НАХД № 228/19г. МОТИВИ :
Производството е образувано по внесено в ЛРС
Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл.78а от НК на обвиняемата Н.Е.Г. *** за това, че
на 22.02.2017г. в гр.Лом, ул.“Славянска“ № 4 в Нотариална кантора на Нотариус
Станислав Станчев потвърдила неистина, че представляваната от нея фирма „***“
ЕООД няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,
мита и задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани
с МПС в писмена декларация, която по силата на закон – чл.264, ал.2 от ДОПК се
дава пред орган на властта /нотариус/ за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства – престъпление по чл.313, ал.1, пр.1 от НК.
Представителят на ЛРП в с.з. поддържа
изготвеното предложение, като намира, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че обвиняемата е извършила престъплението по чл.313,
ал.1, пр.1 от НК и предлага на съда да я
освободи от наказателна отговорност, като и наложи административно наказание по
смисъла на чл.78а от НК “Глоба” в размер от 1 500лв, който е близък до минималният
предвиден в закона размер, с оглед заеманата от нея длъжност.
Обвиняемата редовно призован не се явява
лично. Представлява се от договорен защитник адв.Николай
Кръстев от МАК, който намира че са налице законовите предпоставки за приложение
на нормата на чл.78а от НК и моли съда да освободи подзащитната
му от наказателна отговорност, като и наложи административно наказание „глоба“
в минимален размер, с оглед затрудненото финансово положение в което се намира
последната.
Доказателствата по делото са писмени -
събраните в хода на ДП № 38/19г. по описа на РУ гр.Лом, респ. пр.преписка вх.№ 51/19г.
по описа на ЛРП писмени доказателства, приети и приобщени от съда по реда на
чл.378, ал.2 от НПК, а именно: Уведомление с изх. № 118/03.01.2019г. на Национална
Агенция за приходите ТД Велико Търново на л. 9; Заверено копие на Договор за
покупко–продажба на МПС на л.12, Справка
за общите задължения от НАП на л.13-25, Справка – характеристика на ОД МВР–Монтана
РУ–Лом на л.32, Съобщение за доброволно изпълнение на осн.
чл. 221 от ДОПК с изх. № С160012-149-0000998/19.04.2016г. на НАП ТД Велико
Търново на л.36-37, Известие за доставяне на л.38, Разпореждане за
присъединяване с изх. № С160012-105-0048818/16.09.2016г. на НАП ТД Велико
Търново на л.,39, Известие за доставяне на л.40, Разпореждане за присъединяване
с изх.№ С170012-105-0029188/24.02.2017г. на НАП ТД Велико Търново на л.41,
Известие за доставяне на л.42, Декларация по чл.264, ал.2 от Данъчно – осигурителния
процесуален кодекс на л.43, Преводно нареждане от 22.02.2017г. на л.44,
Справка–удостоверение за периода 22.02.2017г. до 22.02.2017г. за *** ЕООД на
л.45, Справка от Търговски регистър на л.46, Декларация за гражданство и
гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност на л.47, Свидетелство за регистрация част І на л.48-49, Удостоверение сер. Д№ 0100 на л.50, Удостоверение сер.
Д№ 0301 на л.51, Договор за покупко– продажба на МПС
на л.52, Протокол за разпит на свидетеля на Станислав Боянов Станчев на л.53,
Протокол за разпит на свидетеля Петър Иванов Вътов на л.54-56, Протокол за
снемане на образци за сравнително изследване на л.58-60, Справка за съдимост с
рег. № 508/15.05.2019г. на л.63, както и служебно изисканата справка за
съдимост.
Съдът, след като се запозна с направеното
предложение на ЛРП, събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и
становищата на страните, намери за
установено следното :
Към 22.02.2017г. обвиняемата била
управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество „***“ ЕООД
гр.Лом, като към същата дата дружеството имало непогасени подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данък добавена стойност и задължителни
осигурителни вноски, които били формирани на осн.
декларации обр.6 съгл. чл.105 от ЗОПК и декларации по ЗДДС, които се подавали от данъчно задълженото лице. На Г. и било известно, че
тези задължения не са били заплатени и същите подлежат на принудително
изпълнение, тъй като са били изпращани и съответните уведомления от ТД на
НАП-Велико Търново, офис Монтана.
В качеството си на управител и
едноличен собственик на капитала на дружеството, обвиняемата решила да продаде
2бр. МПС-товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“,
с рег.№ ***и товарен автомобил, марка „Фиат“, модел „Сейченто“,
с рег.№ ***, които били собственост на дружеството, като за тази цел на
22.02.2017г. посетила кантората на св.Станислав Станчев – нотариус с район на
действие ЛРС, находяща се в гр.Лом, ул.“Славянска“ №
4. За да бъде нотариално удостоверена сделката Г. следвало да подаден пред
нотариуса Декларация по чл.264, ал.2 от ДОПК, в която да декларира, че
представляваното от нея дружество няма непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски или
други публични задължения, свързани с МПС. Въпреки, че на Г. и било известно за
наличието на такива, то последната пред нотариуса подписала декларация с която
декларирала, че представляваната от нея фирма няма такива задължения и я
представила пред св.Станчев. Така представената декларация била приложена към
нотариалното дело, като послужила за нотариалното удостоверяване на сделката с
която собствеността на посочените 2бр. МПС била прехвърлена на Ангел Георгиев
Евстатиев.
Съдът намира, че по безспорен и
категоричен начин е установено, че обвиняемата Н.Е.Г. *** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.313, ал.1, пр.1 от НК, а именно, че на 22.02.2017г. в гр.Лом, ул.“Славянска“ № 4 в Нотариална
кантора на Нотариус Станислав Станчев потвърдила неистина, че представляваната
от нея фирма „***“ ЕООД няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски или други
публични задължения, свързани с МПС в писмена декларация, която по силата на
закон – чл.264, ал.2 от ДОПК се дава пред орган на властта /нотариус/ за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства.
От субективна страна деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл, като Г. е съзнавала, че потвърждава неистина в
писмена декларация, изискуема по силата на закон и я е подала пред орган на
властта какъвто е нотариуса, след като и в самата декларация изрично било
записано, че носи наказателна отговорност по чл.313 от НК, от което се налага
извода, че последната е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е настъпването на общественоопасните
му последици и е искала тяхното настъпване.
Законодателят
е предвидил за така извършеното престъпление в нормата на чл.313, ал.1 от НК
две алтернативни наказания „До три години лишаване от свобода” или „Глоба” в
размер от 100лв /сто лева/ до 300лв /триста лева/.
Извършеното престъпление е от категорията на
т.нар. “формалните престъпления”, и с него няма причинени имуществени вреди,
които да подлежат на възстановяване.
Обвиняемата не е осъждана и е с чисто
съдебно минало.
В
случаят съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за
приложение на нормата на чл.78а от НК, за това я освободи от наказателна
отговорност за така извършеното престъпление, като и наложи административно
наказание “Глоба” в минимален размер, а
именно от 1 000лв /хиляда лева/, която следва да заплати в полза на държавата.
При определяне размера на административното наказание съдът взе предвид материалното
му положение и имотно състояние.
Съдът напълно споделя доводите на
представителя на ЛРП, че с така наложеното административно наказание „Глоба” ще
се постигне, както индивидуалната, така и генералната превенция, а именно да се
поправи и превъзпита извършителя към спазване на законите в страна и
установеният правов ред, и да се въздейства предупредително и възпитателно на
останалите членовете на обществото да спазват законите в страната и установения
правен ред.
Водим
от горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :