№ 278
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Магдалена Лазарова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора Д. Й.
като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600941 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.
С определение № 341 от 26.07.2022 г. по НЧД № 346 от 2022 г.,
Окръжен съд – Враца е наложил на основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от
НК едно общо най-тежко наказание на осъдения В. В. М., измежду
наказанията, наложени на лицето по НОХД № 1681/2019 г. на Районен съд –
Видин; НОХД № 243/2020 г. на Районен съд – Видин; НОХД № 1625/2019 г.
на Районен съд – Видин; НОХД № 363/2020 г. на Районен съд – Видин и
НОХД № 328/2020 г. на Окръжен съд – Враца, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от четири години. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗИНЗС, съдът е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на
това общо най-тежко наказание, а към него, съобразно разпоредбата на чл. 23,
ал. 3 от НК е присъединил изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 2 726,14
лева в полза на Държавата (определено за едно от санкционираните
престъпления по НОХД № 328/2020 г. на Окръжен съд – Враца). На
основание чл. 24 от НК съдът е увеличил общото най-тежко наказание на
осъдения лишаване от свобода с ДВЕ ГОДИНИ или е постановил М. да
изтърпи всичко ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, отново при
първоначален „строг“ режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. На
основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал от общото
увеличено наказание, изтърпяната част от наказанията по посочените дела,
както и времето, през което осъденият М. е бил задържан.
1
Против определението, в частта му относно приложението на чл. 24 от
НК, е постъпила жалба от адв. Д. Н., защитник на осъдения В. М., в която се
твърди, че завишаването на практика ревизира волята на съдебните състави,
наложили наказанията по отделните дела, които наказания са били съобразени
с всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства, включително със
съдебното минало на осъдения. В жалбата се изтъква, че за постигане целите
на специалната и генералната превенция подобно завишаване не е
необходимо. В тази връзка се иска определението да бъде отменено досежно
приложението на чл. 24 от НК (тоест претендира се като краен резултат
изменение на съдебния акт) или алтернативно – при преценка, че са налице
условията за увеличаване на общо, най-тежкото наказание, се моли това
увеличаване да не надхвърля шест месеца.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на
Апелативна прокуратура – София изразява становище за правилност на
оспорвания съдебен акт и предлага последният да бъде потвърден, а жалбата
да бъде оставена без уважение. Прокурорът се солидаризира с аргументите на
първата инстанция, както за необходимостта от прилагането на чл.24 от НК,
така и за параметрите на завишаването.
Осъденият В. М. лично и чрез защитника си адв. Н. поддържа
депозираната жалба и моли същата да бъде удовлетворена по изложените в
нея доводи. В пледоариите, защитата акцентира на обстоятелството, че
последният влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 328/2020 г. на ОС-Враца е
преминал въззивна и касационна проверка, като определеното с него
наказание (явяващо се най-високото по размер) четири години лишаване от
свобода, е било преценено от съдебните инстанции като достатъчно, поради
което възразява, че не би могло да се обоснове увеличаването му. Защитникът
поддържа и заявената в жалбата алтернативна претенция.
Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като се
запозна с материалите по делото и като обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в законоустановения
срок и срещу подлежащ на обжалване пред САС съдебен акт, с оглед на което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна. Макар с нея да не се
атакува извършеното групиране на наказания, неговата законосъобразност
подлежи на служебна проверка от въззивния съд и в този смисъл след
провеждане на такава, настоящият съдебен състав счита, че кумулирането на
наказанията, наложени на осъдения по горецитираните пет дела е извършено
изцяло в съответствие със закона. Видно е от приложената по делото справка
за съдимост и приложените копия от присъди и определения за одобряване на
споразумения, че към момента спрямо В. М. са приключили с влезли в сила
осъдителни съдебни актове общо 22 дела в периода 1999 г. – 2022 г.
С разглежданото определение, е извършено кумулиране на
2
наказанията, наложени на лицето по последните пет от тези дела, а именно
НОХД № 1681/2019 г. на Районен съд – Видин, НОХД № 243/2020 г. на
Районен съд – Видин, НОХД № 363/2020 г. на Районен съд – Видин, НОХД №
1625/2019 г. на Районен съд – Видин и НОХД № 328/2020 г. на Окръжен съд –
Враца, като при групирането, първостепенният съд се е съобразил изцяло с
правилото на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК санкционираните
престъпления да са били извършени преди да е имало влязъл в сила съдебен
акт, за което и да е от тях.
Определеното общо, най-тежко наказание съответства на най-тежкото
по вид и размер наказание, наложено на осъдения за едно от престъпленията,
образуващи съвкупността. В съответствие с нормата на чл.23, ал.3 от НК е
реализирано и присъединяването на наказанието глоба. Законосъобразно е
фиксиран и режимът за първоначално изтърпяване на лишаването от свобода.
Така извършеното групиране е било не само най-благоприятно за
осъдения, но и единственото възможно, защото наказанията по всички
останали предходни дела са били наложени за престъпления, които не биха
могли да образуват съвкупност с деянията по последните пет дела.
Що се касае до оплакването за явна несправедливост при прилагане
разпоредбата на чл. 24 от НК, същото е неоснователно. Въззивната инстанция
се съгласява с аргумента на първостепенния съд, че престъпните прояви от
съвкупността са с висока обществена опасност (някои са осъществени в
условията на опасен рецидив) и че се касае за множество на брой престъпни
посегателства в кратки интервали от време, което навежда и на висока
личностна обществена опасност на осъденото лице, демонстрирало престъпна
упоритост и последователност.
Несъстоятелно е възражението в жалбата, поддържано от защитата и в
пледоариите, че атакуваното определение ревизирало решения на съдебни
състави от по-висока степен, които били взели предвид всички обстоятелства,
свързани с индивидуализацията на съответните наложени наказания.
В този аспект следва да се обърна внимание, че институтът на чл.23 –
чл.25 от НК (налагане на едно общо, най-тежко наказание) е всякога по-
благоприятен отколкото изтърпяването поотделно на наказанията за
отделните престъпления, дори и при прилагане на разпоредбата на чл. 24 от
НК.
Няма как да се съпоставят условията, при които съдът се произнася,
обследвайки отделна престъпна проява и когато това той върши за повече
престъпления, формиращи съвкупност. Съдът, решаващ проблематиката с
общото, най-тежко наказание, разполага със суверена преценка по въпроса за
прилагането или неприлагането на чл.24 от НК, като изхожда от всички
фактори, засягащи осъдения и цялостното му противоправно поведение,
довело до налагане на подлежащите на кумулиране наказания. Ето защо,
съдът по кумулацията не е обвързан с изводите на съда, наложил едно или
няколко от подлежащите на групиране наказания, за тяхната достатъчност с
3
оглед постигането на целите по чл.36 от НК. Избраното от Благоевградския
окръжен съд завишаване с една втора е законово допустимо, не надминава
сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за
съответния вид наказание. Оплакването за неговата прекомерност не
кореспондира на данните по делото. Няма как да не бъде взето предвид, че
общото наказание, формирано измежду наказанията по гореупоменатите пет
дела, следва да даде наказателноправен отговор на държавата за общо седем
престъпни деяния на М., чието естество и видово разнообразие, Врачанският
окръжен съд е съобразил, резонно извеждайки и престъпна упоритост у
осъдения. Правят впечатление и спецификите на някои от престъпните
посегателства (противозаконното отнемане на две чужди МПС е било
реализирано с използване от осъдения на товарен автомобил и кран, а
неправомерното боравене с чужд платежен инструмент, преди това откраднат
от осъдения, е включвало редица тегления и разплащания на различни места в
страната). Впрочем, избирайки да завиши общото, най-тежко наказание –
четири години лишаване от свобода с две години, първата инстанция не е
подходила необосновано репресивно, а изцяло е следвала тенденцията на
предходните съдебни състави, осъществявали по-ранно поетапно кумулиране
на санкции в рамките на същите пет дела Така например след влизането в
сила на съдебните актове по НОХД № 1681/2019 г. и по НОХД № 243/2020 г.,
наказанията по тях са били кумулирани, като тогава най-тежкото от тях,
явяващо се в размер на една година лишаване от свобода е било увеличено с
един месец. Впоследствие след влизането в сила на съдебния акт по НОХД №
363/2020 г. е извършено ново групиране, като общото най-тежко наказание,
което се явявало пак в размер на една година лишаване от свобода е било
увеличено с три месеца. Още по-нататък, след като е влязъл в сила съдебният
акт и по НОХД № 1625/2019 г. отново е извършено групиране, като тогава
общото най-тежко наказание една година лишаване от свобода е било
увеличено точно с една втора – с 6 месеца лишаване от свобода. Настоящото
завишаване се явява вече съобразено с наложените наказания и по последното
дело – НОХД № 328/2020 г., които са съответно с по-високи размери.
При лице с демонстрирани трайни престъпни навици и нагласи,
каквото е конкретният осъден, специалната превенция, освен поправянето и
превъзпитанието, преследва още предупредителен ефект и отнемане на
възможност за извършване на други престъпления. Като е увеличил общото
най-тежко наказание с едва втора, Окръжният съд е имал предвид именно
осигуряването на този ефект, което е видно и от доводите му за преодоляване
на следвания от лицето стереотип на несъобразяване с правовия ред в
страната, както и за отнемане на възможност за изграждане на чувство за
безнаказаност. Усещане за безнаказаност не следва да се поражда нито у
виновния, нито у останалите членове на обществото, но риск от възникването
му съществува, ако при подобна обилна и разнородна престъпна деятелност
разпоредбата на чл. 24 от НК не се задейства или се задейства само до
претендирания от защитата размер. Защитата настоява, ако се стигне до
4
увеличаване, то да е за срок най-много до шест месеца, но в този случай,
завишаването би било еквивалентно на увеличаването при предходното
кумулиране на наказания, когато в съвкупността от престъпления не са
попадали най-тежко санкционираните по последното НОХД. Съвсем
очевидно е в този случай, че подобно приложение на чл. 24 от НК, би се
явило занижено и лишено от възможност за адекватно постигане на целите по
чл. 36 от НК.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че атакуваното
определение като законосъобразно, обосновано и справедливо следва да бъде
потвърдено, а депозираната срещу него жалба да бъде оставена без уважение.
Ето защо Апелативен съд – София, 11 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 341 от 26.07.2022 г. по НЧД №
346/2022 г. на Окръжен съд – Враца.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5