а предявеният иск за главници за дялово разпределение се
явява основателен в пълня размер.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия,
респ. отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1
от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче, на основание чл. 33, ал. 3
вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца.
Предявеният иск за лихва за забава върху уважения размер на главницата за
топлинна енергия следва да се уважи до сумата от 270,66 лева, който размер е
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
5
което акцесорната претенция за мораторна лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. При този изход на спора и двете
страни имат право на разноски. Предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 44,73 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане
на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и
правна сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете
претенцията е основателна до сумата от 92,78 лева. В полза на ищеца следва
да се присъдят и сторените в исковото производство разноски за държавна
такса в размер на 44,73 лева, 460 лева – депозит за особен представител, 350
лева – депозит за СТЕ, 350 лева – депозит за ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна
сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете претенцията е
основателна до сумата от 1277,86 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, че Р. Ж. М., ЕГН **********, с адрес /населено място/ ДЪЛЖИ НА
„фирма” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: /населено място/
сумата от 1892,87 лева – цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот, находящ се в /населено място/, аб. № ... за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от 30.03.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 270,66 лева за
периода от 15.09.2018г. до 18.03.2021 г ., сумата от 26,99 лева – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.03.2021г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 21.04.2021 г. по ч. гр. д. № 17954/2021 г. по
описа на СРС, 30 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от
1925,77 лева, иска за мораторна лихва за забава върху главницата топлинна
енергия за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от
278,37 лева и иска за мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 5,45 лева за периода от 31.08.2018 г. до 18.03.2021
6
г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р. Ж. М., ЕГН **********, с адрес /населено място/ ДА
ЗАПЛАТИ НА „фирма” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
/населено място/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 92,78 лева –
разноски в заповедното производство и сумата от 1277,86 лева – разноски в
исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „фирма” ЕАД – „фирма” АД, ЕИК .....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7