№ 452
гр. Пазарджик, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220201053 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. И. А., с ЕГН- **********, чрез
пълномощника адв. М. М. от САК, против Електронен фиш Серия К №
5726997 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4
във вр. с чл.182 ал.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.
Релевираните в жалбата възражения обобщено се свеждат до допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, водещи до
незаконосъобразност на ЕФ, поради което се иска неговата отмяна. С жалбата
е направено и искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя,
сторени от него за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично.
Процесуалният му представител не се явява, но представя обосновано
писмено становище по същество за отмяна на ЕФ и е направено искане за
присъждане на възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по
реда на чл.38 от Закон за адвокутурата. Жалбоподателят излага становище в
съдебно заседание за отмяна на ЕФ, обосновавайки се с довода, че не е
извършил вмененото му нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или
процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище от
процесуалния представител на ОДМВР- Пазарджик, в което са изложени
доводи по същество, като се иска потвърждаване на ЕФ. Прави се искане за
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО за
процесуално представителство и възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 26.03.2022 г. в
14,17 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „П.“ № 107, е управлявал лек автомобил
„Ф.П.“ с рег.№ ****, като се е движил с 71 км/час, при отчетен толеранс от
минус 3 км/час от измерената от АТСС скорост. Скоростта била установена и
фиксирана с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна
система ARH САМ S1 с № 120cd11. Системата отчела движение със скорост
от 74 км/час, т.е. превишение на скоростта от 24 км/час, но от това
превишение били извадени 3 км, каквато е възможната технически допустима
грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост под
100 км/час в населено място, което е в полза на жалбоподателя. Така се
формирало превишението от 21 км/час. Установено било, че нарушението е
извършено от водача в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ Серия К № 3069354.
Въз основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ.
Последният е връчен лично на санкционираното лице на 29.06.2022 г., видно
от разписка на л.20 от делото. Срещу ЕФ е подадена жалба от
санкционираното лице чрез надлежно упълномощен адвокат (Виж
пълномощно на л.8) по пощата чрез АНО до съда, на 13.07.2022 г., видно от
пощенското клеймо на плика (л.9), поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от
процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства-
фотоси от АТСС и снимка към Протокол за използване на АТСС, които са
абсолютно непротиворечиви.
Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Първо следва да се каже, че при извършената проверка за
законосъобразност на санкционния акт, съдът намира, че ЕФ е издаден от
компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност,
съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, разписваща задължителните реквизити,
които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Т.е. в настоящия случай
процесният ЕФ съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято
2
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът обаче счита, че при издаването на ЕФ е допуснато СПН,
драстично накърняващо правото на защита на санкционираното лице, в
какъвто смисъл са и възраженията изложени от пълномощника на
жалбоподателя в депозираната жалба.
Видно от словесното описание на нарушението е, че жалбоподателят е
управлявал процесното МПС на посочените дата, час и място с превишена
скорост, а именно 71 км/час, след отчетен толеранс от минус 3 км/час, при
разрешена в населено място скорост от 50 км/час, т.е. с превишение от 21
км/час, което било установено с цитираното техническо средство. Веднага
следва да се каже, че въпросното използвано в случая техническо средство е
годно за експлоатация и технически изправно, с оглед данните съдържащи се
в Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол от
проверка (л.25-27), поради което съдът не споделя наведените в жалбата
доводи за неизправност на използваното АТСС. Освен това същото е
експлоатирано и при спазване на всички изисквания на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2014 г., а именно налице е изготвен Протокол за използване на АТСС
(л.11), в който са отразени всички задължителни реквизити и е изготвена
снимка на разположението на АТСС (л.12), съответстваща на отразеното в
протокола и ЕФ за местоположението на техническото средство.
Посочените по-горе констатации водят до извода, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП,
която освен санкционна норма, съдържа и състава на извършеното
нарушение- водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място с превишение от 21 до 30 km/h.
Посочено е също така, че нарушението е извършено от жалбоподателя в
условията на повторност, тъй като е осъществено в едногодишния срок от
влизането в сила на ЕФ К/3069354, поради което е и посочена правна
квалификация на нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.189 ал.4 във
вр. с чл.182 ал.4 от ЗДвП.
На първо място следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.189 ал.4
от ЗДвП не е нито санкционна, нито съдържаща състава на извършеното
нарушение норма. Тази разпоредба единствено, както се посочи и по-горе,
регламентира изискванията от към форма и съдържание (задължителни
реквизити) на ЕФ. Затова е съдът напълно споделя направените в тази насока
възражение в жалбата.
На следващо място разпоредбата на чл.182 ал.4 от ЗДвП разписва, че
когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер,
3
а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В ЕФ обаче, макар
да са изложени обстоятелства в описанието на нарушението, не е посочено на
първо място кое нарушение (правната квалификация) е извършено повторно.
Това е така, защото разпоредбата на чл.182 ал.4 от ЗДвП визира няколко
хипотези и самото й съдържание сочи, че следва да бъде направена привръзка
с конкретно нарушената правна норма, каквато в ЕФ липсва.
По-нататък в описанието на нарушението относно квалифициращия
признак повторност не са изложени в задължителните релевантни
обстоятелства. Посочено е единствено, че нарушението е извършено в
едногодишния срок от влизане в сила на цитиран ЕФ. Това обаче не покрива в
пълен обем съставомерни обстоятелства. В §6 т.33 от ДР на ЗДвП е
регламентирано понятието „повторно нарушение“, а именно нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
При това положение за да е налице яснота за наказаното лице, а и за
съда, който следи за процесуалната и материална изправност на санкционния
акт, в словесното описание на нарушението следва задължително да бъде
посочено кога е влязъл в сила цитирания ЕФ и за какво нарушение е бил
санкциониран жалбоподателя с този санкционен акт. Тези обстоятелства са
съставомерни и задължителни и следва да бъдат посочени в словесното
описание на нарушението, за да може наказаното лице първо да разбере
точното нарушение, което му се вменява и за което се наказва и второ,
защото то се защитава не само по правото, а и по фактите, а липсата на такива
изложени в пълен обем му пречат да осъществи пълноценно своята защита.
От друга страна липсата на цитираните обстоятелства, пък лишава съда
от възможност за преценка относно наличието на вменения квалифициращ
признак на извършеното нарушение.
Обстоятелството, че АНО е ангажирал и приложил към АНП
доказателства относно цитирания в ЕФ санкционен акт, обуславящ
повторността на извършеното нарушение, не може да релевира допуснатия
съществен процесуален порок
Само за пълнота може да се посочи, че не е основателно възражението
на жалбоподателя, че нарушението не било извършено от него, защото той
бил изпреварил за кратко движещ се пред него автомобил, нито пък може да
бъде възприето твърдението му, че приложените по преписката снимки били
изготвени не от техническото средство, а от изпреварения от него автомобил.
Събраните по делото доказателства напълно опровергават неговите
твърдения, които дори звучат житейски абсурдно.
Поради изложените съображения за допуснати СПН съдът намира, че
4
издаденият ЕФ е незаконосъобразен и следва да се отмени. При този изход на
делото неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
По делото е направено искане от пълномощника на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателя
безплатна правна помощ. Претенцията е своевременно и надлежно предявена,
преди обявяване на делото за решаване.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.39),
от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение е при
условията на чл.38 ал.1 т.2 от Закон за адвокатурата материално затруднени
лица- бел. моя), тъй като към момента на сключването му жалбоподателят не
е разполагал с парични средства да заплати адвокатско възнаграждение,
поради което и правното съдействие и защита е поета и извършена от
адвоката безплатно.
Пълномощникът-адвокат, който е предоставил безплатната адвокатска
помощ има право на възмездяване на положения от него труд чрез
присъждане на възнаграждение. По своята правна същност това възмездяване
представлява обезщетение, а не присъждане на разноски на спечелилата
делото страна по чл.78 от ГПК. Затова и законодателят в разпоредбата на
чл.38 ал.2 от ЗАдв. е предвидил и предпоставки за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, които следва да
бъдат кумулативно налице, а именно помощта да е оказана на някое от
основанията по чл.38 ал.1 от ЗАдв. и в съответното производство насрещната
страна да е осъдена за разноски.
В тези случаи съдът не обсъжда наличието на горепосочените
основания при произнасянето на отговорността за разноски, а е достатъчно да
констатира, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие,
в който е посочено изрично, че адвокатът оказва безплатна помощ на някое от
основанията посочени в закона (както е в настоящия случай), без да е
необходимо страната да установява и доказва съответното основание за
предоставяне на безплатната правна помощ, стига то да не е оспорено.
В настоящия казус първата, изисквана от закона предпоставка е налице,
като насрещната страна (АНО) не оспорил основанието за предоставяне на
безплатната помощ. За такова оспорване не може да се приеме направеното
от процесуалния представител на АНО в депозираното по делото писмено
становище, възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар, тъй като такъв нито се претендира, нито се твърди че е заплатен от
жалбоподателя.
Налице е и втората предпоставка, тъй като в настоящето производство
насрещната страна е осъдена за разноски, т.е. в настоящия случай е
постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния
адвокат.
5
При осъществяване на посочените предпоставки и заявено
своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е
длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната
правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по
чл.36 ал.2 от ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. При негативно
решение за страната представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма
право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали
да окаже безплатната правна помощ е негова.
С оглед изхода на делото- отмяна на обжалваното НП, то следва в полза
на процесуалния представител на жалбоподателя да се присъди адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 вр.
чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп. с ДВ бр.88/04.11.2022
г.), а именно в размер на 400, 00 лв., като се осъди ответната страна- АНО-
ОД на МВР- Пазарджик.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.2 от ЗАНН,
Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 5726997 издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на Д. И. А., с ЕГН- **********, с адрес гр. София,
ул. „Б.“ ***, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200
(двеста) лева, като незаконосъобразен.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адв. М. М. от АК- София в размер на
400 (четиристотин) лева за оказаната безплатно адвокатска помощ и
съдействие на Д. И. А. от гр. София в производството по АНД № 1053/2022 г.
по описа на РС- Пазарджик
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик със седалище и адрес на управление
гр. Пазарджик, пл. „С.“ № 3, представляван от директор, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. М. Б. М. от АК- София сума в размер на 400 (четиристотин) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по АНД №
1053/2022 г. по описа на РС Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно, искането на процесуалния
представител на наказващия орган- ОДМВР- Пазарджик за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6