№ 34
гр. Свиленград, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20215620100651 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД от М. К. П. срещу „Кедър 2020” ООД за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
2000 лв., представляваща платена на отпаднало основание сума след разваляне на
договор за изработване на покривна конструкция на сграда в с. Дрипчево, общ.
Харманли от 21.10.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от 10.06.2021 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 92/11.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 454/2021 г. по описа
на РС Свиленград.
Ищецът М. К. П. твърди, че на 21.10.2020 г., в качеството на възложител,
сключил с ответника „Кедър 2020” ООД, в качеството му на изпълнител, договор с
предмет: „Изработване на покривна конструкция на притежаваната от него къща в с.
Дрипчево, общ. Харманли“. В изпълнение на чл. 2.3 от договора на 23.10.2020 г.
изплатил авансово сума в размер на 2000 лв. по сметка на изпълнителя. Срокът за
изпълнение бил до 21.12.2020 г. Поддържа, че до края на м. октомври изпълнителят не
предприел никакви действия, от които да е видно, че възнамерява да започне да
изпълнява задълженията си по договора. След изтичане срока на договора ищецът
направил опити да се свърже с управителя на дружеството. Последният не отговарял на
телефонните му обаждания. Посочено е, че след приключване на зимния сезон решил,
че няма интерес от сключения договор. През м. април 2021 г. ангажирал друга фирма
да изпълни желания от него ремонт. Затова взел решение да развали договора.
Изпратил писмо на ответника, с което го уведомил, че поради пълно неизпълнение и
прекомерна забава счита договора за развален. Уведомлението било получено от
ответника на 30.04.2021 г. По тези съображения счита сключения с ответника договор
за развален и претендира връщане на авансово платената сума в размер на 2000 лв.
Предвид изложеното депозирал пред РС Свиленград заявление за издаване на заповед
1
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, което било уважено в цялост.
Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът подал възражение срещу издадената
заповед, за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия иск. По тези
съображения моли да бъде уважена исковата му претенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Кедър” ООД, с
който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между
страните бил сключен договор за изработване на покривна конструкция, но преди
изграждането й ищецът поискал да се премахне старият покрив, да се изградят
допълнителни носещи колони и да бъде отлят бетонен пояс на сградата. Също така,
ищецът пожелал да бъде налят бетонен пояс на каменната ограда на парцела, в който
се намирала сградата. Извършените от ответното дружество строителни работи били
на стойност 3776,50 лв. За заплащането на извършената работа ищецът поискал да
прихванат с платения от него аванс за покрива в размер на 2000 лв. Също така
доплатил още 1350 лв. Към момента ищецът дължал 426,50 лв. Уговорено било още
изграждане на гредоред и на покривна конструкция на сградата, но поради липса на
средства от страна на ищеца не могли да започнат тези дейности. Поддържа, че ищецът
нямал нито материали, с които да започнат работа по покрива, нито средства, с които
да ги закупи. Прави възражение за прихващане на исковата сума с дължимото от
ищеца възнаграждение за извършени строителни работи в размер на 2426,50 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 454/2021 г. по описа на РС Свиленград в
полза на ищеца е издадена Заповед № 92 от 11.06.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 2000 лв., представляваща
подлежаща на възстановяване сума по развален договор за изработка на покривна
конструкция от 21.10.2020 г., ведно със законната лихва от 10.06.2021 г. до изплащане
на вземането. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е депозирал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в изпълнение на указанията на
съда в преклузивния едномесечен срок, ищецът е предявил иск за установяване
съществуването на вземането си.
В случая между страните не се спори, че ищецът, в качеството на възложител, и
ответникът, в качеството на изпълнител, са сключили договор на 21.10.2020 г. за
изпълнение на СМР на обект: „Изграждане на покривна конструкция на масивна сграда
в с. Дрипчево“. Общата цена на дейностите по договора била в размер на 2808,34 лв.
без ДДС или 3370 лв. с ДДС. Уговорено е възложителят да заплати на изпълнителя
авансово сумата от 2000 лв., както и че срокът за изпълнение на договора е най-късно
до 21.12.2020 г. Не е налице спор, че сумата от 2000 лв. е заплатена от ищеца на
ответника на 23.10.2020 г.
