РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. П., 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230102076 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и е образувано по молба,
депозирана от М. К. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. М., общ. П., чрез адв. Д. Г.,
АК – Ловеч, със служебен адрес гр. Т., ул. „З.“ № 7, ет. 4, офис № 30, срещу „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от
Д.В.Н.. и И.В.В..
Ищцата твърди, че е страна по Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1239739 от 15.02.2023 г., сключен с ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, по
силата на който й е предоставен кредит в размер на 6 000 лева, при лихвен процент 35 %,
ГПР – 49,66 %, брой вноски 18 и обща сума за връщане 8 100 лева. Паралелно с това,
съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от
Multitude Bank в полза на дружество, за което е сключен Договор за поръчителство, за който
се дължи допълнително възнаграждение. Изложено е още, че след сключване на договора за
кредит се оказало, че вноските по същия всъщност са по-големи от описаните в СЕФ, като
при калкулация на същите общото задължение възлиза на 14 160,06 лева. Посочено е също,
че ищцата е погасила предсрочно задълженията си по процесния договор, като заплатила 10
месечни вноски в общ размер на 12 430,33 лева. Сочи, че Договорът за потребителски
кредит е недействителен, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство не е
отразено в ГПР. Излага становище, че сумата от 6 430,33 лева е платена при изначална липса
на основание предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Излага твърдения, че сключения между страните договор е недействителен на специалните
основания на чл. 22 от ЗПК, че възнаграждението на гаранта заобикаля се закона и по-
конкретно разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че при сключване на договора за
кредит е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД да осъди „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на М. К. К.,
ЕГН: **********, сумата от 6 430,33 лв., представляваща разликата между размера на
отпуснатия кредит - 6 000 лева и погасеното от страна на кредитополучателя задължение по
договора за потребителски кредит в общ размер на 12 430,33 лева, платена при изначална
липса на основание предвид недействителността на Договор за предоставяне на
1
потребителски кредит № 1239739/15.02.2023 г.
Претендират се сторените по делото разноски, както и присъждане на адвокатски
хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
пълномощник, депозира отговор, в който изразява становище неоснователност на
предявения иск по чл. 26 от ЗЗД, както и недопустимост на иска за прогласяване на
нищожността на договора за гаранция, а същевременно не е взето никакво становище по
предявения иск от ищцата е по чл. 55 ЗЗД, който е свързан със сключения договор за кредит,
а не с договор за гаранция, какъвто и не се съдържа в кориците на делото, както и за
твърдяното предсрочно погасяване на кредита, въз основа на който и се претендира
връщането на процесната сума. Изложено е още, че договорът за гаранция е възмездна
услуга от трето лица, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна.
В проведено съдебно заседание страните не се явяват и представляват, от
процесуалните представители на същите са постъпили писмени становища, с които
поддържат предявения иск и моли същият да бъде уважен, респ. оспорва исковата претенция
и моли за нейното отхвърляне.
В проведеното съдебно заседание съдът е отделил като безспорен и ненуждаещ се от
доказване факта на получаване от ответното дружество на сумите дължими по процесния
договор и заплатени от ищцата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 15.02.2023 г. е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит между
ищцата М. К. и „Фератум България“ ЕООД под № 1239739. Размерът на кредита е 6 000
лева, платим на с 18 вноски, с първа падежна дата 17.03.2023 г.
За целия период на кредита кредитополучателят следва да върне на кредитора общо
сумата в размер на 8 100 лева, от които сумата на отпуснатия кредит в размер на 6 000 лева,
както и лихва в размер на 2 100 лева при лихвен процент 35,00 %.
В т. 4 от договора е предвиден, че общият разход по кредита е 2 100 лева и вкл.
посочените по горе суми. ГПР по кредита е в размер на 49, 66 и вкл. разходите, вкл. в
общият разход по кредита, изразени като ГП от общия размер на предоставения кредит.
В т. 5 от договора, е предвидено и обезпечение, посредством поръчителство,
предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството.
Сумата от 6 000 лева е била усвоена от ищцата и това не се спори по делото.
В договора за кредит е предвидено, че същият се обезпечава с поръчителство
предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може
да бъде отменена нито от кредитополучателя нито от лицето, предоставило обезпечението.
В договора е било предвидено, че със сключването му кредитополучателят
потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания
поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното
ЮЛ за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора, в процедурата по кандидатстване за
кредита.
Според съда така договореният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи и
поставя кредитополучателя в неизгодна позиция спрямо кредитора, т. к. е в невъзможност
да избере сам поръчител по договора.
На следващо място, никъде в договора за потребителски кредит не е посочено какъв е
размера на дължимите вноски по договор за поръчителство.
В договора за кредит не е посочено по какъв начин се изчислява ГПР и липсва
информация за това как се формира последния.
В същият не е включена като разход, сумата по предоставяне на поръчител. Това е
така защото кредитора не отпуска кредит без да бъде предоставен поръчител, за което се
следва и допълнително възнаграждение, които следва да бъдат включени в ГПР.
Включването на тези разходи неминуемо води до увеличаване размера на ГПР и при
това положение е безспорно, че се надхвърля законовото условие да не надвишава пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с
2
постановление на Министерския съвет на Република България.
По този начин ответното дружество в качеството му на кредитор е представил
невярна информация на кредитополучателя и не му позволява да прецени реалните
последици и задължения по договора при неговото сключване.
За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се
проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил
процесните суми на ответното дружество по процесния договор за заем, който е
недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а
ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.
е. че процесният договор за заем е действителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на
размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, тъй като дава на
потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на
ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а
неспазването му има за резултат недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Според параграф 1, т. 2 от ДР на ЗПК „общата сума, дължима от потребителя“
представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
В този смисъл е и Решение на СЕС от 13 март 2025 г. по дело С-337/23. Един от най-
важните изводи на СЕС, който е задължителен не само за съдилищата, но и за фирмите за
бързи кредити, е, че „Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на
потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на
общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. В
същото решение съдът в Люксембург напомня, че за да осигури по-голяма защита на
потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“, което означава всички разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора. В
цитираното решение се посочва, че в случая с платените поръчителства по бързи кредити, на
потребителя е наложено да сключи договор за поръчителство, за да получи кредита. В
решението СЕС приема: „Така по силата на последния договор осигуряването на
поръчителство представлява услуга, свързана с договора за кредит по смисъла на чл. 3,
буква ж от Директива 2008/48, и доколкото сключването на договора за поръчителство е
задължително за самото получаване на кредита, свързани с този договор разходи са част от
„общите разходи по кредита за потребителя“ съгласно тази разпоредба. Следователно
съгласно буква и) от същия член те трябва да се вземат предвид при изчисляването на ГПР“
И заключава, че с оглед съществения характер на посочването на ГПР в договора, следва да
се приеме, че ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент. „Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер“ заявява съдът в Люксембург.
В случая, както бе посочено по-горе от съдържанието на договора е видно, че
кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от „Multitude Bank“, като
3
кредитополучателят е сключил договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора, в
изпълнение именно на условията на кредитора, както и че кредиторът предварително е
знаел, че въпреки принципа, че поръчителството е безвъзмездно, в настоящия случай на
дружеството гарант ще се дължи възнаграждение. Въпреки това си знание и изрично
посоченото, че това са свързани с договора разходи, кредиторът не е включил този разход
при изчисление на ГПР.
Че кредиторът не е включил този разход при изчисление на ГПР се установява и от
заявеното с отговора на исковата молба, че сумата за гарант не е включена в ГПР, тъй като
заявява, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което
Фератум България не е страна и счита, че не следва да се включва в ГПР.
