РЕШЕНИЕ
№ 837
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Яна Вълдобрева
Членове:Мария Яначкова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20221000500616 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 900920 от 26.07.2021г., постановено по гр.дело № 31/2020г. на
Благоевградския окръжен съд, ГО, 2 състав, Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи” е осъдено да плати на Л. Б. С. сумата
25 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на
И. А., загинала при ПТП на 10.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба 05.02.2020г. до окончателното плащане,
като искът е отхвърлен за разликата над 25 000 лева до претендираните 200 000
лева; на основание чл.78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, Сдружение
НББАЗ е осъдено да плати на адвокатско дружество „Й. и Е.” адвокатско
възнаграждение в размер 691,25 лева за осъщественото пред БлОС безплатно
процесуално представителство, както и на основание чл.78, ал.6 ГПК да плати по
сметка на БлОС държавна такса в размер 1000 лева, а на основание чл.78, ал.3
ГПК, Л. Б. С. е осъден да плати на Сдружение НББАЗ разноски по делото в размер
2131,50 лева.
С определение № 901112 от 07.10.2021г., поправено с определение № 901231
от 19.11.2021г., постановени по гр.дело № 31/2020г. на БлОС е оставено без
уважение искането на Сдружение НББАЗ по чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските.
Въззивна жалба против решението е подадена от Л. Б. С., чрез
пълномощника адв. Д. Й., в частта с която е отхвърлен предявеният от него иск за
1
разликата над 25 000 лева до 100 000 лева. Жалбоподателят смята, че в
атакуваната част решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът
неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД, без да отчете в пълна степен
отношенията между ищеца и загиналата И. А., преживените от ищеца негативни
емоции във връзка с внезапната смърт на партньорката, с която са живели заедно 5
години, вида и характера на търпените неимуществени вреди и техния интензитет.
Предвид изложеното жалбоподателят иска да бъде отменено решението в
обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният
иск бъде уважен до сумата 100 000 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемата страна сдружение НББАЗ, чрез
пълномощника адв. Р. Ц., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата
се оспорва като неоснователна.
Постъпила е частна жалба, подадена от сдружение НББАЗ, чрез
пълномощника адв. Р. Ц., против определение № 901112/ 07.10.2021г., поправено
с определение № 901231/19.11.2021г., с което е оставено без уважение искането на
сдружението по чл. 248 ГПК за изменение на решението на БлОС в частта за
разноските.
В предвидения в процесуалния закон срок е постъпил от Л. Б. С., чрез
пълномощника адв. Д. Й., отговор на частната жалба, с който същата се оспорва,
като неоснователна.
Решението на БлОС в частта, с която Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи” е осъдено да плати на Л. Б. С. сумата
25 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на
И. А., загинала при ПТП на 10.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба 05.02.2020г. до окончателното плащане,
като необжалвано от страните е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Л. Б. С. с искова молба, с която
против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи” са предявени искове с правно основание чл. 513 КЗ, във вр. с
чл.506, ал.2 КЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди в размер 200 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че от 2014г. ищецът живял във фактическо
съжителство с И. А. в нейната къща и заедно с малолетния й син и баща й. Твърди,
че между тях съществувала силна връзка, че живеели като съпрузи и били силно
привързани един към друг. Сочи се, че двамата заедно полагали грижи за детето
на И., което имало здравословни проблеми и ищецът приел детето на
партньорката си и го отглеждал, като свой син.
Ищецът твърди, че на 10.09.2019г. в района на област Благоевград, на път Е-
2
79 настъпило ПТП с участието на лек автомобил с украинска регистрация,
управляван от украински водач и л.а. Хонда, управляван от И. А., вследствие на
което тя починала. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента имал
украинският водач, който неправомерно навлязъл в насрещната пътна лента и
причинил удар с движещия се по нея л.а. Хонда. Твърди също, че за лекия
автомобил с украински рег. № ***, към датата на ПТП имало международна
застраховка „Гражданска отговорност” тип Зелена карта №UА/048/14956295,
валидна от 08.09.2019г. до 22.09.2019г.
В исковата молба се твърди, че ищецът понесъл много тежко вестта за
смъртта на партньорката си-изпаднал в шок и не искал да повярва, че това се е
случило. Ищецът сочи, че смъртта на И. му причинила силни и болки и
страдания, тъй като загубил най- близкия си човек; че и до момента страда от
нарушен сън, изпитва чувство за безпомощност и безнадеждност, често се
разстройва и не може да преодолее загубата.
В исковата молба се твърди, че на 14.10.2019г. заедно с роднините на И.
ищецът сезирал ответника с искане да му бъде платено обезщетение за
причинените при ПТП неимуществени вреди, но сдружението отказало да плати
въпреки наличието на международна застраховка „гражданска отговорност“ тип
„Зелена карта“, валидна към датата на инцидента.
Предвид изложеното ищецът иска да бъде осъден ответникът да му плати
претендираното обезщетение в размер 200 000 лева, ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
както и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Сдружение НББАЗ оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че украинският
водач има вина за настъпилия инцидент, оспорва описания в исковата молба
механизъм на ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между
вредите и катастрофата. Смята, че претенцията е прекомерна по размер. Прави
евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И.
А., като твърди, че е управлявала автомобила без предпазен колан.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 10.09.2019г. на главен път Е 79 в района на км.
379, около с.Полето, в началото на „Кресненското дефиле“ е настъпило ПТП
между л.а. „БМВ Х“ с украински рег. № ***, управляван от В. П. - украински
гражданин и л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. № ***, управляван от И. С. А., в резултат на
което е настъпила смъртта на А..
Представена в първоинстанционното производство е влязла в сила присъда
№ 1 от 06.01.2021 г. по нохд № 640/2020г. на БлОС, НО, 8 състав, с която В. П.-
украински гражданин, като водач на л.а. „БМВ Х“ с украински рег. № ***, е
признат за виновен, в това че не е контролирал непрекъснато автомобила, същият
напуснал заеманата от него пътна лента за движение, навлязъл изцяло в
насрещната лента за движение и ударил челно насрещно движещия се л.а. „Хонда
ЦРВ“, с което нарушил правилата за движение, установени в чл.16, ал.1, т.1,
чл.20, ал.1 и чл.25, ал. 2 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост
3
причинил смъртта на И. С. А..
От представените в първоинстанционното производство решение №
2853/04.04.2012г., постановено по гр.дело № 58/2012г. на РС-Благоевград и
удостоверение за наследници изх.№ 3163/12.09.2019г. се установява, че
починалата на 10.09.2019г. И. С. А. е била разведена към датата на смъртта си и е
оставила за свои наследници по закон дъщеря си Т. А. А. и сина си Ф. А. А..
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди и техния
интензитет по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Т. В. В.-племенница на ищеца, твърди, че приживе И. имала
магазин в с. *** и че я познава повече от 25 години, но през 2014г. станали по-
близки, когато И. започнала връзка с вуйчо й. Сочи, че И. била „страхотен човек”
и че с ищеца имали много чиста връзка и дори били за завиждане-гушкали се,
закачали се, прегръщали се и всички ги възприемали като семейство. Твърди, че
двамата започнали да живеят заедно през 2014г. в къщата на И. в ***, заедно със
сина й Ф.. Сочи, че Ф. приел много добре ищеца и двамата също създали силна
връзка. Спомня си, че ищецът и И. правели планове за бъдещето и искали да
сключат брак. Свидетелката твърди, че именно тя казала на вуйчо си за пътния
инцидент и че И. е починала. Спомня си, че тогава той бил за около месец в
Англия, но още същата вечер се върнал и свидетелката го посрещнала на
летището. Твърди, че през целия път до *** вуйчо й плачел и не можел да
повярва, че това се е случило, бил съсипан и разгромен, приличал на бледа своя
сянка и нямал нищо общо с жизнерадостния и усмихнат човек, който бил преди
това. Свидетелката сочи, че около два месеца след ПТП вуйчо й живял в къщата
на И. заедно с децата й и ги подкрепял за всичко, а също помагал много и в
магазина. Твърди, че в момента вуйчо й живее в своята къща в *** и от около 2
месеца има връзка с едно момиче, с което излизат от време на време, но и до
момента поне веднъж - два пъти в седмицата се вижда с децата на И. –Ф. и Т. и
продължава да ги чувства като свои деца.
Не се спори по делото, че към 10.09.2019г. за л.а. „БМВ Х“ с украински рег.
№ *** е имало валидно сключена застрахова ГО, тип Зелена карта, както и че на
14.10.2019г. ищецът е отправил писмена претенция към ответника за плащане на
обезщетение за причинените при ПТП неимуществени вреди.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Със сила на пресъдено нещо е установено между страните наличието на
предпоставките на чл.513, ал.1, вр. чл.511 и чл.506 от КЗ за ангажиране
отговорността на Сдружение НББАЗ (представително бюро за България в Съвета
на бюрата за функционирането на системата „Зелена карта” и задължителната
застраховка „ГО” на автомобилистите в държавите членки и в държавите,
подписали Многостранното споразумение), за обезщетяване на неимуществените
вреди, причинени на ищеца, вследствие на реализирано на територията на
Република България застрахователно събитие по смисъла на чл. 511, ал.1 и ал.2
КЗ- ПТП, причинено от МПС с чуждестранна регистрация от държава-членка на
системата „Зелена карта”; спазени са изискванията на чл. 511, ал. 3 КЗ, както и са
налице предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител, установени с влязлата в сила
присъда на наказателния съд, задължителна, на основание чл. 300 ГПК, за този
4
съдебен състав, разглеждащ гражданските последици от деянието. Ищецът Л. Б.
С., без съмнение е живял във фактическо съжителство и в едно домакинство със
загиналата И. А. в продължение на 5 години, поради което попада в кръга лица,
които са активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди, търпени вследствие на настъпила смърт при непозволено увреждане
(ППВС № 4/1961г., ППВС № 5/1996г. и ТР от 21.06.2018г по т. д. № 1/2016 г. на
ОСТГК на ВКС).
Това е така, тъй като решението на БлОС, както се посочи е влязло в сила, в
частта, с която Сдружение НББАЗ е осъдено да плати на Л.С. сумата 25 000 лева,
като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на
партньорката му, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Спори се пред тази съдебна инстанция, с оглед оплакванията във въззивната
жалба, за размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на
ищеца.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, установени по делото, които
са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, настъпило на 10.09.2019г. и които
представляват неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат
обезщетени, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, Заложените
критерии в задължителната за съдилищата съдебна практика при прилагане
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД следва да се преценят в тяхната
съвкупност с оглед на конкретно установените за всеки отделен случай обективни
факти. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в
случай на причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните
отношения между него и лицето, което търси обезщетение, обстоятелствата, при
които е настъпила смъртта, преживяванията на търсещия обезщетение след
смъртта на близкия му.
В конкретния случай, за да определи справедливото обезщетение, което се
дължи на Л.С., съставът на САС взе предвид ангажираните в
първоинстанционното производство доказателства и съобрази установените
нормални, безконфликтни, изпълнени с обич и привързаност отношения между
ищеца и партньорката му; че двамата са живели на семейни начала, в едно
домакинство в продължение на 5 години, че са се разбирали, обичали и
подкрепяли и че заедно са отглеждали детето на И. А.. При определяне размера на
обезщетението САС съобрази, че от събраните гласни доказателства се установи,
освен продължителността на фактическото съжителство между ищеца и
партньорката му, така и че двамата са имали планове да скрепят с брак връзката
си, също и че създадените между тях отношения са били дълбоко емоционални –
отношения на обич, привързаност и взаимна грижа. Заявеното от свидетелката В.
относно отношенията между двамата се основава на непосредствените й
впечатления за конкретни факти за проявлението на обич и взаимна близост и
припокрива обичайното съдържание на връзката между съпрузи или в случая
лица, които живеят във фактическо съжителство-пълноценна, постоянна и
всестранна взаимност и грижа, трайно общуване, което да е създало отношения на
взаимна обич, доверие и съпричастност с нуждите и проблемите на другия. Съдът
отчете и установените по делото преживявания на ищеца след смъртта на И. А. –
внезапната й преждевременна смърт му се е отразила изключително негативно в
психично отношение-било му много тежко, емоционално бил съсипан и
5
„разгромен”, изпитвал мъка и непрежалимост от загубата на спътницата си в
живота, от чиято морална и материална подкрепа бил лишена безвъзвратно. САС
съобрази, интензивността на тези душевни болки и страдания към датата на ПТП
и непосредствено след него, както и установеното от показанията на свидетелката
В., че тази интензивност с времето е намаляла, доколкото Л.С., по-малко от две
години след ПТП, вече има нова връзка. Съдът преценява съобразно обществения
критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД доказаната в случая интензивност на тези
болки и страдания, като изхожда и от възрастта на загиналата към датата на ПТП -
49 годишна и възрастта на ищеца-46 годишен. Съобразявайки всичко изложено до
тук, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, обществено-
икономическите условия в страната към 10.09.2019г.-датата на процесното ПТП и
размера на застрахователното покритие към същия момент, този състав на САС
приема, че за обезщетение на причинените на ищеца и доказани в процеса
неимуществени вреди следва да се определи обезщетение в размер 35 000 лева.
Предвид изложеното искът на Л.С., предявен против Сдружение НББАЗ
следва да бъде уважен за сумата 35 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението на БлОС следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен искът на Л. Б. С. за разликата над 25 000
лева до 35 000 лева и вместо това да бъде постановено решение, с което
Сдружение НББАЗ бъде осъдено да плати на ищеца още 10 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на И. А., загинала
при ПТП на 10.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2020г. до
окончателното плащане; на основание чл. 38 ЗАдв да плати на Адвокатско
дружество „Й. и Е.“ още 470,05 лева с начислен ДДС за адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство и на основание чл.78, ал.6
ГПК да плати още 400 лева да държавна такса по сметка на СГС. В останалата
обжалвана част решението на БлОС следва да бъде потвърдено.
Въвзивният съд намира за основателна частната жалба на НББАЗ против
определение № 901112 от 07.10.2021г., поправено с определение № 901231 от
19.11.2021г., постановени по гр.дело № 31/2020г. на БлОС, с което е оставено без
уважение искането на Сдружение НББАЗ по чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските, като се присъди в полза на сдружението пълния
размер на платеното адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, съразмерно
отхвърлената част от исковете. Данните по делото сочат, че в последното открито
съдебно заседание пред БлОС на 08.06.2021г. по искане на ищеца, на основание
чл. 214 ГПК, е допуснато изменение на иска, като размерът му е увеличен от
50 000 лева на 200 000 лева. В това заседание, процесуалният представител на
ответника е представил списък по чл.80 ГПК за сумата 2 436 лева с начислен
ДДС-адвокатско възнаграждение и за адвокатското възнаграждение с начислен
ДДС в съответствие с увеличения размер на претенцията от 50 000 лева на 200 000
лева, като е помолил съда да му се даде възможност да представи доказателства за
платеното адвокатско възнаграждение с оглед увеличения размер на иска, каквито
са представени с писмената защита. При така установеното, въззивният съд
намира, че определението на БлОС, с което е оставена без уважение молбата по
чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с предмет именно
размера на присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение,
6
съразмерно отхвърлената част от предявен иск с размер 200 000 лева следва да се
отмени и с оглед изхода на спора пред САС в полза на НББАЗ се присъдят още
2 352,50 лева разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената
част от иска.
При този изход на спора, за въззивното производство в полза на адв.
дружество Й. и Е. следва да се присъди на основание чл. 38 ЗАдв възнаграждение
в размер 443,68 лева с начислен ДДС. Жалбоподателят ищец следва да бъде
осъден да плати на въззиваемия ответник разноските платени от него за
адвокатско възнаграждение в размер 2893,31 лева с начислен ДДС. На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сдружение НББАЗ следва да бъде осъдено да плати по сметка на
САС държавна такса в размер 200 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 900920 от 26.07.2021г., постановено по гр.дело № 31/2020г.
на Благоевградския окръжен съд, ГО, 2 състав, в частта, с която е отхвърлен
искът на Л. Б. С., предявен против Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи” за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на И. А., загинала при ПТП на 10.09.2019г. за
разликата над 25 000 лева до 35 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи” да плати на Л. Б. С., на основание чл.513, ал.1, вр. чл.511 и чл.506
от КЗ още 10 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на И. А., загинала при ПТП на 10.09.2019г, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба 05.02.2020г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, Сдружение НББАЗ да плати на
Адвокатско дружество „Й. и Е.“ още 470,05 лева с начислен ДДС- адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Сдружение НББАЗ да плати по
сметка на СГС още 400 лева за държавна.
ПОТВЪРЖДАВА решение №900920 от 26.07.2021г., постановено по
гр.дело № 31/2020г. на Благоевградския окръжен съд, ГО, 2 състав, в останалата
обжалвана част.
ОТМЕНЯ определение № 901112 от 07.10.2021г., поправено с определение
№ 901231 от 19.11.2021г., постановени по гр.дело № 31/2020г. на БлОС, с която е
оставено без уважение искането на Сдружение НББАЗ по чл. 248 ГПК за
изменение на решението в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Л. Б. С. да плати на Сдружение
НББАЗ още 2 352,50 лева разноски за платено в първоинстанционното
производство адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Сдружение НББАЗ да плати на адвокатско дружество „Й. и Е.“,
на основание чл. 38 ЗАдв, адвокатско възнагржадение в размер 443,68 лева с
начислен ДДС за осъщественото пред САС безплатно процесуално
представителство.
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Л. Б. С. да плати на Сдружение
НББАЗ разноските, сторени във въззивното производство за платено адвокатско
възнаграждение в размер 2893,31 лева с начислен ДДС, съразмерно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сдружение НББАЗ да плати по
сметка на САС държавна такса в размер 200 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8