№ 4
гр. Свищов, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20234150100537 по описа за 2023 година
ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът „А“ ЕООД, ЕИК * твърди, че по силата на Договор за
кредит № 863525, сключен на 19.04.2017 г. между С. В. С. и „К“ ЕАД,
ответникът е получил сумата в размер на 471,97 лв., която се съгласил да
върне на 12 – месечни вноски по 61,86 лева, в срок до 20.04.2018 г., съгласно
Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за
кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както и
годишен процент на разходите в размер на 50%. Длъжникът сключил на
19.04.2017 година договор за предоставяне на поръчителство с дружеството
„А“ ЕООД. По силата на договора за предоставяне на поръчителство
дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - „К“
ЕАД и да отговаря пред „К“ ЕАД солидарно с длъжника за всички
задължения на длъжника по договора за кредит с „К“ ЕАД така, както те са
установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от
Договора за предоставяне поръчителство дружеството „А“ ЕООД се е
задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „К“
ЕАД.
На 19.04.2017 година дружеството „А“ ЕООД и „К“ ЕАД са сключили
1
договор за поръчителство, по силата на който дружеството „А“ ЕООД се е
задължило спрямо „К“ ЕАД за всички задължения на длъжника по договора
за кредит. Така „А“ ЕООД е изпълнило задълженията си към длъжника С. В.
С. по договора за предоставяне поръчителство.
Длъжникът С. В. С. не е изпълнил в срок задълженията си по договора
за кредит. „К“ ЕАД е поканило „А“ ЕООД да плати всички изискуеми
задължения на длъжника по договора за кредит на 18.02.2021 г.
На 23.02.2021 г. дружеството „А“ ЕООД е погасило дължимите от С. В.
С. на „К“ ЕАД суми.
Ищецът излага, че на 18.02.2021 г. „А“ ЕООД е уведомило по
електронна поща ответника за извършеното плащане, съобразно уговореното
в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на
„А“ ЕООД в правата на кредитора „К“ ЕАД.
Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/
от 02.03.2021 г. „К“ ЕАД и „А“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите
вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на
цесионера „А“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. **.
Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща с имейл от 31.03.2021 г.
За посочената сума от 471,97 лева (четиристотин седемдесет и един
лева и 97 ст. ) - главница; 398,25 лева (триста деветдесет и осем лева и 25 ст.)-
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 84,77 лева
(осемдесет и четири лева и 77 ст.) - дължима договорна възнаградителна
лихва върху главницата по Договор за кредит за периода от 19.04.2017 г. до
20.04.2018г.; 176,26 лева (сто седемдесет и шест лева и 26 ст.) - дължима
законна лихва за забава по Договора за кредит за периода от 19.04.2017 г. до
02.03.2021 г., 126,07 лева (сто двадесет и шест лева и 07 ст.) - дължима
законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за
периода от 18.02.2021 г. до 02.03.2021 г., законна лихва от датата на подаване
на заявлението в съда - 23.03.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д.
184/2023г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение № 101/27.03.2023г.
Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за изпълнение и е
подал възражение, поради което ищецът предявява настоящия установителен
2
иск. В хода по същество ищецът не се явява и не взема становище. В писмен
отговор поддържа исковата молба и моли исковете да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК
ответникът, чрез адв.Б.Г. е подал писмен отговор, в който заявява, че искът е
неоснователен и оспорва фактически и правни твърдения на ищеца. Прави
възражение за изтекла давност. Прави възражение за нищожност на
процесния договор за паричен заем, договора за поръчителство, както и на
конкретни клаузи. В хода по същество поддържа отговора на исковата молба
и направените в него възражения и моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства от
които да е видно, че ищецът по настоящото производство има качество на
кредитор, тъй като не е представен договора за цесия. Претендира разноски.
Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение №
101/27.03.2023г. по ч.гр.д.184/2023г. на СвРС - С. В. С., ЕГН **********
следва да заплати на кредитора „А“ ЕООД, ЕИК * сумата 471,97 лева
(четиристотин седемдесет и един лева и 97 ст. ) - главница; 398,25 лева
(триста деветдесет и осем лева и 25 ст.)- възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; 84,77 лева (осемдесет и четири лева и 77 ст.)
- дължима договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за
кредит за периода от 19.04.2017 г. до 20.04.2018г.; 176,26 лева (сто седемдесет
и шест лева и 26 ст.) - дължима законна лихва за забава по Договора за кредит
за периода от 19.04.2017 г. до 02.03.2021 г., 126,07 лева (сто двадесет и шест
лева и 07 ст.) - дължима законна лихва за забава по Договора за предоставяне
на поръчителство за периода от 18.02.2021 г. до 02.03.2021 г., законна лихва
от датата на подаване на заявлението в съда - 23.03.2023г. до окончателното
изплащане на задължението; както и сумата 25,15 лв. (двадесет и пет лева и
15 ст.) разноски по делото за държавна такса и 100 лева (сто лева и 00 ст.) -
юрисконсулстско възнаграждение. В предвидения от закона срок длъжникът е
подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, по повод на което е депозиран и
настоящия иск.
3
Представен е по делото договор за потребителски кредит от разстояние
№ 863525 от 19.04.2017 г. и приложение № 1 към същия, сключен между „К“
ЕАД и ответницата, по силата на който „К“ ЕАД се е задължил да предостави
на кредитополучателя С. В. С. потребителски кредит въз основа на
приложени към него Общия условия. В приложение № 1 към този договор от
същата дата е видно, че кредитът е потребителски, със срок на кредита - 12
месеца, брой погасителни вноски - 12. Посочено е в договора, че падежната
дата на първата погасителна вноска е 20.05.2017 г., а последната на 20.04.2018
г. Общият размер на предоставеният кредит е 600,00 лв., при лихвен процент
по кредита - 41.24% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 50 %.
Представен е по делото и стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗКП.
Представен е и договор за поръчителство от 19.04.2017 г., сключен
между "А" ЕООД в качеството на поръчител и С. В. С. в качеството на
потребител, по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор
за поръчителство с „К“ ЕАД и да отговоря пред „К“ ЕАД солидарно с
потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по същия договор. За
поемане на тези задължения, потребителят дължи възнаграждение на
поръчителя, посочено в Приложение 1 към договора – 44,25 лв. на месец за
периода на действие на договора за кредит. Договорът за поръчителство е
сключен от С. В. С. с „А“ ЕООД, в изпълнение на вмененото й задължение по
договора за кредит /чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 832235/
да предостави обезпечение на кредита във вид на банкова гаранция в срок от
десет дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне
на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство,
поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „К“ ЕАД да плати
всички изискуеми задължения на потребителя, а според, ал. 2 поръчителят е
длъжен да уведоми потребителя по електронната поща за постъпило от
кредитора искане за плащане най - късно в деня, следващ постъпването на
искането, както и да му предостави получената от „К“ ЕАД информация за
общия размер на задълженията и съответно за размера на задължението.
Поръчителят е длъжен да уведоми потребителя и за извършеното от него
4
плащане и да му представи информация за същото.
Представен е и сключения договор за поръчителство от 19.04.2017 г.
между „К“ ЕАД и „А“ ЕООД, съгласно който поръчителят се е задължил да
отговоря пред „К“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство,
поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „К“ ЕАД да плати
всички изискуеми задължения на потребителя по договора за потребителски
кредит.
Представена е по делото и разписка за извършено плащане от
20.04.2017 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следваше да
докаже валидно облигационно отношение с ответника, уведомяване за
прехвърляне на вземането, както и неизпълнението на договора.
По своята правна същност договорът, който се твърди да е сключен
между „К“ ЕАД и ответника, е договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на
посочения нормативен акт. Съгласно чл. 10 ЗПК договорът трябва да е
сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. В конкретния случай
договорът за потребителският кредит с № 863525/19.04.2017 г. представлява
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.
По отношение на същия са относими и ЗПУПС и ЗЕДЕУУ с оглед
електронната среда, в която се твърди да е сключен процесният договор.
В чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на
кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-
доставчик на услугата. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР доставчикът е
длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора, а съгласно, ал. 3 от същата разпоредба преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
5
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В конкретния случай ответникът оспорва да е сключвал с „К“ АД
процесният договор за кредит, като по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се направи извод, че има изразено изявление от
същия за сключването на договора. Единствено в чл. 17 от процесния договор
за потребителски кредит е уговорено, че кредитополучателят декларира, че
всички негови изявления, направени чрез средства за комуникация от
разстояние, в т.ч. по e-mail, чрез sms, по телефон, попълване на полета в сайта
на К и др. са валидни и го обвързват съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕП, като е
съгласен същите да бъдат записвани от К. В случая за доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени
съгласно ЗПФУР, е приложим ЗЕДЕП - сега ЗЕДЕУУ (загл., изм. с ДВ, бр. 85
от 2017 г.), доколкото представлява приложимата редакция на закона с оглед
датата на сключване на твърдения договор - 19.04.2017 г., а не е предвидено
обратно действие на закона. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП в приложимата му в
случая редакция (сега ЗЕДЕУУ), електронен документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните
да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП).
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в
електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквото законът признава на подписания
писмен документ. В конкретния случай, тълкувайки чл. 17 от процесния
договор, не може да се достигне до извода, че страните са искали да
приравнят обикновения електронен подпис (като електронно изявление) на
квалифициран електронен подпис, поради което договорът не следва да се
приеме за подписан с квалифициран електронен подпис. Оттук следва, че
същият не може да се ползва с формална доказателствена сила, в който
смисъл е практиката на ВКС, формирана с Решение № 70/19.02.2014 г. по гр.
д. № 868/2012 г., ІV г.о. По делото не са ангажирани и доказателства за това
6
ответникът да е направил изявление за сключване на процесния договор и
чрез e-mail, чрез sms, по телефон, или по друг начин. В исковата молба има
наведени твърдения за кореспонденция чрез e-mail с ответника, които остават
недоказани с оглед липсата на представени по делото доказателства.
С оглед оспорванията на ответника относно изявлението в процесния
договор за потребителски кредит, съдът намира за недоказано наличието на
валидно облигационно правоотношение между „К“ АД и ответника С. В. С.
като кредитополучател. Не са и ангажирани доказателства от страна на
ищцовото дружество относно факта на изявлението на ответника в процесния
договор, доколкото представянето на документ, върху който липсва подпис на
издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото
авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства, поради
наличие на оспорване.
На следващо място съдът намира за основателно и възражението на
ответника, че ищецът няма качество кредитор. По делото не е приложен
сочения от ищеца договор за цесия от 02.03.2021 г. по силата който твърди, че
му е прехвърлено вземането от „К“ ЕАД и „А“ ЕАД към длъжника С. В. С..
След като по делото не е представен самия договор за цесия, заедно с
приложение, съдът не може да приеме за сигурно установено, че процесното
вземане е прехвърлено от цедента на цесионера. Липсата на договора
препятства съда да провери цедирани ли са изобщо права на ищеца по делото
от „К“ ЕАД и „А“ ЕАД по договора за потребителски кредит № 863525 от
19.04.2017 г. и какъв е вида и обема на отстъпените права. Към
ч.гр.д.184/2023г., вложено в настоящото има приложен Договор за продажба
и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021г., сключен от „К“ ЕАД и
„А“ ЕООД като цедент и цесионера „А“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, но към него липсва приложение, от което да е видно
прехвърлянето на конкретното вземане срещу ответника С.. След като по
делото остана недоказано кредиторът и поръчителят да са отстъпили на
ищеца вземането си срещу ответника по потребителският кредит не е
необходимо да се обсъжда дали длъжника е надлежно уведомен за
извършеното цедиране на процесното вземане.Друг е въпросът, че за това
също не са представени никакви доказателства.
Тъй като посочените по –горе основания са достатъчни за отхвърляне
7
на предявените искове, съдът не обсъжда възраженията на ответника за
недължимост на вземането, поради изтекла погасителна давност и нищожност
на процесните клаузи от договора за потребителски кредит.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на делото право на
разноски има ответника. Същият е представил списък с направените разноски
в размер на 430,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и в този
размер следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. ****, представляван от Х.М.М. и П.В., чрез пълномощник
юрисконсулт Е.Ц. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че С. В. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, им дължи сумата от 471,97 лева (четиристотин
седемдесет и един лева и 97 ст. ) - главница; 398,25 лева (триста деветдесет и
осем лева и 25 ст.)- възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство; 84,77 лева (осемдесет и четири лева и 77 ст.) - дължима
договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за
периода от 19.04.2017 г. до 20.04.2018г.; 176,26 лева (сто седемдесет и шест
лева и 26 ст.) - дължима законна лихва за забава по Договора за кредит за
периода от 19.04.2017 г. до 02.03.2021 г., 126,07 лева (сто двадесет и шест
лева и 07 ст.) - дължима законна лихва за забава по Договора за предоставяне
на поръчителство за периода от 18.02.2021 г. до 02.03.2021 г., законна лихва
от датата на подаване на заявлението в съда - 23.03.2023г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 101/ 27.03.2023 г. по ч. гр. дело
№ 184/2023 г. по описа на СвРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „А“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр.
****, представляван от Х.М.М. и П.В., чрез пълномощник юрисконсулт Е.Ц.
да заплати на С. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** сумата 430,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване
на страните пред Великотърновски окръжен съд.
8
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
9