МОТИВИ към НОХД 1159/09г.
Производството е образувано
въз основа на внесен обвинителен акт от РП Пазарджик.
Обвинението
е против Н.А.Н. за това, че на
26.08.2008 г. около 7.30 ч. в с.Гелеменово, обл. Пазарджик, се е заканил с
убийство на брат си А.А.Н. ***, използвайки словесни изрази :” ...ще те трепа…..” и фактически действия –
хвърляне на брадва, попаднала в областта на лявото рамо, стискане на гушата,
нанасяне на удари с ръце и крака в областта на цялото тяло на А.Н., с което му
е причинил болка и страдание, като това заканване е възбудило основателен страх
за осъществяването му –ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по Чл.144 ал.ІІІ във вр.с
чл.144 ал.І от НК.
Като
частен обвинител по делото бе конституиран пострадалия Ал. Н..
В съдебно заседание обвинението се поддържа
от представителя на РП Пазарджик с искане за признаване на обвиняемия за
виновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал.3
вр. Ал.1 от НК, като му се наложи наказание лишаване от свобода , изтърпяването
на което да се отложи за определен изпитателен срок.
Частният обвинител поддържа становище за
доказаност на подсъдимия и настоява същият да бъде осъден.
Защитникът на обвиняемия пледира за
оправдателна присъда като твърди, че обвинението не е доказано.
Обвиняемият не се признава за виновен.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки
се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Подсъдимият Н.Н. и св. А.Н. били братя и
живеели в съседни къщи в с.Гелеменово ,обл. Пазарджик. От години не били в
добри отношения.
На 26.08.2008 г., рано
сутринта, св.А.Н. отивал на работа с велосипеда си . Докато минавал покрай къщата на брат си, последният го напсувал и
извикал към него : ”Ще те
трепа……..”, след което хвърлил към него брадва , която
ударила свидетеля в гърба, в областта на
лявото рамо от задна
страна.
Пострадалият А.Н. паднал и тогава подс.Н.Н. се
нахвърлил върху него, нанесъл му удар с юмрук в носа, опитал да го стисне за гушата.
Намесила се св. А.И., която отдръпнала подсъдимия и той си тръгнал. Св.А.Н.
отишъл в сградата на Кметството в с.Гелеменово ,за да повика полиция.
Там срещнал В.Д., на която разказал за случилото се.
Горните факти,
илюстриращи инкриминираната ситуация за несъмнено установени в резултат на
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.
Подсъдимият
категорично отрича да е автор на приписаното му престъпно деяние, като дава
своя версия на срещата с брат си.
Последната обаче е напълно опровергана от показанията на св. Ал. Н., които
кореспондират с тези на останалите свидетели по делото И., Д., заключението по
СМЕ, изготвено вкл. и по издаденото за пострадалия СМУ.
Най-детайлни са
показанията на самия пострадал, което е и логично тъй като той е присъствал на целия инциденти и
има непосредствени впечатления от него.
Към тези показания обаче следва да се подхожда внимателно , тъй като
пострадалият е заинтересуван от изхода на делото и съществува макар и само
хипотетично или дори теоретична възможност да депозира показания в свой
интерес. Така, че тези показания следва във всички случаи да бъдат съвсем
внимателно съпоставяни с останалите доказателства по делото. В конкретния
случай заявените от пострадалия обстоятелства относно развитието на събитията
на инкриминираната дата напълно се потвърждават от всички останали
доказателства, изключая обясненията на
подсъдимия.
Пострадалият
твърди, че на процесната дата, докато вървял покрай дома на подсъдимия , с
когото живее в съседство, последният го напсувал, заплашил го с думите” ще те трепя”, след
което хвърлил към него и брадва с къса дръжка. Брадвата уцелила с тъпата част
пострадалия в лявото рамо от задната
повърхност . Св. Ал. Н. паднал и подсъдимият го нападнал, нанесъл му удар в
носа, после опитал да го стигне за гушата. От удара в носа потекла кръв.
Показания относно този факт са дадени от св. И., която е възприела ситуацията
вече след като подсъдимият бил прекратил нападението си.
Пострадалият обаче,
който бил уплашен от реакцията на брат си поради множеството закани с убийство
отправяни преди това, отишъл веднага в Кметството на селото, за да се оплаче.
Там случайно го видяла св. Д., на която , както сочат нейните и неговите
показания, разказал за случилото се – отправената словесно закана с убийство от
брат му, нападението с брадвата, ударът с носа. Св. Д. сочи, че при срещата им
пострадалият бил с окървавена риза от течащата кръв от носа му.
Два дни след инцидента пострадалият посетил
кабинета по Съдебна медицина при МБАЛ Пазарджик и бил освидетелстван на
2808.08г., от която дата му е издадено и СМУ 253/08г. от д-р. Пеев. Като
обективни находки са визирани охлузвания по върха на носа и синкаво
кръвонасядане ; по лявата раменна област от задната й страна –две ивицовидни
охлузвания на кожата. Тези увреждания
напълно съответстват на показанията на пострадалия за нанесените му удари от
страна на подсъдимия. Що се отнася до констатираните охлузвания и
кръвонасядания по левите горен и долен крайник , част от тях очевидно са причинени от падането на
пострадалия, като се има предвид също, че са все от едната страна на тялото.
Изслушаната СМЕ е
дала отговор , че описаните увреждания в СМУ са причинени по механизма на
действие на твърд тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да
са получени при побоя на пострадалия от подсъдимия.
При тези данни по
делото съдът прие, че обективно е напълно доказано подсъдимият чрез думи и чрез
действия да е оправил закана с убийство на пострадалия. Заканата действително не
само е могла да възбуди основателен страх у заплашения за осъществяването й, но
дори е предизвикала такъв. Освен, че тя съвсем не е инцидентна , както сочат
показанията на пострадалия, тя е обективирана чрез агресивни думи и изрази, тоест агресията е хиперболизирала от словесна във
физическа форма и е била ясен израз на намеренията на подсъдимия да се
саморазправя с пострадалия. Освен, че е отправил закана с думите „Ще те трепя”,
подсъдимият незабавно след това е хвърлил брадва докато нападнатия се движел с
гръб. Брадвата го е ударила в горната част на тялото в областта на раменете, а
след като пострадалият паднал , подсъдимият му нанесъл и удар в носа. При тези
думи и действия и при тяхната последователност, несъмнено, че у заплашения,
респ. у всеки човек с нормална психика
може да възникне и то основателен страх за осъществяване на отправените
му закани, което е било съзнавано от подсъдимия. Той е знаел, че поведението му
спрямо пострадалия може да възбуди страх за изпълнение на заканите и е целял
именно това. И намеренията му и изпълнението стои в контекста на цялостното му
отношение към брат му, с когото от дълги години са в отношения на пълна
нетърпимост.
Предвид горното,
съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 144 ал.3 вр. Ал.1 от НК.
Като взе предвид
вида и размера на наказанието за това престъпление, както и липсата на
причинени от престъплението имуществени вреди, които да са останали
невъзстановени, а също и предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът
освободи последния от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказания глоба.
При отмерване на
последната се взеха предвид конкретните обстоятелства по деянието – заканата е
била обективирана и с думи и с действия, като от последните са причинени дори
няколко телесни увреждания, макар и в лека форма на пострадалия. Ударът с
брадва, нанесен в гръб сочи на една по-крайна форма на агресия, която е
проявена и чрез лично нападение и то когато вече заплашения е паднал на земята .
И нападението в гръб и това на паднал човек издават една неоправдана в
конкретния случай ярост.
От друга страна
обаче се съобрази и влошеното здравословно състояние на подсъдимия и имотното
му състояние. Подсъдимият има сериозни хронични заболявания, претърпял е три
миокардни инфаркта , има поставена диагноза захарен диабет с множествени
усложнения. Поради влошеното си здравословно състояние и по спешност ( виж
епикриза № 17232/ 268) е бил настанен на
стационарно лечение след насочване за спешна хоспитализиация за периода
23.02.09г- 27.02.09г. Неколкократно е бил освидетелстван от ТЕЛК и периодично
инвалидизиран, но преди около 20 години, поради което този факт се отчита само
във връзка с продължителността на заболяванията. Подсъдимият е пенсионер. При
тези данни за здравословното му състояние и имотното съдът прие, че за да може
да се мотивират очаквания, че глобата ще повлияе за постигане на промени в
съзнанието на подсъдимия, както и за постигане на общопревантивен ефект, тя
следва да бъде определена в размер на 700 лв.
На основание чл.
189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия се възложиха сторените съдебно-деловодни
разноски в размер на 100 лв.
По изложените мотиви
съдът постанови решението си, което обяви на страните като разясни възможностите
и сроковете за неговото обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: