№ 1315
гр. *, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110163303 по описа за 2023 година
Пред Софийски районен съд е било образувано гр. д. № 8051/2016 г. по описа на
СРС, 57 състав, по подадена искова молба вх. № 8003253/15.02.2016 г., с която от
името на „***“ ЕАД против **, ЕГН ********** и ***, ЕГН ********** са предявени
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ответниците
дължат разделно /по ½ част за всеки от тях/ на ищеца сумата от 1086,67 лв.,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от
01.11.2012 г. до 30.04.2015 г., в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.
*, ж.к. „***“, ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
13.10.2015 г. до изплащане на вземането, като от ответниците се претендира по ½ част
от посочената сума, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
12.11.2015 г. по ч.гр.д. № 61905/2015 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав.
С протоколно решение от 25.04.2017 г., постановено по гр. д. № 8051/2016 г. по
описа на СРС, 57 състав съдът е признал за установено, че ответниците **, ЕГН
********** и ***, ЕГН ********** дължат на ищеца „***“ ЕАД сума от по 658,17 лв.,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от
01.11.2012 г. до 30.04.2015 г., в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.
*, ж.к. „***“, ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
13.10.2015 г. до изплащане на вземането, както и сума от по 84,88 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.12.2012 г. –
29.09.2015 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, и е осъдил
ответниците да заплатят на ищеца разноски в заповедното производство в размер от по
1
164,82 лв. и разноски в исковото производство в размер от по 114,13 лв.
След постановяване на съдебното решение съдът е извършил справка по реда на
Наредба №14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на
съдебната власт до НБД „Население“, от която е установил, че ***, ЕГН ********** е
починала на 08.07.2016 г., поради което с разпореждане от 29.06.2017 г., на основание
чл. 227 ГПК, е конституирал като ответници в производството по гр. д. № 8051/2016 г.
по описа на СРС, 57 състав на мястото на починалата ***, ЕГН **********, нейните
наследници по закон, а именно – ** и Б. Е. К., като всеки от тях е следвало да отговаря
за по ½ от припадащите се на ***, ЕГН ********** задължения към ищеца, или за по
¼ част от вземанията, предмет на предявените искове.
С разпореждания от 22.07.2019 г. и 23.06.2021 г. съдът е указал на ищеца да
внесе депозит за възнаграждение на особен представител на ответника Б. Е. К., с оглед
необходимостта от връчването на препис от постановеното съдебно решение. След
внасяне на определения депозит, за особен представител на ответника Б. Е. К. е
назначен адвокат Б*** от САК, на когото е връчен препис от постановеното
протоколно решение от 25.04.2017 г. по гр. д. № 8051/2016 г. по описа на СРС, 57
състав.
Срещу горепосоченото съдебно решение, адвокат Б*** от САК, в качеството си
на особен представител на ответника Б. Е. К., е подал въззивна жалба вх. №
25136585/08.09.2021 г., по която е образувано в. гр. д. № 801/2022 г. по описа на СГС,
II-Б състав.
С Решение № 5546/01.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 801/2022 г. по описа
на СГС, II-Б състав, съдът е обезсилил протоколно решение от 25.04.2017 г. по гр. д. №
8051 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 57-ми състав, в частта, в която е
признато за установено по установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, че
ответникът ***, ЕГН ********** /починала преди приключване на устните състезания
пред СРС/ дължи на ищеца „*-*“ ЕАД на основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79 ЗЗД
сумата от 329,08 лв., представляваща стойността на незаплатена доставена и
използвана ТЕ за топлоснабден обект апартамент № 4, находящ се в гр. *, ж.к. „***“,
***, за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 13.10.2015 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 42,44 лева – обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение от 658,17 лв. за периода 31.12.2012 г. – 29.09.2015 г., както и в частта в
която *** е осъдена да заплати 82,14 лв. разноски по ч.гр.д. 61905/2015 г. и 57,07 лв. по
исковото производство, които задължения са преминали върху Б. Е. К., по реда на
наследственото правоприемство от наследодателя му ***, съобразно частта, която е
наследил Б. Е. К..
С горепосоченото въззивно решение съдът е върнал делото за ново разглеждане
2
от друг състав на СРС, който да повтори процесуалните действия, извършени след
смъртта на ответника ***, ЕГН **********, вече с участието на процесуалните му
правоприемници, вкл. и постановяване на съдебен акт по съществото на спора с
участието на Б. Е. К., поради което е образувано настоящото гр.д. № 63303/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
С разпореждане от 17.11.2023 г. на зам.председател на Софийски районен съд е
разпоредено да се образува дело, което да се преразпредели между съдиите от II
Гражданско отделение на Софийски районен съд, без 57-ми състав.
Със заявление вх. № 3070152/13.10.2015 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу **, ЕГН ********** и ***, ЕГН
********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1267,74 лева, представляваща цена на
доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2015 г., в
имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. *, ж.к. ***, б**, абонатен №
***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 13.10.2015 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 162,82 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 31.12.2012 г. до 29.09.2015 г., върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия; 3/ сумата от 48,60, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2015 г.,
в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. *, ж.к. ***, б**, абонатен №
***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 13.10.2015 г. до
изплащане на вземането; 4/ сумата от 6,93, представляваща мораторна лихва за
периода от 31.12.2012 г. до 29.09.2015 г., върху главницата за цена на извършена
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.
На 12.11.2015 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми, като
е разпоредено всеки от длъжниците да заплати в полза на ищеца по ½ част от
горепосочените суми.
Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 15431/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжниците и от името на същите в
законоустановения срок са постъпили възражения, като в тази връзка заявителят /***
ЕАД/ е уведомен за възможността да предяви иск за съществуване на вземането си на
27.01.2016 г. Исковата молба е депозирана в съда в законоустановения за това срок /на
15.02.2016 г./.
В исковата си молба ищецът „***“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с
ответниците. Поддържа, че същите са потребители на топлинна енергия за процесния
имот, в качеството си на собственици на последния. Навеждат се съображения, че
сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Бруната
3
ООД. В тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че от страна на ответниците е използвана доставяна до процесния
имот топлинна енергия през процесния период, задължението за заплащането на което
не е погасено, като последният е изпаднал и в забава по отношение на същото.
Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния период, поради което изпаднал
и в забава по отношение изпълнението на това си задължение, респективно дължи
лихва за забава върху непогасената главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване за
установено, че всеки от **, ЕГН ********** и ***, ЕГН ********** дължи в полза на
*** ЕАД сума в размер на 543,34 лева, представляваща цена на доставена и потребена
топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2015 г., в имот, представляващ
апартамент № 4, находящ се в гр. *, ж.к. ***, б**, абонатен № ***, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 13.10.2015 г. до изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
С протоколно решение от 25.04.2017 г., постановено по гр. д. № 8051/2016 г. по
описа на СРС, 57 състав съдът е признал за установено, че ответниците **, ЕГН
********** и ***, ЕГН ********** дължат на ищеца „***“ ЕАД сума от по 658,17 лв.,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от
01.11.2012 г. до 30.04.2015 г., в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.
*, ж.к. „***“, ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
13.10.2015 г. до изплащане на вземането, както и сума от по 84,88 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.12.2012 г. –
29.09.2015 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, и е осъдил
ответниците да заплатят на ищеца разноски в заповедното производство в размер от по
164,82 лв. и разноски в исковото производство в размер от по 114,13 лв. Тоест
произнесъл се е за повече, отколкото е бил сезиран от ищеца в проиводство
След постановяване на съдебното решение съдът е извършил справка по реда на
Наредба №14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на
съдебната власт до НБД „Население“, от която е установил, че ***, ЕГН ********** е
починала на 08.07.2016 г., поради което с разпореждане от 29.06.2017 г., на основание
чл. 227 ГПК, е конституирал като ответници в производството по гр. д. № 8051/2016 г.
4
по описа на СРС, 57 състав на мястото на починалата ***, ЕГН **********, нейните
наследници по закон, а именно – ** и Б. Е. К., като всеки от тях е следвало да отговаря
за по ½ от припадащите се на ***, ЕГН ********** задължения към ищеца, или за по
¼ част от вземанията, предмет на предявените искове.
С разпореждания от 22.07.2019 г. и 23.06.2021 г. съдът е указал на ищеца да
внесе депозит за възнаграждение на особен представител на ответника Б. Е. К., с оглед
необходимостта от връчването на препис от постановеното съдебно решение. След
внасяне на определения депозит, за особен представител на ответника Б. Е. К. е
назначен адвокат Б*** от САК, на когото е връчен препис от постановеното
протоколно решение от 25.04.2017 г. по гр. д. № 8051/2016 г. по описа на СРС, 57
състав.
Срещу горепосоченото съдебно решение, адвокат Б*** от САК, в качеството си
на особен представител на ответника Б. Е. К., е подал въззивна жалба вх. №
25136585/08.09.2021 г., по която е образувано в. гр. д. № 801/2022 г. по описа на СГС,
II-Б състав.
С Решение № 5546/01.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 801/2022 г. по описа
на СГС, II-Б състав, съдът е обезсилил протоколно решение от 25.04.2017 г. по гр. д. №
8051 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 57-ми състав, в частта, в която е
признато за установено по установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, че
ответникът ***, ЕГН ********** /починала преди приключване на устните състезания
пред СРС/ дължи на ищеца „*-*“ ЕАД на основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79 ЗЗД
сумата от 329,08 лв., представляваща стойността на незаплатена доставена и
използвана ТЕ за топлоснабден обект апартамент № 4, находящ се в гр. *, ж.к. „***“,
***, за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 13.10.2015 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 42,44 лева – обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение от 658,17 лв. за периода 31.12.2012 г. – 29.09.2015 г., както и в частта в
която *** е осъдена да заплати 82,14 лв. разноски по ч.гр.д. 61905/2015 г. и 57,07 лв. по
исковото производство, които задължения са преминали върху Б. Е. К., по реда на
наследственото правоприемство от наследодателя му ***, съобразно частта, която е
наследил Б. Е. К..
С горепосоченото въззивно решение съдът е върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на СРС, който да повтори процесуалните действия, извършени след
смъртта на ответника ***, ЕГН **********, вече с участието на процесуалните му
правоприемници, вкл. и постановяване на съдебен акт по съществото на спора с
участието на Б. Е. К., поради което е образувано настоящото гр.д. № 63303/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
С разпореждане от 17.11.2023 г. на зам.председател на Софийски районен съд е
5
разпоредено да се образува дело, което да се преразпредели между съдиите от II
Гражданско отделение на Софийски районен съд, без 57-ми състав.
Както се посочи по-горе, Б. Е. К. е конституиран като страна в производството
на мястото на починалия си наследодател ***, ЕГН **********, а именно за ½ част от
сумите, предмет на предявените срещу ***, ЕГН ********** искове, като в останалата
част от предявените първоначално срещу **, ЕГН ********** и ***, ЕГН **********
искове, компетентен да се произнася по движението на делото е съставът, пред който
същото е било образувано /гр.д. № 8051/2016 г. по описа на СРС, ГО/, а именно 57
състав.
В производството по гр.д. № 8051/2016 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав, е
връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника ***, ЕГН
**********. Това е станало на 05.04.2016 г., към който момент ** е била жива. В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника ***, ЕГН
********** не e депозиран отговор на исковата молба, поради което и това
обстоятелство следва да обвърже и нейния правоприемник, а именно ответникът Б. Е.
К., на който не следва да се предоставя повторно срок за отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 от ЗЗД.
С оглед признанието на неизгоден за ищеца факт, а именно извършено от името
на ответниците пълно плащане на сумите, предмет на предявените искове, съдът е
отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството всички факти и
обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право.
Следователно, макар предявените искове да са основателни и доказани по
основание и размер, то същите следва да бъдат отхвърлени, поради извършеното
плащане на сумите в хода на процеса.
Както се посочи по-горе, Б. Е. К. е конституиран като страна в производството
на мястото на починалия си наследодател ***, ЕГН **********, а именно за ½ част от
сумите, предмет на предявените срещу ***, ЕГН ********** искове, като в останалата
част от предявените първоначално срещу **, ЕГН ********** и ***, ЕГН **********
искове, компетентен да се произнася по движението на делото е съставът, пред който
същото е било образувано /гр.д. № 8051/2016 г. по описа на СРС, ГО/, а именно 57
състав.
Видно от исковата молба, послужила за образуване на гр.д. № 8051/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 57 състав, ищецът е претендирал от ответницата ***, ЕГН
6
********** сумата от 543,34 лева, представляваща стойността на незаплатена
доставена и използвана ТЕ за топлоснабден обект апартамент № 4, находящ се в гр. *,
ж.к. „***“, ***, за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 13.10.2015 г. до окончателното й изплащане. Б. Е. К. е
конституиран като страна в производството на мястото на починалия си наследодател
***, ЕГН **********, а именно за ½ част от сумите, предмет на предявените срещу
***, ЕГН ********** искове, тоест за половината от сумата от 543,34 лева, а именно за
сумата от 271,67 лева.
По отношение на разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея
иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната,
която неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като
задължението за заплащането им е задължение за плащане на понесените от
съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера.
В настоящия случай ответникът не е намерен на регистрираните за него
постоянен и настоящ адрес, както в производството по гр.д. № 8051/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 57 състав /в което е конституиран като страна, в качеството си на наследник
на починалата в хода на процеса ответница ***/, така и в производството по в. гр. д. №
801/2022 г. по описа на СГС, II-Б състав, което е наложило назначаването му на особен
представител на разноски на ищеца, причина за извършването на които е станал
именно Б. Е. К.. В случай, че същият бе изпълнил задължението си по закон да се
регистрира адресно /на постоянен и настоящ адрес/ на адрес, на който действително
пребивава и може да бъде открит за връчване на книжа, то нямаше да се наложи
назначаването на особен представител на разноски на ищеца. Следователно,
независимо от изхода на спора и отхвърляне на предявения за разглеждане иск,
извършените от ищеца разноски за особен представител на ответника Б. Е. К. в
производствата по гр.д. № 8051/2016 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав и по в. гр. д. №
801/2022 г. по описа на СГС, II-Б състав, следва да се възложат в тежест на последния.
В полза на ищеца следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство в минимален размер, а именно 100,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. *, *** срещу Б. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. ***, ***, по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124
7
от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79
от ЗЗД. за признаване за установено, че Б. Е. К., ЕГН ********** дължи в полза на ***
ЕАД, ЕИК *** сумата от 271,67 лева, представляваща стойността на незаплатена
доставена и използвана ТЕ за топлоснабден обект апартамент № 4, находящ се в гр. *,
ж.к. „***“, ***, за периода 01.11.2012 г. – 30.04.2015 г., поради извършено плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА Б. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. ***, *** да заплати в
полза на *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *, ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 550,00 лева, представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8