С уведомително писмо, получено от ответника на 30.04.2021 г., ищецът е
отправил изявление, че поради голямата забава изпълнението на договора за него се
явявало безполезно. Предвид горното, на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД е заявил, че счита
договора за развален, както и че претендира връщането на сумата от 2000 лв. в
тридневен срок от връчването на уведомлението.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
2
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ищецът следва да докаже
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
наличието на действително правоотношение по договор за изработване на покривна
конструкция на сграда в с. Дрипчево, общ. Харманли; 2. ищецът да е заплатил на
ответника авансово процесната сума в размер на 2000 лв., представляваща част от
уговореното възнаграждение по договор за изработка и 3. договорът да е бил развален
надлежно от изправния кредитор поради виновно неизпълнение на договорно
задължение на ответника.
В разглежданата хипотеза не е налице спор, че страните са сключили договор за
изработка на покривна конструкция на сграда в с. Дрипчево, общ. Харманли, както и че
по него ищецът е заплатил на ответника авансово сумата от 2000 лв. Също така, от
изявленията на страните става ясно, че считат породената от този договор
облигационна връзка за прекратена. В тази насока е необходимо да се отбележи, че
правото да се развали двустранен договор кореспондира с липсата на интерес у
страните или у една от тях облигационната връзка да продължи да съществува.
Предвид основния принцип на договорното право, че договорите се сключват, за да се
изпълняват, в чл. 87 ЗЗД законодателят е предвидил възможност за кредитора да
развали договора, в случай че длъжникът не го изпълни поради причина, за която
отговаря. Посочената разпоредба не поставя изрично условие страната, която разваля
договора да бъде изправна, а се акцентира върху качеството „кредитор“ в
облигационната връзка. То е присъщо и на двете страни по двустранния договор, тъй
като при този вид договори съществува синалагматична връзка между правата и
задълженията на страните. Ето защо, ако и двете страни са неизправни, всяка от тях
може да развали едностранно договора. Това е така, тъй като двустранното
неизпълнение не е равнозначно на прекратяване на облигационното отношение, а
правото не се стреми да запазва връзка, която не води до осъществяване на желаните
от страните правни цели. Следователно при неизправност на двете страни, в хипотеза
на настъпила изискуемост на задълженията и при липса на готовност за изпълнение на
задълженията по двустранен договор, всяка от тях може да развали договора
едностранно (така Решение № 383 от 29.01.2016 г. по гр. д. № 2225/2015 г. на ВКС, IV
г. о. и Решение № 151 от 09.12.2014 г. по т. д. № 1970/2013 г. на ВКС, I т. о.).
За прецизност на изложението следва да се отбележи, че договорът не е бил
прекратен на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД поради безполезност на изпълнението,
настъпила в резултат на забава на длъжника с получаване на уведомлението на
30.04.2021 г. Това е така, тъй като при тази предпоставка за безусловно разваляне на
договора в тежест на кредитора е да установи по безспорен начин отпадането на
интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника. В
тази насока продължителността на забавата сама по себе си не е достатъчно основание,
за да се приеме, че за кредитора изпълнението е станало безполезно, а отпадането на
интереса му в резултат на забавата следва да бъде обосновано и доказано (така
Решение № 51 от 28.07.2015 г. по т. д. № 279/2014 г. на ВКС, II т. о.). В отправеното
предизвестие ищецът не е обосновал наличието на предпоставките на чл. 87, ал. 2 ЗЗД,
като е основал правото си да развали договора, без да даде срок за изпълнение,
единствено на периода на виновната забава на ответника. Също така в договора не е
предвиден срок, след изтичане на който забавеното изпълнение се счита за безполезно
за възложителя и той има право да развали договора, без да дава допълнителен срок за
изпълнение. Поради това, при липса на клауза, уреждаща по различен начин спрямо
диспозитивната разпоредба на чл. 87, ал. 2 ЗЗД последиците от забавата на
3
изпълнителя, не е налице основание да се приеме, че изпадането на изпълнителя в
забава във всички случаи води до безполезност за възложителя на забавеното
изпълнение.
В хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД възможността за разваляне на договора е
обвързана с предоставяне от кредитора на допълнителен (подходящ) срок за
изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че
договорът е развален. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето
настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа
срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не
изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок (така
Решение № 4 от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 50183/2016 г., IV г. о. и Решение № 37
от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о.).
В настоящия случай до изтичане срока на договора – 21.12.2020 г., не е бил
изградена покривната конструкция на сградата, като никоя от страните не е изразила
готовност облигационната връзка да бъде съхранена. Поради това и предвид
бездействието на двете страни, ищецът е отправил до ответника изявление за разваляне
на договора, което е получено от управителя на дружеството на 30.04.2021 г. Въпреки
че, както беше посочено по-горе, не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 87,
ал. 2 ЗЗД условия и отправената покана не съдържа срок за изпълнение, съдът приема,
че от 30.04.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 26.08.2021 г., е изминал
период от около четири месеца, който надвишава подходящия според обстоятелствата
срок за изпълнение. По тези съображения съдът намира, че към датата на подаване на
исковата молба сключеният договор е бил развален. При тези данни съдът приема, че е
преустановено правното действие на съществуващата между страните облигационна
правна връзка, на основание на която ищецът е заплатил авансово сумата от 2000 лв.
По този начин е отпаднал породеният годен юридически факт (договорът) и авансово
заплатеното възнаграждение е било дадено при отпаднало основание. Ето защо, съдът
счита, че предявеният установителен иск е основателен и доказан.
Предвид установяването по безспорен начин на дължимостта на главното
вземане, съдът следва да разгледа и защитното възражение на ответника за прихващане
на задължението му с твърдяното вземане за възнаграждение по договор за изработка в
размер на 2426,50 лв.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД:
За да бъде уважено същото, ответникът трябва да установи следните
материални предпоставки: 1. наличието на действително облигационно
правоотношение по договор за изработка с твърдения предмет; и 2. изпълнителят да е
изпълнил точно в качествено, количествено и времево отношение уговореното и да е
предал изработеното на възложителя, като ищецът да е приел извършената работа.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът
възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в имота на
ищеца, находящ се в с. Дрипчево, общ. Харманли, имало едноетажна жилищна сграда в
ремонт и частично изградена масивна ограда. Посочено е, че сградата била
полумасивна, състояща се от три стаи и коридор, със стени от камък, кирпич и
подзиждане с тухли-четворки, без таван на помещенията, с бетонни пояси над
зидовете, две бетонни колони, двускатен покрив от дървена покривна конструкция,
покрита с керемиди. Оградата била масивна, от каменна зидария, с три бетонни
4
колони, бетонен пояс по цялата й дължина. Констатирано е, че били извършени
следните СМР: 1) Премахване на стария покрив на сградата: сваляне на керемиди,
почистване на замазка от пръст под керемидите, разваляне на дъсчена обшивка под
керемидите, демонтаж на дървена покривна конструкция, почистване и изравняване на
зидове от камък и кирпич, изхвърляне на строителни отпадъци; 2) Изграждане на
бетонен пояс на сградата: кофраж на бетонни пояси, монтаж на заготвена армировка за
пояси, полагане на бетон, декофриране на пояси, частично изграден гредоред на ниво
тавани на помещенията с цел ползване като скеле за изграждане на поясите; 3)
Изграждане на бетонен пояс на оградата: кофраж на бетонни пояси, монтаж на
заготвена армировка за пояси, полагане на бетон, декофриране на пояси, ръчен
изравнителен изкоп за три фундаменти на колони, полагане на бетон за фундаменти,
кофраж на три броя колони, вградени в стените на оградата, монтаж на заготвена
армировка за колони, полагане на бетон за колони, декофриране на колони и пояси; 4)
Изграждане на две допълнителни носещи колони на сградата: ръчен изравнителен
изкоп на фундаменти, монтаж на армировка във фундаменти, полагане на бетон за
фундаменти, кофраж на колони, монтаж на заготвена армировка, полагане на бетон за
колони, декофриране на колони; 5) Подграждане с тухли на бетонния пояс на сградата;
6) Връзване/възстановяване на четири броя пояси на сградата: изработка и връзване на
доставена армировка за пояси. По сградата и оградите на парцела били констатирани и
други видове работи, които по данни от страните и събраните гласни доказателства,
били извършени от други изпълнители: изграждане на нова дървена покривна
конструкция, покриване с керемиди, ниска масивна ограда на парцела и др.
Остойностяването на СМР било направено по цени, публикувани в сп. „Справочник на
цените в строителството“, бр. 3/2020 г., към момента на изпълнението. В единичните
цени били включени само разходи за труд с допълнителни разходи, без разходи за
материали и механизация. Пазарната стойност на констатираните в имота строително-
монтажни работи възлиза на 4787,25 лв. без ДДС или 5744,70 лв. с ДДС.
С цел изясняване от кого са извършени описаните в заключението СМР, са
разпитани в качеството на свидетели А.В., А.А., Г.А. и П.А. (последните трима са
съответно баща, брат и годеница на управителя на ответното дружество). След
извършен анализ на показанията на четиримата свидетели, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира, че не следва да бъде дадена вяра на показанията на
свидетеля А.В. в частта, в която е заявил, че развалил покрива на сградата и направил
кофража на оградата. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че показанията му
не се отличават с особена конкретика и убедителност. Този свидетел твърде общо
описва дейностите, които твърди, че е извършил, за разлика от свидетелите А.А. и Г.А.,
които правдиво и детайлно са дали сведения за вида на извършените СМР, защо са
направени по този начин, както и за възникналите трудности при изпълнението им.
Изложеното от свидетелите кореспондира и с приложените фотоснимки, с които
ответното дружество би могло да се снабди единствено ако негови работници са
извършвали строително-монтажни работи на обекта. Отделно от това, е нелогично
ищецът да е възложил на свидетеля Василев само да премахне покрива и да изгради
кофража на оградата, при условие че последващите СМР са неразривно свързани с
тези. Ето защо и въпреки близката родствена връзка на управителя на дружеството с
тези двама свидетели, съдът намира, че следва да изгради фактическите си изводи въз
основа на техните показания, тъй като са обективни, безпротиворечиви и основани на
лични възприятия. От съвкупната им оценка се установява, че първоначално
уговорката между страните била да се направи нов покрив на сградата. Първо,
премахнали стария покрив. Тъй като сградата била неустойчива и се появявали
5
пукнатини, се наложило да се изгради бетонен пояс. Преди това изравнявали стените,
за да стане поясът хоризонтален. Върху стените поставили греди с цел да ги използват
като скеле при наливане на бетон за поясите. Когато наливали бетонът, времето било
лошо – валяло. Тогава хората, които наливали бетона, казали, че ищецът не им бил
платил. Дори използвали старите греди от покривната конструкция, за да може да
укрепят кофража на външните стени. Строителните работи се извършвали от
свидетелите А.А., Г.А., управителя Д.А. и А.М.. На оградата също сложили арматура и
кофраж, после налели бетон. Направили три допълнителни колони, вградени в стените
на оградата. Свидетелят Г.А. ходил с личния си бус да товари изкривени железа за
арматура от строителен склад на ищеца в гр. Свиленград, вместо да им осигури нови.
Не изградили покрива, тъй като ищецът М.П. не доставил материали. В продължение
на няколко дни го чакали да им осигури материали. Казвал, че няма пари. Свидетелите
знаели, че първоначално ищецът превел 2000 лв., като искал от тях да се прихванат
парите за ремонта на самата къща и оградата. В тази насока са и показанията на
свидетелката П.А., която е обяснила, че присъствала на телефонен разговор, когато
управителят Д.А. попитал ищеца кога ще му плати, а той отговорил, че няма пари.
Имало случаи, когато ответникът го търсил да го попита кога ще им предостави
материали, за да започнат работа, но ищецът не си вдигал телефона. Случвало се и
работници на ответника да отидат до обекта, но ищецът не осигурявал материали.
С оглед заключението по назначената съдебно-техническа експертиза и
показанията на свидетелите А.А. и Г.А., съдът приема, че освен договор за изграждане
на покривна конструкция, страните са постигнали съгласие ответникът да извърши и
твърдените в отговора на исковата молба СМР. Тъй като договорът за изработка е
неформален, то наличието на писмена форма не е условие за неговата действителност.
В случая е налице отделно договорно правоотношение с различен предмет от договора
за изработване на покривна конструкция, поради което не може да се приеме, че се
касае за изменение на съществуващо между страните писмено съглашение. Ето защо,
съдът счита, че за установяването на тези обстоятелства са допустими свидетелски
показания. Поради това и въз основа на гореизброените доказателствени източници
съдът приема, че ответното дружество е изпълнило описаните в заключението по
съдебно-техническата експертиза СМР, които съвпадат с претендираните. В
разглежданата хипотеза липсата на съставени писмени документи от страните не
означава, че работата не е извършена. В тази насока в хода на настоящото
производство не бяха ангажирани доказателства, които да поставят по съмнение
извода, че именно ответното дружество е изпълнило твърдените СМР, като недоказани
останаха въведените от ищеца възражения, че тези дейности са извършени от друг
изпълнител. Горният извод не се опровергава от представените от ищеца фактура и
фискален бон от 29.06.2021 г. за заплащане на стойността на бетон за обект в с.
Дрипчево и 2 бр. превозни билети от 22.06.2021 г. Фактът, че стойността на бетона е
заплатена на 29.06.2021 г. не означава, че е положен на тази дата и не изключва
възможността услугата да е извършена, когато твърди ответникът, а именно: през
есента на 2020 г. Не може да се направи и категоричен извод, че бетонът е бил
предназначен именно за този обект на ищеца в с. Дрипчево, тъй като съгласно
фактурата са заплатени 12 куб. м., а според заключението по СТЕ са положени 15,90
куб. м. Що се отнася до транспортираната на 22.06.2021 г. дървесина, също не би могло
да се приеме, че тя е била използване за направата на кофраж, защото такава е била
необходима и за изграждане на покривната конструкция, за която не се спори между
страните, че е била възложена на друг изпълнител. Тъй като ищецът не ангажира
доказателства за направени възражения за неточно изпълнение, съгласно разпоредбата
6
на чл. 264, ал. 3 ЗЗД, съдът намира, че работата е приета без възражения. Приемане е
налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или
мълчаливо изразеното изявление на поръчващия, че счита работата за съобразена с
договора. Приемане означава одобряване. За да може да се даде на приемането
значение на одобряване, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да
направи всички възражения за неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не
направи такива възражения, работата се счита за приета, т. е. за одобрена, както
разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция. Следователно следва
да се приложи разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД, като в процесния случай работата се
счита за приета. Ето защо, съдът намира, че ищецът е следвало да заплати стойността
на извършените СМР, която съгласно заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза възлиза на 4787,25 лв. без ДДС или 5744,70 лв. с ДДС. С
оглед принципа на свобода на договаряне не е пречка да се претендира възнаграждение
в по-малък размер, като този факт не може да обоснове извод, че работата не е
извършена от изпълнителя. Доколкото според ответника уговореното възнаграждение е
в размер на 3776,50 лв., от които ищецът е заплатил 1350 лв. в брой, като
незаплатеният остатък възлиза на 2426,50 лв., съдът приема, че на основание чл. 104,
ал. 2 ЗЗД задължението му за връщане на сумата от 2000 лв. по разваления договор за
изработка от 21.10.2020 г. е погасено чрез прихващане с вземането му за стойността на
извършените СМР за обекта на ищеца в с. Дрипчево, общ. Харманли до размера на по-
малкото. По тези съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез прихващане, за което съобразно разпоредбата на чл. 298,
ал. 4 ГПК трябва да се произнесе и в диспозитива на съдебния акт.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в
заповедното производство, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на
заповедното производство ответникът е направил разноски в размер на 350 лв. за
адвокатско възнаграждение. В исковото производство е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. и 555 лв. за възнаграждение за вещо лице. Поради
това и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
сторените в заповедното производство разноски в размер на 350 лв., както и тези,
направени в хода на настоящото производство, които възлизат на 1055 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. П., ЕГН: **********, адрес: гр.
************, срещу „Кедър 2020“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Любимец, ул. „Орбита“ № 44, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на „Кедър 2020“ ООД, че дължи на М. К. П. сумата от 2000 лв.,
представляваща платена на отпаднало основание сума след разваляне на договор за
изработване на покривна конструкция на сграда в с. Дрипчево, общ. Харманли от
21.10.2020 г., за която сума е издадена Заповед № 92/11.06.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 454/2021 г. по описа на РС
Свиленград, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на „Кедър
2020“ ООД за сумата в общ размер на 2426,50 лв., представляваща възнаграждение за
извършени СМР за обект в с. Дрипчево, общ. Харманли.
7
ОСЪЖДА М. К. П., ЕГН: **********, адрес: гр. ************, да заплати на
„Кедър 2020“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Любимец, ул. „Орбита“ № 44, сумата от 350 лв. – разноски в заповедното
производство, и сумата от 1055 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8