Предвид изложеното, съдът приема, че в сключения между страните договор е
уговорен ГПР, чийто размер не отговаря на действителните разходи, които потребителят ще
направи във връзка с кредита, тъй като в него не е включено дължимото възнаграждение за
гарант.
Заплащането на възнаграждение за гарант представлява разход за потребителя, който
е свързан с кредита и увеличава цената му. Тя води до възникване на допълнителни разходи
за потребителя, които са били известни на кредитора към момента на сключване на договора
и е трябвало да бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. В случая
това не е сторено. По този начин отразената в договора стойност на ГПР се оказва невярна и
много по-ниска от действителната такава. С непосочване на действителния ГПР, освен че се
заблуждава потребителят за реалната икономическа тежест на кредита, се заобикаля
императивното изискване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния допустим
размер на разходите по кредита. Противоречи и на задължителното изискване на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит. Това
води до недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът приема, че сключеният между страните договор за
кредит е недействителен и не е породил правно действие.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва
или други разходи по кредита.
В случая кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на
кредитополучателя сумата по договора за потребителски кредит от 6 000 лв. Затова
кредитополучателят дължи на кредитора връщане на чистата стойност на кредита по
смисъла на чл. 23 от ЗПК, а именно сумата от 6 000 лв.
По делото са представени копия от 10 преводни нареждания от М. К. към “Фератум
България“ ЕООД, 9 от които са с посочени основания „вноска“, а на едното преводно
нареждане е посочено основание „пълно погасяване“, като на всички платежни нареждания
е посочено името на ищцата. От преводните нареждания, се установява, че ищцата е
заплатила на „Фератум България“ ЕООД 8 пъти по 786,67 лева, 1 път сумата от 906,67 лева
и един път сумата от 5 230,30 лева. В резултат е видно, че същата е превела на ответното
дружество общата сума от 12 430,33 лева, което обстоятелство не е оспорено от ответната
страна.
Тъй като, както бе прието по-горе на ответното дружество се дължи само чистата
сума по кредита – главницата от 6 000 лв., то разликата над тази сума до преведената сума от
12 430,33 лв. – равняваща се на 6 430,44 лева се явява сума, която се явява недължимо
платена сума по недействителния договор за предоставяне на потребителски кредит и
подлежи на връщане от кредитора.
Предвид изложеното по-горе заплащането на сумата от 6 430,33 лева се явява лишена
от основание, поради което и искът се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост,
като ответното дружество бъде осъдено за заплати на ищеца заплатената от последния сума
по недействителен договор за потребителски кредит.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат
единствено на ищцовата страна. Последните представляват заплатената държавна такса в
размер на 257,21 лева, която следва да бъде възложена в тежест на ответното дружество.
В производството по делото ищцата е представлявана от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което на
4
адв. Д. Г. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., действала
към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в
размер от 943,03 лв.
Не следва да бъде присъждано ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение,
тъй като по делото не са представени доказателства, че адв. Г. е регистриран по ЗДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК: *********, да заплати на М. К. К., ЕГН: **********, сумата от 6 430,33 (шест хиляди
четиристотин и тридесет лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща разликата
между размера на отпуснатия кредит - 6 000 лева и погасеното от страна на
кредитополучателя задължение по договора за потребителски кредит в общ размер на
12 430,33 лева, платена при изначална липса на основание предвид недействителността на
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1239739/15.02.2023 г.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9,
офис 20, представлявано от Д.В.Н.. и И.В.В., да заплати на М. К. К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес с. М., общ. П., сумата от 257,21 (двеста петдесет и седем лева и двадесет и
една стотинки) лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от Д.В.Н.. и И.В.В., да
заплати на адв. Д. Г. от АК-Ловеч, със служебен адрес гр. Т., ул. „З.“, ет. 4,офис № 30,
сумата от 943,03 (деветстотин четиридесет и три лева и три стотинки) лева, за
осъществената от последния в полза на ищцата М. К. К., безплатна адвокатска помощ в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр. Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5