Решение по дело №173/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

       

Номер ІІІ-26                      24.02.2020 година                       Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА:

                                           

БУРГАСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД,   Трети въззивен граждански състав

На единадесети февруари                   две хиляди и двадесета година

В отрито съдебно заседание в следния състав:

                                                    

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:     РОСЕН ПАРАШКЕВОВ 

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.         КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                         2.         ЙОРДАНСКА МАЙСКА

 

Секретар: Жанета Граматикова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Парашкевов

въззивно гражданско дело номер 173 по описа за  2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от Д.Б.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 26 – Адвокатско сдружение „Добрев и Ко“ – адвокат Илиана Мелконян, против Решение № 10 от 02.01.2020 г., постановено по гр. дело №7063/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е наложил мерки за защита на М.С.С., ЕГН ********** и на малолетното дете Б.Д.С., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Б., ж.к. „З.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, срещу осъществено спрямо тях на 21.08.2019 г. домашно насилие от страна на въззивника Д.С., като е задължил на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН въззивника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.С.С., ЕГН ********** и малолетното дете Б.Д.С., ЕГН **********, забранил е на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН във вр. с чл.5 ал.2 от ЗЗДН на въззивника да приближава М.С.С., ЕГН ********** и малолетното дете Б.Д.С., ЕГН **********, жилището им на посочения адрес и местата им за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 4 месеца, считано от постановяване на решението, оставил е без уважение молбата на М.С. в останалата й част. Осъдил е въззивника да заплати глоба в размер на 300 лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС, както и държавна такса от 25 лева, а на М.С.С. – сумата от 400 лева – разноски по делото.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения за неправилно наложени мерки за защита. Моли съда за отмяна на акта.

В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от М.С.С., ЕГН ********** лично и като законен представител на малолетното дете Б.Д.С., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Б., ж.к. З., бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, чрез адвокат Павлина Темелкова, с който намира постановения първоинстанционен акт за правилен и законосъобразен и моли съда да го потвърди. Излага съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд - Бургас е разгледано по реда на чл.4 ал.1, във вр. с чл.8 и чл.5 ал.1 от ЗЗДН.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Не се спори по делото, че М.С. и Д.С. в продължение на шест години са живеели на съпружески начала. В този период се е родило и детето им Б.Д.С..

Пред първата съдебна инстанция въззиваемата С., лично и в качеството си на законен представител на детето Б., е подала молба за издаване на съдебна заповед за незабавна защита против въззивника Д.С. поради извършено домашно насилие на 05.08.2019 г., както и на 21.08.2019 г. Следва да се отбележи за точност по делото, че молителката С. първоначално е потърсила съдействие, позовавайки се на осъществено домашно насилие съответно на 09.08.2019 г., която дата в последствие е променена на 05.08.2019 г., а според отговора на въззивната жалба – посочената дата е 02.08.2019г., сочейки отправената от нея жалба до полицията. В действителност районният съд е счел, че на 05.08.2019 г. /меродавна според съда/ домашно насилие не е било осъществено и молбата на страната е била отхвърлена, поради което същата не е предмет на разглеждане пред настоящата съдебна инстанция.

Първоинстанционният съд е счел, че на 21.08.2019 г., позовавайки се на декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, спрямо въззиваемата С. и детето Б. е извършено домашно насилие. Описаната фактическа обстановка установява, че на тази дата детето е било заведено от въззивника на плаж в гр. Обзор в присъствието на настоящата му съпруга и детето от втория му брак. Причина за проявеното домашно насилие станало обстоятелството, че бащата С. не дал на детето Б. предписания му антибиотик, което било установено при завръщането им в гр. Бургас, възникнал между майката С. и Д.С. конфликт, при който последният я хванал за косата и й нанесъл няколко удари с юмрук по главата. Действително по делото липсват доказателства, с изключение на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, но законът дава възможност само въз основа на тази декларация да бъде удовлетворена подадена до съда молба за издаване на съдебна заповед за незабавна защита. От друга страна по делото е разпитано детето Б., от показанията на което става ясно, че „През лятото с тате бяхме на плаж един ден… на връщане мама питаше къде са ми лекарствата и тате каза, че не съм ги пил и тогава тате два или три пъти я удари и мама си тръгна“, което потвърждава посоченото в подадената молба и декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. По делото са представени писмени материали от прокурорска преписка №7609/2019 г. на БРП, за отказ да се образува наказателно производство. Всички посочени доказателства в съвкупност водят до извода, че на посочената дата – 21.08.2019 г., въззивникът е извършил домашно насилие спрямо майката М.С. и детето Б.С..

Първоинстанционният съд при определяне на мерки за защита от домашно насилие е съобразил закона, тежестта на извършеното и е определил адекватни мерки. В този смисъл, съдът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на БОС държавна такса в размер на 12.50 лева, а на въззиваемата М.С. – разноски по делото в размер на 300 лева.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10 от 02.01.2020 г., постановено по гр. дело №7063/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Д.Б.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: : гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 26 – Адвокатско сдружение „Добрев и Ко“ – адвокат Илиана Мелконян  ДА ЗАПЛАТИ на М.С.С., ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ж.к. З., бл.**, вх.*, ет.*, ап.*,  сумата от 300 лева – разноски за въззивната инстанция, а по сметка на Окръжен съд – Бургас – сумата от 12,50 лева – държавна такса.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                         

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                            2.