№ 451
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110147801 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД и чл.240,ал.1 от ЗЗД от (************)ЕАД,ЕИК
(********)“,със седалище и адрес на управление гр.С(********) № 25,офис
сграда (********)(********),представлявано от (********),против И. И.
И.,ЕГН **********,с адрес гр.С(********),с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на
ищеца в размер от 1136,09 лева главница,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди,че е носител на вземания,които са му прехвърлени с
договор за цесия,сключен с (********),в това число вземане спрямо
ответника И.. В исковата молба се поддържа,че между дружеството цедент и
ответникът И. е сключен договор за потребителски кредит на 17.10.2019
г.,при което на ответника е предоставена сумата от 20000 лева. Сочи се,че
ответникът приел да връща главницата,договорната лихва и
застрахователната премия на равни погасителни вноски,всяка от които в
размер на 306,18 лева,а падежът на първата вноска е настъпил на 05.11.2019 г.
В исковата молба се твърди,че ответникът не е заплащал дължимите
погасителни вноски,поради което на 07.09.2021 г. е обявена предсрочна
изискуемост. Ищецът излага твърдения,че претендираната парична сума от
1136,09 лева представлява сбора от главниците от 116-та до 120-та
погасителни вноски,чиято предсрочна изискуемост е обявена. Исковата
претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но с оглед подадено възражение е налице интерес
от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли съда да
уважи предявения иск.
1
Ответникът И. И. И. в подадения писмен отговор оспорва иска като
неоснователен и недоказан с доводи,че не е уведомен за договора за цесия и
не е одобрил същия,твърди се,че договорът за кредит е
недействителен,защото ответникът не е бил запознат със стойността на ГПР и
на възнаградителната лихва. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК (************)ЕАД
претендира от И. И. И. сумата от 1136,09 лева,представляваща дължима
главница по договор за потребителски кредит PLUS-17374946,чиято
предсрочна изискуемост е обявена на 07.09.2021 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 26245/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
Видно от договор за потребителски паричен кредит
PLUS-17374946,сключен между (********),като кредитор,и И. И. И.,като
кредитополучател,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което заемодателят се задължава да предостави
сумата от 20000 лева,а заемополучателят приема да връща паричната сума на
120 месечни погасителни вноски,всяка от които в размер от 306,18 лева
съгласно погасителен план. Към договора са представени общи условия.
Приет е застрахователен сертификат,издаден от (********)
Съгласно рамков договор от 19.08.2019 г.,“(********),като цесионер,и
(********),като цедент са постигнали съгласие цедентът да прехвърля свои
вземания към трети лица,а цесионерът приема да придобива същите при
уговорените условия.
Приложено е потвърждение на цесия на вземания по приложение от
08.01.2020 г.,с което (********) потвърждава прехвърлянето на
вземания,както и упълномощава (************)ЕАД да уведоми длъжниците
за реализираното прехвърляне.
Видно от приложение № 1/08.01.2020 г.,прехвърлено е вземане на
(********) към И. И. И.,произтичащо от договор за заем
PLUS-17374946,сключен на 17.10.2019 г. за сумата от 20000 лева,като
неиздължените парични суми са 20000 лева главница,7741,80 лева договорна
лихва и 186,14 лева мораторна лихва.
С уведомително писмо от 15.01.2020 г. (************)ЕАД уведомява
И. И. И.,че (********) е прехвърлил вземането си по договор за кредит
PLUS-17374946,сключен на 17.10.2019 г. на (************)ЕАД,което е
връчено чрез известие за доставяне на 17.01.2020 г. на (********) И.а.
Според уведомително писмо от 10.08.2021 г. (************)ЕАД
уведомява И. И. И.,че общият размер на задължението по договор за кредит
PLUS-17374946 възлиза на 31569,96 лева,като в случай на неплащане на
задължението в срок от пет дни кредиторът ще предприеме допустимите по
закон действия. Уведомителното е връчено чрез залепване на уведомление по
чл.47 от ГПК,поставено на 07.09.2021 г. поради това,че адресатът не е
2
намерен при посещения на адреса на 18.08.2021 г.,на 28.08.2021 г. и на
07.09.2021 г.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че при усвояване на кредита се заплаща такса
ангажимент,която възлиза на 700 лева и се удържа от размера на
кредита,заемната сума от 19300 лева ( 20000 лева,намалена с размера на такса
ангажимент ) е преведена по сметка на кредитополучателя,който е
удостоверил нейното получаване,заемополучателят не е извършил никакви
плащания по договора за кредит,при което неплатената главница възлиза на
20000 лева,а неплатената договорна лихва възлиза на 2435,86 лева,законната
лихва,изчислена,считано от датата,следваща съответната падежна дата
възлиза на 1881,76 лева,незаплатените парични суми по вноски от 116-та до
120-та с падежни дати от 05.06.2029 г. до 05.10.2029 г. възлизат на 1136,09
лева общо.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е депозирано
възражение. Регламентирането на иска като положителен установителен иск
означава,че е възложено в тежест на ищеца да проведе доказване за
наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на иска,а именно
да докаже,че е носител на вземане на основание договор за цесия,да докаже,че
вземането е действително,съществува и е изискуемо. Законът урежда
фикция,че искът се явява предявен на датата на подаване на заявлението,ако
исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с
указания за предявяване на иск,т.е. искът се явява предявен на 19.05.2022 г.
Софийският районен съд приема,че от ангажираните в хода на
производството доказателства може да бъде възприето,че дружеството ищец
се явява носител на вземане,произтичащо от договор за потребителски
заем,сключен от ответника И.. С договора за цесия страните цедент и
цесионер постигат съгласие цедентът да прехвърли свои вземания към трети
лица,които цесионерът се задължава да придобие при условията в договора.
Договорът за цесия е консенсуален и за възникването на договорното
правоотношение е достатъчно страните по договора да постигнат съгласие
относно конкретно вземане,произтичащо от конкретно
правоотношение,дължимо от конкретен длъжник,което да бъде прехвърлено,а
законът не поставя изискване за наличието на съгласие от страна на
длъжника. С оглед обстоятелството,че по делото е представен рамков договор
за цесия,както и като съобрази,че според приложение към договор за цесия е
прехвърлено вземане спрямо ответника И. по договор за заем
PLUS-17374946,съдът намира,че е доказано,че дружеството ищец е носител
на вземането в качеството си на цесионер. Съдът намира,че е доказан и
фактът на уведомяване на ответника за прехвърляне на вземането,в която
насока по делото е представено известие за доставяне,получено от (********)
И.а – майка на ответника. Дори да не бъде възприето,че ответникът И. е
редовно уведомен за извършената цесия преди образуване на делото,съдът
3
счита,че предвид прилагане на уведомлението за цесия като доказателство
към исковата молба,уведомлението за цесия се явява връчено редовно – в
този смисъл решение № 123/24.06.2009 г.,постановено по търг.дело №
12/2009 г. по описа на ВКС. Отделно от това,следва да бъде отчетено,че
въпросът за съобщаване за реализираното прехвърляне на вземане е относим
към това,че до момента на уведомяване,че има нов кредитор,длъжникът може
валидно да изпълнява на предишния кредитор,а в настоящия случай
ответникът нито твърди,нито доказва да е платил парични суми на
предходния кредитор.
Софийският районен съд намира,че са неоснователни доводите на
ответника И. чрез процесуалния му представител,че договорът за заем се
явява недействителен – съдът счита,че договорът отговаря на императивните
изисквания за сключването му – в договора е посочен размер на
главница,размер на възнаградителна лихва,лихвен процент,стойност на
ГПР,налице е и погасителен план,в който е посочен размер на отделната
вноска и падежна дата за изпълнение,посочена е и общата стойност на
плащанията,поради което следва да се приеме,че заемополучателят е получил
необходимата информация за условията,при които възниква заемното
правоотношение. Посочените стойности на ГПР – 8,05 %,както и лихвения
процент – 6,95 % позволяват да бъде възприето,че не е допуснато нарушение
на императивни правни норми,което да обуслови извод,че договорът за
кредит е недействителен. Отчитайки обстоятелството,че договорът за паричен
заем е сключен на 17.10.2019 г.,т.е. при действието на Закона за
потребителския кредит,съдът намира,че преценката дали клаузата за
възнаградителна лихва е действителна съдът следва да реализира при
съобразяване нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК,а в конкретния случай уговорената
възнаградителна лихва е в размер,при който не се нарушава императивната
правна норма,респективно клаузата за възнаградителна лихва е действителна.
Отделно от това,посоченият размер на лихвения процент на
възнаградителната лихва не надвишава трикратния размер на законната
лихва,поради което не може да се счита,че клаузата за възнаградителна лихва
е недействителна. Същевременно релевираните доводи от ответника относно
недействителност на договора и на договорните клаузи за възнаградителна
лихва се явяват неотносими към настоящия правен спор,тъй като ищецът
единствено претендира главница по договор за заем,а получената по заема
парична сума подлежи на връщане дори договорът да е недействителен –
чл.23 от ЗПК.
Софийският районен съд обаче приема,че исковата претенция подлежи
на отхвърляне,защото не е настъпила изискуемост на вземането. Както беше
посочено,в производството по иск с правно основание чл.422 от ГПК за
установяване на вземане,за което е издадена заповед за изпълнение,подлежи
на разглеждане същото вземане,за което е издадена заповедта за изпълнение.
В конкретния случай е претендирано вземане в размер от 1136,09
лева,представляващо сбора от главниците за периода 05.06.2029 г. до
05.10.2029 г.,чиято предсрочна изискуемост е обявена на 07.09.2021 г. Това
означава,че за уважаване на исковата претенция следва да бъде доказано,че
главницата,представляваща сбор от съответните вноски възлиза на 1136,09
лева и е настъпила предсрочна изискуемост на същата. Съдът,отчитайки
4
заключението по съдебно-счетоводната експертиза приема,че сборът от
сумите за главница за вноски от 116-та до 120-та по договора за кредит
възлиза на 1136,09 лева,но предвид това,че не е доказано,че тези вноски са
изискуеми,искът подлежи на отхвърляне. Изискуемост на парична сума е
налице,когато кредиторът има право да претендира изпълнение и разполага с
право на иск,за да реализира вземането си. Когато е сключен договор за
паричен заем и е уговорено връщане на паричните суми на части,страната
заемополучател,за да изпълнява точно,трябва да заплаща съответната
погасителна вноска на падежната дата,а заемодателят,който се е съгласил да
приеме изпълнение на части,не може да претендира връщане на заемната
парична сума в момент,предхождащ падежната дата. За да бъде загубено
преимуществото на срока,необходимо е кредиторът да обяви предсрочна
изискуемост – чрез отправяне на изявление до заемополучателя при
реализиране на предвидените съгласно договора предпоставки. Според
приетото Тълкувателно решение от 18.06.2014 г.,постановено по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предсрочна изискуемост се обявява,т.е.
необходимо е нарочно изявление от страна на кредитодателя,с което поради
настъпване на съответни условия – най-често поради неплащане на съответен
брой вноски,заемодателят отправя изявление до заемополучателя,при което
възниква изменение в договорното правоотношение,характеризиращо се със
загуба на привилегията на срока за заемополучателя. Законът не регламентира
конкретно съдържание на уведомлението за предсрочна изискуемост,но
следва да бъде възприето,че уведомлението следва да съдържа посочване на
обстоятелствата,при които заемодателят отправя това изявление чрез
описание на неизпълнените задължения – по размер и по период,както и
следва да съдържа посочване на размера на задълженията,по отношение на
които се отправя изявлението за предсрочна изискуемост,т.е. изявлението на
кредитора следва ясно,категорично и недвусмислено да сочи,че кредиторът
предвид допуснато неизпълнение на договорно задължение и в рамките на
уговорените в договора за заем права и задължения упражнява
предоставеното му съгласно чл.60,ал.2 от ЗКИ потестативно право,имащо
като последица лишаване на заемополучателя от възможността да погасява
задължението си на части,както е било първоначално уговорено при
сключването на договора за кредит. Софийският районен съд намира,че
представеното към исковата молба уведомление,като доказателство за
обявяване на предсрочна изискуемост не представлява волеизявление,което
може да породи целените правни последици – от съдържанието му не се
установява да е налице позоваване на настъпили предпоставки за обявяване
на предсрочна изискуемост,както и съдържанието на същото не съдържа
изявление,което да сочи,че се упражнява право да бъде обявена предсрочна
изискуемост,в която насока уведомлението единствено съдържа общ размер
на задълженията,без да е конкретизиран размер на главница,възнаградителна
лихва,лихва за забава и др.,нито са разграничени падежирали задължения от
задълженията,по отношение на които кредиторът цели настъпване на
предсрочна изискуемост,а и формулираното изявление от страна на
дружеството ищец,че при неплащане в срок ще бъдат предприети всички
допустими от закона действия не представлява изявление,чието смислово
съдържание да сочи,че се обявява предсрочна изискуемост. Липсата на
отправено изявление,в което недвусмислено да е посочено,че се обявява
5
предсрочна изискуемост,налага извод,че такава не е обявена. Отделно от
това,съдът намира,че следва да бъде отчетено,че дружеството ищец е носител
на вземането на основание сключен договор за цесия с кредитора по договора
за паричен заем. Цесионерът единствено придобива вземане,но не става
страна по заемното правоотношение,поради което ищецът не разполага с
преобразуващото право да претендира обявяване на предсрочна изискуемост.
В подкрепа на разбирането,че предсрочна изискуемост не е обявена надлежно
и е обстоятелството,че това уведомление е връчено чрез частен съдебен
изпълнител чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК,което
уведомление е поставено на 07.09.2021 г. при посочено първо посещение на
адреса на 18.08.2021 г. Съдът намира,че е допуснато нарушение на
изискванията на процесуалния закон,който предвижда,че адресът следва да
бъде посещаван в рамките на един месец – удостоверените три посещения са
за по-кратък период,което също дава основание да бъде възприето,че
предсрочна изискуемост не е обявена по надлежния ред. За да приеме,че
исковата претенция за сумата от 1136,09 лева подлежи на отхвърляне,съдът
взе предвид,че падежите за заплащане на главницата са в периода 05.06.2029
г. до 05.10.2029 г.,т.е. към датата на устните състезания тези задължения не са
падежирали. Според приетото Тълкувателно решение от 02.04.2019
г.,постановено по тълк.дело № 8/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС при
постановяване на решението си по иск за установяване на вземане,за което е
издадена заповед за изпълнение съдът присъжда паричните суми,за които към
датата на устните състезания е настъпил падежът,но в настоящия случай
ищецът претендира парични суми,представляващи сбора от 116-та до 120-та
вноски с падежи между м.06.2029 г. и м.10.2029 г.,което мотивира настоящата
съдебна инстанция да счете,че исковата претенция подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира
присъждането на възнаграждение за адвокат следва да бъде присъдено такова
в размер от 420 лева,за което в договора за правна защита е отбелязано,че е
заплатено.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД и чл.240,ал.1 от ЗЗД,предявен от
(************)ЕАД,ЕИК (********)“,със седалище и адрес на управление
гр.С(********) № 25,офис сграда (********)(********),представлявано от
(********),против И. И. И.,ЕГН **********,с адрес гр.С(********),за
признаване за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от
1136,09 лева ( хиляда сто тридесет и шест лева и девет стотинки ) главница по
договор за потребителски кредит PLUS-17374946,формирана като сбора от
116-та до 120-та вноски,ведно със законната лихва върху главницата,считано
от предявяване на иска- на 19.05.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
26245/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА (************)ЕАД,ЕИК (********)“,със седалище и адрес
6
на управление гр.С(********) № 25,офис сграда (********)
(********),представлявано от (********) да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на И. И. И.,ЕГН **********,с адрес
гр.С(********),сумата от 420 ( четиристотин и двадесет ) лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7