Решение по дело №295/2021 на Административен съд - Кюстендил

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 282 от 18.11.2021 г., гр. Кюстендил

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    АСЯ СТОИМЕНОВА           

 

при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 295 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Регионална дирекция „Автомобилна администрация – София” при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) срещу Решение № 260205/21.07.2021 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 132/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 42-0002220/29.10.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация – София”. С посоченото наказателно постановление на „А.- Г.” ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 96, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева за нарушение по чл. 6, ал. 1 от същия закон. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

Регионална дирекция „Автомобилна администрация – София” при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към МТИТС не се представлява в съдебното заседание по делото.

„А.- Г.” ЕООД не се представлява в съдебното заседание по делото. С възражение с вх. № 275107/07.09.2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и писмено становище с вх. № 4376/18.10.2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил процесуалният му представител по пълномощие адвокат М.К.,***, оспорва жалбата като неоснователна.  

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 42-0002220/29.10.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация – София”. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 20.10.2020 г. в Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил при Регионална дирекция „Автомобилна администрация – София” е извършена тематична проверка по документи, при която било установено, че „А.- Г.” ЕООД, като превозвач, притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 4746/19.07.2012 г., на 31.08.2020 г. е осъществило международен превоз на товари с влекач марка и модел „С.”, с рег. № СВ****НМ, с прикачено полуремарке с рег. № DHL983, управляван от З.К., без посоченият влекач да е вписан списъка за лиценз на Общността и за него да е издадено заверено копие към лиценз на Общността. За установеното нарушение срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 275405/20.10.2020 г, като същото е квалифицирано по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр. Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е отменил наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество, доколкото на същото е връчен нечетлив препис от съставения АУАН.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.

Правилен  е изводът на районния съд за нарушаване на процедурата по връчване на процесния АУАН на „А.- Г.” ЕООД във връзка с разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Получаването на препис от акта е самостоятелно право на нарушителя, различно от правото да му бъде предявен за подпис същия. Правото да се получи препис от акта е свързано с възможността за представяне на писмени възражения в 3-дневен срок, както и с по-нататъшната защита срещу обвинението за извършване на административно нарушение. Затова предявяването на акта за запознаване със съдържанието му и подписването му от нарушителя е действие самостоятелно и независимо от връчването на препис от същия. В акта за установяване на административното нарушение се очертава предмета на обвинението от гледна точка на обективните елементи на нарушението – време, място и начин на извършване, както и участието на нарушителя в него. В случая безспорно се установи, че връченият на представител на „А.- Г.” ЕООД препис от съставения АУАН е напълно нечетлив. Връчването на нечетлив и неясен препис от акта поставя в невъзможност санкционираното дружество да разбере обективните признаци и правната квалификация на вмененото му нарушение, както и дали правилно са описани фактическите обстоятелства, констатирани от контролните органи. Връчването на нечетлив препис от акта следва да се приравни на липса на надлежно връчване, което съставлява нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. В случая не може да се прецени дали описаното от актосъставителя нарушение съвпада с това, описано в издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Неизпълнението на задължението от контролните органи по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН представлява съществено нарушение, допуснато в административнонаказателното производство, и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. В този смисъл е и т. 11 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС, което не е загубило сила, според която при подписването на акта на нарушителя задължително се връчва препис от него.

Присъждането на  „А.- Г.” ЕООД на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева (същите са под минималния размер съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) е в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. c чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Изложените съображения обуславят извод за правилност на решението на районния съд, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260205/21.07.2021 г., постановено по АНД №132/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.

           

 

 

           

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                   2.