№ 2462
гр. Варна, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20233110100648 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Н. Н. А. срещу „К.И.И.
БГ“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 5096,03 лв., представляваща главница по договор за кредит, сключен с
„П.К.Б.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2010 г.
– датата на постановяване на решението до 16.01.2023 г. в размер на 6374,39 лв., за
които суми е издаден изпълнителен лист на 16.03.2012 г. по т.д. № 1488/2012 г. по
описа на Софийски градски съд въз основа на Решение № 2300/06.10.2010 г. по
вътрешно арбитражно дело № 2300/2010 г. по описа на арбитър Бисерка Гроздева, за
събирането на които е образувано изп.д. № 135/2020 г. по описа на ЧСИ Ивета
Ернандес, с рег. № 894, район на действие - района на Окръжен съд – Варна, като
погасени по давност.
Твърди се в исковата молба, че с издаден на 16.03.2012 г. издаден изпълнителен
лист на по т.д. № 1488/2012 г. по описа на Софийски градски съд на основание чл. 404,
т. 1 ГПК и чл. 51, ал. 1 ЗМТА след като констатира, че Решение № 2300/06.10.2010 г.
по вътрешно арбитражно дело № 2300/2010 г. по описа на арбитър Бисерка Гроздева е
влязло в законна сила, ищцата е осъдена да заплати в полза на „П.К.Б.“ ЕООД сумата
от 5096,03 лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.10.2010 г., 90 лв. – деловодни разноски по
делото и 453,84 лв. юрисконсултско възнаграждение. Навежда се, че вземането по
изпълнителния лист е прехвърлено по силата на цесия от цедента „П.К.Б.“ ЕООД на
цесионера „К.И.И. БГ“ ЕАД. Въз основа на изп. лист по молба на взискателя „К.И.И.
БГ“ ЕАД от 21.01.2020 г. било образувано изп. д. № 135/2020 г. по описа на ЧСИ Ивета
Ернандес, с рег. № 894, район на действие - района на Окръжен съд – Варна, по което
били извършвани редица изпълнителни действия. Поддържа се, че изп. лист е издаден
на 16.03.2012 г., а изп. дело е образувано на 21.01.2020 г., като от датата на издаването
му до предприемането на действия за принудително изпълнение са изтекли почти осем
години, поради което ищцата счита, че правото на принудително изпълнение се е
погасило по давност на основание чл. 110 ЗЗД с изтичане на 5-годишния давностен
срок, считано от датата на издаване на изп. лист, която давност е изтекла на 16.03.2017
г. При тези съображения моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на
1
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К.И.И. БГ“ ЕАД е депозирал писмен
отговор, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения
иск. Излага се, че на 08.08.2018 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания
между „П.К.Б.“ ЕООД и „К.И.И. БГ“ ЕАД, по силата на който ответникът е придобил
процесните вземания срещу ищцата, произтичащи от договор за кредит № **********,
заедно с всички принадлежности към него. Поддържа, че ищцата е надлежно
уведомена за извършената цесия с изпратено на посочения в договора за кредит адрес
уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което се е върнало с отбелязване „непотърсена“, като
се позовава и на уведомяване с получаване на препис отговора на исковата молба от
ищцата. Сочи се, че въз основа на издадения на 16.03.2012 г. изпълнителен лист на
06.04.2012 г. е било образувано изпълнително дело № 720/2012 г. по описа на ЧСИ
Биляна Богданова. С молбата си за образуване предишният взискател „П.К.Б.“ ЕООД
изрично е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в
„Банка ДСК“ ЕАД и е възложил и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Твърди, че на
18.05.2012 г. е изходирано запорно съобщение до „Юробанк България“ АД, на
11.06.2012 г. са изходирани запорни съобщения до „Обединена българска банка“ АД и
„Райфайзенбанк“, по делото е присъединен като взискател ТД на НАП – Варна, на
09.07.2012 г. е изходирано запорно съобщение до ОД на МВР – Сектор ПП – Варна, на
02.08.2012 г. е изходирано запорно съобщение до „Прокредит банк (България)“ ЕАД,
на 20.09.2013 г. са изходирани запорни съобщения до множество банки и на 28.09.2026
г. (допусната техническа грешка при посочване на годината) е постъпила сума по
делото. През периода от 2014 г. до 2018 г. са извършвани справки в ТД на НАП – Варна
на името на длъжника за имущество и трудови доходи. След като изп. дело № 720/2012
г. е било прекратено взискателят образувал ново изп. дело № 135/2020 г. по описа на
ЧСИ Ивета Ернандес на 21.01.2020 г., като с молбата си взискателят е поискал
извършването на изпълнителни действия, с което е прекъснал погасителната давност за
вземането. На 04.03.2020 г. били изпратени запорни съобщения до банки и
уведомление до ОД на МВР – Сектор ПП – Варна. На 26.03.2021 г. взискателят
поискал и налагане на запор върху получавано от длъжника трудово възнаграждение
при наличие на валидно сключен трудов договор, както и да се насрочи опис, оценка и
публична продан на движими вещи. На 29.06.2022 г. било изходирано запорно
съобщение до работодател и на 19.10.2022 г. е депозирана молба от „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД за присъединяване като взискател, след което е изходирано
съобщение до работодателя с указания за актуален размер във връзка с наложения
запор. В периода от м. юли 2022 г. до м. февруари 2023 г. по делото постъпвали суми в
резултат на направени удръжки. Позовавайки се на цитирана в отговора на исковата
молба съдебна практика ответникът поддържа, че началният момент, от който започва
да тече погасителната давност, е 26.06.2015 г. – постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г.
и датата на която вземането би се погасило по давност би била 26.08.2020 г., след като
бъде взето предвид обявеното в страната двумесечно извънредно положение, по време
на което погасителната давност не тече въз основа на ЗМДВИП. Счита, че в настоящия
случай и в периода след 26.06.2015 г. във връзка с изп. дело № 135/2020 г. има
извършени изпълнителни действия, които прекъсват погасителния давностен срок. В
този смисъл моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените съдебни
разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приложените по делото писмени
доказателства се установява (материалите по приложените изпълнително дело №
720/2012 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова и изпълнително дело № 135/2020 г. по
описа на ЧСИ Ивета – Лиус Контрарес Ернандес), че въз основа на Решение №
2
2300/06.10.2010 г. по вътрешно арбитражно дело № 2300/2010 г. по описа на арбитър
Бисерка Газдова, е издаден изпълнителен лист от 16.03.2012 г. по т.д. № 1488/2012 г.
по описа на Софийски градски съд в полза на „П.К.Б.“ ЕООД срещу Н. Н. А. за сумата
от 5096,03 лв., заедно със законната лихва от 06.10.2010 г. – датата на постановяване на
арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 90 лв.
разноски по арбитражното производство, както и за сумата от 50 лв., представляваща
заплатена от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен
лист и сумата от 453,84 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, като
вземанията произтичат от сключен между Н. Н. А. и „П.К.Б.“ ЕООД договор за кредит
и са надлежно прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. от
„П.К.Б.“ ЕООД на К.И.И. ЕАД.
Видно от материалите по приобщения заверен препис от изпълнително дело №
720/2012 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова, по молба на „П.К.Б.“ ЕООД от
05.04.2012 г. е образувано посоченото изпълнително производство срещу Н. Н. А. за
принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист от 16.03.2012 г., като
взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, вкл. налагането
на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки. На 22.05.2012 г. е наложен
запор върху вземанията по банковите сметки на ищцата, открити в „Юробанк и Еф
Джи България“ АД, съгласно запорно съобщение с изх. № 20501/18.05.2012 г. На
18.06.2012 г. е наложен запор върху вземанията на ищцата от открити в
„Райфайзенбанк България“ ЕАД банкови сметки, видно от запорно съобщение с изх. №
22487/11.06.2012 г. На 16.07.2012 г. е наложен запор върху притежавани от длъжника
МПС, съгласно писмо от ОД на МВР – Варна от 17.07.2012 г., изпратено до съдебния
изпълнител. Последвали са изпълнителни действия по налагане на запори и в други
банки в периода 07.08.2012 г. – 26.09.2013 г. (последно върху вземанията на ищцата по
банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, видно от запорно съобщение с изх. №
58081/20.09.2013 г.). След този период са извършени от съдебния изпълнител
множество справки, касаещи проучване на имущественото състояние на длъжника, а
на 11.11.2019 г. от „К.И.И. БГ“ ЕАД, в качеството му на пълномощник на взискателя, е
депозирана молба за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и за връщане на оригинала на изпълнителния лист, с оглед
образуване на ново изпълнително производство. С постановление за прекратяване от
25.11.2019 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по изп. дело № 720/2012
г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Установява се от материалите по приобщения заверен препис от изпълнително
дело № 135/2020 г. по описа на ЧСИ Ивета – Лиус Контрарес Ернандес, че въз основа
на молба от 21.01.2020 г. на ответника „К.И.И. БГ“ ЕАД, в качеството си на цесионер
на взменията по изп. лист от 16.03.2012 г., прехвърлени му с договор за прехвърляне на
вземания от 08.08.2018 г., е образувано второ изпълнително дело за принудително
събиране на дълга от ищцата. В молбата са посочени конкретни изпълнителни способи,
както и е възложено на ЧСИ да извърши всички необходими действия за събиране на
вземанията, съгласно чл. 18 ЗЧСИ.
Изяснява се от запорно съобщение с изх. № 4987/04.03.2020 г. и известие за
доставяне от 12.03.2020 г., че първото изпълнително действие по изп. дело № 135/2020
г. е налагането на запор върху вземанията на ищцата върху банкови сметки, открити в
„Юробанк България“ АД. От материалите по изп. дело е видно, че след това са
изпратени запорни съобщения и до „УниКредит Булбанк“ АД, и „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, наложен е запор върху притежавани от ищцата МПС на 13.03.2020 г.,
както и върху трудовото й възнаграждение на 07.07.2022 г. със запорно съобщение с
изх. № 9690/29.06.2022 г., вследствие на който са събирани суми в периода 29.07.2022
г. – 10.04.2023 г.
При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
3
Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставен на страните в изпълнителния процес
за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретното образувано
въз основа на съдебно изпълнително основание изпълнително дело, като изискването
на чл. 439, ал. 2 ГПК е искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено
нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене.
В конкретния случай ищцата се позовава на последващо погасяване на
задълженията по издадения изпълнителен лист от 16.03.2012 г. поради изтичане на
петгодишна давност.
Според ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на производството давност не тече. С Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за
изгубило сила ППВС № 3/1980 г. и в т. 10 е прието, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно с предприемането на всяко изпълнително действие и започва да тече нова
давност, а не се спира давността.
Според практиката на ВКС, обективирана в Решение №170/17.09.2018год. по
дело № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о., извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980
г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили
преди това.
По категоричен начин по делото се установява, че въз основа на молба от
06.04.2012 г., подадена от „П.К.Б.“ ЕООД е образувано изп. дело № 720/2012 г. по
описа на ЧСИ Биляна Богданова за събиране на вземанията от ищцата Н. Н. А.,
предмет на издадения изпълнителен лист от 16.03.2012 г. Последното предприето по
делото изпълнително действие по това изп. дело е от 26.09.2013 г. когато е наложен
запор върху вземания на ищцата по банкови сметки, открити в „Банка ДСК“ ЕАД, като
след тази дата не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността, поради което след изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а именно
на 26.09.2015 г. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона.
При така установените обстоятелства и гореизложените правни съображения се
налага изводът, че докато е траел изпълнителният процес по изп. дело № 720/2012 г. в
периода 16.03.2012 г. – 26.06.2015 г. (датата на постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС) давността за процесните вземания е
спряла да тече по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, като след
тази дата следва да се прилага даденото разрешение в ТР относно прекъсването
давността с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. Следователно след 26.06.2015 г. е започнала да тече
нова 5-годишна давност, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която изтича на 26.08.2020 г.,
4
съобразявайки периода на извънредно положение, в който давностният срок е спрял да
тече, на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действието по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Изяснено е по делото, че на 21.01.2020 г. е образувано ново изпълнително дело
за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист от цесионера и ответник в
производството „К.И.И. БГ“ ЕАД и на 12.03.2020 г. е наложен запор върху вземанията
на ищцата от банкови сметки, открити в „Юробанк България“ АД, с което
изпълнително действие е прекъсната погасителната давност за процесните вземания по
издадения изпълнителен лист от 16.03.2012 г. преди изтичането й, а след това е
многократно прекъсвана с последвалите предприети изпълнителни действия чрез
налагане на запори и плащания от третото задължено лице – работодателя на ищцата в
периода 29.07.2022 г. – 10.04.2023 г., осъществявани по изп. дело № 135/2020 г. по
описа на ЧСИ Ивета – Лиус Контрарес Ернандес.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че към датата на
депозиране на исковата молба 20.01.2023 г. погасителната давност за процесните
вземания не е изтекла, поради което предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв., определено от съда, съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
К.И.И. ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че не дължи на К.И.И. ЕАД сумата от 5096,03 лв.,
представляваща главница по договор за кредит, сключен с „П.К.Б.“ ЕООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2010 г. – датата на постановяване
на решението до 16.01.2023 г. в размер на 6374,39 лв., за които суми е издаден
изпълнителен лист на 16.03.2012 г. по т.д. № 1488/2012 г. по описа на Софийски
градски съд въз основа на Решение № 2300/06.10.2010 г. по вътрешно арбитражно дело
№ 2300/2010 г. по описа на арбитър Бисерка Гроздева, за събирането на които е
образувано изп.д. № 135/2020 г. по описа на ЧСИ Ивета Ернандес, с рег. № 894, район
на действие - района на Окръжен съд – Варна, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на К.И.И. ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 200 лв. (двеста лева),
представляваща сторени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5