№ 14332
гр. София, 21.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110152793 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предявени са от ищеца /фирма/ искове по реда на 422 ГПК с правно основание
по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо
ответниците С. П. В. с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/, /общ./, /обл./ (********) и П.
П. С. с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/, /общ./, /обл./ (********) да заплатят на
/фирма/ с ЕИК: ********* и адрес: /адрес/, /общ./, /обл./ (********) разделно при
равни квоти по 1/2 за всеки длъжник от следните суми 6740,87 лева - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, аб.№ ****, ведно със законна лихва
за периода от 27.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 12.04.2023 г. в размер на 764,52 лева, цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. в размер на 61,83 лева,
ведно със законна лихва за периода от 27.04.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 12.04.2023 г. в размер на 11,78 лева,
държавна такса в размер на 151,58 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева. Сумите се претендират разделно, както следва: за С. П. В.: цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, аб.№ **** в размер на 3 370,44 лева,
ведно със законна лихва за периода от 27.04.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 12.04.2023 г. в размер на 382,26 лева,
цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 30,92 лева, ведно със
законна лихва за периода от 27.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 16.07.2020г. до 12.04.2023 г. в размер на 5,89 лева, държавна такса в
размер на 75,79 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лева; за П. П.
С.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. -
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, аб.№ **** в размер
на 3 370,44 лева, ведно със законна лихва за периода от 27.04.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 12.04.2023 г. в размер на
382,26 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 30,92 лева,
1
ведно със законна лихва за периода от 27.04.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 12.04.2023 г. в размер на 5,89 лева,
държавна такса в размер на 75,79 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на
25,00 лева. Вземанията произтичат от доставена, но неизплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, аб.№ **** ,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 09.06.2023 г. по ч. гр. д. № 22232/2023 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят ежемесечните
фактури. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в
която разпределението на топлинна енергия било извършвано от /фирма/ съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда
да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. П. С. депозира отговор на исковата
молба, с който заявява, че не оспорва да е потребител на топлинна енергия в
топлоснабден имот с абонатен № **** и ползва топлинна енергия за битови нужди, но
оспорва твърдяното от ищеца доставено до имота количество топлинна енергия.
Оспорва по съдържание издадените фактури. Оспорва да е налице договор между СЕС
и /фирма/, поради което счита, че услугата за дялово разпределение е незаконна.
Оспорва твърдението, че потребителят е длъжен да заплати сумата по фактурата в 45-
дневен срок от датата на публикуването им в интернет. Счита, че недоказано кога са
публикувани фактурите. Оспорва и задълженията за начислени законни лихви. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли да се отхвърлят исковете и да не се
назначават експертизите по горните съображения.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. В. депозира отговор на исковата молба, с
който заявява, че не оспорва , че е съсобственик в топлоснабден имот с абонатен №
****, но оспорва да е потребител на топлинна енергия. Оспорва по съдържание
издадените фактури. Излага твърдения, че след смъртта на баща им П. П., майка им е
дарила своите идеални части на П. С. и С. В., поради което двете сестри притежават
равни квоти от апартамента. Заявява, че през 2003 г. сестра й П. С. е подала заявление
за открИ.не на партида от /фирма/ на нейно име, за което била упълномощена от сестра
си С. В.. Поддържа, че не ползва апартамента, не живее в него, а договор за продажба
на топлинна енергия е сключен между ищеца и П. П. С., считано от 24.10.2003 г.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли да се отхвърлят исковете.
Третото лице помагач /фирма/ не взема становище по исковата молба. Прилага
писмени доказателства в хода на производството.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
За уважаване на иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По исковете с
правно основание чл. 86 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия. По възражението за изтекла погасителна давност в
2
тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ
погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи
спиране и прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат
правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.
редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция
от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на
чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
/мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Със задължителните разяснения в Тълкувателно
решение №2 /17.05.2018 г., ОСГТК на ВКС е прието, че собствениците или титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване
по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот.
Установено е по делото, че имот на адрес: /адрес/ е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа посредством приетото по делото заключение на СТЕ, което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено.
Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените
доказателства, че С. В. и П. С. са съсобственици при равни квоти на апартамент на ет.
6, /адрес/. Това се установява и от събраните по делото доказателства, а именно:
договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на
жилища от държавен жилищен фонд от 16.09.1969 г. съгласно който П. П. и Н. П. са
закупили апартамент, находящ се на ********************, акт за женитба № ****
от 1950 г., съгласно който П. П. и Н. Д. са сключили граждански брак на 30.07.1950 г.,
удостоверение за наследници на П. С. П., видно от който същият е починал 1994 г. и е
оставил законни наследници Н. П., П. С. и С. В. и нотариален акт за дарение на
недвижим имот № *** от 14.11.1994 г., съгласно който Н. П. дарява на дъщерите си П.
С. и С. В. собствените си 4/6 идеални части от апартамент на етаж 6, вход 2 в
жилищната страда, находяща се в /адрес/, както и констативен протокол № 25 от
15.01.2015 г. , съгласно който горепосоченият апартамент е с аб. № ****. Като част от
3
доказателствената съвкупност е приложен и препис –извлечение от акт за смърт № ***
за Н. Й. П., видно от който същата е починала на 26.08.2003 г., с което вещното право
на ползване, учредено в нейна полза е погасено.
Като част от доказателствената съвкупност по делото е прието заявление –
декларация с вх. № ****/24.10.2003 г. от П. П. С. с искане да бъде променен титулярът
на партида, открита при /фирма/ за абонатен № **** на нейно име за един брой
ползвател с досегашен титуляр П. С. П..
При съобразяване на установените факти, нормативната уредба и
задължителната съдебна практика, съдът приема, че ответникът П. С. е потребител на
топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за
цената на доставяната в собствения му апартамент топлоенергия (чл. 155 от ЗЕ),
включително и на тази, отдадена от сградната инсталация ), което не се оспорва от П.
С., а се признава с отговора на исковата молба, но не и С. В., доколкото от подаването
на заявление за промяна на досегашния титуляр на партидата на името на П. С.
считано от 24.10.2003 г. и до настоящия момент, съществува правоотношение по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия между П. С. и ищцовото дружество
и именно това е лицето, което е задължено да заплаща стойността на потребената в
имота топлинна енергия за процесния период.
Установено е от писмените доказателствата: изравнителни сметки за абонатен
№ ****, и според заключението на СТЕ, което настоящият състав кредитира като
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, че в процесния имот е имало
монтирани 5 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО с дистанционен отчет, като
показанията на уредите с дистанционен отчет не се нанасят на хартиен носител. За
процесния имот няма начислена топлинна енергия за отопление на общи части. В
процесния имот няма монтиран водомер. За двата отчетни периоди има служебно
начислена топлинна енергия за БГВ на база един потребител на топла вода, съгласно
молба – декларация от 24.10.2003 г. при служебно определен разход 140 л. на
денонощие за един потребител. Вещото лице счита, че изчисленията, извършени от
ФДР са в съответствие с действащата наредба Е-РД -04-1 от 12.03.2020 г. Размерът на
сумите за потребена топлинна енергия за процесния период за отопление на сградна
инсталация и имот, БГВ са както следва: за сградна инсталация 357,57 лева, за
отопление на имот 5152,82 лева, за БГВ 1253,62 лева или сума в общ размер на
6764,01 лева. Топломерът е преминал метрологични проверки през 40 месеца , вместо
през 24 месеца, но топломерът не е сменен през процесния период и при проверка на
същия на 03.02.2022 г. не са констатирани отклонения извън допустимите стойност.
Същият е с проверка с валидност до м. 02.2024 г.
Видно от ССчЕ, което съдът приема за компетентно, обективно и
безпристрастно изготвено, за процесния период няма извършени плащания, които да
са отразени по партидата на б. № ****. Начислените и неплатени суми за топлинна
енергия за процесния период са посочени в Таблица - Приложение № 1, разбити по
месеци и по отделни пера.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтиране на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид
горното и предвид установените посредством заключението на СТЕ , съдът приема, че
по делото е доказана потребената от ответника топлоенергия за процесния период в
общ размер на 6764,01 лева. Искът срещу П. С. е предявен за половината от тази сума,
т.е. 3382 лева, но предвид диспозитивното начало в гражданския процес по чл. 6, ал. 2
ГПК, искът следва да бъде уважен за сумата от 3370,44 лева.
4
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребеното
количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно възраженията на ответника досежно нищожност на
клаузата от общите условия /2014 г./, касаеща публикуване на фактури в интернет
страницата на продавача са неотносими към настоящия спор, доколкото за процесния
период приложими са общи условия / 2016г./. Акцесорните претенции за обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват
установени в своето основание на осн. чл. 162 ГПК срещу П. С. за исковия период в
размер на 376,39 лева.
На следващо място, следва да се съобрази, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е определен в ЗЕ - съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б
(при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към
търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия - чл. 139в, ал. 3,
т. 4 ЗЕ. По делото е приложен писмен договор от 21.11.2000 г. Видно от протокол от
06.11.2000 г. от ОС на ЕС е взето решение за сключване на договор за извършване на
топлинно счетоводство и такъв е сключен на 21.11.2000 г. с /фирма/, чийто
правоприемник е /фирма/. Установява се по делото, че услугата за дялово
разпределение е извършена от /фирма/ в процесния период, видно от изравнителни
сметки за процесния период , така и от СТЕ и ССчЕ. По данни от ССчЕ, стойността на
услугата за дялово разпределение възлиза на 61,83 лева за процесния период. Ето
защо, възраженията на ответника за недължимост на сумите за дялово разпределение
са неоснователни. Искът срещу П. С. е предявен за половината от тази сума, т.е. за
сумата от 30,92 лева.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за
сумата от 5,28 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение подлежи на отхвърляне.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните вземания.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За
процесния период приложими са Общите условия в сила от 11.07.2016 г. Според чл.
32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
5
периода, за който се отнасят. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 27.04.2023 г.
Следователно по аргумент от чл. 422 ГПК и доколкото се претендират вземания,
считано от м. 05.2020 г., то същите не са погасени по давност. Ето защо, възражението
е неоснователно.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 75,79 лева. В тежест
на ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното производство на
ищеца в размер на 125,79 лева, а с оглед изхода нас спора – в размер на 125,40 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 75,79 лева и на
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева и 600 лева
– депозити за ССчЕ и СТЕ. В тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за исковото производство на ищеца в размер на 725,79 лева. С оглед изхода
на спора, в тежест на ответника П. С. следва да бъдат възложени разноски в размер на
723,54 лева. Ответниците не са претендирали разноски и такИ. не се доказват.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/ срещу П. П. С. ЕГН
********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че П. П. С., ЕГН **********, с адрес – /адрес/ дължи
на /фирма/, ЕИК *********, /адрес/, на основание чл. 149 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. -
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, аб.№ **** в размер
на 3 370,44 лева, ведно със законна лихва за периода от 27.04.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 12.04.2023 г. в размер на
376,39 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 30,92 лева
за периода от м.05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
27.04.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2023 г. по ч. гр. д. №
22232/2023 г. по описа на СРС, 166 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за
установено, че П. С. дължи мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2021г. до 12.04.2023 над уважения размер от 376,39 лева
до 382,26 лева, както и за сумата от 5,89 лева мораторна лихва за периода от
16.07.2020 г. до 12.04.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК *********, /адрес/ срещу С. П. В., ЕГН
**********, с адрес – /адрес/ искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че С. П. В.
дължи на /фирма/ цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, аб.№
**** в размер на 3 370,44 лева, ведно със законна лихва за периода от 27.04.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 12.04.2023 г. в
размер на 382,26 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
30,92 лева, ведно със законна лихва за периода от 27.04.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 12.04.2023 г. в размер на 5,89
лева за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 09.06.2023 г. по ч. гр. д. № 22232/2023 г. по описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА П. П. С., ЕИК **********, с адрес – /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК
*********, /адрес/, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 125,40 лв. – разноски за
производството по ч.гр.д. № 22232/2023 г. по описа на СРС, 166 с-в и сумата 723,54
6
лв. – разноски за исковото производство за държавна такса, възнаграждение на вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на /фирма/, ЕИК ********* като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7