Решение по дело №766/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА, 11.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VІІІ граждански състав, в публичното съдебно заседание на 26.09.2019 г., в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №766 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 27.02.2019 г. от ”Теленор България”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София п.к.1766 ж.к.”Младост 4” Бизнес парк София сграда 6,чрез адв.Н. ***,против Д.И.Н. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че на 30.08.2016 г. между страните бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35***** за срок от 24 м. по план Стандарт 15.99 и стандартен месечен абонамент от 15.99 лв..Ответникът не бил изпълнил задълженията си по договора в общ размер на 40.50 лв.,представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.10.2016 г.-04.12.2016 г..

На същата дата и по повод договора,ищецът,като лизингодател,бил сключил с ответника,като лизингополучател,договор за лизинг,с който бил предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка Теленор Смарт Мини ІІ Black,с обща лизингова цена в размер на 76.87 лв.,чрез внасяне на първоначална вноска в размер на 15 лв. и 23 месечни вноски,всяка в размер на 2.69 лв..По договора за лизинг,ответникът бил дължал общо 57.88 лв. лизингови вноски за отчетен период 05.10.2016 г.-04.02.2017 г..

На 07.11.2016 г. между страните бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** за срок от 24 м. по план Стандарт 15.99,със стандартен месечен абонамент от 15.99 лв..Ответникът не бил изпълнил задълженията си по договора в общ размер на 43.42 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.11.2016 г.-04.12.2016 г..

На същата дата и по повод договора,ищецът,като лизингодател,бил сключил с ответника,като лизингополучател,договор за лизинг,с който бил предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка Huawei Y3 II Black,с обща лизингова цена в размер на 183.77 лв.,чрез внасяне на 23 месечни вноски,всяка в размер на 7.99 лв..По договора за лизинг,ответникът бил дължал общо 183.77 лв. лизингови вноски за отчетен период 05.11.2016 г.-04.02.2017 г..

Задълженията били индивидуализирани в 4 бр. фактури : фактура №**********/05.11.2016 г. за 26.74 лв.,от които 24.05 лв. абонаментна такса и използвани услуги и 2.69 лв. лизингова вноска по първите два договора/по фактурата били платени 0.43 лв./;фактура №**********/05.12.2016 г. за 70.98 лв.,от които 16.88 лв. абонаментна такса и 2.69 лв. лизингова вноска по първите два договора и 43.42 лв. абонаментна такса и използвани услуги и 7.99 лв. лизингова вноска по вторите два договора;фактура №**********/05.01.2017 г. за 1.39 лв. лизингова вноска по първия договор за лизинг;фактура №**********/05.02.2017 г. за 800.04 лв.,от които 573.15 лв. неустойки по договорите за мобилни услуги,51.11 лв. лизингови вноски по първия договор за лизинг и 175.78 лв. лизингови вноски по втория договор за лизинг.

За задълженията,ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против ответника и било образувано ч.гр. дело №4910/2018 г. на ВРС.Връчването на заповедта за изпълнение на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че ответникът му дължи сумите по заповедта за изпълнение : 325.57 лв. главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима съгласно фактури №№**********/05.11.2016 г., **********/05.12.2016 г.,**********/05.01.2017 г. и **********/05.02.2017 г.,издадени по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********,както и договор за лизинг към него от 30.08.2016 г.,договор за мобилни услуги с предпочетен номер *****,както и договор за лизинг към него от 07.11.2016 г.;законната лихва върху главницата,считано от 16.11.2018 г. до окончателното заплащане на главницата.

Претендират се и разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,назначеният на основание чл.47 от ГПК особен представител на ответника адв.М.Л. *** е представил отговор.Оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Ищецът не бил доказал,че реално бил предоставил услуги на ответника.Фактурите не отразявали по достоверен начин наличието на неизпълнени задължения.Още повече,че не били подписани от ответника.Налице било и съществено разминаване между твърденията в исковата молба и съдържанието на фактури №№********** и **********.

Доколкото фактурите не били подписани от ответника и имали характер на частни свидетелстващи документи, особеният представител ги оспорва по съдържание.Не било посочено и съставилото ги лице и не били подписани.

Касателно договорите за лизинг : ищецът не бил доказал,че бил обявил предсрочната изискуемост на задълженията на ответника по договорите,като бил уведомил ответника,съгласно чл.12 ал.1 предл.1 от ОУ.Съгласно чл.12 ал.2,договорите за лизинг се прекратявали заедно със съответните договори за мобилни услуги.Ищецът не бил доказал вкл.,че бил прекратил договорите за мобилни услуги.

Възразява и за нищожност на предвидените в договорите за лизинг неустойки,като противоречащи на Закона и добрите нрави.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 16.11.2018 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 325.57 лв. главница,представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга,дължима съгласно фактури №№**********/05.11.2016 г.,**********/05.12.2016 г.,**********/05.01.2017 г. и **********/05.02.2017 г., издадени по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35*****,както и договор за лизинг към него от 30.08.2016 г.,договор за мобилни услуги с предпочетен номер *****,както и договор за лизинг към него от 07.11.2016 г.;законната лихва върху главницата,считано от 16.11.2018 г. до окончателното заплащане на главницата; разноските по делото - 25 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.Исканата заповед/№3039/ е била издадена на 19.11.2018 г..Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен на 06.02.2019 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №4910/ 2018 г. по описа на ВРС.

Действително,на 30.08.2016 г. между страните е бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35***** за срок от 24 м. по план Стандарт 15.99 и стандартен месечен абонамент от 15.99 лв..Ответникът не бил изпълнил задълженията си по договора в общ размер на 40.50 лв.,представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.10.2016 г.-04.12.2016 г..

На същата дата и във връзка с договора,между страните /ищеца-като лизингодател,ответника-като лизингополучател/ е бил сключен и договор за лизинг за срок от 23 м. и обща лизингова цена в размер на 76.87 лв. с ДДС,като ответникът се е задължил да заплати първоначална лизингова вноска в размер на 15 лв. с ДДС,платима към датата на сключване на договора за лизинг,и 23 бр. месечни лизингови вноски,всяка в размер на 2.69 лв. с ДДС,с който договор ищецът е предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка Теленор Смарт Мини ІІ Black.

На 07.11.2016 г. между страните е бил сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** за срок от 24 м. по план Стандарт 15.99,със стандартен месечен абонамент от 15.99 лв..

На същата дата и във връзка с договора,между страните /ищеца-като лизингодател,ответника-като лизингополучател/ е бил сключен и договор за лизинг за срок от 23 м. и обща лизингова цена в размер на 183.77 лв. с ДДС,като ответникът се е задължил да заплати 23 бр. месечни лизингови вноски,всяка в размер на 7.99 лв. с ДДС,с който договор ищецът е предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка Huawei Y3 II Black.

Задълженията на ответника са индивидуализирани в 4 бр. фактури:

-фактура №**********/05.11.2016 г. за 46.31 лв. с ДДС,от които 24.05 лв. такси и услуги по първия договор за мобилни услуги,2.69 лв. лизингова вноска и 19.57 лв. задължения от предходен период;

Заб.: Ищецът признава погашение в размер на 0.43 лв.;

-фактура №**********/05.12.2016 г. за 97.29 лв. с ДДС,от които 60.30 лв. такси и услуги по договорите за мобилни услуги,10.68 лв. лизингови вноски и 26.31 лв. задължения от предходен период/ищецът приспада плащания в размер на 20 лв./;

-фактура №**********/05.01.2017 г. за 98.68 лв. с ДДС,от които 1.39 лв. лизингова вноска по първия договор за лизинг и 97.29 лв. задължения от предходен период и

-фактура №**********/05.02.2017 г. за 898.72 лв.,от които 573.15 лв. неустойки по договорите за мобилни услуги,226.89 лв. лизингови вноски по договорите за лизинг и 98.68 лв..

Горното е видно от представените договори 4 бр. и фактури 4 бр..

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от правен субект с правен интерес/. Разгледан по същество,същият е и основателен.

Съгласно чл.чл.26,27 и 31 от Общи условия/ОУ/, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура,която се издава на името на потребителя.При сключването на договора,мобилният оператор уведомява потребителя за датата от месеца,на която ще бъде издавана фактурата.Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението за плащане на сумата.Сумата по фактурата следва да се плати в указания във фактурата срок,но не по-късно от 18 дни след издаването й.Месечните сметки могат да бъдат оспорени в 6 м. срок след датата на издаване на фактурата,като оспорването не освобождава от задължението за плащане.

Съгласно чл.75,при неплащане на сума по фактура в срок,мобилният оператор има право едностранно да прекрати действието на договора.

Следва да се приеме,че страните са били в облигационни отношения по силата на сключени договори за предоставяне на мобилни услуги и за лизинг.На твърденията в исковата молба за неизпълнение от страна на ответника на задължението за плащане,същият не е противопоставил възражение за плащане,а е било в негова тежест да ангажира такива доказателства,доколкото фактът е изгоден за него.При това положение,Съдът приема,че налице твърдяното от ищеца неизпълнение от страна на ответника на задължението за плащане на предоставените услуги за процесния период.Съдът намира представените фактури като годно доказателство за установяване размера на задължението/респ. на размера на иска/,доколкото самите страни са се били договорили фактурите да служат за установяване размера на дължимите по договора суми.

Във връзка с възражението на особения представител на ответника за недоказаност на потреблението,следва да се отбележи,че претенциите на ищеца не надвишават размерите на заложените в договорите месечни такси и вноски.

Не е налице и разминаване между претендираните и описаните във фактурите суми.

По гореизложените съображения,Съдът приема,че ответникът дължи на ищеца претендираните суми,а именно : 325.57 лв. главница,представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга,дължима съгласно фактури №№**********/05.11.2016 г.,**********/05.12.2016 г., **********/05.01.2017 г. и **********/05.02.2017 г., издадени по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35*****,както и договор за лизинг към него от 30.08.2016 г.,договор за мобилни услуги с предпочетен номер *****,както и договор за лизинг към него от 07.11.2016 г.;законната лихва върху главницата,считано от 16.11.2018 г. до окончателното заплащане на главницата.

В този смисъл,предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делата : в заповедното производство ищецът е доказал разноски 25 лв. държавна такса и 360 лв. с ДДС адв. възнаграждение,в исковото-175 лв. държавна такса,300 лв. възнаграждение на особен представител на ответника и 300 лв. адв. възнаграждение.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.Н. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,че дължи на ”Теленор България”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София п.к.1766 ж.к.”Младост 4” Бизнес парк София сграда 6,сумите по издадената по ч.гр. дело №4910/ 2018 г. на ВРС заповед за изпълнение №3039/19.11.2018 г., а именно : 325.57 лв. главница,представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга,дължима съгласно фактури №№**********/05.11.2016 г.,**********/05.12.2016 г., **********/05.01.2017 г. и **********/05.02.2017 г., издадени по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35*****,както и договор за лизинг към него от 30.08.2016 г.,договор за мобилни услуги с предпочетен номер *****,както и договор за лизинг към него от 07.11.2016 г.;законната лихва върху главницата,считано от 16.11.2018 г. до окончателното заплащане на главницата.

 

 

ОСЪЖДА Д.И.Н. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на ”Теленор България”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София п.к.1766 ж.к.”Младост 4” Бизнес парк София сграда 6,385 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №4910/2018 г. на ВРС,както и 775 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :