№ 13647
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110155050 по описа за 2022 година
М. Н. е предявил срещу „Б.Е.”АД искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.7, пар.1, б”б” от Регламент №261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 400 евро, представляваща обезщетение за
закъснение на полет от 06.08.2018 по направление летище С.П., Пулково до
летище В. и лихва за забава в размер от 273.84 лева, за периода от 5.10.2018
до 17.03.2022, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за въздушен превоз
за редовен полет FB 718 по направление летище С.П., Пулково до летище В.
на 06.08.2018г.Твърди, че се е явил навреме за полета от С.П., Пулково и е
преминал надлежно всички контролни регистрационни процедури.Поддържа,
че същият е следвало да кацне в 11.40 часа, а е кацнал в 16.41 часа, т.е. повече
от 3 часа по-късно.Твърди, че са налице предпоставките по чл.7, пар.1, буква
б „б” от Регламент 261/2004.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Б.Е.”АД оспорва предявените
1
искове. Прави възражение за давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен електронен билет от 02.08.2018 на името на М.
Н. за полет FB718 на 06.08.2018 от С.П., Пулково с час на излитане 8.40
часа до В., Терминал 1 с час на пристигане 11.40 часа.
По делото е представено писмо от летищния оператор на летище В., в
което е посочено, че полет FB718 с планиран час на кацане на 06.08.2018-
11.40 часа е кацнал с действителен час 16.41 часа.
По делото е представена справка са полет FB718 от С.П. до В. на
6.08.2018.
По делото е представено писмо от „България ЕР” по ел.поща от
21.03.2019, в което посочват, че във връзка с искането на М. Н. на
обезщетение за закъснял полет FB718 от Санкт Петерубрг до В. на
06.08.2018, на същият се дължи финансово обезщетение в съответствие с
чл.6 и чл.7, пар 1, буква б/ от Регламент 261/2004.
По делото е представено извлечение от интернет страницата за
изчисление на разстоянието между летище С.П., Пулково до летище В..
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.7, т.1, б.”б” от Регламент /ЕО/№261/2004 правото да
получат фиксирано парично обезщетение, без да носят тежестта на доказване
за причинените им неимущестевни вреди имат пътници, на които съгласно
чл.1, т.1 от Регламента е отказан достъп на борда против тяхната воля;техният
полет е отменен или техният полет е закъснял.Съгласно Решение на СЕС по
дело С402/07 и С432/07 пътниците на закъснели полети следва да бъдат
приравнени на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на
правото на обезщетение по чл.7 от Регламент /ЕО/ №261/2004, когато поради
закъснението претърпяват загуба на време, равна или по-голяма от три часа.
Видно от представения електронен билет за полет FB718 на 06.08.2018
ищецът е сключил договор за въздушен превоз с ответника от С.П., Пулково
с час на излитане 8.40 часа до В., Терминал 1 с час на пристигане 11.40 часа.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът и ответника са в
2
облигационни отношения по силата на договор за превоз.
От значение за получаване на обезщетението е закъснение,
констатирано по предварително планираното разписание време на кацане в
крайния пункт на пристигане.Понятието „краен пункт на пристигане” е
дефинирано в чл.2 , б.”з” от Регламент №261/2004 като „дестинацията,
посочена на билета, представен при регистрацията, или при директно
свързващи полети, дестинацията на последния полет.
Видно от представено писмо от летищния оператор на летище В., полет
FB718 с планиран час на кацане на 06.08.2018-11.40 часа е кацнал с
действителен час 16.41 часа.С оглед на което съдът намира, че е налице
закъснение на полет FB718 от С.П. до В. с повече от 3 часа.
Освен това ответникът с писмо по ел.поща от 21.03.2019 е потвърдил,
че във връзка със закъснял полет FB718 на 06.08.2018 от С.П. до В., на ищеца
се дължи финансово обезщетение.С оглед на което съдът намира, че с
посоченото писмо ответникът е направил извънсъдебно признание, че ищецът
е пътувал с полет FB718 на 06.08.2018 от С.П. до В., както и че полетът е
закъснял повече от 3 часа.
Съдът намира, че след като ответникът е направил извънсъдебно
признание, че на ищеца се дължи обезщетение за закъснял полет, то
ответникът е признал и предпоставките, които обуславят това обезщетение,
включително явяването на пътника 45 минути по-рано преди полета.
Съгласно чл.7, т.1, б.”б” от Регламента пътниците получават
обезщетение, възлизащо в размер на 400 евро за всички полети на
територията на Общността над 1500 километра, и за всички други полети
между 1500 км. и 3500 км.
Видно от представената справка разстоянието между С.П. и В. е 1851
км.Страните не спорят, че разстоянието между двете летища е 1851 км.
С оглед на което съдът приема, че обезщетението на ищеца следва да
бъде в размер на 400 евро.
Предвид изложеното и като взе предвид извънсъдебното признание от
страна на ответника, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.7, пар.1, б.”б” от Регламент ЕО/261/2001
следва да бъде уважен.
3
Основателността на претенцията обуславя произнасяне на съда по
направеното от ответника при условията на евентуалност възражение за
давност.
Вярно е, че разпоредбата на чл.135 ЗГВ предвижда специален давностен
срок.Систематичното място на нормата в Глава 11”Констативни протоколи,
рекламации, давност” обуславя извод, че посоченият едногодишен давностен
срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда
рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи
или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент №261/2004 при
закъснели полети.Това следва и от чл.137 ЗГВ, съгласно който сроковете по
чл.135 ЗГВ се спират със започване на рекламационно производство, а такова
се провежда само при липси и повреди на багажа или товара на
правоимащия.Доводи за обратното не могат да бъдат извличани от мотивите
на законодателя за последващо изменение на закона, нито от измененията и
допълненията на чл.135 от ЗГВ.Новите ал.2 и ал.3 на чл.135 от ЗГВ не са
тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата
редакция не попадат в приложното поле на чл.135 ЗГВ.С оглед на което при
липсата на друга правна регламентация, съдът счита, че се прилагат общите
правила за давността по чл.110 и следващите.
В случая се касае за вземане за обезщетение за неизпълнен договор и
това вземане се погасява с 3-годишна давност в съответствие с чл.116, б.”б”
ЗЗД.Вземането е станало изискуемо от деня на полета, към който момент е
налице неизпълнение от страна на ответника и към който момент е
възникнало вземането за парично обезщетение-от 06.08.2018.
Съдът намира, че с направеното от страна на ответника извънсъдебно
признание с писмо от 21.03.2019 е прекъсната давността и е започнала да тече
нова давност, считано от 22.03.2019г. Заявлението по чл.410 от ГПК е
подадено от ищеца по електронен път на 18.03.2022, т.е преди изтичане на 3-
годишния срок.С оглед на което съдът намира, че не е изтекла 3-годишната
погасителна давност.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.7, пар.1, б”б” от Регламент
№261/2004 на Европейския парламент и на Съвета следва да бъде уважен
изцяло.
4
По лихвите за забава
Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.
Доколкото задължението не е с определен ден на изпълнение,
ответникът изпада в забава след отправяне на покана в съответствие с чл.84,
ал.2 от ЗЗД.Съдът приема, че покана до ответника е изпратена чрез писмо по
електронна поща от 14.03.2019, а впоследствие и от 18.03.2019 чрез
пълномощник на ищеца.Доколкото не е налице отделно потвърждаване за
получаването на посочените писма, съдът приема, че ответникът се счита за
уведомен от изпращане на писмото с извънсъдебно признание на искането за
обезщетение, а именно: от 21.03.2019.С оглед на което съдът приема, че от
следващата дата 22.03.2019 ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
сумата на обезщетението.С оглед на което лихви за забава се дължат от
ответника за периода от 22.03.2019 до 17.03.2022. Лихвите за забава върху
главница от 400 евро за периода от 22.03.2019 до 17.03.2022 възлизат в
размер на 237.32 лева.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 237.32
лева за периода от 22.03.2019 до 17.03.2022 и да бъде отхвърлен за горницата
до пълния предявен размер от 273.84 лева и за периода от 5.10.2018 до
21.03.2019г.
Лихвите за забава в размер от 237.32 лева за периода от 22.03.2019 до
17.03.2022 не са погасени по давност, тъй като не е изтекъл 3-годишен
период.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 237.32
лева за периода от 22.03.2019 до 17.03.2022.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца съобразно уважената част от исковете.Ищецът е реализирал разноски в
исковото производство в размер от 475 лева, от които 75 лева – държавна
такса и 400 лева адвокатско възнаграждение. Размерът на адвокатското
5
възнаграждение е определен съобразно минималния размер, предвиден в чл.7,
ал.2 от Наредба №1.С оглед на което е неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно
уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 458.57 лева.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
325 лева, от които 25 лева – държавна такса и 300 лева –адвокатско
възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер от 313.76 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. Н., гражданин на
Руската Федерация, със съдебен адрес:гр.С......., чрез адв. В., срещу „Б.Е.”АД,
ЕИК******, със седалище и адрес на управление:гр.С..........., искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.7, пар.1, б”б” от Регламент
№261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 и чл.86, ал.1
от ЗЗД, че „Б.Е.”АД дължи на М. Н. сума в размер на 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет FB718 от 06.08.2018 по
направление летище С.П., Пулково до летище В., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението-18.03.2022 до окончателното изплащане, и сумата
от 237.32 лева-лихва за забава за периода от 22.03.2019 до 17.03.2022.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н., гражданин на Руската Федерация, със
съдебен адрес:гр.С......., чрез адв. В., срещу „Б.Е.”АД, ЕИК******, със
седалище и адрес на управление:гр.С..........., иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за горницата над 237.32 лева до
пълния предявен размер от 273.84 лева-лихва за забава за периода от
5.10.2018 до 21.03.2019г.
ОСЪЖДА „Б.Е.”АД, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление:гр.С..........., да заплати на М. Н., гражданин на Руската Федерация,
със съдебен адрес:гр.С......., на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 458.57
6
лева- разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Б.Е.”АД, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление:гр.С..........., да заплати на М. Н., гражданин на Руската Федерация,
със съдебен адрес:гр.С......., сумата от 313.76 лева - разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7