№ 21
гр. Пазарджик, 18.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Борислав Ал. Илиев
Кристина Л. Пунтева
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20215200600699 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподателят - частен тъжител Н. З. ТР. се явява лично и с адв.
Й.А. – негов повереник, редовно упълномощен отпреди.
Подсъдимият К. З. ТР. се явява лично и с адв. Д.Д. - редовно
упълномощен отпреди.
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА
СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото. Не правим отвод на състава на съда.
АДВ. Д.: Считам, че няма пречка. Моля да дадете ход на делото. Също
не правим отвод на състава на съда.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
АДВ. А.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания по доказателствата.
АДВ. Д.: Оспорваме жалбата. Нямаме искания за доказателства.
1
СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
АДВ. А.: Единственото, което искаме е възстановяване на разрушената
ограда и заплащането на разноските пред първа инстанция и по настоящото
дело.
АДВ. Д.: При така направеното предложение, го отклоняваме, защото
смятаме, че сме в правото си и нямаме за какво да се споразумяваме дефакто.
Спогодба не се постигна.
АДВ. Д.: Нямаме искания по доказателствата. Да се приключи делото.
АДВ. А.: Нямаме искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. А.: Уважаеми окръжни съдии, моля Ви да уважите въззивната
жалба, да отмените първоинстанционната присъда и да постановите нова, с
която да признаете подсъдимия за виновен за деянието, за което е обвинен,
тъй като считаме, че той го е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна. Велинградският съд не е прав, като прие, че той е
разрушил не неговата ограда, а ограда, която попада в неговия имот.
Правилното, което възприе съдът е, че подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние – оградата е разрушена и то напълно, в степен да не
може да се ползва, и това той го е направил при пряк умисъл, защото е
съзннавал какво върши и е целял именно това. Неправилно обаче, съдът прие,
че оградата, която е разрушил, е попадала в неговия имот. Това не е така,
защото имаме налице и ние се позоваваме изцяло на влязло в сила съдебно
решение на Окръжен съд - гр. Пазарджик. С това решение се прие, че дългата
оградата от 18 метра от лицето на улицата към имота съдът я раздели на две –
от нулевия метър до 10,57-мия метър (условно ще я наричам „първата част“).
Окръжен съд - гр. Пазарджик прие, че тази първа част попада изцяло в имота
на тъжителя и затова отхвърли иска по чл. 109 от Закона за собствеността на
подсъдимия. От 10,57-мия метър до 18-тия метър в посока дъното на имота,
съдът прие, че оградата започва да навлиза с определена си нейна част в
имота на подсъдимия и постанови тази част, която навлиза в неговия имот, да
2
бъде премахната. С това положение подсъдимият се съгласи и не е обжалвал
и решението влезе в сила. Ние обжалвахме пред ВКС, отказаха да ни го
допуснат до разглеждане и така това решение на Окръжен съд - гр.
Пазарджик влезе в сила. Правилно или не, хубаво или лошо – такова е – влезе
в сила. Сега с присъдата излиза, че Районен съд – Велинград отменя по
същество решението на Окръжен съд - гр. Пазарджик, което е недопустимо.
Още повече пък, че то е влязло в законна сила. Едно, че е по-долна инстанция
и още повече, че е влязло в законна сила. В самото решение на Окръжен съд -
гр. Пазарджик е възприето именно това: че първата част на оградата си
попадада изцяло в имота на Н.Т.. Затова там има и отхвърлителен диспозитив.
Ако имаше някакви права, каквито ида било на К.Т. в тази първа част,
Окръжен съд - гр. Пазарджик нямаше да отхвърли иска в тази част. Сега
спорът тук е как да разчетем решението на Окръжен съд - гр. Пазарджик? А
по делото ние сме пуснали молба за тълкуване на съдебното решение на
Окръжен съд - гр. Пазарджик. Мотивите, за да ни откажат са: „Решението е
точно, ясно и конкретно - в първата част за оградата е отхвърлен иска, във
втората част – определена част от нея трябва да се премахне. И така влезе в
сила това решение. Разбира се, че страните могат да четат по различен начин
това решение и да го възприемат по различен начин, но какво да кажем за
ВКС, който разгледа делото. В неговото определение за недопускане много
точно, ясно и конкретно на 2-ра страница по средата и в края на 2-ра страница
ВКС приема същото, което е казал и Окръжен съд - гр. Пазарджик - в първата
си част оградата е изцяло в имота на Н.Т., във втората си част започва да
навлиза в имота на К.Т. и затова остави в сила решението на Окръжен съд -
гр. Пазарджик.
Нещо повече - една част от оградата - от 10,57-мия до 18-тия метър Н.Т.
премахна сам. Недоволен от частта, която е премахната, подсъдимият поиска
от Съдебния изпълнител да бъде овласти да премахне още от оградата. Тогава
Съдебният изпълнител назначи за вещо лице същото вещо лице, което беше
по делото пред Окръжен съд - гр. Пазарджик. По изпълнителното дело
вещото лице даде ново заключение, с което каза: (то е приложено по
изпълнителното дело) „За да се изпълни напълно решението на Окръжен съд -
гр. Пазарджик, трябва да се премахне още част от оградата – от 10,57-мия до
18-тия метър, оцветена с червено на скицата, но пак в тази част – от 10,57-мия
до 18-тия метър. Тъй като Н.Т. по това време не беше в България,
3
подсъдимият беше овластен от Съдебния изпълнител, той си нае едно лице,
което премахна още от оградата от втората й част - 10,57-мия до 18-тия
метър. И след като премахна и тази част, съгласно заключението на същото
вещо лице, тогава подсъдимият пусна една молба и прекрати изпълнителното
дело, защото се изпълни всичко. Разноските също бяха платени. И с това ние
приехме, че сагата приключи. Да, ама не.
След около 2 месеца подсъдимият реши, че може да си кърти и напред,
в първата част от оградата, където неговият иск е отхвърлен. Там за спорното
право имаме влязло в сила пресъдено нещо, т.е. в тази част на оградата той
няма никакви права. Въпреки всичко реши да действа сам. В жалбата, която
подадохме за самоуправство, Прокуратурата, след това Районният съд, и след
това Окръжен съд - гр. Пазарджик прецениха, че поради малката стойност на
разрушената ограда самоуправството не е съставомерно. Но всички съдилища
приеха, че пък е налице чл. 216, ал. 4 от НК. Това и направихме – пуснахме си
тъжба по чл. 214. През цялото време сме демонстрирали добрата воля и сме
искали възстановяване само на разрушената неправомерно част от оградата.
Това ни беше отказано и затова сме сега в съда.
Аз считам, че съдът съвсем неправилно на практика отмени решението
на Окръжен съд - гр. Пазарджик, което е недопустимо, а пък то е и влязло в
сила, и по този начин прие, че подсъдимият си е разрушавал негова ограда,
която попада пък изцяло в неговия имот (съгласно съдебните решения). Това
е приел Окръжен съд - гр. Пазарджик. Така го прочете и ВКС. Ако ние на нас
си не вярваме, считам, че не може да не вярваме на ВКС, как той прочита
решението на Окръжен съд - гр. Пазарджик. Ако беше несъгласен с
решението на Окръжен съд - гр. Пазарджик, считам, че подсъдимият
трябваше да обжалва. В първата част, където той твърди, че има права, те са
му отречени и той следваше да се съобразява именно с диспозитива на
решението на Окръжен съд - гр. Пазарджик, който не му призна никакви
права в тази първа част на оградата, а той точно там започна да руши.
Считам, че буквалният прочит на решението ни дава точна и ясна
представа, а то няма и как по друг начин да е. Самият Изпълнителен лист,
който е издаден, го овластява да бъде премахната оградата от 10,57-мия до
18-тия метър. Нищо не се коментира за първата част от оградата, защото там
не са му признати никакви права. Да, ама Районен съд – Велинград му призна
4
права там, което считам, че не е правилно и не е вярно. И след като се
установиха всички обективни и субективни признаци на извършеното
престъпление по чл. 216 от НК, считам, че съдът следваше да го осъдите и за
извършеното от него деяние. Кой друг, ако не съдът трябва да брани
съдебните решения? За какво ни беше тогава това решение от Окръжен съд -
гр. Пазарджик по гражданското дело? Кой може да си позволява да нарушава
съдебни решения? И как така съдът не ги брани? Какво възприема съдът по-
различно от написаното?
Затова Ви моля, да коригирате тази неправда и след като прецените
всички доказателства по делото, да признаете подсъдимия за виновен, да
отмените постановената присъда и да постановите нова – осъдителна такава
със съдържание, което законът повелява. Ние искаме да бъде възстановена
стойността на разрушената ограда и сторените разноски по делото въобще. В
този смисъл моля за Вашето решение.
ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ Н.Т.: Поддържам казаното от моя адвокат.
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам писмените възражения,
депозирани по делото. Само още веднъж искам да вметна, че в конкретния
случай са налице две огради и са събрани писмени доказателства, че са
налице две огради. И са събрани писмени и гласни доказателства за това, че
са налице две огради. По делото има приета и експертиза, която установява
факта, че премахнатата част наистина попада в имота на К.Т. и той по
никакъв начин не започва да премахва от 10,57-мия метър към лицето на
имота. Вещото лице го установява. Отхвърлителният диспозитив на
въззивното съдебно решение по гражданския спор е, че се отхвърля в частта
от 10,57-мия метър в дъното на имота към лицето на имота онази част от
оградата, която попада в имота на тъжителя, както и в неоцветената част. В
случая премахната част от оградата нито попада в имота на тъжителя, нито
попада в неоцветената част. И в тази връзка смятам, че мотивите на
Велинградския районен съд по делото са правилни. Същият е изследвал
въпроса, дал е вяра на всички събрани доказателства и правилно е заключил,
че не е налице извършено престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК,
защото не представлява престъпление да премахнеш или да разрушиш нещо,
което е твое. Установено е, че премахнатата част от оградата е на
подсъдимия, поради което ще моля, като правилна и законосъобразна, да
5
потвърдите присъдата на Велинградския районен съд, с която е признат
подсъдимият за невиновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение.
АДВ. А. (реплика): Точното тук е разковничето на делото. Точно и
ясно е записано в решението на решението – и в мотивите към решението, и в
диспозитива е записано много точно и ясно: „Първата част на оградата попада
изцяло в имота на тъжителя Н.Т.“ Затова там беше отхвърлен искът. Как така
съдът ще констатира, че част от тази ограда попада в неговия имот и няма да
постанови тя да бъде премахната. Ами нали за това се водеше това дело по
чл. 109 от Закона за собствеността? И в мотивите, и в диспозитива ясно е
записано, че имаме отхвърляне, ама изцяло отхвърляне на иска за първата
част на оградата 10,57-мия до 18-тия метър. Какво има повече да
коментираме – жълти петна, червени петна? Ние не сме в художествена
галерия, за да гледаме цветни схеми. Ние сме в съд и изпълняваме съдебни
решения с ясен диспозитив и ясно постановено положение – „ОТХВЪРЛЯ в
първата част иска, във втората постановява част от оградата да бъде
ПРЕМАХНАТА“. И как така сега изведнъж сега – в отхвърлителната част,
част от оградата била в единия имот, а част от оградата била в другия имот?
Ами не е вярно това. Особено пък след съдебното решение, това пък изобщо
не е вярно, защото така е постановил съдът. Дори и да е имал някакви права,
след съдебното решение, след приключване на пледоариите, тези права са
приключили за подсъдимия. Оттам насетне той беше длъжен да се съобразява
с отхвърлителната част на решението, защото съдът не му призна нищо там.
АДВ. Д. (дуплика): Пак се касае за друга част от оградата – друга
ограда. Оградите са две. Там е разликата в това, че съдът във Велинград
постановява присъдата си в този смисъл. Когато оградите са две,
премахнатата част е от оградата ,която не е построена от тъжителя.
АДВ. А. (реплика): Абсолютно не е вярно това. Премахната е точно
тази част от оградата, която е построена от Н.Т..
АДВ. Д. (дуплика): Аз считам, че след като е изяснено от фактическа
страна, са си две огради.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия К. З. ТР. : Съгласен
съм с това, което каза моя адвокат. Нека да остане в сила решението на
Велинградския районен съд, защото аз съм си в правото – не съм премахнал и
един сантиметър от неговата ограда. В диспозитива ясно е написано, че от 0-
6
вия до 10,57-мия метър отхвърля неоцветената част. В неоцветената част,
където попада неговата ограда, аз не съм пипал. Това е и заключението на
вещото лице. Плюс това, там е записано, че скицата е неразделна част от
решението на Окръжен съд - гр. Пазарджик. Тази скица е приложена към
решението и там се вижда, че регулационната линия трябва да е права, а не в
зиг-заг. Това се вижда.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия К. З. ТР.: Моля да потвърдите
решението на Велинградския районен съд.
Съдът се оттегли на съвещание за произнасяне на решението си.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:51 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7