РЕШЕНИЕ
№
гр.Варна, 04.07.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично съдебно заседание, проведено на трети
юни две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
СЛАВОВА
при участието на секретаря А.дИМИТРОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 750 по описа на
съда за 2015г, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба вх. при АС- Варна № 950/19.01.2015г. и вх. при ВРС № 1812/23.01.2015г. на
E.П.Т. и И.А.Т. с искане за прогласяване на нищожността на заповед № РД –
06-7706-321 от 29.11.2006г. на Областния управител на област Варна, обнародвана
в ДВ бр. 4 от 15.01.2007г. за
одобрение на ПНИ на СО „***.”, землището на гр. ***, В ЧАСТТА, засягаща имот № ***
по ПНИ.
Жалбоподателите
навеждат като основание за нищожност
на административния акт – съществено нарушение на материалния закон, изразяващо
се в засягане на правото им на собственост. Твърдят, че със Заповедта
противозаконно им се отнема 39кв.м. от имота, които са придадени към други два
имота – улица и имот с № *** по ПНИ. Сочат, че тъй като техният имот не е
отчуждаван, съответно възстановяван по реда на ЗСПЗЗ, не може валидно да бъде
обект на издадения административен акт.
Административният орган -
областния управител на област Варна, чрез процесуалния си представител застъпва
становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна М.П.Т., счита жалбата за неоснователна и моли за
отхвърлянето й. Твърди, че жалбоподателите се домогват да постигнат целта,
която не са успели чрез оспорване на законосъобразността на последващ
административен акт, засягащ интересите им, като представят за доказателство
влязло в сила решение по а.д. №
4675/2012г. на Административен съд – Варна.
Заинтересованата страна К.Б.Й.,
редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок от активно легитимирано лице, с оглед възможността нищожността
да бъде поискано да бъде прогласена без
срок и от всяко заинтересовано лице, поради което се явява процесуално
допустима.
По основателността намира
следното:
За да породят желаните правни последици
административните актове следва да отговарят на определени условия. Тези
условия са формулирани в АПК като липсата им е
дефинирана като правно основание за тяхната отмяна. Това са:
1. Актът да бъде издаден от компетентен орган.
2. Той да бъде формулиран в предписаната от закона форма.
3. Да бъдат спазени административно-производствените правила.
4. Да бъде законосъобразен по същество т.е. да съответства на
материално-правните разпоредби
5. Да бъде
съобразен с целта на закона.
Липсата на един или няколко от тези условия води до нищожност или незаконосъобразност на акта. В този смисъл говорим за
порочен административен акт. В зяависимот от порока, този акт става недействителен,
защото не поражда никакви правни последици /при нищожност/ или пък той може да бъде отменен и
правните последици да бъдат заличени /при незаконосъобразност/.
При нищожните административни актове накърняването на законността е изключително силно. То засяга устоите на
конституционно установения и доразвит от текущото законодателство
административноправен ред. Става въпрос за същностно накърняване на установения
ред на държавно управление. Поради това радикално нарушаване на установения
правен ред, административни актове не пораждат абсолютно никакви правни
последици. Казано образно, то е нищо в правната действителност. С оглед на
по-голяма сигурност би могло да се поиска обявяването на нищожност на
съответния административен акт. Обявяването на нищожност е официална
констатация, че актът, радикално нарушаващ законността, не е породил последици.
В правната теория и съдебната практика е
прието, че основание за нищожност е липсата на компетентност /актът е издаден
от орган, който по закон няма правомощия за издаването му/ или липса на форма
/само особено тежки нарушения на формата, които могат да бъдат приравнени на
липсата й/.
В конкретния случай Заповед № РД – 06-7706-321 от
29.11.2006г. на Областния управител на област Варна, обнародвана в ДВ бр. 4 от
15.01.2007г. е за одобрение на
ПНИ на СО „***.”, землището на гр. ***.
Съгласно
чл. 28б ал. 8 от ППЗСПЗЗ Планът на
новообразуваните имоти се одобрява със заповед на областния
управител. Видно от Заповед № РД – 06-7706-321 от 29.11.2006г., същата е подписана от П.К.,
в качеството му на Областен управител на област Варна. Поради това съдът
намира, че същата е издадена от компетентен орган в рамките на предоставената
му от закона материална компетентност. В
този смисъл не е налице основанието липса на компетентност.
Липсата
на компетентност не може да бъде обосновавана чрез тълкуване на
материално-правни разпоредби, а именно характера на собствеността на
жалбоподателя /че същата не е възстановена по реда на ЗСПЗЗ/ и факта на
евентуалното накърняване на правото му на собственост. Това са основания да
бъде разгледан по същество иск за собственост /какъвто иск е предявен и отделен
от настоящото производство, за да бъдат разгледани по същество оплакванията за
нарушаване на правото на собственост/, и/или основание за обявяване на
административния акт за незаконосъобразен /поради нарушение на материалните
правила/, за което обжалване обаче е предвиден срок, който е изтекъл, и
евентуално съществуващия порок е вече саниран.
В
изпълнение на законовото задължение на съда да следи служебно дали не са налице
основания за нищожност, съдът намира, че Заповед № РД – 06-7706-321 от 29.11.2006г. на
Областния управител на област Варна е издаден и в изискуемата от закона форма.
По изложените съображения съдът
намира жалбата за неоснователна, тъй като не се намериха основания за
прогласяване на нищожността на административия акт, с който е одобрен ПНИ на
цялото СО „***.”. За пълнота следва да се отбележи, че не е възможно
прогласяване на нищожността само на част от заповедта, а именно както е заявено
в жалбата в часта, засягаща
имот № *** по ПНИ. Нищожността е порок,
който е толкова съществен, че засяга цялото до степен да го превърне в правно
нищо. Не е възможно да има липса на компетентност за част от заповедта /за една
част от един и същи предметен обхват, органа да е компетентен, а за друга да не
е/ или за една част от заповедта да не е налице форма, а за друга да е
налице.
При това развитие на спора и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени
разноските за производството, сторените от административния орган, а именно
сумата от 800лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на E.П.Т. и И.А.Т.
за прогласяване
на нищожността на Заповед № РД – 06-7706-321
от 29.11.2006г. на Областния управител на област Варна, обнародвана в ДВ бр. 4
от 15.01.2007г. за одобрение на
ПНИ на СО „***.”, землището на гр. ***, В ЧАСТТА, засягаща имот № *** по ПНИ.
ОСЪЖДА E.П.Т. ЕГН ********** и И.А.Т. ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Областния управител на област с административен център гр. Варна, по сметка на Областна
администрация с административен център гр. Варна, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския
административен съд в четиринадесетдневен срок от връчването му в препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: