МОТИВИ към НЧХД № 1163/13г.
Производството е образувано по
тъжба на Л.С.П. против Д.Д.М. за това, че на 18.05.13г. подсъдимият е отправил
към нея дума, унизителна за честта и достойнството й, наричайки я публично
„курва“, с което бил осъществил състава на престъпление по чл. 148, ал.1 т.1
вр. чл. 146, ал.1 от НК.
В съдебно засеД.е повереникът изразява становище за доказаност
на обвинението, като моли подсъдимият да бъдат признат за виновен по повдигнатото му обвинение и
гражданският иск уважен в пълен размер.
Защитникът претендира,
обосновано с оглед основата на доказателствения анализ фактология, основание по
чл. 146, ал.2 от НК - признаване на реторсия и освобождаване на двете страни от
наказание за престъпление за взаимните им обиди.
Подсъдимият признава по-скоро
декларативно инкриминираните факти, наред с които сочи и обосноваващи института
по чл. 146, ал.2 от НК.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК,
ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, установи:
Семейството на подсъдимия и на
тъжителката, чиито син и съпруг са свидетелите Г. и С.П., стопанисват съседни
животновъдни ферми, находящи се в района на бившето ТКЗС гр. С.. Отношенията
между семействата се изострили до нетърпимост по повод невъзможността да
поделят ползването на общ път.
На 18.05.13г. между св. Г.П. и подсъдимия
възникнал пореден конфликт, който бил възприет и от тъжителката. Изплашена от
развитието му, тя повикала съпруга си св. Ст. П., който заедно със сина им св.
Г. П. подал за случая жалба до РУ“П“ С..
Когато двамата се върнали във
фермата, едновременно с тях пристигнал и автомобилът на подсъдимия. На място
вече били пристигнали и полицейски служители. При слизането от автомобилите си
подсъдимият и П.и, веднага се започнали да се обиждат и обвиняват и дори се
насочили едни към други с явни намерения за физически сблъсък. Това наложи
острата и навременна реакция на намиращите се на място полицейски служители,
сред които били св. К. и св. А., като последният държал подсъдимия с мел да
осуети съприкосновение между него и П.и. Докато го задържал, тъжителката се
обърнала към подсъдимия с думите „ ето го циганина мръсен“, на което той отвърнал, наричайки я „курва“ .
На място пристигнали и роднини
на подсъдимия, с което конфликтът се разраснал.
Против подсъдимия и
свидетелите С. и Г. П.и били съставени
актове за прояви на дребни хулиганства, като подсъдимият бил признат за виновен
в извършване на такава и наказан с административно наказание, а П.и - оправД.
при въззивния контрол върху първоинстанцоинното решение.
На 10.06.13г. тъжителката
подала настоящата жалба, с която иска подсъдимият да бъде признат за виновен в
това, че на инкриминираната дата е засегнал честта и достойнството й ,
наричайки я публично курва.
Факт, който бе дотолкова безспорно
установен, доколкото й този, че обидата е била взаимна, тъй като такава и тъжителката
е отправила към подсъдимия. Така процесния конфликт, поставен в контекста на
трайно и сериозно влошените отношения между страните, ескалацията му дори и
след и въпреки намесата на полицейските органи, даде основание на съда да
приеме за справедливо приложението на института на реторсията по чл. 146, ал.2
от НК.
Това, което не се спори по
делото, че отношенията между семействата на подсъдимия и на тъжителката са
силно и трайно влошени и че поредният конфликт помежду им е настъпил именно на
процесната дата. Спорните факти касаят развитието на инкриминираната ситуация
преди самото деяние, както и следващите го, за физически сблъсък между баща и
син П.и и подсъдимия и негови роднини. Тези факти се визират по различен начин
в обясненията на подсъдимия и показанията на С. и Г. П.и, които взаимно се
уличават в нанасяне на телесни уврежД.я. Тяхното изясняване обаче не стои на
вниманието на този Съд, тъй като не касае правно-релевантни, предвид очертания
с тъжбата предмет на доказване, факти, а и те са, доколкото страните признаха,
предмет на други дела от частен характер, които водят помежду си.
Спори, от гледна точка
съдържимите факти, са и онези гласни доказателствени средства, които дават
информация за разменените реплики между подсъдимия и тъжителката. Така
свидетелите П.и, които са присъствали на място твърдят, че са възприели
отправената обида от страна на подсъдимия към тъжителката „курва“, но отричат
да са чули тя да го е обидила по някакъв начин.
Аналогично - ангажираните в подкрепа
на защитната теза показания на св. Б. и Д. уличават тъжителката в обидна
реплика към подсъдимия „ето го циганина мръсен“, но отричат да са възприемали
той да е отвърнал с обида. Несъмнено е, че всички тези свидетели са достатъчно
пристрастни към съответната страна в спора, за да затаят истина, с която била я
разобличили и обезпечавайки по този начин благоприятен за нея изход. Свидетелите П.и са син и съпруг на
тъжителката, а Б. и Д. са работници във фермата на подсъдимия, което ги поставя
в съответната връзка, предполагаща установената недобросъвестност.
Причина да възникне съмнение за такава обаче
не съществува по отношение на свидетелите А. и св. К. ***, които са присъствали
на място и по време на развитието на инцидента, от момента на размяната на
обидите между подсъдимия и тъжителката. Непосредствените впечатления при
разпита на тези свидетели изключи всякакво съмнение в тяхната добросъвестност.
Св. К. сам запозна Съдът със съмненията, които е формирала по отношение на
негово участие в конфликта тъжителката, но такива по делото от събраните
доказателства не се установиха. Обратното. Твърденията на двамата полицейски
служители са достатъчно еднопосочни досежно релевантните факти, за да обезпечат
изводите за достоверност. Такава се гарантира и от признанията на подсъдимия,
че е отвърнал с обида на тъжителката, макар и да не конкретизира съдържанието
й. Този доказателствен анализ даде
основание на съда да приеме, че подсъдимият и тъжителката са си разменили
взаимно персонални обиди. Трябва да се признае, че липсват несъмнени данни за
поредността в тази взаимност , но установяването на такава не е необходимо за
прилагане на института на реторсията по чл. 146, ал.2 от НК.
Приложението му е фактически
обосновано от наличните материално- правни предпоставки. Непосредствено един
след друг тъжителката и подсъдимия са се нарекли един друг съответно „курва“ и
„циганин“ , с което, както и сами са съзнавали са засегнали самооценката си и
изградения си личностен авторитет пред присъстващите, което обосновава и
признака публичност. Действали са
напълно целенасочено, предвиждали са - всеки от тях и са целели настъпването на
обществено-опасните последици. Съставомерността на всяко от деянията е установена,
което предполага преценката на Съда относно целсъобразноста за приложението на
реторсията.
За последната, не е необходимо
да има под каквото и да е форма искане от насрещната страна по тъжбата за
установяване виновността на автора й в престъпление от същия вид, с което да е
отвърнал на предаденото от него на съд лице. Без значение за приложението на
този институт, който Съдът прие, че отговаря най-обективно на конкретната
фактология, в която са поставени отношенията на страни в спора и която не
представя поради необходимост от репресия като справедливо и превантивно
възмездие за двете страни.
( съдебната практика, вкл. и
относно въпроса за гр. иск и разноските - Р 255/17.06.92г. по н.д. 144/ 92г. на
І н.о.; Р 91/61г. по н.д. 71/61г. на ОСНК ; Р 53/ 57г. по н.д. 44/57г. на ОСНК
ВС ; Р283/ 92г. по н.д. 221/92г. на І н.о.).
Горното даде основание на Съда
за постановената присъда - поради установената непосредствено размяна на
взаимни публични обиди между тъжителката и подсъдимия, за което и двамата бяха
освободени от наказание
Този резултат обаче не
освобождава деликвента, какъвто в случая е подсъдимия, от гражданската отговорност за причинените на
тъжителката неимуществени вреди чрез отправената към нея обида „курва“. Както сочат показанията на св. П.и тя се е
почувствала унизена и засрамена, това е засегнало собствената самооценка, а и
изградения авторитет в защитавания от повереника й смисъл. Обидата е била
възприета от всички присъстващи лица , от сина на обидената, от полицаите. Все пак тя е отправена в рамките
на един вече развиващ се конфликт между страните, които са с явни позиции за
взаимни нападки и е била последвана от сериозна физическа агресия между двете
семейства, която дори органите на реда трудно са овладели на място. При отчитане
на тези факти Съдът прие, че обидената ще бъде репарирана за претърпените от
нея неимуществени вреди със сума в размер на 1000 лв., до която уважи и
гражданската претенция, като до пълния размер на иска 3000 лв. се отхвърли като
неоснователен. Уважи се и акцесорния иск
за лихви върху присъдената като обезщетение сума в размер на 1000 лв. - от
датата на увреждането, тоест на деянието, до окончателното изплащане.
Основателна бе и претенцията
на защитника ( обоснована правилно със съдебната практика - виж посочените горе
решения) разноските на страните да остават за тяхна сметка - така, както са ги
понесли. Поради това и само в тежест на подсъдимия се възложи да заплати ДТ
върху размера на уважения граждански иск в размер на 50,00 лева по сметка на
Районен съд Пазарджик.
По изложените мотиви Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: