О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 05 юни 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в закрито заседание
на 05 юни 2020 год., в състав:
Съдия: Диан Василев
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 280… по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по настоящото
дело е образувано е след постъпила в
съда жалба от М.К.К. *** против Заповед ЗРД — 89 от 21.04.2020 г. на командира на
Военно Формирование 42520 с. Щръклево, относно определяне стойността на
констатираните липси на материални запаси и дълготрайни активи при сдаване и
ред за заплащане от материално отговорно лице във военно формирование
42520 Щръклево и т.4 от Заповед ЗЛС -1 от
27.04.2020 г. на командира на Военно Формирование 42520 с. Щръклево, свързана с
намаляване на размера на паричното обезщетение, което се полага на жалбоподателя за неползван платен
годишен отпуск, заради констатирани липси на дълготрайни активи и материални
запаси, дължими от него съгласно чл.258, ал.4 от Закон за отбраната и
въоръжените сили на Република България.
Жалбоподателят счита, че не са
били налице основания за ангажиране на неговата отговорност за установените
липси на материални запаси и дълготрайни активи при сдаване. Излага доводи, че
липсите, дори и действително налични такива, са се получили по време, когато
той е в отпуск поради временна неработоспособност и той няма вина за тях. Иска отмяна
на Заповед ГИЗРД — 89 от 21.04.2020г. на командира на Военно Формирование 42520
с. Щръклево и т.4 от Заповед ЗЛС -1 от 27.04.2020 г. на същия командир.
Русенският административен съд,
прецени, че се касае за оспорване на два различни акта, които по своята същност
съдържат една и съща цел-заплащане от М.К.К. на констатирани липси на
дълготрайни активи и материални запаси. Първата е
свързана с определяне на имуществена отговорност на лицето по реда на чл.258 от
ЗОБСРБ, а втората-на дължимото от М.К.К. обезщетение, намалено заради направено
прихващане от страна на командира на военното формирование, отново във връзка с
тази имуществена отговорност.
Предмет на настоящото дело е жалбата
на жалбата на М.К.К. срещу т.4 от Заповед ЗЛС -1 от 27.04.2020 г. на командира
на Военно Формирование 42520 с. Щръклево.
Настоящият съдебен състав
счита, че съдебното производство по оспорване на т.4 от Заповед ЗЛС -1 от
27.04.2020 г. на командира на Военно
Формирование 42520 с. Щръклево е процесуално недопустимо.
Какви са накратко фактите:
Заповед ЗЛС -1 от 27.04.2020 г.
е издадена и подписана от командира на Военно Формирование 42520 с. Щръклево във
връзка с отчисляването от списъчния състав на старши сержант М.К. „Началник на
радиорелейна станция във взвод „Комуникационно и информационно осигуряване“ на Военно
Формирование 42520 с. Щръклево от състава на военно формирование 54270-Пловдив.
Тя е издадена в изпълнение на заповед №ЗЛС-6/30.03.2020г. на командира на
военно формирование 54 270-Пловдив.
В т. 4 от диспозитива на заповедта/оспорената
точка/ е разпоредено следното „На основание чл.22, ал.2 от Наредба № Н-12 от
12.04.2010 г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и
обезщетенията на военнослужещите, размерът на паричното обезщетение за неизползван
годишен отпуск се намалява съгласно Протокол за установени липси на ДМА и МЗ за
сметка на МОЛ ПФПСД 008 №052/21.04.2020г. в размер на 320.38 лева,
дължими от военнослужещия по член 258, ал.4 от Закон за отбраната и въоръжените
сили на Република България.
В т.6 от диспозитива на
процесния акт е записано, че заповедта може да бъде обжалвана по съдебен ред
пред Административен съд Русе.
Правни изводи:
Нормата на чл.22, ал.1 от
Наредба № Н-12 от 12.04.2010 г. казва, че „Паричните обезщетения при
освобождаване от военна служба по чл. 227, ал. 1 и чл. 199 ЗОВСРБ се изплащат
на основание заповедта на командира (началника) на военното формирование или
ръководителя на съответната структура за отчисляване от списъчния състав.“
Според алинея втора на същата норма, „В заповедта за отчисляване от списъчния
състав се посочват основанието за освобождаване от военна служба, размерите
на дължимите парични обезщетения поотделно, както и намаляването на общия
размер на дължимата сума със сумата, евентуално дължима от военнослужещия
по чл. 258, ал. 4 и чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ. Заповедта се съгласува с финансовата
служба и юрисконсулта, обслужващи военното формирование или съответната
структура“.
Съгласно чл. 258, ал.1 от Закон
за отбраната и въоръжените сили на Република България „ В случаите на
ограничена имуществена отговорност командирът или началникът определя със заповед
основанието и размера на отговорността“. Съответно разпоредбата на ал.2 на
същата норма определя срокът в който се издава заповедта, а ал.3 сочи, че „Ако
военнослужещият в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори
основанието или размера на отговорността, Министерството на отбраната може да
предяви срещу него иск пред съда.“ Член 258, ал.4 от закона пък определя
правилата за удържане на дължимата сума - от възнаграждението на военнослужещия
и/или от полагащите му се обезщетения при освобождаване от военна служба в
размер, определен в Гражданския процесуален кодекс.
Този ред за търсене на ограничена
имуществена отговорност, разписан в чл.258 от ЗОБСРБ, към който препраща и командирът
на Военно Формирование 42520 с. Щръклево в оспорената т.4 от Заповед ЗЛС -1 от
27.04.2020 г. води на извода, че заповедта, в тази си част/по т.4/ няма
характер на административен акт.
За да се стигне до такъв диспозитив на т.4 от Заповед ЗЛС -1 от 27.04.2020г.,
е било необходимо командирът
на Военно Формирование 42520 с. Щръклево да издаде и друга заповед. Такава е
налице и е служебно известна на съда, защото е предмет на оспорване по адм.
дело №269/2020г., разгледано от същия съдебен състав. Става въпрос за Заповед
ЗРД — 89 от 21.04.2020 г. на командира на Военно Формирование 42520 с. Щръклево.
Както обаче посочихме в
определение на съда от същата дата, по повод оспорването на последно цитираната
заповед, законодателят е приел оспорването на заповедите, издадени на основание
чл. 258, ал.1 от ЗОВСРБ да става по специален ред и в този смисъл процедурата,
предвидена в АПК за оспорване на индивидуални административни актове пред съда
е неприложима по отношение на тези заповеди.
В конкретния случай с
депозираната жалба до Административен съд Русе по същество от М.К. е направено
оспорване на основанието и размера на отговорността по смисъла на чл. 258, ал.3
от ЗОВСРБ, досежно Заповед ЗРД — 89 от 21.04.2020г., поради което редът за
реализиране на ограничената имуществена отговорност спрямо жалбоподателя е чрез
иск пред гражданския съд, който следва да бъде предявен от Министерството на
отбраната.
При липсата на произнасяне на
граждански съд, след като е налице такова оспорване от страна на старши сержант
М.К. относно определеното му задължение, както със Заповед ЗРД — 89 от
21.04.2020 г., така и в т.4 на Заповед ЗЛС -1 от 27.04.2020 г. не би следвало и да му се
удържа така установената сума, включително и по реда на чл.22, ал.2 от Наредба
№ Н-12 от 12.04.2010 г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и
обезщетенията на военнослужещите. Това обаче е въпрос, по който ще се произнесе
граждански съд, ако бъде сезиран.
За пълнота на изложението,
следва да бъде посочено, че старши сержант М.К. може да сезира със своята
жалба, недопустима за разглеждане от Административния съд, по реда на чл.258,
ал.3 от Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, командира
на военно формирование 54270-Пловдив или Министерството на отбраната,
досежно определената му имуществена отговорност. Така или иначе, ще бъде
незаконосъобразно удържането на цитираната сума от командира на Военно
Формирование 42520 с. Щръклево, без произнасяне на компетентен по въпроса съд, както
сочи и правилото в разпоредбата на чл.258, ал.3 от ЗОВДРБ.
Предвид на изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че се касае за оспорване на заповед-т.4 от Заповед ЗЛС
-1 от 27.04.2020г., която няма характеристиката на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК/в какъвто смисъл е и произнасянето на съда по
отношение Заповед ЗРД — 89 от 21.04.2020 г. / и съдебният контрол за
законосъобразността на заповедта, който се извършва отново по реда на АПК е недопустим,
независимо от записаното в нея.
В този смисъл е Определение №
4203 от 26.04.2007 г. на ВАС на РБ по адм. дело № 3140/2007 г., ІІІ-о, както и Определение
№ 10273 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2341/2013 г., V о.
Липсата на годен за оспорване административен
акт е основание за прекратяването на съдебното производство, разписано в
чл.159, т.1 от АПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.К.К. *** против т.4 от Заповед ЗЛС -1 от 27.04.2020г.
на командира на Военно Формирование 42520 с. Щръклево.
Прекратява производството по адм. дело №269/2020г. по описа на Административен съд
Русе.
Определението може да бъде оспорено с частна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в срок от 7 дни от съобщаването му на
страните.
Съдия :