№ 37
гр. Варна, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20223100900116 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ТОМАС МИЛЪР
СПЕШЪЛТИ АНДЪРАЙТИНГ ЕЙДЖЪНСИ ЛИМИТИД“ с дружествен
регистрационен номер № 02519540 със седалище и адрес на управление : ул.
Фенчърч № 90, Лондон ЕС3М 4ST, Великобритания, чрез пълномощник
адв.Ж.Я., ***, изменена по реда на чл.214, ал.1 чрез прибавяне на ново
основание, с която срещу И. Л. Л. с ЕГН ********** с адрес *** са
предявени осъдителни искове при условията на евентуално съединяване с
правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, евентуално чл.55, ал.1,
предл. трето от ЗЗД, за присъждане на сумата от 15 150 лева, дължима като
получена без основание, евент. на отпаднало основание, и представляваща
застрахователно обезщетение за изоставяне на моряка от корабособственика
по смисъла на Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция.
В исковата молба се твърди, че по силата на Застрахователен
сертификат от 11.04.2019г. ищецът, в качеството на застраховател е
застраховал ответника като член на екипажа на моторен кораб „SEMELA",
IMO No 9226695, плаващ под флага на Коморските острови, за
застрахователния случай „изоставяне на моряк" по смисъла на Правило 2.5.2 и
1
Стандарт А 2.5.2 от Морската трудова конвенция и Директива ЕС 2018/131.
Застраховката е вид „Гражданска отговорност", като дължимостта и
изискуемостта на плащането на застрахователното обезщетение, в размер на
равностойността на последните 4 работни заплати на моряка, възниква от
момента на настъпването на „изоставяне но моряк", дефинирано в Морската
трудова конвенция. По смисъла на този Стандарт морякът се счита за
изоставен когато корабособственикът не покрие разходите по репатрирането
на моряка или изостави моряка без необходимата поддръжка и подкрепа, или
прекрати едностранно договореностите с моряка, включително като не му
изплати договорените заплати за период най-малко два месеца.
Сочи се, че с петиция от капитана на кораба от дата 10.03.2020г.,
адресирана до Международния моряшки синдикат и българското му
представителство, същият е обявил настъпване на втората хипотеза на
Стандарт 2.5.2 от МТК, а именно - липса на поддръжка и подкрепа от страна
на корабособственика и пълна липса на комуникация с него, по отношение на
всички членове на екипажа, включително и по отношение на ответника.
Въз основа на така декларираното ищецът е приел, че е настъпило
застрахователното събитие и е заплатил на ответника сумата от 15 150 щ.д.,
както и разходи за репатрирането на моряка от кораба до постоянното му
местожителство, в размер на 150 щ.долара. Твърди се, че сумата е преведена
от Б.ата сметка на представителя на застрахователя в РБългария –
„Фиделитас“ ООД.
Твърди се, че за да се гарантират регресните права на ищеца,
ответникът е подписал споразумение от 30.04.2020г, с което прехвърля
всички права по заведеното от него срещу корабособственика гр. дело
№4529/2020г. по описа на ВРС, в това число и правата по допуснатото по-
рано обезпечение на иска по това дело чрез арест на кораба в полза на ищеца.
Със същото споразумение ответникът се е съгласил, че ако декларацията му
се окаже невярна, и след репатрирането му от кораба, се окаже, е корабът
всъщност не е изоставен и той е получил плащане от корабособственика, ще
възстанови тези суми на ищеца. Ответникът е декларирал, че слиза от кораба
след като усвои изплатената му сума за репатриране. Излага се, че ответникът
е оттеглил иска по гр. дело №4529/2020г. по описа на ВРС, като е дал
съгласието си за вдигане на ареста на кораба, допуснат като обезпечение.
2
След вдигане на обезпечителната мярка корабът е продаден от
корабособственика „Лидо Меритайм Лтд.“. Твърди се, че с това действие
ответникът е прекратил едностранно договора за цесия и е лишил ищеца от
регресни права спрямо корабособственика.
Твърди се, че с писмо от 28.01.2021г. капитанът на кораба признава, че
заедно с И. Л. Л., не са били изоставени. Въпреки че са декларирали, че са
репатрирани от кораба с парите от застрахователното обезщетение, никога не
са слизали от кораба, а са останали на борда по силата на друг договор с
корабособственика „Лидо Меритайм Лтд.".
Отделно от това ответникът, заедно с другите двама членове на екипажа
са получили повторно от корабособственика сумата от 19 950 щ.долара,
привидно под формата на възнаграждение за следващ период.
В обобщение ищецът твърди, че при тези данни липсва основание за
плащане на застрахователно обезщетение, тъй като не е налице „изоставяне
на моряците" от корабособственика по смисъла на Морската трудова
конвенция и настоява за връщане на платеното без основание застрахователно
обезщетение.
В първо съдебно заседание и с уточнителна молба от 09.12.2023г.
ищецът, чрез пълномощник, твърди, че с извънсъдебно плащане на сумата,
предмет на иска по гр.д. № 4529/2020г. по описа на ВРС, работодателят е
погасил задълженията за периода м.ноември 2019г. -м.февруари 2020г.,
поради което и изплатената от застрахователното дружество сума е останала
при ответника като платена на отпаднало основание.
В срока по по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника И. Л. Л..
На първо място предявеният иск се оспорва като недопустим, като се
сочи липсата на материално- и -процесуално правна легитимация у ищеца,
като се изтъква, че сумата от 15 150 щ.д. е заплатена от „Фиделитас“ ЕООД, а
не от ищеца.
По същество оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва
обстоятелството, че ответникът е бил член на екипажа по силата на трудов
договор от 11.10.2019г., сключен с „Булком“ ООД на длъжност
„електротехник“ на моторен кораб „SEMELA", IMO No 9226695, плаващ под
флага на Коморските острови от 01.05.2015г., с корабособственик Лидо
3
Меритайм Лимитед. Договорът е сключен за пет месеца плюс/минус 1 месец
считано от 14.10.2019г. при уговорено трудово възнаграждение в размер на 3
800 щатски долара. Твърди се, че от момента на качване на 14.10.2019г. за
м.11., м.12. 2019г. и м.01., м.02.2020г. ответникът не е получавал дължимото
му трудово възнаграждение, възлизащо на 15 150 щ.д. Неизплащане имало и
към останалия екипаж на кораба за същия период.
Твърди се, че съгласно Стандарт А2.5.2, точка С от Морската трудова
конвенция е налице изоставяне на моряка когато корабособственикът не е
заплатил договорените заплати най – малко два месеца. Сочи се, че на
основание сключената застраховка от страна на корабособственика с
ищцовото дружество е отправено искане за заплащане на обезщетението за
покрит риск чрез имейл до ищеца с дата 04.03.2020г. В отговора
представителя на „Томас Милър", М.У. на 04.03.2020г. в 15.53ч по имейл е
потвърдил молбата на екипажа за репатриране.
Ответникът твърди, че застрахователят е знаел, че м/к" Семела"
подлежи на продажба, тъй като още на 18.12.2019г. капитанът на кораба е
изготвил първото уведомление до Международния морски синдикат /ITF/, с
копие и до ответното дружество. В уведомлението било посочено, че корабът
е обявен за продажба, и екипажът не получава възнагражденията си.
Осъществена е активна кореспонденция между капитана на кораба и
представляващия Булком ООД.
На основание Стандарт А2.5.2, б.С, и Правило 2.2.1, чл.363 ал.2 т.12
КТК капитанът е изготвил удостоверение, с което уведомил
корабособственика на 06.02.2020г. Сезирал е и Агенция „Морска
администрация" – Варна, която със Заповед № В-319/21.02.20г. на директора
на пристанището задържа м/к „Семела", поради неизплатените повече от две,
/четири / заплати.
С определение № 1034/15.04.2020г. по ч.т.д № 532/2020г. по описа на
ВОС в полза на ответника е допуснато обезпечение чрез налагане на
обезпечителна мярка „арест на м/к"Семела“ на бъдещите искове за осъждане
на ответника да заплати 20 216.67 щ.д., представляващи неизплатени трудови
4 възнаграждения за периода месец ноември 2019г. - март 2020г., както и за
периода 01.04.2020г. до.10.04.2020г. Искът е предявен за сумата от 23 728
щ.д. срещу корабособственика „Лидо Маритайм Лимитед" и към
4
работодателя „Булком“ ООД и по тях е образувано гр.д. № 4531/2020г. по
описа на ВРС. На 05.05.2020г. ответникът е получил плащане по Б.а сметка за
сумата от 15 075 щ.д., преведена не от застрахователя, а от „Фиделитас"
ЕООД с посочено основание обезщетение.
Ответникът се мотивира, че е бил обективно възпрепятстван да се
репатрира, съответно не е напуснал кораба като се позовава на обявената от
13.03.2020г. пълна забрана за напускане на населените места в България във
връзка с пандемията от Ковид 19. Сочи, че е била налична забрана по
отношение на членовете на екипажи на кораби, посещаващи българските
пристанища да напускат територията на пристанището за периода на
пребиваване там.
На следващо място се сочи, че съгласно Разпореждане № 1 от
10.09.2018г. на Агенция „Морска администрация"- Изисквания за осигуряване
на безопасността на корабоплаването в района на отговорност на ДИРЕКЦИЯ
„МОРСКА АДМИНИСГРАЦИЯ-ВАРНА" корабособственикът на м/к"
Семела" не е извел същия от експлоатация, тъй като не е пускал заявление по
чл.92 и чл. 92.1 от цитираното разпореждане. Корабът е бил в пълна
експлоатация и съгласно „MINIMUM SAFE MANNING DOKUMENT' /
Документ за надлежно комплектуване на кораба с екипаж/, издаден съгласно
разпоредбите на гл. V, правило 14 на Международната конвенция за
безопасност на човешкия живот на море от 1974г., от Морска администрация
на Коморски съюз, в Морони на 09.05.2016г. валиден до 26.10.2020г.,
екипажът трябва да е 9 души, както следва: 1 - капитан; 1 ст.пом.капитан; 1-
офицер навигатор ; 1 - гл.механик; 1 - втори механик; 2 - моряци редови
носещи навигац.вахта; 1- лице от редовия състав палубна команда; 1- лице от
редовия състав машинно отделение. Това означава, че 9 души от екипажа от
общо 12 души нямат право да слизат от кораба.
Между капитана на кораба и В.К., представител на „Фиделитас" ЕООД,
е проведена кореспонденция на 28.05.2020г. за това, че на 30.04.20г. 9 моряци
/украинци/ членове на екипажа са слезли от кораба и успешно са
репатрирани, за което директора на ИА "Морска администрация" по
изключение се е съгласил, като изрично е разпоредил капитанът да остане на
борда с втория механик и електротехника, които са сертифицирани.
Поради опасност за корабоплаването и околната среда, която е била
5
възможна да произтече от кораба, ответникът като сертифициран член на
екипажа не е могъл да слезе от кораба. Едва на 24.05.2020г. е извършена
смяна на двама от тримата останали на кораба, сред които е ответника, което
обстоятелство опровергава твърдението на ищеца, че И. Л. е останал на борда
по сила на уговорка или друг договор, доколкото той е бил длъжен да остане
и да изпълнява задълженията си.
Твърди се, че предмет на иска по воденото пред ВРС гр.д. №4529/2020г.
са възнагражденията за положен труд през периода м.03 до 24.05.2020г. в
общ размер от 11 000 щ.д. Сочи се, че преведена от пълномощника по делото
по сметка на И. Л. сума от 11 899 щ.д. е формирана от размера на така
дължимите заплати и разноските по делото за обезпечение на иска и
гражданското дело, водено пред ВРС в общ размер от 1533 лева, или 899 щ.д.
Общата сума от 11 899 щ.д. е преведена от работодателя „Булком“ ООД, за
разлика от сумата от 15 150 щ.д., преведена от „Фиделитас“ ЕООД, която
покрива месеците за неплатено възнаграждение за предходен период, за
който е изплатено застрахователното обезщетение.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че с оттегляне на иска по
цитираното гр. дело го е лишил от регресни права. Съгласно Морската
трудова конвенция MLC изм. 2014г. и влязла в сила в Р. 6 България
18.01.2017г. Стандарт А 2.5.2, чл.13 „Нищо в този Стандарт не накърнява
правото на регрес на застрахователя или на предоставящия финансово
обезпечение срещу трети страни." По изложените съображения моли съдът да
отхвърли предявения иск.
С допълнителната искова молба ищецът сочи, че „Фиделитас“ ЕООД
е застрахователен агент на ищеца, който е превел сумата от името и за сметка
на застрахователя. Тълкува се, че съгласно Стандарт А.2.5.2, б.“С“ от
Морската трудова конвенция неплащането на две заплати не се счита за
изоставяне, доколкото следва да има и едностранно прекратяване на трудовия
договор, като морякът следва да се е репатрирал от кораба, съотв. да не е
продължил да работи на борда и след като морякът е продължил да работи, то
не е налице изоставяне.
В постъпилия отговор на допълнителната искова молба се оспорват
изводите на ищеца относно начина на тълкуване на понятието „изоставяне на
моряк“ като се настоява, че не е необходимо едностранно прекратяване на
6
трудовия договор, а само неизплащане на две трудови възнаграждения, за да
настъпи застрахователно събитие и бъде изплатено застрахователното
обезщетение. Пояснява се, че в случая процесната сума покрива четирите
неплатени заплати от по 3 800 щ.д., а не разноските по репатриране,
доколкото ответникът се е намирал в собствената си държава, на пристанище
Варна.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си. Претендират
разноските като представят списъци по чл.80 ГПК, и изрично заявяват, че не
въвеждат възражение за прекомерност на договореното адвокатското
възнаграждение на ответната страна.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и
съображенията на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбата на
чл.55, ал.1 ЗЗД.
Съгласно свидетелство за регистрация №15/REG/1300058/022А, изд. от
Морска администрация на Коморски съюз, с дата 27.10.2015г. и валидност
26.10.2020г., Лидо меритайм Лимитед, Република Маршалови острови, е
собственик на моторен кораб Семела/SEMELA IMO номер 9226695, позивна
D6A2058.
Съгласно прието по делото Морско трудово свидетелство, изд. от
Български корабен регистър, съгласно разпоредбите на чл.V и глава 5 от
Морската трудова конвенция от 2006г. (МТК )дружество БУЛКОМ ООД е
посочено като лице, поело отговорността за оперирането на моторен кораб
Семела/SEMELA IMO номер 9226695 от корабособственика. Представена е и
изискуемата към морското свидетелство Декларация за съответствие с МТК
част I. С декларация по Международния кодекс на управление на безопасната
експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM Code) П.Д.
като упълномощено лице декларира, че по смисъла на чл.1.1.2 от
Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море
(SOLAS), глава IX, кодекс ISM чл.3.1, „Булком“ ООД със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Солун 45 офис 1 е дружество, различно от
корабособственика Лидо Меритайм Лимитед, Маршалови острови, което
отговорно за експлоатацията на кораба Семела/SEMELA IMO номер 9226695
7
и е поело всички задължения и отговорности от кодекса. Съгласно документ
за надлежно комплектоване на кораба с екипаж, издаден от Морска
администрация Коморски съюз, съгласно разпоредбите на глава V правило 14
на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от
1974г. номер 16/MSM/1300058/022А, Булком България е посочен като
„екплоатираща компания“ по отношение на кораб SEMELA ИМО номер
9226695.
Не се спори от страните, както и се установява от представения
Сертификат за застраховка или друга финансова гаранция във връзка с
разходите за репатрирането на моряци и отговорностите на
корабособственика, изискуема съгласно правило 2.5.2, стандарт А.2.5.2 от
Морската трудова конвенция, изменена, издаден на 11.04.2019г., (документ
по т.7 от стандарта), че ищцовото дружество ТОМАС МИЛЪР СПЕШЪЛТИ
АНДЪРАЙТИНГ ЕЙДЖЪНСИ ЛИМИТИД“ с дружествен регистрационен
номер № 02519540 е застраховало отговорността на корабособственика Лидо
Меритайм Лимитед, Маршалови острови по отношение на м/к Семела във
връзка с настъпването на застрахователно събитие, съгласно правило 2.5.2,
стандарт А.2.5.2 от МТК. Съгласно т.3 от стандарта посочената застраховка
представлява финансово обезпечение, което всяка държава-членка е длъжна
да осигури за корабите, плаващи под нейно знаме.
Не се спори между страните, че ответникът е получил сумата от 15 150
щатски долара, представляваща обезщетение за настъпило застрахователно
събитие „изоставяне на моряка“ по смисъла на т. 2 от стандарт А.2.5.2. Така
съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и приета без
оспорване съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на дата
29.04.2020г. по сметка IB AN *** в щатски долари съгласно извлечение №17 с
титуляр „Фиделитас" ЕООД с вальор 29.04.2020г. е постъпила сума в размер
на 140 550.00 щатски долара - валутен превод
P2004291396IN0ELBANKO47789217 от наредител THOMAS MILLER
SPECIALTY UNDERWRITIN 90 FENCHURCH STREET, LONDON, EC3M
4ST, GB от сметка c IBAN GB15 RBOS 1663 0000 8316 23 при банка THE
ROYAL BANK OF SCOTLAND PLC. В счетоводството на „Фиделитас"
ЕООД за получената сума в размер на 140 550 щатски долара с наредител
THOMAS MILLER SPECIALTY UNDERWRITIN е открита партида 000053 -
Обезщетение моряци m/v SEMELA в счетоводна сметка 499 -Други
кредитори. Установено е, че съгласно Извлечение №18 с титуляр
„Фиделитас" ЕООД при „Райфайзенбанк" офис Варна с дата 30.04.2020 г. и
вальор 30.04.2020г. са извършени плащания от разплащателната сметка на
„Фиделитас" ЕООД по разплащателните сметки на 12 лица – в общ размер на
140 550 щатски долара, в това число и сумата от 15 150 щ.д., преведени на И.
Л. Л. с вписано основание P I INDEMNITY AS PER SETTLEMENT
AGREEMENT DD 30.04.2020 – MV SEMELA. Установява се, че получената
сума на 29.04.2020 г. от THOMAS MILLER SPECIALTY UNDERWRITIN в
8
размер на 140 550 щатски долара се използва в счетоводството на
„Фиделитас" ЕООД за изплащане на обезщетенията по сметките на екипажа
на м/v SEMELA дължимите обезщетения от името на THOMAS MILLER
SPECIALTY UNDER WRITIN.
Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени
доказателства – трудов договор, изготвен в съответствие със Стандарт А2.1 от
МТК за м/к Симела, IMO 9226695 от 11.10.2019г., сключен между И. Л. Л. и
„Булком“ ООД гр.Варна, и заверен препис от моряшка книжка № *********,
изд. на 17.02.2017г. от МА Варна, считано от 11.10.2019г. до 24.05.2020г.
ответникът И. Л. е бил назначен на длъжност електротехник на м/к Симела,
IMO 9226695 с общо трудово възнаграждение в размер на 3 800 щ.д. Срокът
на договора е определен на 5 месеца, плюс минус един месец, като този срок
започва да тече от датата на пристигането на моряка на кораба и се
прекратява, когато той слезе от кораба за репатриране до България.
От приетите по делото писмени доказателства – петиция за изоставяне от
Б.В., капитан на м/к Семела, от 10.03.2020г. до Международен моряшки
синдикат; молба от 04.03.2020г. от екипажа на мк Симела до THOMAS
MILLER SPECIALTY за изплащане на заплати, считано от 01.11.2019г.;
споразумение за суброгация и прехвърляне на вземане от 30.04.2020г.,
подписано от И. Л., капитана на м/к Симела Б.В. и представител на ищцовото
дружество ТМS – Фиделитас ООД чрез к-н В.К.; заповед № В-З-
19/21.02.2020г. на директора на Дирекция „Морска администрация-Варна“,
капитан на пристанището за задържане на м/к Семела IMO 9226695, в ПСП
Терем-КРЗ Флотски арсенал – Варна поради нарушение от страна на
корабособственика на т.1 от Правило 2.2 от МТК – неплащане на дължими
трудови възнаграждения на членовете на екипажа за период от 01.11.2019г.
до 21.02.2022г.вкл, установено с протокол за извършена проверка
№8/06.02.2020г. от МА Варна; включително и от показанията на водения от
ответника свидетел – Б.М.В., капитан на м/к Семела, се установява, че към
04.03.2020г. и считано от 01.11.2019г. екипажът на кораба не е получавал
месечните си възнаграждения
Св.В. сочи, че по задължение е натоварен да изработва месечните
ведомости за заплати, въз основа на които след проверка от работодателя, до
20 число на месеца по индивидуалната Б.а сметка на моряка се превежда
заплата му за предния месец. Сочи, че на 02.10.2019г. корабът е влязъл на
ремонт в Терем, от който момент екипажът не е получавал дължимите
месечни трудови възнаграждения. Изнася, че през м.12.2019г. на борда на
кораба се качва оценител, от който разбира, че се извършва оглед поради
предстояща продажба на кораба. На 04.03.2020г. свидетелят известява
застрахователя за това, както и за неизпълнение на задължението на
корабособственика за плащане на трудовите възнаграждения на членовете на
екипажа. По указания на мениджъра по исковете М.У. към застрахователното
дружество свидетелят започва кореспонденция с представителя на
застрахователя в България „Фиделитас“ ООД, в резултат на което екипажът
получава от последния за сметка на застрахователното дружество
обезщетение за неплатени заплати за четири месеца. Неплатените навреме
заплати за м.март, април и май 2020г. били преведени от Булком ООД през
м.12.2020г. Сочи, че през периода на ремонта на кораба е имало вода, храна,
ток. След репатрирането на украинските моряци, на кораба са останали трима
от членовете на екипажа, сред които и И. Л., като всички давали вахта.
Не се спори от страните, че към датата на извършване на извънредна
проверка на борда на м/к Семела от служители на Дирекция Морска
администрация Варна – 11.05.2020г. на борда на кораба е установено
9
присъствието на трима членове на екипажа, заемащи длъжностите – капитан,
втори механик и електромеханик, последният ищецът И. Л..
Не се спори от страните, че останалите членове от екипажа на кораба са
били репатрирани преди тази дата, като искането на корабния агент DETA
MARITIME Ltd за смяна на тримата членове на екипажа, посочени по-горе,
със заповед от 05.05.2020г. е отказано от директора на пристанището с
мотиви, че екипажът на кораба не е окомплектовен съгласно MSM
(MINIMUM SAFE MANNING DOKUMENT - документ за надлежно
комплектоване на кораба с екипаж, издаден от Морска администрация
Коморски съюз, съгласно разпоредбите на глава V правило 14 на
Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от
1974г. номер 16/MSM/1300058/022А), липсва информация от флага и корабът
представлява опасност за корабоплаването и околната среда.
Не се спори между страните, че по искова молба на И. Л. срещу „Лидо
Меритайм“ Лимитед и „Булком“ ООД за заплащане на дължимо трудово
възнаграждение за периода от м.11.2019г. до 14.05.2020г. вкл. в общ размер
от 23 510 щ.д. пред Районен съд Варна е образувано гр.д. № 4529/2020г.
Поради оттегляне на исковете производството е прекратено.
Със споразумение за суброгация и прехвърляне на вземане, сключено на
30.04.2020г., между ответника, капитана на м/к Семела Б.В. и „Фиделитас“
ООД като представител на застрахователя TMS, ответникът И. Л. се съгласява
да получи и потвърждава, че е получил сумата от 15 150 щ.д., неизплатени
дължими заплати и 150 щ.д. за репатриране, по силата на Удостоверението за
финансова гаранция, изд. от застрахователя на основание Правило 2.2.1 т.б и
Стандарт А2.4 ал.2 от МТК.
Съгласно приети по делото : платежно нареждане за кредитен превод в
чуждестранна валута с наредител адвокат Д. Х. Д. Варна и получател И. Л. Л.
с основание „agreement in a civil case number 4529/20“ (споразумение по
гражданско дело номер 4529/20) и извлечение от сметка на ищеца при
Алианц Банк България АД IBAN ***, се установява, че на 24.12.2020г. по
посочената сметка е постъпил превод в чуждестранна валута в размер на
11 804.53 щ.д. с посоченото в платежното нареждане основание.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД : При
фактическия състав на сочената правна норма за връщане на нещо, получено
без основание, ищецът следва да въведе като твърдение и да докаже факта на
плащане на паричната сума, а ответникът – основанието за получаването,
съотв. задържането на полученото.
При така описаната фактическа установеност се доказва по безспорен
начин факта на предаване на сумата от 15 150 щ.д. от ищеца чрез Б. превод по
сметка на ответника. Б.ата операция е осъществена чрез представител на
ищеца на територията на РБългария – „Фиделитас“ ЕООД, действащо от
името и за сметка на THOMAS MILLER SPECIALTY UNDER WRITIN.
Счетоводната статия в левова равностойност на получената от THOMAS
MILLER SPECIALTY по сметката на „Фиделитас“ ЕООД сума от 140 550
щ.д. е заведена като „Обезщетение моряци m/v Semela“, а основанието за
превода от „Фиделитас“ ЕООД в полза на ответника Л. е „обезщетение
съгласно споразумение“. Поради липса на спор между страните следва да се
приеме, че именно това е сумата, предмет и на споразумението за суброгация
и прехвърляне на вземане.
10
Предмет на спор е наличието на основание за задържане на сумата,
предадена на ответника като обезщетение в качеството му на моряк по
смисъла на член II б (f) от МТК и настъпването на застрахователно събитие –
„изоставяне на моряк“ по смисъла на Стандарт А2.5.2 т.2 от МТК.
Не се спори, че Коморски съюз, под чийто флаг плава м/к Семела и на
борда на който кораб ответникът изпълнява длъжността „Електромеханик“ е
държава-членка, ратифицирала Морска трудова конвенция, 2006г, на
Международната организация на труда. Съгласно Член I т.1. всяка държава-
членка, която ратифицира конвенцията, се задължава да прилага изцяло
нейните разпоредби по начина, указан в член VI, за да се гарантира правото
на достоен труд на всички работници.
Установява се, че корабособственикът е изпълнил задължението по ал.3
на на Стандарт А2.5.2 да осигури наличието на система за финансово
обезпечение за кораб Семела, плаващ под негово знаме, като в конкретния
случай обезпечението е под формата на застраховка, видно от Сертификат за
застраховка или друга финансова гаранция във връзка с разходите за
репатрирането на моряци и отговорностите на корабособственика, изискуема
съгласно правило 2.5.2, стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция,
изменена, издаден на 11.04.2019г. със срок на валидност от 11.04.2019г. до
11.04.2020г.
Дадените указания на ищеца да бъде посочено ясно и точно за какво
застрахователно събитие е изплатена на ответника сумата от 15 150 щ.д. от
тези, изрично предвидени в хипотезите на ал.2 на Стандарт А2.5.2, съотв.
кога, от кого и при какви обстоятелства е прието за установено от страна на
застрахователя настъпването на събитието изоставяне, не са изпълнени.
Съгласно ал. 1 на Стандарт А2.5.2 на МТК със съответния стандарт се
установяват изисквания, които целят да осигурят бърза и ефективна система
на финансово обезпечение, която да подпомага моряците в случай на
изоставяне.
По смисъла на ал.2 на Стандарт А2.5.2 морякът се счита за изоставен в
нарушение на изискванията на тази МТК или на условията на
моряшкия трудов договор, когато корабособственикът: a) не покрие
разходите по репатрирането на моряка; или b) изостави моряка без
необходимата поддръжка и подкрепа; или c) прекрати едностранно
договореностите с моряка, включително като не му изплати договорените
заплати за период най-малко два месеца.
Съгласно ал.9 на Стандарт А2.5.2 предоставената от системата за
финансово обезпечение помощ трябва да е достатъчна, за да покрие a)
11
неизплатените заплати и други суми, които корабособственикът дължи на
моряка съгласно сключения трудов договор, съответния
колективен трудов договор или националното законодателство на
държавата на знамето, като дължимият размер не трябва да надвишава
четири месечни заплати или дължимите други суми за четири месеца; b)
всички основателни разходи, направени от моряка, включително и тези,
свързани с упоменатото в ал. 10 репатриране; и c) основните потребности на
моряка, които включват: адекватна храна, дрехи при необходимост,
настаняване, снабдяване с питейна вода, необходимите количества гориво за
оцеляване на борда на кораба, необходимата медицинска помощ, както и
всякакви други разходи и разноски, породени от действие или бездействие,
съставляващо изоставянето, до пристигането на моряка в неговия дом.
Съгласно раздел III.Задължения на работодателя, т.1.3 от трудовия
договор на ответника заплатата на моряка се изчислява в края на всеки месец
и се изплаща до 20-тия ден на следващия месец. Тази договореност е в
съответствие ал.1 на Стандарт А2.2 от МТК, съгласно чието изискване
плащанията, дължими на моряците, следва да се извършват на интервали не
по-дълги от един месец и в съответствие с всички приложими
колективни трудови договори.
Липсват данни към датата на петицията за изоставяне, 10.03.2020г., на
ответника да са изплатени трудовите му възнаграждения, дължими за м.10,
м.11 и м.12 на 2019г., както и за м.01.2020г., което следва да се квалифицира
като изоставяне на моряка от корабособственика в хипотезата на б.с от ал.2 на
Стандарт А2.5.2, при която последният не е изплатил на моряка договорените
заплати за период най-малко два месеца, и демонстрира едностранно
прекратяване на договореностите с моряка, включително тези, отнасящи се до
задължението му да осигури в съответствие с трудовия договор редовно и в
пълен размер получаване на трудовите възнаграждения за неговата работа,
съгласно правило 2.2, ал.1 от МТК.
Доколкото ищецът не ангажира писмени доказателства относно
водената застрахователна преписка, то следва да се приеме, че и самият
застраховател е приел за установени посочените по-горе факти и
обстоятелства, сочещи на изоставяне на моряка при хипотезата на правило
2.5, ал.2, б.с на Стандарт А2.5.2 поради неплащане на трудови
12
възнаграждения в продължение на най-малко два месеца.
Към датата на изплащане на обезщетението, 30.04.2020г, което е
определено по размер от договореното месечно възнаграждение в размер на
3 800 щ.д., неплатени са четири месечни заплати в общ размер от 15 200 щ.д.,
от които на моряка са преведени 15 150 щ.д.
Посредством извършеното плащане е ангажирана системата за
финансово обезпечение чрез покрИ.е на максимум четири заплати, съгласно
правило 2.5, ал.9 на Стандарт А2.5.2 от МТК.
Установи се, че сумата е платена чрез представител на застрахователя
по възлагане от името и за сметка на TMS, което се признава и от ответника в
Споразумение за суброгация и прехвърляне на вземане.
Последното обосновава правния интерес на ищеца да претендира
репариране на сумата, но доколкото се установява, че е налице основание за
задържането й от ответника за обезщетяване отговорността на
корабособственика, съгласно правило 2.5.2, Стандарт А.2.5.2 от МТК, то
искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД за
връщане на сума поради отпадане на основанието за получаването й, ищецът
следва да докаже плащането на сумата, а тежест на ответника е
установяването на основанието да задържи търсеното като платено трудово
възнаграждение за период от четири месеца –м.11.2019г. - м.02.2020г.
Ищецът твърди, че ответникът И. Л. е получил повторно, съотв. от
работодателя по трудовия договор от 11.10.2029г. „Булком“ ООД процесната
сума.
Действително, установи се по делото, от платежно нареждане за
кредитен превод в чуждестранна валута с наредител адвокат Д. Х. Д. Варна и
получател И. Л. Л. с основание „agreement in a civil case number 4529/20“
(споразумение по гражданско дело номер 4529/20) и извлечение от сметка на
ответника при Алианц Банк България АД IBAN ***, че на 24.12.2020г. по
посочената сметка е постъпил превод в чуждестранна валута в размер на
11 804.53 щ.д. с посоченото в платежното нареждане основание.
Споразумение по гр.д. №4529/20г. по описа на ВРС не е представено по
настоящото дело. Предмет на исковата претенция по соченото производство
са вземания за заплати, дължими на И. Л. за периода от м.11.2019г. до
14.05.2020г. от корабособственика/работодателя.
Установи се, че ответникът е слязъл от кораба на 24.05.2020г., когато е
13
прекратено и трудовото му правоотношение с „Булком“ ООД. Следователно
след периода м.11.2019г. до м.02.2020г., за който е получил финансовото
обезщетение от ищцовото дружество, а именно, считано от м.03.2020г. до
24.05.2020г. на моряка се дължи трудово възнаграждение. Същото е платено с
извършения от адвокат Д. превод на сумата от 11 804.53 щ.д. на 24.12.2020г.
Липсва основание да се приеме, че с посочената сума е погасено
задължението на корабособственика за заплати през периода м.11.2019г. до
м.02.2020г., тъй като това задължение към момента на плащане от
работодателя, вече е погасено чрез плащането, извършено от ищцовото
дружество на 30.04.2020г.
Освен това по посочените по-горе мотиви основанието за получаване на
обезщетението, с което съгласно ал.9 на Стандарт А2.5.2 са покрити
неизплатените заплати, които корабособственикът дължи на моряка съгласно
сключения трудов договор за четири месеца, към 24.12.2020г. не е отпаднало.
Към момента на получаването му задължението по поетото финансово
обезпечение под формата на застраховка е съществувало, както и към
момента на плащане на сумата от 11 804.53 щ.д. Основанието за плащане по
застраховката не е отпаднало с обратна сила, тъй като се установи, че
трудовия договор с ответника е прекратен едва със слизането му от кораба на
24.05.2020г., предвид изричната забрана на капитана на пристанището за
замяна на екипажа от 05.05.2020г., съответно му се е дължало трудово
възнаграждение в договорения размер за периода, необхванат от плащането
по застраховката, което е платено на 24.12.2020г.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице основание
за задържане на сумата, платена като застрахователно обезщетение в полза на
ответника, а искът като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78 ал.3 ГПК на ответната страна
следва да се присъди сумата от 1 300 лв., адвокатско възнаграждение,
съгласно приложен договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80
от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
14
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на евентуално съединяване
осъдителни искове от ТОМАС МИЛЪР СПЕШЪЛТИ АНДЪРАЙТИНГ
ЕЙДЖЪНСИ ЛИМИТИД“ с дружествен регистрационен номер № 02519540
със седалище и адрес на управление : ул. Фенчърч № 90, Лондон ЕС3М 4ST,
Великобритания, чрез пълномощник адв.Ж.Я., ***, срещу И. Л. Л. с ЕГН
********** с адрес ***, с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД,
евентуално чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, за присъждане на сумата от
15 150 лева, дължима като получена без основание, евент. на отпаднало
основание, и представляваща застрахователно обезщетение за изоставяне на
моряка от корабособственика по смисъла на Стандарт А.2.5.2 от Морската
трудова конвенция.
ОСЪЖДА ТОМАС МИЛЪР СПЕШЪЛТИ АНДЪРАЙТИНГ
ЕЙДЖЪНСИ ЛИМИТИД“ с дружествен регистрационен номер № 02519540
със седалище и адрес на управление : ул. Фенчърч № 90, Лондон ЕС3М 4ST,
Великобритания, чрез пълномощник адв.Ж.Я., ***, да заплати на И. Л. Л. с
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1 300 лв., адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15