№ 355
гр. Перник, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. А.ова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720105378 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* Срещу М. М. К. ЕГН ********** гр.****** ул.* ***** бл.*
Аб.фирм ***** по БУЛСТАТ **********,с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 5938.82 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за имот – магазин № 15 и магазин № 16, нах. се гр.****** ул.Н.*****
№ 2, от която сума :
сумата 4614.84лв.главница за периода 01.05.2015-30.04.2020 и
м.08.2020вкл.
законна лихва 1323.98лв. за периода 09.07.2015-23.02.2021г. и законната
лихва върху главницата от датата на заявлението 31.05.2022г. до
окончателното изплащане на сумата .
Предявен е и ЕВЕНТУАЛЕН ОСЪДИТЕЛЕН ИСК от ищцовата страна
срещу ответницата – за същите суми и периода за същите обекти
Претендират разноски по делото.
С уточнителна молба ищците правят следните допълнения :
Ответникът е открил партида за небитови нужди и е сключил договор с
ищците за магазин „ Йоан“ на същия адрес - на база документ за собственост,
като помещението е описано като магазин № 15 и № 16, без промяна в
кубатурата, като начисленията са за 1 обект, а не за два обекта, т.е.
начисленията са за един обект.
Ответникът не е спазил ОУ за обявяване промяна в обстоятелствата и
1
посочване актуален адрес на обекта в 30 дневен срок, както и новото
наименование.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и наследодателя на
ответника съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по
силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които наследодателят на
ответника не е изразил несъгласие.
Уточнява се, че ответникът като фирма е сключил договор с
дружеството, като е посочил първоначално друго наименование, а
впоследствие не е заявил в срока промяна в обстоятелствата.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се
намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че ответникът не е изпълнил
задължението за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени писмени доказателства , вкл. и
относно собствеността: НА за дарение № *** том първи дело № *** от
06.06.2001г. и разрешение за ползване № 15 от 07.02.2003г.
Препис от исковата молба е връчен на ответника
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез адв. А. П., е постъпил писмен отговор, с който предявените
искове се оспорват като недопустими евентуално като неоснователни.
По допустимостта се твърди, че :
Имало неяснота относно процесните обекти, неясни били период,
извлечения от сметки, приложима методика и нормативна база
Оспорва се пасивната процесуална легитимация на ответницата- че
няма сключван договор за доставка на топлинна енергия за двата магазина, че
по силата на ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди – по чл.54 ал.1 от тях продавачът е длъжен в 1 мес. срок от приемане
на ОУ да ПРЕДЛОЖИ договор , а заварените потребители по ал.2 – да
сключат договор – в тази връзка било налице неизпълнение от ищците, а се
вменява на ответницата.
Оспорват се сумите като главница и лихви.
Прави се възражение за погасяване по давност, доколкото приложимият
давностен срок бил три години.
По предявения евентуален иск – оспорва се като недопустимо УИ по
чл.422 да се съедини с евентуален ОИ на същото основание и за същите суми
По основателността се твърди, че :
Ответницата не е потребител по смисъла на пар.1 т.42 от ДР на ЗЕ
Че е била ползвател на някой от обектите за целия / част от периода
Че ищцовата страна е отправяла по валиден начин покана за плащане, и
че тя е получавала такива,
2
че са налице 66 претенции за главница и лихви за 66 месечни периода,
предвид извлечението от сметка. Нито в последното, нито в исковата молба
обаче са посочени видовете услуги, предоставени от дружеството,
количеството им, единичните и крайните цени, дали същите са индивидуално
уговорени или нормативно установени. В тази връзка и не ставали ясни
елементите от сделката. Посочва се и че съдържанието на документа
„извлечение от сметка” не можело да замести съдържанието на исковата
молба, където претенциите не били надлежно заявени. Допълва се, че в
исковата молба не ставал ясен и начинът на изчисление на сумите, нито
методиката за това или нормативната база.
- на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия
на ответника. Обръща се внимание, че от исковата молба и приложените по
делото доказателства не можела да се установи връзката между ответника,
магазин „ЙОАН“ и процесните магазини № 15 и 16. Възразява се срещу
възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите
условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да
докаже наличието на облигационна връзка. Обръща се внимание и че липсват
доказателства ответникът да е собственик/ползвател на топлоснабдения имот
респективно ползвател на топлинна енергия в процесния имот. Оспорват се
представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не
доказват качеството потребител на ответника за процесния период. Твърди се,
че общите условия на дружеството не били надлежно оповестени – не били
публикувани в централен и местен ежедневник, поради което не са произвели
действие. Посочва се и че липсвало решение на общото събрание на етажната
собственост в сградата, където се намирал процесният имот, за
присъединяване към топлопреносната мрежа. По тези съображения се твърди,
че страните не са били в облигационни отношения през процесния период.
Посочва се и че претендираните вземания били за главница и лихва, като
липсвало посочване като отделно вземане на това за услугата дялово
разпределение.
На следващо място се оспорват претендираните по делото суми. В тази
връзка се оспорва представеният документ „извлечение от сметка“, като
доколкото същият бил съставен от дружеството, то не можел и да служи като
доказателства за неговите претенции. В тази връзка се оспорва и редовността
на воденото от ищеца счетоводство. Посочва се, че сумите по извлечението
били прогнозни, а служител на дружеството не е посещавал имота, за да
извърши реален отчет. С тези аргументи претенциите се оспорват и по
размер.
В хода на производството са извършени : съдебна техническа
експертиза и съдебно икономическа експерзита.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
3
вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1883/01.06.2022 г. по
ч.гр.д. № 3099/2022 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.,
от които е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в
един местен ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № *** том 1 рег.№ 2927 дело № *** / 2001г. за дарение на
нотариус Н.З. ПРС се установява, че на ответницата е дарен имот :
апартамент № 14 магазин № 15, магазин № 16 / на процесния адрес / и гаражи
№ 11 и 12
Разрешението за ползване е от 07.02.2003г. на жил .сграда с магазини,
гаражи и офиси
Към молбата е приложен цитираният нотариален акт. Фактът на
откриване на партида не е оспорена от ответната страна с абонатен № ФИРМ
****.
По делото е изготвена и приета съдебна техническа експертиза. От
същата в техническата й част се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение”
е въведена от момента на подписване на Договор № 436 от 22.10.2015г.
между фирмата за дялово разпределение и етажната собственост
– предвид непредставянето на договор, но изготвяни изравнителни
сметки, вещото лице счита, че услугата е въведена и се предоставя към
процесния период.
По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице
посочва, че през процесния период – в абонатната станция е монтиран
топломер, съгласно изискванията, показанията се считат достоверни,
количеството е определено правилно съгласно методиката.
В обектите – две помещения и санитарен възел – се отоплява само
едното, останалите са вътрешни, има чугунени радиатори, които работят към
момента на посещението на в.л. 25.01.2023г. върху тях са монтирани
индивидуални измервателни и спирателни уреди.
Изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, не са обжалвани и са
влезли в сила,топломерът е преминал задължителните метрологични
проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговски
измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни. Отразено е, че
количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно
методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на
имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между
нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Посочва се, че
начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно
4
утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна
енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените
или нормативно /служебно/ начислените с изравнителните сметки за
съответните периоди.
От съдебно икономическата експертиза се установява, че през
процесния период стойността на доставената топлинна енергия за имота е в
размера, посочен в исковата молба.
Въведени и съобразени при получаване на тези стойности са
извършените в периода изравнителни сметки. На последно място от
експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено
редовно, досежно задълженията на ответника и че последният не е извършил
плащания за топлинна енергия относно процесния период. Плащания от
ответника не са извършвани.
Вещото лице пояснява, че: ищците са регистрирани по ДДС, поради
което счетоводството се води стриктно - фактурите са издавани на МОЛ
ответницата в това й качество , а по-долу има отбелязване магазин „Йоан“.
Вещото лице се произнася и по възражението за давност, коментирано
по-долу
Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз
основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл.422 ГПК чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК –
за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна
енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед
№1883/01.06.2022 г. по ч.гр.д. № 3099/2022 г. по описа на РС Перник. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на
потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР.
5
Облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване
качеството „потребител“- определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ - потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя – фирма – за стопански нужди - и
топлофикационното дружество възникват от сключване на индивидуален
договор за небитови нужди с потребителя - ЮЛ.
Съгласно т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице
на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през процесния период.
Установи се, че имотът е отдаван под наем, като ползватели са
наемателите на обекта фигуриращ всъконтрагента-ТЕЦ като магазин „ Йоан“
впоследствие като „ магазин № 15 и 16 „ - както фигурират по нотариален акт.
От така цитираната нормативна уредба и представените и налични по
делото писмени доказателства / копие от публикувани общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, копие от нотариален акт за
дарение следва извод, че ответницата има качеството на потребител на
топлинна енергия, доколкото е изключителен собственик на процесните
магазини № 15 и № 16 , като между нея и „Топлофикация-Перник“ АД е
налице валидно облигационно отношение.
Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда
от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от
КЕВР, както и по молба на ответницата е открита партида като фирма
Фактът, че ответницата е в чужбина за определени периоди, и че
магазините се ползват от други лица / не се представят договори за наем
между ответницата –собственик и наемателите на обектите/ не променя
обстоятелството, че за процесните период се дължат начислените суми по
налични в обектите измервателни уреди.
По тези съображения доводите за липса на облигационни отношения с
дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се
установи, че ответникът е изключителен собственик на топлоснабдения имот-
магазин № 15 и № 16 / независимо дали се казват „ Йоан“ или др./ находящ
се в сграда ЕС – на същия адм.адрес - през процесния период, като срещу
ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не
бяха въведени никакви възражения.
Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е
извършено законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
видно от изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение е налице валиден договор за услугата
„дялово разпределение“.
6
От експертното изследване е видно и че сумите за топлинна енергия са
начислявани правилно съгласно утвърдената методика, а монтираните
измервателни уреди са били в изправност в процесния период.
Само за пълнота следва да се отбележи, че на съда е служебно известно
и Решение № 11603/31.07.2019 г. по адм.д. № 13721/2017 г. по описа на
Върховния административен съд.
По арг. и от мотивите на ТР № 6/2016 г. на ОС на ВАС същото има
действие само занапред.
При това положение за процесния период подзаконовият нормативен
акт е приложим, както и съдържащата се в него методика за дялово
разпределение /в този смисъл и Решение № 304 от 05.08.2019 г. по в. гр. д. №
376 / 2019 г. на II състав на Окръжен съд – Перник/. В тази връзка и
експертизата в техническата й част е извършена правилно.
Неоснователен е и доводът, че сумите за „вноска дялово разпределение”
не са заявени като самостоятелен иск, поради което и претенцията следва да
бъде отхвърлена в тази част.
Елементите и съответно отделните суми, от които е формирано общото
вземане за топлинна енергия (за отопление на имот и на общите части,
отдадена от сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване),
включително и цената за услугата дялово разпределение, видно от редица
разпоредби на ЗЕ се включват в родовото понятие „топлинна енергия".
В тази връзка и при подаване на заявлението по реда на чл.
410 от ГПК и при предявяване на исковата молба ищцовото дружество е
посочило една и съща сума като главница, в която са включени посочените
по-горе компоненти /в този смисъл Решение № 64 от 24.02.2020 г. по в. гр. д.
№ 834 / 2019 г. на III състав на Окръжен съд - Перник /.
В допълнение следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент,
не противоречи на общностното право.
На следващо място съгласно ОУ потребителят е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок,
след изтичане на периода, за който се отнасят.
В тази връзка, както се отбеляза и по-горе, дружеството следва да
установи и размера на претендираната сума.
Съобразно така разпределената доказателствена тежест по делото се
изслуша заключение на вещо лице. Последната видно от експертите
изследвания е правилно изчислена и липсва плащане на същата от страна на
ответника.
7
От друга страна ответникът не следва да черпи права от
недобросъвестното си поведение – Ответникът не е спазил ОУ за обявяване
промяна в обстоятелствата и посочване актуален адрес на обекта в 30 дневен
срок, както и новото наименование.
По Нотариален акт обектите са магазин № 15 и № 16, а наименованието
„ Йоан“ и последващото му премахване, не променя факта на номериране на
обектите, които са останали № 15 и № 16
Твърдяното отсъствие на ответницата-собственик от страната за
определени периоди / без категорични доказателства / и наличие на друг
ползвател на магазините / без категорични доказателства за
преотдаване с Договор за наем и дали съответно е обявен по надлежен
ред в данъчна служба със съответните задължения произтичащи от
това / също не могат да обосноват недължимост на ползваната топлоенергия.
На последно място съдът съобразява и че ответникът е имал
възможност да възрази срещу начислените му суми, но няма данни да го е
сторил. Възражението, че не е бил надлежно поканен да плати, не намират
опора поради обстоятелството, че на място е било извършвано връчване на
ползвател / наемател/ който има задължение да „предаде“ на собственика,
след като се твърдят някакъв вид наемни отношения между двамата.
Ответницата не доказва по категоричен начин – има ли договор за наем с
трето лице-ползвател и какви клаузи съдържа относно задълженията да се
плащат консумативи по обекта, вкл. и топлоенергия.
Задължението за плащане от собственика има своята законова
възможност за последваща регресна отговорност от третото лице-
наемател / ползвател на обекта.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия
месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. В
тази връзка и като съобрази заключението на комплексната експертиза, както
и падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва,
настоящият състав намира, че обезщетението за забава е в размер на 79.35
лева, считано от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г. вкл.
Възражението за погасяване по давност на посочените суми за
главница и обезщетение за забава, въведено с отговора на исковата
молба, е основателно. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и
задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са
погасяват с изтичане на тригодишна давност.
8
С оглед датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 31.05.2022 г. и началната дата на исковия период – такава
давност е налице за част от вземанията.
Според приетата СИЕ – погА.и по давност са суми в общ размер
4929.40лв. за периода 01.05.2015-31.05.2019г. от които
Главница 3693.36лв. и изтекла лихва 1236.04лв.
Остават дължими , извън периода на погасителната давност – обща
сума 1009.42лв. от която главница 921.48лв. за периода 01.06.2019-30.04.2020
и изтекла лихва 87.94лв. за периода 08.08.2019-23.02.2021г.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенция за основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат
уважени в посочения размер, извън погА.ите по давност.
При този изход на установителния иск, следва предявения ЕВЕНТУАЛЕН
ОСЪДИТЕЛЕН ИСК от ищцовата страна срещу ответницата – за същите
суми и периода за същите обекти – да бъде оставен без разглеждане.
По разноските :
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
По разноските в заповедно производство:
В това производство ищцовото дружество- заявител претендира
разноски в размер на 118.78 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
С Възражението по чл.415 ГПК ответницата иска адв. разноски 440лв.
С оглед изхода на делото се дължат разноски от ответната страна на
ищцовата страна :40.37лв. за д.такса и 25лв. юк.възнаграждение
И се дължат разноски от ищцовата страна на ответницата в размер
220лв.
По разноските в исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер:
118.78 лева държавна такса,
500 лева – възнаграждение за вещи лица,
200 лева – юрисконсултско възнаграждение,
Общо 818.78лв.
С оглед изхода на делото на ищцовата страна се дължат разноски от
ответницата : 178.41лв.
9
Ищцовата страна следва да заплати на ответната страна разноски в
размер 893лв.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. М. К. ЕГН **********
гр.****** ул.* ***** бл.* Аб.фирм ***** по БУЛСТАТ ********** дължи на
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ обща сума 1009.42лв.
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за имот – магазин № 15 и магазин № 16, нах. се гр.****** ул.Н.*****
№ 2, от която сума
главница 921.48лв. за периода 01.06.2019-30.04.2020 и
изтекла лихва 87.94лв. за периода 08.08.2019-23.02.2021г.
и законната лихва върху главницата от датата на заявлението 31.05.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, КАТО ЗА РАЛИЗКАТА ДО ПЪЛНИЯ
ПЕРДЯВЕН РАЗМЕР - сумата 5938.82 лева, от която сума
сумата 4614.84лв.главница за периода 01.05.2015-30.04.2020 и м.08.2020
вкл.
законна лихва 1323.98лв. за периода 09.07.2015-23.02.2021г. и законната
лихва върху главницата от датата на заявлението 31.05.2022г. до
окончателното изплащане на сумата - ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА , както следва - погА.и по давност
са суми в общ размер 4929.40лв. за периода 01.05.2015-31.05.2019г. от които
Главница 3693.36лв. и изтекла лихва 1236.04лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения ЕВЕНТУАЛЕН ОСЪДИТЕЛЕН
ИСК от ищцовата страна срещу ответницата – за същите суми и периода за
същите обекти.
ОСЪЖДА М. М. К. ЕГН ********** гр.****** ул.* ***** бл.* -
Аб.фирм ***** по БУЛСТАТ ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* разноски:
40.37лв. за д.такса и 25лв. юк.възнаграждение по заповедното производство ,
както и разноски178.41лв. по установителния иск.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ НА М. М. К. ЕГН ********** гр.****** ул.* ***** бл.*
Разноски 220лв. по заповедното производство и 893лв. по установителния
иск
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр.
дело да бъде върнато на съответния състав, с препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
10
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11