ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
……./........07.2023 год.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание
на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.
дело № 1057 по
описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. №
263344/06.06.2023 год. на ищцата С.Р.М., с която се иска намаляване на
присъденото в полза на ответника по делото – сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ (СНББАЗ) адвокатско възнаграждение.
Искането се обосновава с оплаквания за некоректно
изчисляване на дължимия хонорар, неточно отчитане на броя на съдебните заседание,
в които е даден ход на делото, обосноваващо присъждането на 750 лв. вместо
най-много на 100 лв. на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, както и с
оплакване, че отделно възнаграждение за изготвяне на отговор на частна жалба на
основание чл. 11 от Наредбата не се дължи, доколкото разпоредбата е приложима
при изготвяне на документи без процесуално представителство, а в настоящия
случай такова е осъществявано и обхваща изготвянето на всички книжа по делото.
В депозирания в срока по чл. 248, ал.
2 ГПК отговор НББАЗ излага становище за неоснователност на молбата и моли за
оставянето й без уважение. Представя
изчисления на база на които приема за неоснователно оплакването на молителя относно
размера на възнаграждението. Във връзка с възнаграждението по чл. 7, ал. 9 от
Наредбата, СНББАЗ сочи, че във всяко от петте съдебни заседания се е явявал негов
процесуален представител, опровергаващо позицията на ищцата за неговата
недължимост. Не се споделя и становището относно възнаграждението за изготвяне
на отговора на частната жалба, доколкото адвокатът е участвал и в частното
производство.
Съдът намира, че молбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано
лице, в законоустановения срок, срещу подлежаща на ревизия част от
постановеното по спора решение.
Разгледана по същество тя се явява частично основателна по следните причини:
С Решение № 260017/03.05.2023 год.,
постановено по делото, съдът е отхвърлил предявените от ищците искове с правно
основание чл. 432 вр. чл. 511, ал. 1 КЗ за осъждане на СНББАЗ да заплати на М.Р.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., а на С.М. –
30 000 лв. (след допуснато в о. с. з. от 04.04.2023 год. изменение на
цената на иска от 50 000 лв. на 30 000 лв. чрез отказ от иска за
сумата от 20 000 лв.), претърпени в резултат от смъртта на техния брат,
настъпила при ПТП на ****., ведно със законната лихва от 07.01.2018 год. до
окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора, съдът е осъдил
ищците да заплатят на СНББАЗ сумата от 5965 лв. с ДДС, представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК освен ищецът, и ответникът
има право на възстановяване на сторените от него съдебно-деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. В тази връзка, настоящият състав намира
за неоснователно оплакването на молителката относно размера на определеното
като дължимо адвокатско възнаграждение, тъй като представените от нея
изчисления са направени при допускане, че цената на всеки един от исковете е
30 000 лв. Това е обективно неправилно, имайки предвид, че цената на иска,
предявен от И.Т. е 50 000 лв., а единствено този, предявен от С.М. е
намалена от 50 000 лв. на 30 000 лв. За пълнота следва да бъде
отбелязано и че въпреки отказа от иска за 20 000 лв., извършен в хода на
производството, размерът на адвокатския
хонорар следва да бъде изчислен върху първоначално заявената пълна цена на
иска, доколкото видно от фактура № 291/22.11.2019 год. и банковото извлечение
от 06.12.2019 год. възнаграждението, в размера присъден от съда, е договорено и
заплатено от СНББАЗ преди поисканото с молбата с вх. № 260528/24.01.2023 год. и
допуснатото на 04.04.2023 год. изменение на цената на иска и съответно не е
могло да бъде предвидено и съобразено предварително с цел договаряне на
по-ниска стойност.
Неоснователно се явява и изложеното в молбата
по отношение на възнаграждението, присъдено на основание чл. 11 от Наредбата за
изготвянето на отговора на частната касационна жалба. Съдът
не споделя схващането, че адвокатското възнаграждение, договорено за
първоинстанционното производство обхваща изготвянето на всички книжа по делото,
включително и тези по развилите се в неговия ход частни производства.
Изготвянето на отговор по частната жалба по своя характер представлява
допълнително действие, за което е дължимо отделно възнаграждение. Видно от
представените доказателства такова е било заплатено от СНББАЗ макар и в размер,
надвишаващ неколкократно присъдения от съда размер.
От друга страна, макар в молбата, с която е
сезиран съдът да не е посочен правилно общият брой на насрочените по делото
съдебни заседания – пет, вместо погрешно твърдените четири, действително само
на четири от тях е бил даден ход. Доколкото предвиденото в чл. 7, ал. 9
Наредбата възнаграждение от 250 лв. е дължимо само за онези съдебни заседания,
в които след даване ход на делото са извършвани действия по събирането на
доказателствата и/или изразяване на становище в хода на устните състезания, то
допълнително определената сума от 750 лв. следва да бъде редуцирана до 500 лв.
В тази връзка следва да бъде посочено, че с оглед редакцията на чл. 7, ал. 9
Наредбата към датата на последните две съдебни заседания, за които се дължи допълнителната
сума – 24.01.2023 год. и 04.04.2023 год., предвижданият размер възлиза на 250
лв. за всяко заседание, а не както е изложено в молбата – 100 лв. По тази
причина, присъденият общ размер на възнаграждението 4853 лв. с ДДС следва да
бъде намален с 250 лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ
на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 260017/03.05.2023
год., по т. д. № 1057/2019 год. по описа на ВОС в частта за разноските, като:
НАМАЛЯ
размера на присъдените в полза на сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ съдебно-деловодни разноски от 5965 лв. с ДДС на 5715 лв. с ДДС, чрез намаляване на дължимото адвокатско
възнаграждение от 4853 лв. с ДДС на 4603 лв. с ДДС като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата за изменение на присъдените
разноски чрез намаляване на адвокатското възнаграждение за разликата от 4603
лв. с ДДС до претендираните 3532 лв. с ДДС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от получаването му от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: